Парламентът ще реши окончателно дали да върне стария праг на преференциите

Прочетена: 56

Парламентът ще разгледа промените в Изборния кодекс на второ четене. Това предвижда седмичната проектопрограма за работа на Народното събрание. Текстовете са внесени от ПГ на ГЕРБ и приети от водещата Правна комисия на второ гласуване. Предлага се 7% да бъде прагът на така наречените предпочитания за местни и парламентарни избори и 5% за евровота. Връщането на стария праг на преференциите беше обещано от ГЕРБ след
заседание на Изпълнителна комисия, свикано от лидера на партията Бойко Борисов. Решението дойде, след като вече бяха приети изменения в изборното законодателство на 14 февруари 2019 г. и след общественото недоволство. Според тогава гласуваните текстове избраният
преференциално кандидат за евроизборите трябваше да получи действителни гласове не по- малко от националната избирателна квота, а на парламентарните – не по-малко от
регионалната. Същото се отнасяше и за местните избори, когато избраният кандидат трябваше да получи не по-малко от общинската избирателна квота. Между двете четения на промените в изборното законодателство Христиан Митев от НФСБ е предложил праг на преференцията на местен вот от 20%. Вчера предложението му не бе подкрепено от Правна комисия. Депутатите
от Комисията отхвърлиха и всички предложения между четенията на ДПС. От Движението
настояваха избирателни секции извън страната да се образуват, където има дипломатическо или консулско представителство, при наличие на не по-малко от 20 избиратели. Предлагаше се секции да се образуват и ако не по-малко от 40 избиратели са подали заявление, че искат да упражнят правото си на глас, като такива секции за европейските избори да има само в страни
от ЕС, да отпадне принципа за уседналост и да се осигурява превод на български, когато
кампанията се води на чужд език.
Депутатите ще решат дали да удължат с три месеца работата на Временната анкетна комисия за
получаване на всички данни, факти и обстоятелства по повод изнесените твърдения за
скандална подкупна схема при придобиване на българско граждани от чужди граждани. От
Комисията изтъкват необходимостта от допълнително време за запознаване с големия обем от информация и проучването ѝ, както и изслушването на институции и компетентни органи.
На вниманието на депутатите се поставят два законопроекта за промени в Закона за банковата несъстоятелност – на Министерски съвет и общ на ГЕРБ, НФСБ и ДПС. Предложенията на управляващите предвиждат транспониране на европейска директива и въвеждане на нов клас кредитори – притежатели на непривилегирован необезпечен първостепенен дълг, който следва да има по-висок ред от притежателите на инструменти на собствения капитал и подчинен дълг и по-нисък ред спрямо притежателите на други инструменти. Действащия закон не отразява спецификата на финансовите инструменти с различни нива на подчиненост. Целта на направените предложения е да се гарантира правна сигурност за банките и инвестиционните посредници и за инвеститорите. С общия законопроект се предлага служебно вписване на кредиторите в списъка на приетите от синдика вземания. Според вносителите това ще гарантира правата им. Част от измененията са свързани и с ограничаването на разходите от масата на несъстоятелността. В този законопроект се внася яснота като се уточнява изрично кои са страните в съдебните производства, от които предварително не се събира държавна такса. След пленарното заседание са свикани 9 парламентарни комисии. Комисията по външна политика ще изслуша вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева

Сподели в социалните мрежи

Автор на 27.03.2019. Категория Международна дейност и проекти на КСБ, Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of

%d блогъра харесват това: