КСБ
Индексацията бе във фокуса на работна среща между КСБ, ОП Смолян и родопски общини
Браншовата организация представи напредъка на Румъния по темата след посещение в северната ни съседка
Емил Христов
Ренета Николова
Румъния е постигнала голям напредък по отношение на индексацията на договорите в строителството. Това стана ясно на работна среща на Камарата на строителите в България (КСБ), Областното представителство на браншовата организация в Смолян и кметове на родопски общини. Ръководството на КСБ запозна местните власти с предприетите мерки в северната ни съседка след реализирано посещение ден по-рано, в рамките на което се е провела среща с Румънската федерация на работодателите в строителството (FPSC). Постигнатото в Румъния бе съпоставено със ситуацията у нас, като бе отчетен значителният напредък на северната ни съседка, а участниците в мероприятието в Смолян се обединиха около категоричната позиция, че у нас все още липсва реално прилагане на Методиката за индексация на договорите в строителството.
Както вестник „Строител“ писа в предишния брой, събитието се състоя в сградата на община Смолян, като негови домакини бяха кметът на Смолян Николай Мелемов, Владимир Кехайов, член на ИБ и УС на КСБ и почетен председател на ОП на КСБ – Смолян, и инж. Асен Соколов, председател на ОП на КСБ – Смолян.
Водещата тема на разговорите бе индексацията. Инж. Терзиев припомни, че Камарата е започнала да работи за индексация в строителството у нас преди две години и тогава е направила проучване как стоят нещата в другите страни в Европейския съюз. Изследването е показало, че в Румъния индексация на строителните договори се прилага още от началото на кризата. „Сегашното ни посещение показа, че нашите северни съседи са на светлинни години пред нас по отношение на индексацията. Имат не само методика, но и правилник, по който ефективно се индексират договорите. От септември миналата година
румънските власти са приели поредно постановление, съгласно което в индексацията се включват и цената на горивата, на труда и други“,
поясни инж. Илиян Терзиев. Председателят на УС на КСБ подчерта, че постигнатият напредък е благодарение на доброто сътрудничество между правителството на Румъния и строителния бранш.
Инж. Терзиев посочи, че от FPSC са споделили, че най-голямото предизвикателство в момента за страната е да реализира заложените проекти по техния национален план за възстановяване и устойчивост.
Той коментира, че в Румъния също имат проблем с липсата на квалифицирани кадри, като се търсят различни варианти за справяне с този въпрос. „Много са напред и по отношение на дигитализацията в строителния сектор“, каза още инж. Терзиев.
Инж. Благой Козарев сподели, че това, което е впечатлило най-много българската делегация, е, че техните колеги са успели да се възстановят много успешно след сътресенията в строителния бранш преди 7-8 г. „В Румънското законодателство са въведени правилата на FIDIC за различните видове строежи“, изтъкна той и добави, че благодарение на внедрените правила на FIDIC румънците са успели да въведат и приложат индексацията в строителството много по-лесно.
По отношение на липсата на квалифицирани кадри инж. Козарев посочи, че в Румъния се отчита, че недостигът в сектор „Строителство“ е от 200 000 работници. „Търсят различни възможности да привлекат служители, но за съжаление не могат да ги задържат. Проблемът, както и при нас, е, че дори идвайки от трети страни, след като получат статут, заминават да работят в Централна Европа“, коментира той.
Инж. Козарев информира, че румънските им колеги са постигнали споразумение със синдикалните организации за създаването на специален фонд за строителите. Той е въведен със закон и в него вече има събрани няколко милиона евро.
Румънският фонд подпомага работниците, когато например дадена строителна компания остане без обекти и не може да плаща заплати.
„Това е нещо, за което ние също бихме могли да помислим на национално ниво – известна част от осигуровките на всеки строителен работник да влизат в подобен фонд. Съответно при липса на заетост на фирмата служителите ще получават пълната си заплата по трудов договор в продължение на три месеца, така и фирмите ще могат да съхранят кадрите си“, заяви инж. Благой Козарев.
Любомир Пейновски, председател на УС на „Европейски цифров иновационен хъб в сектор строителство“ (ЕЦИХ) и председател на СД на „Строителна квалификация“ ЕАД, представи ЕЦИХ. „Създаването на хъба е инициатива на КСБ, в която се включиха и редица други авторитетни партньори от научните среди, компании и браншови организации. От множеството подадени предложения за европейско финансиране ние бяхме одобрени от ЕС.“ Пейновски подчерта, че основната задача на ЕЦИХ е дигиталната трансформация на бранша. Той обърна внимание, че Министерският съвет е приел Национална стратегия за цифрова трансформация на строителния сектор до 2030 г. и Пътна карта за изпълнението й. ЕЦИХ е включен в тези стратегически документи. Любомир Пейновски подчерта, че от 2027 г. не само строителните компании, но и възложителите ще трябва да се цифровизират. Той добави, че една от ролите на ЕЦИХ ще е да информира местната власт за всяка настъпваща промяна по отношение на цифровизацията. ЕЦИХ ще провежда и обучителни курсове, които ще бъдат насочени към 1600 малки и средни предприятия.
Пейновски коментира и проблема с липсата на реално прилагане на индексацията. „Необходимо е с общи усилия да убедим правителството, че трябва да бъдат отделени средства за индексиране на договорите в строителството. Не трябва поединично всеки да се спасява, така няма да постигнем нищо“, обърна се към представителите на местните власти той.
Според него трябва да се помисли и за създаването на фонд, който да подпомага местните власти за реализирането на проекти, особено в по-малките и по-бедни общини.
„Една от първите инициативи на Камарата, след като се сформира редовно правителство, ще е да се проведе среща в Министерството на финансите, на която да се обсъдят корекциите, които се налагат по ВиК проекти. „Тук трябва да сме на една позиция с общините, защото положението е страшно. Не може болшинството от възложителите, които са ВиК дружества, да бъдат санкционирани. Това не говори за административен проблем, а за системен такъв, който по-скоро идва от Управляващите органи на програмите“, каза още Пейновски. Според него при европейските проекти е нужно да се работи с опростени правила.
Кметът на Смолян Николай Мелемов припомни, че през 2022 г. по време на среща-дискусия на тема „Бъдещето на строителния сектор в Родопите“, организирана от ОП на КСБ – Смолян, и в. „Строител“, липсата на реална индексация на договорите в строителството отново е била обсъждана тема. „За съжаление не виждам напредък по въпроса”, изтъкна той. Мелемов подчерта, че
въпреки предизвикателствата диалогът между строителния бранш, НСОРБ и общините на местно ниво се е запазил отличен.
„Времето минава, а инфлацията става все по-голяма. Положението е тежко. Това, което можем да направим, е на съвместните ни срещи да излезем с ясна позиция, че сме обединени, и да настояваме пред държавата за решение на проблемите“, подчерта кметът на Смолян. Той заяви, че България може да почерпи от добрия опит на Румъния. „Няма нужда да измисляме нещо ново. Северната ни съседка за кратко време е намерила решение на проблемите си“, каза Мелемов.
„Искам да благодаря на ръководството на Камарата на строителите в България. Подобни срещи са много важни за нас. Така знаем, че и нас някой ни чува и че винаги сте насреща при нужда“, посочи той.
Кметът на община Баните Павлин Белчев заяви, че в момента държавата ни няма не само дългосрочна, но и краткосрочна визия за развитието на инфраструктурата на страната. „Звучи доста имагинерно да си говорим за дългосрочна визия предвид спецификата на ситуацията, в която се намираме“, посочи той. По отношение на индексацията коментира, че общините нямат възможност да осигурят допълнителните пари, които са необходими за корекция на стойностите на проектите. Белчев бе категоричен, че
средствата, нужни за индексация, трябва да бъдат за сметка на държавния бюджет, а не на възложителите.
Павлин Белчев разказа, че в община Баните са се сблъскали с проблем при осъществяването на проект за изграждане на канализация в града – трябвало е да се индексират стойностите му, за да бъде реализиран, което е довело до намаляване на дължината на трасето. „Трябваше да изберем по-малкото зло - дали изобщо да стартираме строително-монтажните работи, или да съкратим дължината, за да вложим спечелените европейски средства“, заяви той.
Белчев добави, че по Програмата за развитие на селските райони все още няма процедура за индексиране на проекти, които вече се изпълняват или са одобрени.
Кметът на Рудозем Румен Пехливанов сподели, че малките общини не могат да си позволят със собствени средства да правят индексация. „Ние разчитаме на държавата да помогне“, каза той. Пехливанов също посочи, че държавата ни трябва да вземе добрия пример от Румъния, за да помогне на строителния бранш и местната власт.
Областният управител на Смолян Стефан Сабрутев изтъкна, че се радва да види как местната власт и строителите в региона работят съвместно за намирането на решение на наболелите проблеми. „Основната тема и най-големият проблем категорично е липсата на реално прилагане на Методиката за индексация“, каза Сабрутев. Той изтъкна, че е изключително важно строителният бранш и общините да настояват да бъдат предвидени средства за индексация на договорите за строителство в бюджета на държавата. „Най-голямата сила е да бъдете обединени - строители и местна власт. Сигурен съм, че това ще доведе до резултат“, посочи Стефан Сабрутев.
По време на срещата инж. Румяна Янчевска, управител на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Смолян, сподели какъв е напредъкът в изпълнението на водния цикъл в града, както и какво е финансовото състояние на местното дружество. Тя коментира, че в момента ВиК дружествата в страната са възложители на едни от най-големите проекти. Инж. Янчевска заяви, че разбира и подкрепя строителните фирми в желанието им за реално прилагане на Методиката за индексация. „Необходимо е да се индексира договорът за изпълнение на водния цикъл в града“, посочи тя.
Участниците в срещата се договориха да продължат да работят заедно за намирането на решение на общите проблеми и предизвикателства. Председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев подчерта, че местната власт в региона може да разчита на съдействието на Камарата на строителите в България по всички теми.
Николай Мелемов, кмет на община Смолян: Възможността да се индексират проекти по ОПРР с до 15% не е достатъчна
Трябва да се търсят инструменти на национално и местно ниво за облекчаване на административната тежест
Г-н Мелемов, в Смолян се проведе работна среща между местната власт от областта, ръководството на КСБ и ОП на КСБ – Смолян, в която Вие взехте активно участие. Какви са Вашите впечатления от събитието, полезно ли бе то за Вас? Кои бяха основните теми, които бяха засегнати?
Радвам се, че общината беше домакин на тази среща. Разговорите бяха много ползотворни. Очертаха се общи виждания за по-активна работа по стартиращите схеми с европейско и национално финансиране.
Трябва да се търсят инструменти на национално и местно ниво за облекчаване на административната тежест с оглед по-бърза реализация на частните и публичните инвестиционни проекти.
Един от най-сериозните проблеми пред строителния сектор е липсата на реално прилагане на Методиката за индексация на договорите в строителството. В края на миналата година по време на среща с ръководството на КСБ с местните власти бе коментирано, че заради липсата на индексация спират строителните обекти в Смолян и Златоград. Колко договора в общината трябва да бъдат индексирани и реално продължава ли да има риск да не бъдат реализирани някои проекти?
Действително в последните години инфлацията е огромна. Смятам, че идеята за възможност за индексация е добра, но Методиката има нужда от подобряване. Провеждането на една обществена поръчка от проектиране, задание, обявяване, приключване, обжалване и подписване на договор отнема страшно много време. И накрая се оказва, че без адекватен механизъм за индексация процедурата вече не е актуална и трябва да се започне отначало.
В община Смолян имам няколко договора, които трябва да индексираме, но за съжаление по Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“ възможността е до 15%, което по никакъв начин не е достатъчно, при положение че някъде говорим за над 50% повишение на определени цени.
Притеснява ли Ви липсата на приет държавен бюджет? Как ще реализирате инвестиционната програма на община Смолян?
Притеснява ни, и то силно. Ние реално не може да реализираме инвестиционни разходи от бюджет 2023 г., а нуждите в населените места са огромни. Това в комбинация с инфлацията свежда работата ни до дейности и разходи от първа необходимост, като изхранване в детски градини, заплащане на енергоносители, базова поддръжка на първична инфраструктура. И всичко това в година, в която хората искат развитие, растеж, иновации.
Какви са възможностите пред общините в региона за новия програмен период? Подготвили ли сте вече проекти по европейските програми?
Активни сме по всички възможни покани, които се отварят, и гледаме с надежда към момента на одобрение на проектите. Беше сериозно предизвикателство, че трябва бързо да се изготвят множество обследвания, проекти, технически паспорти, и то отново в условия на препускаща инфлация. Смятам, че се справихме добре и ще успеем да защитим проекти, които да се изпълняват през следващите години.
Имате ли проектна готовност да участвате по Националния план за възстановяване и устойчивост? Има ли желаещи да се включат в новата програма за енергийно обновяване?
Основно проектите, които подаваме, са по НПВУ. По отношение на санирането в Смолян се наблюдава изключително голям интерес. Очакваме максимален брой одобрени проекти, които да се реализират през следващите години. С това ще запазим тенденцията за подобряване облика и енергийната ефективност на многофамилните жилищни сгради.
Какви са основните предизвикателства, които очаквате до края на годината?
Настоящата година е последна за довършване на проекти от програмен период 2014-2020 г. В този смисъл работим на няколко фронта – от една страна, да завършим всичко успешно, от друга - да кандидатстваме по нови проекти, като всичко това се случва при недостатъчен финансов ресурс, кратки срокове, както и промени в изисквания и нормативна база.
Кога можем да очакваме стратегическия проект на ГКПП „Рудозем – Ксанти“ да бъде напълно завършен и пуснат в експлоатация?
Това е въпрос, който всички очакваме да бъде разрешен. По последна информация от гръцка страна текат възлагания и работа по непредвидени дейности, основно свързани с укрепването на пътя. За съжаление явно и този летен сезон ще бъде пропуснат. Силно се надявам граничният пункт да заработи до края на годината.
В края на тази година предстоят местни избори. Като цяло какъв беше за Вас в професионален план мандат 2019-2023 г.?
Ако мога да го опиша с няколко думи – борба, предизвикателство, баланс, и то в условията на ковид пандемия, война, безпрецедентна икономическа и политическа криза. Смятам, че въпреки всички трудности стоим близо до хората и се опитваме да решим най-важните им проблеми. Във всяка една от 4-те години сме имали своите постижения, като очаквам и през 2023 г. да свършим много работи по вече очертаните приоритети.
Как работите с Областното представителство на КСБ?
Имаме прекрасно сътрудничество и използвам момента да им благодаря. Всички в Смолян знаят, че още през 2011 г. сред основните ни задачи беше да върнем доверието в местните строители. Смятам, че успяхме, и сега надграждаме, като ползваме Камарата като наш партньор, съветник, като хора, които милеят за региона и работят на всеки обект, така както биха работили в собствената си къща.
Получавате ли в. „Строител“, четете ли го и какво е мнението Ви за изданието?
Получаваме изданието на КСБ. Въпреки че не съм инженер или архитект, винаги намирам полезна информация, предоставена по достъпен и интересен начин за читателя. Желая успех на екипа на в. „Строител“ в мисията му да дава гласност на различни гледни точки на хората и процесите в строителството. В крайна сметка, без да градим, поддържаме и надграждаме, не бихме могли да отговорим на предизвикателствата на новото време.
Владимир Кехайов, член на ИБ и УС на КСБ, почетен председател на ОП на КСБ - Смолян: Впечатлен съм от заявената готовност на общини, възложители и изпълнители да се обединят в намирането на решение за индексацията
Недялка Маргаритова, ОП на КСБ - Смолян
Работя в строителния сектор близо 40 години и не са много случаите, в които съм бил свидетел на толкова категорична солидарност между страните да се обединят в намирането на решение по ключов проблем, какъвто е индексацията на договорите в строителството. Българите сме известни като индивидуалисти, екипният формат е по-трудният за нас, но вероятно хората в Родопите опровергаваме това за пореден път с проведената среща на 3 май в Смолян. Радвам се на активността на възложителите, уважиха ни както областният управител на Смолян Стефан Сабрутев и кметът на Смолян Николай Мелемов, така и представители на различни общини от района – кметовете на Баните, Рудозем, Златоград, Девин, с което успяхме да обхванем проблема в различна светлина, на различни нива и споделен опит. Същевременно гостуването на инж. Илиян Терзиев, Любомир Пейновски, арх. Иван Несторов и инж. Благой Козарев разгърна темата по-мащабно с представянето на успешни практики в сферата в Румъния и очертаване на предприетите действия от КСБ през двегодишния период, в който се работи по този въпрос.
Интересите на инвеститори и изпълнители са различни, но всички искаме строителството да се случва с качествен резултат и навреме. В този смисъл оценявам срещата ни като особено ползотворна – проявиха се пресечните точки, изясниха се в детайли позициите и се очертаха възможностите на всяка от страните в строителния процес.
Апелирам към политиците да се прояви политическа воля и да се въведе единна инструкция за приложението на Методиката, въпреки че тя носи своята конкретика. Ясно е, че всички вариации в практиката по нейното прилагане биха довели до отключване на корупционни възможности. Важно е индексацията да се случи в реални размери, а политическата класа да прояви здрав разум, за да реши сериозния проблем със средствата и източниците за финансиране, да се очертае ясна перспектива пред сектора, защото всяко отлагане усложнява ситуацията още повече. След като е намерено решение в една близка по икономическа ситуация страна като Румъния, положителният опит би могъл да се възприеме и тук, при нас.
