Инж. Любомир Качамаков откри тематичния конкурс „Аз мога да строя – Delecto“ в София

Вестник „Строител“ е официален медиен партньор на инициативата

Емил Христов

Ренета Николова

Камарата на строителите в България (КБС) бе домакин на тематичния конкурс на инициативата „Аз мога да строя – Delecto” в София, организирана от BG Алтернатива по идея на Пламен Иванов, председател на ОП на КСБ – Пловдив. Вестник „Строител“ традиционно е официален медиен партньор на „Аз мога да строя – Delecto”. Със събитието бе дадено началото на тазгодишното издание на инициативата. То се проведе на 21 април в зала „Кольо Фичето“ на КСБ и събра млади таланти от професионални гимназии от цялата страна, готови да покажат своите знания, умения и креативност в областта на архитектурата и строителството. За първи път в „Аз мога да строя – Delecto” се включиха и чуждестранни ученици
от гимназията „Хенри Годие-Брезка“ в Сан-Жан дьо Бре, Франция.

Председателят на УС на КСБ инж. Любомир Качамаков откри събитието и приветства участниците и гостите с добре дошли. „Радвам се, че имам възможността да дам старт на инициативата през 2026 г. Тя започна преди 17 години и след един период на прекъсване, днес откриваме 10-то й юбилейно издание. Това е нещо, което заслужава уважение“, заяви той. Инж. Качамаков подчерта, че Камарата на строителите в България подкрепя развитието на конкурса, и определи „Аз мога да строя – Delecto” като изключително полезен за младите хора.

 „Днес надпреварата започва с категорията „Модерна къща“, един от най-масовите типове жилищно строителство. Пожелавам успех на всички участници. Нека най-добрият проект да победи. Млади колеги, учете се, вървете напред, а ние, строителите, Ви очакваме в нашите редици“, каза още инж. Любомир Качамаков.

Пламен Иванов се обърна към участниците с думите, че единственото нещо, което не иска да се случи, е някой да се разочарова от представянето си на тематичния конкурс. „Оценката ще е една моментна снимка на знанията Ви и вложените усилия, а не е окончателна“, посочи той. Председателят на ОП на КСБ – Пловдив, подчерта, че професията на строителя изисква колегиалност и партньорство, и насърчи младите участници да изграждат връзки помежду си и да работят в екип.

Журито, което оцени представените проекти, бе с председател арх. Мартина Ненова, директор на дирекция „Нормативна политика и анализи в строителството“ в КСБ, и членове инж. Петьо Димитров, зам.-председател на ОП на КСБ - София, арх. Боян Недев, вр.и.д. главен архитект на Столичната община, доц. д-р инж. Илиана Стойнова, ректор на Висшето строително училище „Любен Каравелов“, гл.ас. д-р инж. Евгения Богданова, преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия и главен секретар на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), доц. д-р инж. Стойна Костова, зам.-декан на факултет „Техника и строителни технологии в транспорта“ във ВТУ „Тодор Каблешков“, и доц. д-р инж. Константин Проданов, председател на КИИП – РК София област, и председател на Съюза на строителните конструктори в България.

Сред официалните гости на събитието бяха Георги Спиридонов, член на УС на КСБ, Капка Асенова – вр.и.д. изпълнителен директор на Камарата и финансов директор на организацията, Деян Бенински, председател на ОП на КСБ - Враца, прокуристът и главен редактор на вестник „Строител“ Ренета Николова, както и арх. Диана Николова и арх. Виктор Ферейра, преподаватели от гимназия „Хенри Годие-Брезка“ в Сан-Жан дьо Бре, Франция.

В тематичния конкурс „Аз мога да строя – Delecto” в София се съревноваваха отбори от ПГСАГ „Кольо Фичето“ – Бургас, ПГСАГ „Ангел Попов“ – Велико Търново, ПГСАГ „Васил Левски“ – Варна, ПГ „Димитраки Хаджитошин“ Враца, СУ „Отец Паисий“ – Габрово, ПГСАКН „Проф. арх. Стефан Стефанов“ – Монтана, ПГТС „Арх. Йордан Миланов“ – Перник, ПГАСГ „Арх. Камен Петков“ – Пловдив, СГСАГ „Христо Ботев“ – София, ПГСАГ „Любор Байер“ – Стара Загора, ПГДС „Цар Иван Асен II” – Хасково, ГСАГД „Кольо Фичето“ – Ямбол, и гимназия „Хенри Годие-Брезка“ - Сан-Жан дьо Бре, Франция.

В рамките на конкурса участниците представиха своите разработки в категория „Модерна къща“, които бяха оценени от авторитетното жури и им бяха връчени награди.

