Инж. Йордан Николов: КСБ и БАИС апелират за навременното разработване и стартиране на програми за повишаване на ЕЕ

Председателят на секция „Изолации“ към Камарата на строителите в България (КСБ) и изпълнителен директор на Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС) инж. Йордан Николов бе гост на поредното издание на рубриката „Код Строител“. Предаването се реализира съвместно от КСБ, вестник „Строител“ и Радио София на БНР. Във фокуса на разговора му с водещата Анелия Торошанова бе защо инвестициите в строителни дейности трябва да са приоритет в плановете на правителството за възстановяване от последствията от пандемията на COVID-19. Коментирано бе и какъв ресурс може да бъде мобилизиран за целта, какви биха били основните инструменти на правителството ни пред европейските институции в полза на тази идея, как ще се отрази повишаването на енергийната ефективност (ЕЕ) на сградите върху заетостта в строителния сектор и как ще се справи браншът с евентуалния недостиг на работна ръка при увеличените инвестиции.

„В публикувания Интегриран план в област­та на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030” прави впечатление, че се предвиждат 49% намаляване на емисиите до 2030 г. в сравнение с 1990 г. Освен липсата на амбиция по отношение на въглеродните емисии от индустриалните сектори според същия план е предвидено постигане на само 19,8% енергийно обновяване на съществуващия сграден фонд до 2050 г., а целта на правителството до 2030 г. е за обновяване на едва 7,9%“, започна инж. Николов. Според него предвижданите средства за зелено възстановяване на ЕС биха могли да подпомогнат финансово процеса на енергийно ефективно обновяване на сградния фонд в България. В момента той е съставен от 91% сгради с най-ниски класове на енергопотребление (E, F и G) поради липсата на ефективни сградни топлоизолационни решения.

Председателят на секция „Изолации“ към КСБ подчерта, че според редица проучвания е доказано, че

топлоизолирането на сградите води до най-бързи и икономически ефективни резултати

по отношение на спестяванията на енергия и СО2 емисии. Той обобщи, че домакинствата в България сами по себе си консумират 23% от крайната енергия, като 70% от нея са за отопление и охлаждане на здания с класове на енергопотребление под C. „Според задълбочени изследвания основните енергийни загуби в сградите са през фасадите – 25%, и през покривите – 30%“, каза инж. Николов.

„Европейската Зелена сделка признава, че строителният сектор е ключов стълб за растеж. Сградният фонд на ЕС се нуждае от широко обновяване, за да осигури здравословни и достъпни условия на живот и труд, да се бори с изменението на климата и да изведе милиони европейци от енергийната бедност“, продължи разговора инж. Йордан Николов. „За да постигнем европейските цели в областта на климата и енергията, нивата на енергийно обновяване трябва да се утроят и да се стремим към сградния фонд с близко до нулата потребление на енергия. Наскоро беше потвърдено, че средният годишен процент на ЕЕ обновяване в ЕС е едва 1%“, посочи той.

Виждането на инж. Николов е, че повечето страни, вкл. България, имат

натрупан опит от изпълнението на национални програми за ЕЕ

и много бързо може да се създаде организация.

„В този контекст БАИС и КСБ апелират за навременното разработване и стартиране на програми за повишаване на енергийната ефективност на жилищните сгради до клас B, както и за въвеждане на задължителни критерии за нови сгради с близко до нулевото потребление на енергия“, заяви инж. Йордан Николов. Той добави, че е необходимо да се създадат програми за финансиране на енергийното обновяване и на еднофамилни жилищни сгради, както и рестартиране в кратък срок на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (НПЕЕМЖС). Експертът изтъкна, че трябва да се вземе под внимание необходимостта от промени в методологията и финансовия механизъм на провеждането й, с които да се постигне клас на енергопотребление на сградите, по-стриктен контрол на качеството на строителството и приоритетно използване на европейски средства.