Инж. Асен Соколов, председател на ОП на КСБ – Смолян: Безпокойството сред фирмите расте поради липсата на яснота за решаването на проблемите с индексацията
Недялка Маргаритова, ОП на КСБ - Смолян
Ежедневно получавам запитвания от строителните фирми членове на КСБ, свързани с индексационния процес и Методиката за индексиране на договорите. Строителите са сериозно загрижени не само поради липсата на яснота в настоящия момент, но и как ще се развият нещата в перспектива. Нямаме ориентири в каква посока да планираме работата си. Методиката е изготвена коректно и точно, но отсъстват приети правила за нейното прилагане, които възложителите да спазват, без да интерпретират задълженията си в широки граници.
Ще обобщя мнението на голяма част от компаниите, като кажа, че ограничение от 15% за индексация при реалното поскъпване, надхвърлящо 45%, не е реалистично, още повече че Методиката отразява динамиката в цените на материалите, без да има предвид поскъпването например на труда и други фактори. Всичко това създава възел от проблеми, а срещи като тази, която организирахме на 3 май в Смолян, показа, че ситуацията тревожи и възложителите. Доволен съм, че има разбиране от тяхна страна. Общините също търсят решения, но тук идва мястото на държавата, която трябва да осигури ресурса за продължаването на изпълнението на строителните програми.
В града се реализира мащабен проект за воден цикъл, който има опасност да бъде компрометиран, ако не се намери решение. Управителят на ВиК Смолян инж. Румяна Янчевска очерта сложността на ситуацията от гледната точка на възложителя. Кметовете на Смолян, Баните, Рудозем и Девин споделиха казуси от практиката си и решения в частни случаи, но в края на краищата принципното решение опира до осигуряването на три неща – ресурс, единни правила за приложение и неотложност на действията.
В допълнение забавянето на индексацията възпрепятства и разгръщането на инвестиционните програми на общините. Всички фирми очакват стартирането на строителни проекти тук, в Родопите, чрез което да запазим работната ръка в региона. Процесът на отлив на специалисти от нашия район е изключително тревожен и ние като Областно представителство правим всичко възможно да решим този проблем, но той също е въпрос на държавна стратегия. Надявам се да се сформира постоянно правителство, за да се реализират възможностите както по европейските програми, така и капиталовите инвестиции в общините.
Стефан Сабрутев, областен управител на Смолян: Работната среща с КСБ, ОП Смолян и кметове на общини от областта бе много ползотворна
Пожелавам на екипа на в. „Строител“ да продължава да бъде все така отговорен
Г-н Сабрутев, в Смолян се проведе работна среща между местната власт от областта, ръководството на КСБ и ОП на КСБ – Смолян, в която Вие взехте активно участие. Какви са Вашите впечатления от събитието и полезно ли бе то за Вас? Една от основните теми, които засегнахте, бе липсата на реално прилагане на Методиката за индексация на договорите в строителството.
Работната среща, която се проведе в Смолян с ръководството на Камарата на строителите в България, Областното представителство на браншовата организация в Смолян и кметове на общини от областта, бе много ползотворна за мен. На нея бяха изяснени доста проблеми, които касаят строителството и най-вече въпроса с индексацията на договорите за строителство. Това наистина е един много сериозен проблем предвид високата инфлация, покачването на цените на строителните материали, на горивата и труда в рамките на 2022 г., а те продължават и през настоящата година.
Безспорно е, че трябва да има индексация на въпросните договори и доколкото разбрах, Методиката за индексация на договорите в строителството, която е вече утвърдена, е ясна, но няма правилник за прилагането й и най-вече основният проблем, който мисля, че съществува, е откъде ще дойдат средствата за тези индексации. За мен нещата стоят така – за да има индексации, е необходимо да има предложения и да има заложени корекции в бюджета на Република България за 2023 г. Аз предложих по време на работната среща Управителният съвет на Камарата на строителите в България да инициира и проведе срещи с ръководствата на парламентарно представените политически партии в 49-ото Народно събрание, които по време на предизборната кампания са заявили готовност за подкрепа на строителния сектор. Решението е секторът и местните власти да бъдат подпомогнати чрез осигуряване на национално финансиране, което е в правомощията на НС, респективно в последващите действия на депутатите при обсъждане и приемане на държавния бюджет за 2023. Мисля, че това е единствената възможност, с която да се покрият разходите. Разбира се, чрез европейските фондове може да бъде използвано финансиране, но това са детайли, основното е осигуряване на подкрепа при приемането на държавния бюджет.
Имате ли проектна готовност да участвате по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ)? Има ли желаещи да се включат в новата програма?
Областна администрация Смолян в много редки случаи е бенефициент по европейски проекти. В Плана има предвидени възможности по-скоро в посока енергийно обновяване на публични сгради. Областна администрация Смолян кандидатства с проектно предложение по процедура „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на публичен сграден фонд за административно обслужване, култура и спорт“ по НПВУ. Надяваме се проектът да бъде одобрен.
По останалите европейски програми не сме допустими бенефициенти. Разбира се, следим с интерес реализацията на одобрените проекти, които се изпълняват от местните администрации. Аз мисля, че този финансов механизъм предоставя големи възможности, и тук е място да кажа, че очаквам сериозна активност от страна на местните власти, на кметовете и екипите им да се възползват, за да подобрят както инфраструктурата, така и благосъстоянието на населението в общините на територията на област Смолян.
Какви са основните предизвикателства, които очаквате до края на годината?
До края на 2023 г. има няколко основни предизвикателства. Най-напред един от основните въпроси е дали ще бъде сформирано правителство. На второ място дали депутатите ще приемат държавния бюджет. На трето – очакваните в края на годината местни избори. Надявам се да има развитие, да има повече позитивизъм.
Кога стратегическият проект на ГКПП „Рудозем - Ксанти“ ще бъде напълно завършен и пуснат в експлоатация?
Относно ГКПП „Рудозем - Ксанти“ бих казал, че като инвеститор Областна администрация Смолян завърши обекта преди две години в частта строителство и оборудване. Все още той е собственост на Областната администрация, предстои приемо-предавателна комисия, но той не може да бъде предаден, докато не бъдат завършени строителните дейности от страна на Гърция.
На територията на Гърция има два срутищни участъка, които е необходимо да бъдат укрепени и съответно довършени около 1,5 км от пътя. На 02.05.2023 г. е обявена обществена поръчка за извършване на тези дейности. Очаква се отваряне на подадените оферти в срок до 16.06.2023 г. Надяваме се да няма обжалване на процедурата, за да може до края на тази година да бъде завършено строителството от страна на Гърция и ГКПП „Рудозем - Ксанти“ да заработи.
Как работите с Областното представителство на КСБ?
С Камарата на строителите в България поддържаме изключително добри взаимоотношения, имаме добра комуникация.
Получавате ли вестник „Строител“, четете ли го и какво е мнението Ви за изданието?
Областна администрация Смолян получава вестник „Строител“. Това е издание, в което освен тясно специализирана информация в сферата на строителството могат да бъдат прочетени актуални и достоверни новини от политическия и обществения живот в България и света. Пожелавам на екипа на в. „Строител“ да продължава да бъде все така отговорен при изготвянето на новините и креативен, за да можем ние, Вашите читатели, да сме информирани за всичко случващо се около нас. Желая Ви много здраве и успехи.
Здравко Иванов, кмет на община Девин: Почти ежедневно ни се налага да работим съвместно със строителите
Много от проблемите ни са общи
Г-н Иванов, в Смолян се проведе работна среща между местната власт от областта, ръководството на КСБ и ОП на КСБ – Смолян, в която Вие взехте активно участие. Какви са Вашите впечатления от събитието, полезно ли бе то за Вас?
Разбира се, че подобен вид срещи са полезни. Почти ежедневно ни се налага да работим съвместно със строителите. Общините като възложители по различни договори за СМР са наясно с проблемите в строителния бранш. Много от тях са общи, един от тях е индексацията на договорите за СМР. За нас е важно всеки договор за СМР да бъде завършен и по начин, който да не е за сметка на някоя от страните.
Един от най-сериозните проблеми пред строителния сектор е липсата на реално прилагане на Методиката за индексация на договорите в строителството. В края на миналата година по време на среща с ръководството на КСБ бе коментирано, че заради липсата на индексация спират строителните обекти в Смолян и Златоград. При Вас има ли проекти под риск да не бъдат реализирани?
За радост на общинското ръководство и жителите на Девин нямаме договори, които да попадат в хипотезата да бъдат индексирани, и няма риск да не бъдат завършени.
Какво включва инвестиционната програма на Девин за 2023 г.?
През тази година в общината се реализират няколко по-големи проекти. Предстои да бъдат санирани осем многофамилни жилищни сгради по ОП „Региони в растеж“. Подменяме 50% от вътрешната водопроводна мрежа на кв. „Настан“ в Девин. В процес на изпълнение е проект, който има за цел да подобри средата на живот на жителите на кв. „Настан“, като се изгражда изцяло нов площад.
Възложили сме и предстои да стартира цялостната рехабилитация на улица в града и изграждане на нова улица в с. Гьоврен.
Осигурили сме финансиране и сме възложили цялостна подмяна на парапетите на два от мостовете в Девин.
Тече и предстои изграждането на четири подпорни стени на територията на общината, с които ще се преодолеят последиците от бедствието, което ни сполетя през декември 2021 г.
Това са само част от инвестициите, които ще се реализират тази година. Предстои да се рехабилитират улици в с. Лясково, с. Триград, да се изградят подпорни стени в с. Жребево и с. Осиково и още ред други неща, които са описани в инвестиционната ни програма.
Какви са възможностите пред общините в региона за новия програмен период? Подготвили ли сте вече проекти по европейските програми?
Подготвихме проект „Модернизация на образователната среда на Средно училище „Христо Ботев“, гр. Девин“, с който кандидатствахме по процедура „Модернизация на образователната среда” по Националния план за възстановяване и устойчивост. Стойността на помощта, която очакваме, е 4 499 957 лв. С нея предвиждаме значително да се подобри образователната среда, да се въведат енергоефективни мерки, да се подмени системата за отопление и да се изгради система за производство на електроенергия от ВЕИ.
Поканени сме по НПВУ да сключим договор за подмяна на уличното осветление в цялата община.
В момента тече обществена поръчка за възлагане на проектиране на пътища, улици, довеждащи водопроводи и още ред други дейности с цел да имаме готови проекти, с които да можем да кандидатстваме по различните финансови механизми за финансиране.
Има ли желаещи да се включат в новата програма за саниране по НПВУ?
След реализирането на двата проекта по ОП „Региони в растеж“ в Девин ще останат два многофамилни жилищни блока за саниране. Има интерес и най-вече от собствениците на по-малките жилищни сгради, обикновено с по 4 до 6 самостоятелни обекта. Администрацията им оказва съдействие, но като разберат, че подготовката на документацията е за тяхна сметка, се отказват да кандидатстват.
Какви са основните предизвикателства, които очаквате до края на годината?
До края на септември да реализираме на 90 процента проектите, които сме подхванали, и разбира се, да бъда избран отново за кмет на община Девин.
Като цяло какъв беше за Вас в професионален план мандат 2019-2023 г.?
Много динамичен и изпълнен с предизвикателства, с които мисля, че се справихме заедно с екипа, с който работя. Какво ли не ни сполетя COVID-19 – политическа, икономическа криза, войната в Украйна.
Как работите с Областното представителство на КСБ?
Сътрудничим си добре. Имаме чудесна комуникация с председател на ОП на КСБ - Смолян, инж. Асен Соколов.
Получавате ли вестник „Строител“, четете ли го и какво е мнението Ви за изданието?