Вторият конкурс от инициативата ще се проведе във Варна, а на 28 април в Пловдив - в Епископската базилика на Филипопол, ще се състои националният финал на „Аз мога да строя – Delecto”.

Наградите спечелиха:

Първо място: „Модерните таланти“ (Велико Търново)

Второ място: „Инженеринг старс“ (Варна) и Modern family (София)

Трето място: „Млади богати проектанти“ (София) и ПГСА (Пазарджик“

Класирани от инициативата „Аз мога да строя – Delecto” да участват на финала в Пловдив: „АрхТийм“ (Пловдив).

Пламен Иванов, председател на ОП на КСБ – Пловдив:  Вестник „Строител” е не само медиен партньор, но и съмишленик на инициативата

Г-н Иванов, в София в централния офис на КСБ беше дадено началото на първия от двата поредни конкурса на „Аз мога да строя - Delecto“, предшестващи финала, който ще се проведе в Пловдив. Вестник „Строител“ традиционно е медиен партньор на инициативата. Бихте ли ни казали какво е различното тази година, отличаващото се и какво да очакваме от конкурсите и от финала?

Вестник „Строител“ е не само медиен партньор, но и съмишленик на инициативата. Освен чисто медийното популяризиране на „Аз мога да строя - Delecto“ в предишните издания, в. „Строител“ ни помогна с представянето и връчи награди на участниците в състезанието за най-добри презентационни умения. На финала в Пловдив отново ще бъдат връчени награди от вестника, защото представянето е важна част от строителната професия.

Различното в конкурса тази година освен големия брой желаещи е, че знанията и уменията на отборите са по-добри. Все повече се вдига нивото на участниците. За първи път се включиха и три отбора от Франция. Чрез тяхното представяне ще сверим възможността дали на този етап конкурсът има потенциал да стане международен. По този начин не само правим съпоставка, но и изграждаме мост между двете образователни системи. Нашите ученици могат да се срещнат с връстниците си от Франция, да си поговорят и да си повлияят в положителна посока.

Колко отбора участваха в конкурса в София и каква е основната тема?

Техният брой в София е 22, а общият за цялата инициатива „Аз мога да строя - Delecto“ през 2026 г. е 39. Състезанието в София ще определи победителите в категория „Модерна къща“. Проектите включват визия за т.нар. Smart къщи, енергийно ефективни и пасивни къщи. Всичко това може да се сложи в етикета съвременна модерна визия и функция.

Следващият конкурс е във Варна. Какви ще са категориите там?

Във фокуса на конкурса във Варна са три теми – споделено пространство за млади хора, павилион и реставриране и опазване на архитектурното наследство. Последната е нова специалност в професионалните гимназии и я включихме, за да дадем възможност на учениците от тези паралелки да участват. Интересна част извън конкурса във Варна, която домакините от ВСУ „Черноризец Храбър“ ще ни представят, е програма с народни танци. Ще предизвикаме всички участници да се надиграват, така че определено градусът на забавата ще се вдига.

На 28 април е големият финал в Пловдив. Разкажете за него, какво се очаква там?

В предходни години провеждахме тематични финали и голям финал на „Аз мога да строя - Delecto“. Сега правим конкурси и голям финал. Традиционно той ще бъде в Епископската базилика в Пловдив. Надявам се журито не само да оценява участниците, но и да прояви и ангажираност към младите специалисти, които консултират учениците в отборите. Тази година даваме още повече възможности на участниците да са по-активни, да се включват по-сериозно в организацията, те могат да са водещи, да посрещат връстниците си. Идеята е да откриваме и други таланти в тях.

С всяка една изминала година как се надгражда инициативата?

Нивото и качеството на представяне стават все по-добри. Новите технологии и дигитализацията помагат на учениците по-бързо да навлизат в професията. На „Аз мога да строя - Delecto“ те тренират и своите презентационни умения. Участват и все повече хора. Желанието ни е, ако можем, да запазим участниците в група, в общност, за да проследим по-нататъшното им развитие и отношение към професията.

Как оценявате като цяло инициативата, нейното значение?

Всяко отношение към бъдещето е симпатично. Така че, ако трябва да използвам след толкова години някаква оценка за инициативата, тя за мен е симпатична. Даваме възможност на младите да полагат усилия, без да имат предишен опит, и те правят своите проекти както могат – несъвършено, но симпатично. Нямаме за цел да правят проектите си с точни правила и всичко да е изпипано. Те решават как, правят го със самочувствие и наистина изграждат връзка помежду си сравнително навреме, преди да вземат по-важни решения за техния живот.

Максим Димов, отбор „Проектанти под налягане“, ПГСАГ „Колю Фичето“ – Бургас:  Желанието ми е да се насоча към строителното предприемачество

Бихте ли се представили и да разкажете накратко за Вашия проект?

