Код Строител

Инж. Николай Николов: Камарата категорично подкрепя вълната за реновиране на сградния фонд в Европа

Санирането помогна за положителното развитие на цели отрасли в страната

Емил Христов Ренета Николова В последните дни на май зам.-председателят на Управителния съвет на Камарата на строителите в България (КСБ) инж. Николай Николов беше гост на рубриката „Код Строител“. Предаването се реализира съвместно от КСБ, вестник „Строител“ и Радио София на БНР. В него акцентът бе поставен на необходимостта от продължаването на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (НПЕЕМЖС). В началото инж. Николай Николов говори за мерките, които трябва да се предприемат за бързо възстановяване на икономиката след отмяната на извънредното положение. Той представи визията на КСБ по темата, като подчерта, че организацията нееднократно през най-тежкия период 13 март – 13 май е заявявала подкрепата си към мерките, предприети от правителството както по отношение на социалната дистанция, така и по отношение на икономиката. „Наред с това обаче ние посочихме, че взетите към момента мерки имат краткосрочен характер за подпомагане на хората и фирмите за първите 2 - 3 месеца след възникването на проблема. Като организация, която представлява бранша, даващ 14 - 15% от БВП, ние искаме да бъде разработена стратегия за излизане от кризата в дългосрочен план“, подчерта зам.-председателят на УС на КСБ, като допълни, че е необходимо да се очертае перспектива за период от 10 – 20 години. По думите му всички браншове могат да помогнат на изпълнителната власт с визия и конкретика за тази стратегия, а правителството от своя страна да направи необходимия баланс на интереси в полза на цялото общество. Той заяви, че предложенията на Камарата са съвсем конкретни, сред тях водещо е ускоряване на изпълнението и мащабно развитие на инфраструктурните проекти. „Като ключов фактор определяме разгръщането на нов етап на националната програма за саниране“, изтъкна инж. Николов и допълни, че то трябва да е приоритет, защото доклад за подобряване на енергийните характеристики на жилищните сгради в страната, изготвен по поръчка на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), показва, че над 700 хиляди обитавани здания трябва да бъдат обект на мерки за повишаване на ЕЕ през следващите години. „Според изнесените данни нужда от саниране имат близо 650 хил. еднофамилни къщи, 54 хил. блока, 3200 сгради от смесен тип и 500 общежития. Общата разгърната площ е около 184 млн. кв. м“, посочи инж. Николай Николов. Той добави, че препоръката от Европа е в периода до 2030 г. политиката за подобряване на ЕЕ да бъде приложена към всички групи жилища. Зам.-председателят на УС на КСБ подчерта, че на европейско ниво вълна за реновиране на сградния фонд чрез обновяване на сгради в целия ЕС ще бъде в основата на плана на ЕС за възстановяване на икономиката. „Заяви го официално преди дни зам.-председателят на ЕК Франс Тимерманс. Ние от Камарата категорично подкрепяме т.нар. вълна за реновиране на сградния фонд в Европа и считаме, че тази „зелена“ вълна е най-бързият и рентабилен начин за стимулиране на устойчивото възстановяване от икономическата криза вследствие на пандемията от COVID-19“, каза инж. Николов. Той изрази и своето съжаление, че Националната програма е била оплюта и обругана и заради това е спряла. „Не стана достатъчно ясно, че само 1% бяха онези блокове, показвани по телевизиите как текат. 1% от недостатъците, които бяха констатирани, но бяха отстранени в рамките на гаранциите“, сподели инж. Николай Николов и обърна внимание, че по НПЕЕМЖС са били обновени над 2000 сгради. „Програмата мултиплицира ефекта на сериозна работна заетост както на строители, така и на доставчици. Във всички райони и градове, в които се извършваше, тя стимулира и подкрепи и малките търговци. Да не говорим за целта, която постигна – високата ефективност на сградите, които сега се отопляват и охлаждат с минимална енергия“, категоричен бе той. По думите му около 100 хил. строители са били ангажирани да работят по обектите. „Санирането помогна за положителното развитие на цели отрасли в регионите. Ние се намираме в една изключително благоприятна ситуация, защото имаме готови приети и утвърдени проекти за 3250 сгради, които ще създадат заетост на 150 хил. души, а ефектът ще се мултиплицира за около един милион български граждани“, каза инж. Николов и поясни, че това са проекти на обща стойност над 1,6 млрд. лв. Запитан какви са били наблюденията му за санирането на сгради в Бургас в периода, когато е бил два мандата председател на Областното представителство на Камарата, той сподели, че в морския град има завършени 182 обекта, a още 133 са с готови проекти, подадени, които чакат да започне отново изпълнението на програмата. „По Оперативна програма „Региони в растеж 2014 - 2020“ се обновяват 10 по-малки жилищни сгради, които се намират в Централната градска част. Някои са паметници на културата и са със смесено предназначение. 