Да, получаваме редовно в. „Строител“, чета го редовно. Изданието ми помага, тъй като може да се черпи опит от добрите практики на колеги в страната.
Павлин Белчев, кмет на община Баните: Правилният подход при индексацията е дофинансирането да бъде за сметка на държавния бюджет
Вестник „Строител“ е като бяла лястовица в медийното море от съществуващите вестници и сайтове
Г-н Белчев, в Смолян се проведе работна среща между местната власт от областта, ръководството на КСБ и ОП на КСБ – Смолян, в която Вие взехте активно участие. Какви са Вашите впечатления от събитието, полезно ли бе то за Вас?
Подобни срещи винаги са от полза, защото се дискутират проблеми и възможности за разрешаването им от различните страни в строителния процес, което пък води до запознаването с всички гледни точки по дадена тема. Винаги сме гледали на Камарата на строителите в България като на коректен партньор и съм сигурен, че така ще продължава и в бъдеще.
Един от най-сериозните проблеми пред строителния сектор е липсата на реално прилагане на Методиката за индексация на договорите в строителството. В края на миналата година по време на среща с ръководството на КСБ с местните власти бе коментирано, че заради липсата на индексация спират строителните обекти в Смолян и Златоград. Вие изправени ли сте пред това затруднение?
За съжаление Методиката за индексация не доведе до разрешаване на проблема с дофинансирането на обектите. Като възложител считам, че правилният подход при индексирането е стойността за дофинансиране да бъде за сметка на държавния бюджет, а не за сметка на възложителя, тъй като в случая с общините този подход не е работещ предвид невъзможността да осигурим тези средства.
Какво включва инвестиционната програма на община Баните за 2023 г.? Притеснява ли Ви липсата на приет държавен бюджет?
Програмата ни включва обновяване на инфраструктурата в почти всички населени места в общината, преди всичко ремонти на улици и подмяна на водопроводи. Предвид зависимостта ни от държавния бюджет е нормално да имаме желание той да бъде одобрен максимално бързо, за да можем да реализираме нашите инвестиционни намерения.
Търсим всякакъв начин да развием общината. На 6 май по време на официалния празник на община Баните направихме първата копка на 5-звезден комплекс с вътрешен басейн и място за балнеопроцедури в централната част. Срокът за реализацията на този проект е около 3 години.
Заедно с вече започналия строеж на аквапарк с 4 звезди хотелски комплекс обликът на Баните като туристическа дестинация ще се дообогати. Двете инвестиции са добри сигнали, че общината ни е място, подходящо за вложения в сферата на туризма, и се надяваме случващото се да е само началото.
Какви са възможностите пред общините в региона за новия програмен период? Подготвили ли сте вече проекти по европейските програми и по Националния план за възстановяване и устойчивост?
Готвим проекти, но е много важно да бъдат финализирани условията за кандидатстване по оперативните програми, за да можем да се съобразим с тях.
Що се отнася до Националния план за възстановяване и устойчивост, мога да кажа, че вече участвахме в процедурата за обновяване на административни сгради и се надяваме на успешен резултат. В новата програма за саниране очакваме един блок от общината да кандидатства.
Какви са основните предизвикателства, които очаквате до края на годината?
Най-вече са свързани с нормализиране на политическата и икономическата обстановка в страната, защото общините сме проекция на всичко, което се случва в държавата.
В края на тази година предстоят местни избори. Като цяло какъв беше за Вас в професионален план мандат 2019-2023 г.?
В лично качество го считам като успешен. Надявам се и гражданите на общината да мислят по същия начин.
Как работите с Областното представителство на КСБ в Смолян?
Както вече споделих, работим повече от добре с Камарата, тъй като комуникацията ни винаги е на висота и разчитаме на техния професионален поглед.
Получавате ли в. „Строител“, четете ли го и какво е мнението Ви за изданието?
Разбира се, получавам го и го чета с удоволствие. Той е като бяла лястовица в медийното море от съществуващите вестници и сайтове. Нека да продължава да съхранява идеята, за която е създаден, защото това е гаранция за успех.
Мирослав Янчев, кмет на община Златоград: Срещата е продължение на един непрекъснат и ползотворен диалог
Имам готовност да предложа и изпълня пълноценна инвестиционна програма
Г-н Янчев, в Смолян се проведе работна среща между местната власт от областта, ръководството на КСБ и ОП на КСБ – Смолян, в която Вие взехте активно участие. Какви са Вашите впечатления от събитието и полезно ли бе то за Вас? Кои бяха основните теми, които засегнахте?
За мен подобни срещи с браншови организации са изключително полезни, защото дават възможност за споделяне не само на опит, но и на различни проблеми, на които съвместно да търсим решения.
Като кмет познавам нуждите на моята община, но невинаги съм наясно с възможностите и практиките на строителите. Работата ни обаче е обща и именно по този начин може да се постигнат качествени бъдещи резултати. Като участници в строителния процес сме изправени пред общи предизвикателства, така че тази среща е продължение на един непрекъснат и ползотворен диалог. Обсъдихме теми за проектни възможности и финансови инструменти за реализирането им.
Един от най-сериозните проблеми пред строителния сектор е липсата на реално прилагане на Методиката за индексация на договорите в строителството. В края на миналата година по време на среща с ръководството на КСБ бе коментирано, че заради липсата на индексация спират строителните обекти в Смолян и Златоград. Как се справят строителите в областта? Колко договора в общината трябва да бъдат индексирани и реално продължава ли да има риск да не бъдат реализирани някои проекти?
Да, наличен е механизъм за увеличаване на договорените стойности по сключени договори по реда на Закона за обществените поръчки. Липсва обаче практическият елемент – финансови средства, които да обезпечат и подплатят тази законова възможност. Отсъствието на редовно правителство, неприемането на държавен бюджет или приемането на такъв с дефицити блокира както обичайната текуща дейност на общините, така и изпълнението на мащабни обекти. Отминаващият мандат беше особен – пандемия, причинена от COVID-19, липса на стабилна финансова политика, невъзможност да се провеждат дългосрочни политики на национално ниво. Това се отрази сериозно и на общинските дейности като цяло.