Аз участвам в отбора „Проектанти под налягане“, който се състои от четирима души. Нашият проект представлява еднофамилна къща, която би могла да се построи в Свети Влас. Екипът ни се опита да направи възможно най-добрата и най-модерна къща за този район.

Какво Ви мотивира да се включите, да участвате в „Аз мога да строя - Delecto“?

На първо място, че мога да науча целия процес на проектиране и разработване на конструкцията на една сграда, а на второ – че ще работя със съотборниците си в екип.

Наложи ли се да научите нови неща, докато подготвяхте проекта?

Да, абсолютно. Трябваше да се науча да работя базисно с две програми – AutoCAD и ArchiCAD, но това не представляваше особена трудност за мен.

Каква е Вашата визия за бъдещото Ви развитие?

Желанието ми е да завърша Университета по архитектура, строителство и геодезия, специалност „Строителство на сгради и съоръжения“. След като придобия опит, бих се насочил към строителното предприемачество.

Георги Макрев, отбор „Проектанти под налягане“, ПГСАГ „Колю Фичето“ – Бургас:

Чрез конкурса видях какво е нивото на строителното образование в страната

Какво ново научихте по време на подготовката на проекта, с който участвахте в „Аз мога да строя – Delecto”?

Аз съм от отбор „Проектанти под налягане“ и много се радвам, че имах шанса да участвам в конкурса. Инициативата ми даде възможност да видя какво е нивото на строителното образование в страната, да се срещна с хора, които също се интересуват от проектирането, което ми е интересно. За мен е изключително любопитно да видя как моите връстници визуализират една сграда, да обсъждаме вижданията си. Според мен няма грешни идеи, защото всеки иска да проектира на база на своята визия.

Аз участвам за втори път в „Аз мога да строя – Delecto” и сега се чувствам много по-спокойно, защото знам, че целта на журито не е да ни критикува, а се интересува от нашите проекти и цени идеите ни. Ние се подготвихме изключително добре, за да можем да отговорим на всички въпроси, които журито ни зададе.

Казахте, че участвате за втори път. Какво е по-различното за Вас сега?

Миналата година организаторът на „Аз мога да строя – Delecto” Пламен Иванов ни допусна до големия финал, нищо че бяхме само двама в отбора, за което съм му благодарен. Тогава бяхме 10-и клас и се съревновавахме с ученици от 11-и и 12-и клас, което беше предизвикателство. Донякъде това, че имах възможност да участвам в големия финал през 2025 г., ме мотивира сега да покажа още повече, да вдигна по-високо летвата, да вкарам неща, които досега не са използвани, както и да работя с нов софтуер.

Каква е визията Ви за бъдещето?

Смятам да стана проектант и ще кандидатствам архитектура. Това е професията, която ме влече, и дори съм започнал стаж в проектантско бюро. Работя с архитект, който ми дава идеен проект, от който аз изграждам абсолютно всички разпределения, фасади, разрези, след това той проверява свършеното от мен и коригира, каквото е нужно. След което тези неща се използват и след няколко години мога да видя как въпросният обект се строи, а всъщност аз съм го чертал. Много съм радостен, че имам шанса да работя по действителни обекти.

Божана Иванова, отбор „АИДА“, ПГДС „Цар Иван Асен II” – Хасково: Научих се да работя в екип

Разкажете ни повече за проекта, с който участвате в конкурса?

Аз съм част от отбор „АИДА“ и нашият проект е за еднофамилна жилищна сграда, която сме озаглавили „Дъхът на безкрая“. Специфичното е, че тя е проектирана за наклонен терен, като сме предвидили терасиране, външни стълби. От сградата се открива гледка към връх Аида. Тя ще е много подходяща и за семейства с деца.

Какво Ви мотивира да участвате в конкурса?

Представители на инициативата „Аз мога да строя - Delecto“ посетиха нашето училище и ни запознаха с конкурса. Вече бях 11-и клас и реших, че имам достатъчно знания да участвам, да събера отбор, с който да изготвим идея и да впечатлим журито на конкурса.

С какви предизвикателства се сблъскахте по време на работата по проекта?

В 11-и клас все още не сме учили задълбочено стоманобетонните конструкции. Това наложи да поискаме помощ от наши учители инженери, които ни разясниха много неща. Знанията, които придобихме, ще са ни полезни за догодина, когато ще учим тази материя. Работихме предимно с програмата ArchiCAD, а AutoCAD, която ни е заложена по програма от Министерството на образованието и науката, ползвахме по-малко. Решихме да пробваме нещо ново, да се впуснем в дълбокото.