4 от тях вече са готови, а още 6 се санират и са на различен етап на изпълнение“, сподели той. Инж. Николов заяви, че Бургас е бил един от градовете, които са се справили много успешно с реализирането на НПЕЕМЖС. Инж. Николай Николов коментира и ръста на безработицата на европейско и национално ниво като ефект от кризата. „Нашето виждане е, че строителството е секторът, в който най-бързо могат да настъпят промени от гледна точка на осигуряване на повече работа, повече обекти, повече вложени публични средства“, заяви той и обясни, че с допълнителни инвестиции и проекти браншът ще може да запази кадрите си и заедно с това да създаде условия, за да привлече завърналите се в страната. Зам.-председателят на УС на КСБ информира, че по данни на Камарата близо 25 хил. са завърналите се от чужбина, загубили прехраната си заради кризата, предизвикана от коронавируса. По думите му сега е моментът да им бъде предложена работа, за да бъдат задържани в страната. „Строителството също така може да поеме и хора от други сектори на икономиката, останали без заетост поради пандемията, и по този начин да съдейства за намаляване на безработицата“, каза инж. Николов. В интервюто си за рубриката „Код Строител“ инж. Николай Николов даде пример и с други държави в Европа, които подготвят програми за обновяване на сградния фонд. „Като най-активни бих посочил колегите ни от Франция, където за периода от 2015 г. до сега са инвестирани стотици милиони евро за саниране“, посочи той. „Става дума зе енергийно обновяване на повече от 45 хил. сгради, като средствата, осигурени от държавата, са близо 11 млрд. евро. Има предоставен ресурс и от Европейската инвестиционна банка – над 2,5 млрд. евро“, каза Николов. Според него всички тези европейски средства са разпределени под формата на различни механизми и програми, които са достъпни както за бизнеса, така и за обществото. „Мнението на колегите ни от Франция е, че тази програма трябва да се развива и разширява все повече, особено сега като противодействие на икономическите последици от кризата, породена от епидемията“, допълни зам.-председателят на УС на КСБ. Инж. Николай Николов даде пример и с Италия, която в момента разработва програма за саниране на 1,2 млн. жилища и разчита, че това ще донесе заетост на над 430 000 души. „С други думи, държавите планират строителството не просто да се запази и съхрани, а то да бъде двигателят на развитието в следващия етап”, бяха думите му. Той се спря и на възможностите за финансиране на програмата. Според него, за да започне „зелената“ вълна по реновиране на сградите в България, е необходим устойчив модел за финансиране, като трябва да се търсят и използват всички възможни източници. „Фондът за справедлив преход и фондът за възстановяване на ЕС могат да изиграят решаваща роля в това отношение. Съществуващи инструменти, като Европейския кохезионен фонд и Фонда за регионално развитие, трябва да продължат да финансират ЕЕ на сградния фонд. Разбира се, в повишаването на енергийната ефективност трябва да бъдат вложени и публични национални средства“, посочи инж. Николай Николов. Той акцентира на факта, че освен КСБ подкрепа за възстановяването на санирането в страната са изразили и Националното сдружение на общините в република България, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, другите работодателски организации и синдикатите. „Мисля, че всички, които са имали досег с нея, оценяват ефекта и ползите от програмата. Българските общини, защото тя ги променя към по-добро, бизнесът и синдикатите, защото създава работа и заетост, но най-вече ни подкрепят хората, които пряко могат да усетят предимствата на обновените си енергийно икономични домове“, заяви зам.-председателят на УС на КСБ. В заключение инж. Николов подчерта, че по време на разговорите на ръководството на КСБ с МРРБ и на срещата с премиера Бойко Борисов браншовата организация е представила мотивите си за рестарт на програмата и е предложила експертна помощ за изработване на най-ефективен и прозрачен модел.

Реклама