В Златоград пример е проектът „Доизграждане, реконструкция и рехабилитация на водоснабдителна и канализационна мрежа на град Златоград – Подобект 2 „Главен колектор I-А“, община Златоград“. За него имаме избран изпълнител, етапно изпълнение и невъзможност да се завърши строителството. Необходими са средства в размер на около 50% повече от предвидените. Държавата има опция да осигури 15%, а ние нямаме средства да обезпечим останалите 35%. За съжаление това е обект, чиято полезност е безспорна, но завършването му ни е непосилно. Смятам, че държавата трябваше да създаде механизъм за проверка на допълнително необходимите средства и при доказване на основателността им да ги осигури. Това обаче не се случи.
Наясно съм, че няма как и строителите да изпълняват проекти на загуба.
Какво включва инвестиционната програма на Златоград за 2023 г.? Притеснява ли Ви липсата на приет държавен бюджет?
Разбира се, че ме притеснява липсата на приет държавен бюджет. Отсъствието на политики и хоризонти на национално ниво, подобно на игра на домино, пренася проблемите и към общините. Финансовата рамка е към отминал период, без да отчита инфлационни процеси, покачване на преки и косвени разходи, потребности на работодатели и наети лица. Общинският ни съвет прие Разчет за финансиране на капиталови разходи за 2023 г. на община Златоград по обекти и източници на финансиране – документ, който определя приоритетните капиталови разходи за сметка на преходни остатъци от целева капиталова субсидия за капиталови разходи, от общински приходи и заемни средства, както и за сметка на постъпили приходи през 2023 г.
Имам готовност да предложа и изпълня пълноценна инвестиционна програма, включваща благоустрояване на улична мрежа във всички населени места на територията ни с полагане на трайни настилки. Планирали сме и подобряване на състоянието на общинската пътна мрежа, обновяване на спортни площадки, основен ремонт на канализация, монтаж на детски съоръжения, изготвяне на идеен проект за благоустрояване на централната част на с. Старцево, изпълнение на сондаж за водоснабдяване на махала „Дуганица“, с. Долен, строителни дейности в общинската болница, изграждане на паркова среда за широко обществено ползване. Надявам се да имам възможност това да се случи, тъй като са все обекти, от които населението има потребност.
Какви са възможностите пред общините в региона за новия програмен период? Подготвили ли сте вече проекти по европейските програми?
Община Златоград има голям опит в реализиране на много свои проектни идеи, финансирани от различни донорски програми. Това, което научих от дългогодишния си опит като кмет, е, че трябва да бъдем винаги готови не само с идея, но и с пълна техническа документация за реализацията им. Така че и през настоящата година съм планирал да бъдат проектирани няколко обекта, за които ще се търси финансиране от различни европейски програми или кредитни институции.
Имате ли проектна готовност да участвате по Националния план за възстановяване и устойчивост? Има ли желаещи да се включат в новата програма за саниране?
Да, интересът на жителите на община Златоград към енергийно обновяване на жилищата им е голям. До момента в 48 жилищни сгради – блокове и къщи, както и в 4 обществени здания – съд, пожарна, полиция и гранична полиция, успяхме да въведем мерки за енергийна ефективност.
По Националния план за възстановяване и устойчивост общината подготвя доста обекти, които ще бъдат предложени да получат финансова помощ за т.нар. саниране. Общинските експерти оказват помощ на заинтересованите ни съграждани не само в подготовката на проектния формуляр за кандидатстване, но и за изготвяне на цялостния пакет от документи, необходим за участие в тази програма.
В края на тази година предстоят местни избори. Като цяло какъв беше за Вас в професионален план мандат 2019-2023 г.?
И в този си управленски мандат останах верен на основните си принципи: Да спазвам законовите рамки, да отчитам дейността си пред Общинския съвет и местното население, както и да водя прозрачна политика на баланс между потребностите и възможностите на общината.
Същевременно срещнах отпор от опозицията, понякога градивен. Но с последователност се стремя да постигам това, което преди време определях с няколко прости думи – да направя общината светло, чисто, цветно и спокойно място. Днес община Златоград е такава. Утвърдихме я и като предпочитана туристическа дестинация - видно както от интереса към наскоро отминалия Празник на чевермето, така и към Делювите празници. Месечните отчети от нощувки в местата за настаняване показват, че привличаме туристи целогодишно. Партньорството с бизнеса е много нужно в тази сфера и тук е мястото да изкажа благодарност към инж. Александър Митушев, собственик и управител на Етнографски комплекс Златоград, с когото си сътрудничим вече толкова години.
Има още много за вършене, но съм доволен от постигнатото – строителство, проектна готовност, изпълнени игрища, улична мрежа. В етап на реализация и приключване сме на обекти на територията на цялата община. Текущите ни обекти са свързани с разширяване на градския парк, обновяване на спортна площадка, полагане на павета в рамките на стария град, асфалтиране на улици в Златоград, Ерма река, с. Долен, с. Старцево. До края на май ще подадем и проектните си предложения за саниране на сгради. Отделно се стремим да поддържаме инфраструктурата на местната ни болница, материалната й база, както и да подпомагаме оборудването й със съвременна апаратура, подобряване на условията на пациентите и работещите в лечебното заведение. И в този мандат успяхме да осигурим условия за спорт на територията на стадиона, училищата и извън тях. В социалната и образователната сфера запазихме и надграждаме постигнатото. Социалните ни услуги в центровете, обгрижването на уязвимите лица, създаването на извънкласни дейности за учениците, развиването на хобитата им са все ориентири за мен.
За малка община всичко това е от изключително значение. Бъдещите ми проекти обаче са това, в което съсредоточавам мислите и действията си – благоустрояването на уличната и пътна мрежа, изпълнението на колектори и водопроводи, проекти в социалната сфера, непреходна за мен е и темата за топлата вода.