„Според последното преброяване на НСИ от 2011 г. съществуват 3 887 149 жилища с 283 833 хил. кв. м полезна и 215 197 хил. кв. м жилищна площ, от които само 15,5%, или 602 546 жилища, са с изолация. По актуални данни на МРРБ над 700 000 обитаеми жилищни сгради имат нужда от мерки по ЕЕ, от които 650 000 са еднофамилни и 54 000 са многофамилни сгради“, съобщи председателят на БАИС.

Инж. Николов заяви, че в ЕС

темата за зелено възстановяване на икономиката на Съюза се обсъжда активно на най-високо ниво.

„ЕК предлага до 750 млрд. евро за възстановяване след кризата, като 500 млрд. са грантово финaнсиране и до 250 млрд. евро дългосрочни дългови инструменти. Основен фокус са зеленото възстановяване и дигитализацията. 25% от бюджета се предвиждат за опазващи климата технологии и до 100 млрд. евро ще бъдат целево насочени в енергийно ефективното реновиране на сгради“, посочи председателят на секция „Изолации“ към КСБ и добави, че се планира мобилизирането на бюджет в размер на 1 трлн. евро за периода 2021 - 2027 г.

Той коментира още и „Фонд за възстановяване и устойчивост“ с ресурс от 560 млрд. евро и Фонд React – EU – 55 млрд. евро, които са на разположение до 2022 г. като допълнителна част от бюджета на ЕС за 2014 - 2020 г. „Това са средства по Кохезионния фонд – важен за Източна и Южна Европа. 50% от тях ще се насочат още през 2020 г., като ще се отпускат след утвърждаване на представените програми от страните членки“ обясни инж. Николов.

Според него много по-ефективно ще бъде да се създадат работни места в обновяването на сградите, отколкото да се изплащат обезщетения за безработица. „Това ще позволи бърза конверсия на работната сила, освободена поради свиването на сектори от икономиката като резултат от борбата с пандемията от COVID-19”, обясни инж. Николов. „Инвестициите в реновиране биха оказали пряко въздействие върху заетостта във всички държави членки“, убеден е той.

Изследвания в редица страни от ЕС сочат, че 1 млн. евро инвестирани в ЕЕ обновяване откриват средно за ЕС 18 работни места на пълен работен ден. В държавите от Южна и Източна Европа цифрата е значително по-голяма. Например за Хърватска - 29 работни места, Полша - 42 работни места, а за България още повече, като се имат предвид разликите в цената на труда.

 „Според неотдавнашно проучване, публикувано от Европейската комисия, работната сила, назначена за обновяване на жилищни сгради, се оценява на около 4,6 милиона служители на пълно работно време (FTE) годишно в периода 2012 - 2016 г. За същото време прогнозната работна сила, заета за енергийно ефективно и неенергийно обновяване на нежилищни сгради, е била около 1,9 милиона FTE годишно. Данните на Евростат (2019) показват, че в строителната индустрия работят около 13,4 милиона души (производството на материали и компоненти не е включено) в ЕС-27. Повечето заети в строителния сектор работят в МСП с по-малко от 50 човека. Тези фирми са особено уязвими от сътресенията на пазара и бързо могат да изчезнат в условията на задаващата се икономическа криза, последствие от COVID-19“, каза инж. Николов.

В заключение беше обсъден въпросът как ще се справи строителният сектор с евентуалния недостиг на работна ръка при увеличените инвестиции. „На първо време може да започне конверсия на освободената от други отрасли работна сила чрез обучение и преквалификация. КСБ има инфраструктурата и би могла да започне професионални курсове в своите Областни представителства“, даде пример инж. Николов.

По отношение на БАИС той заяви, че би могла да съдейства чрез разработката на конкретни програми за обучение в областта на изолациите. „Впоследствие, ако се появи дефицит на работна ръка, може да се използват активно представители на българските общности зад граница от Албания, Косово, Молдова, Украйна и т.н. На по-късен етап може да се започне прилагането на последователна политика за обучение и квалификация на постъпващите на трудовия пазар млади хора. И накрая – да се разработи система от типа „зелена карта” за привличане на работна ръка от трети страни“, каза на финала инж. Йордан Николов.