Получавате ли вестник „Строител“, четете ли го и какво е мнението Ви за изданието?
Вестник „Строител“ е сред малкото със специализирана информация, изключително необходима на общинските ми експерти. Благодаря Ви, че продължавате да сте винаги актуални и полезни.
Румен Пехливанов, кмет на община Рудозем: Индексацията е необходима за приключването на много проекти не само с европейско, но и с национално финансиране
В Смолян се проведе работна среща между местната власт от региона, ръководството на Камарата на строителите в България и ОП на КСБ – Смолян, в която Вие взехте активно участие. Какви са Вашите впечатления от събитието и полезно ли бе то за Вас? Кои бяха основните теми, които засегнахте?
Срещата беше полезна, защото станаха ясни основните проблеми, пред които са изправени местните власти и общините, и най-важният от тях е свързан с индексацията на цените в строителството. Бяха приети едни изменения в ЗОП и Методика, която по същество не работи, понеже някой трябва да осигури средства за прилагането й. Аз изразих мнение, че индексацията е необходима за приключването на много проекти не само с европейско, но и с национално финансиране. Основният проблем остава неразбирането от страна на финансиращите институции, че ние, местните власти и областните управи, нямаме средства за индексация. Може би са необходими много целенасочени действия, за да се съберат примери от други страни. Представеният опит на Румъния може да е много полезен и за нас. Важно е да може най-накрая нещата да станат ясни и прогнозируеми, да се знае, че когато се правят обществени поръчки, са ценообразувани по нормален начин, да не се търси възлагане при най-ниски цени, защото най-ниската цена не означава най-доброто качество, а точно обратното.
Един от най-сериозните проблеми пред строителния сектор е липсата на реално прилагане на Методиката за индексация на договорите в строителството. Ще бъде ли полезно за кметовете да се приемат общи указания за прилагането на Методиката? При Вас има ли обекти, които може да не бъдат завършени заради липса на индексация?
При нас има няколко обекта, които са стартирани, но без индексация няма да може да бъдат завършени. Те са основно с сферата на ВиК инфраструктурата – водопроводи, канализация. Единни указания биха били полезни, въпреки че аз считам, че и в момента Методиката е ясно написана и прилагането на различни подходи за мен буди недоумение. Формулата е толкова ясна, че не виждам поле за тълкуване. Но различните Управляващи органи на програмите започнаха да правят свой почит. Аз например не виждам място за тълкуване на процента, с който да се индексират проектите. Императивно е записано в Методиката, коефициентите са ясни, те се взимат, налагат се по формулата и се получава необходимият размер на индексацията. В момента гледам, че по разни проекти ще има 15% -18%. Ако са започнали 2021 г., към днешна дата индексацията трябва да е над 40%. Да не говорим, че и по ЗОП няма лимитиране на процента на промяна - има ограничение до 50%. Методиката е проста математическа формула, просто трябва да се прилага.
Какво включва инвестиционната програма на Рудозем за 2023 г.? Притеснява ли Ви липсата на приет държавен бюджет?
Не ме притеснява, тъй като ние не планираме инвестиции с капиталова субсидия за тази година. Решихме със субсидията от държавата да покрием един заем от Министерството на финансите (МФ), за да разплатим стари просрочени задължения. В същото време пандемията и инфлацията ни увеличиха разходите, а приходите не са се променили. В цялата тази ситуация МФ иска около 12% лихва от общината за този заем, който ни дадоха. Това е като да дадеш на детето си пари назаем и да му вземеш 12% лихва, такава е ситуацията в момента в държавата. Затова тази година ще разчитаме само на собствени приходи - от продажба на общинска собственост, от различни проекти, които сме спечелили. Ще довършваме обекти и евентуално ще започнем проекти с финансиране от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Като, разбира се, сме наясно, че ако сега бъдем одобрени по тези две програми, проектите ще стартират след 6 месеца най-рано.
Казахте НПВУ и ПРСР. Какви са проектите, с които кандидатствате?
Кандидатствахме по НПВУ за подобряване на енергийната ефективност в читалища, културни институции, спортна инфраструктура, но не успяхме да кандидатстваме за енергийно обновяване на административните сгради. Това е засега. Имаме подадени проекти по ПРСР, както и за финансиране към Междуведомствената комисия за възстановяване на щети от природни бедствия. Но те не се финансират навреме. Например имаме проект, подаден за финансиране през 2018 г. за аварийно възстановяване на улица и прекъснат водопровод. Фирмата го изпълни аварийно, но до момента нямаме средства да се разплатим.
В края на тази година предстоят местни избори. Като цяло какъв беше за Вас в професионален план мандат 2019-2023 г.?
Оценката за политиците я дават хората на изборите. В края на годината ще разберем. Моята оценка се базира на обективни критерии. Аз и трите пъти, когато се явявах на избори, направих брошура, в която описвам какво смятам да правя през мандата. В края на всеки мандат сядам и отмятам какво съм изпълнил. Към момента 90% от това, което съм обещал да свърша в този мандат, е свършено. Има и още няколко месеца до края на мандата. Същевременно са свършени и много други неща, които не сме обещавали. Считам, че с екипа на община Рудозем се справихме с работата, която ни възложиха избирателите на последните избори.
Получавате ли в. „Строител“, четете ли го и какво е мнението Ви за изданието?
Аз и друг път на публични места съм заявявал, че за мен в. „Строител“ е най-сериозният професионален вестник, печатна медия, която винаги отразява и другата гледна точка. Защото медиите в България имат една характерна особеност да отразяват само „вярната“ гледна точка. За съжаление не се намираме в най-добрата медийна среда. И „Строител“ е един от малкото светли лъчи в тъмнината на българското медийно пространство. Вестникът си заслужава да се чете, аз лично го чета. Мнението ми за в. „Строител“ е, че това е най-добрата медия като обективен начин на отразяване на фактите.