Благодарение на участието ми в конкурса обогатих знанията си. Научих се да работя в екип, защото повечето проекти в училище са индивидуални задания. Със съотборниците ни за първи път правихме архитектурен макет и беше предизвикателство. Цялото преживяване беше едно голямо предизвикателство, което приех с изключително желание, защото е важно човек да излиза от зоната си на комфорт, за да види докъде му стигат възможностите и да разшири границите си.

Бисер Николов, отбор „Млади богати проектанти“,  СГСАГ „Христо Ботев“ – София: Със сигурност уменията, които придобихме, ще ни бъдат полезни в бъдеща кариера

Разкажете ни малко повече за проекта, с който участва Вашият отбор?

Аз съм от отбор „Млади богати проектанти“. Проектът, с който участваме, представлява леко нестандартна сграда от конструктивна гледна точка. Ние издигаме нашите жилищни етажи във въздуха и де факто може да наречем обекта си почти висящ.

Какво Ви мотивира да участвате в „Аз мога да строя – Delecto”?

Смятам, че именно сега е моментът да разбера как се случват процесите и как точно се проектира една сграда. Всички участници от отбора ми постигнахме точно това – запознахме се в детайли с проектирането и разбрахме колко е комплексен целият процес. Убедихме се, че това не е работа само за един човек, а екипна, проектът е съвкупност от труда на група хора и всеки от отбора трябва да се съобразява с другите. На моменти се налагаше да правим изключения и жертви в името на това проектът да бъде завършен и да бъде достатъчно добър.

Наложи ли Ви се да научите нови неща, докато подготвяхте проекта?

Разбира се, всички от отбора придобихме нови знания, и то изключително много. Ние сме 11-и клас и вече имаме представа за строителството и за архитектурните планове, но е много по-различно, когато ти сам трябва да го измислиш. Имахме страшно много идеи и трябваше да отсеем най-хубавата, тази, която най-много се вписва във всички качества на участниците в отбора ни. Също така през самия процес се научихме на дисциплина, на това, че не може да се оставя всичко за последния момент. Научихме се да работим с различни програми за 3D визуализация. Със сигурност уменията, които придобихме, ще ни бъдат полезни в бъдеща кариера.

Какви трябва да бъдат архитектурата и строителството на бъдещето?

Това е много относително, защото за мен най-важното е, когато проектираш сграда, тя да се харесва на собственика си и - както се казва - да бъде по негова кройка. Защото всеки има своите предпочитания и усещания и сградата трябва да ги отразява да има определен лайфстайл в нея.

За мен архитектурата трябва да бъде креативна, а в същото време виждам, че в повечето инвестиционни проекти не е така. От екологична гледна точка е важно да се стремим към енергийна ефективност, към повече озеленяване. Тези неща са важни не само за природата, но и допринасят за комфорта на човека.

Лично на Вас какво Ви даде участието в този конкурс?

Даде ми представата за това какво е проектирането, как се случват нещата и разбрах, че всъщност не е лесно, не е просто да нарисуваш една сграда.

Светослав Генов, отбор „АрхиТийм“,  ПГСАГ „Арх. Камен Петков“ – Пловдив: „Аз мога да строя – Delecto” запали у мен желание да осъществя мечтите си

Разкажете ни малко повече за проекта, с който участва Вашият отбор?

Аз съм в 11-и клас, уча в паралелка „Архитектура с английски“. Нашият отбор носи името „АрхиТийм“. Проектът ни представлява еднофамилна едноетажна къща в с. Царимир, община Съединение. Това е модерен дом с възможно най-лесно изпълняема фасадна конструкция. Целта е проектът ни наистина да бъде осъществен в бъдеще от инвеститор.

Какво Ви мотивира да участвате в „Аз мога да строя – Delecto”?

Мотивацията ми беше, че на това състезание мога да изявя знанията и уменията си пред бъдещите ми колеги – архитекти, строители, а защо не и инвеститори.

Наложи ли Ви се да научите нови неща, докато подготвяхте проекта?

Разбира се. Тъй като сме 11-и клас, не сме взимали все още материала за армировъчните планове и поради това наш преподавател ни помогна да ги усвоим. Научихме изключително много и от часовете, прекарани в офисите на архитектите и инженерите, които ни подкрепиха за осъществяването на този проект.

Какво Ви даде работата по проекта лично на Вас?

Запали у мен желание да осъществя мечтите си още в самото начало на обучението ми по архитектура.

Ивелина Стефанова, отбор „Семейно пространство“, ПГСА „Арх. Йордан Миланов“ – Перник: Искахме да проверим как ще бъдем оценени от професионалисти с опит

Какво Ви мотивира да участвате в конкурса и как се роди идеята?

Със съотборниците ми от „Семейно пространство“ имаме желание да се развиваме в строителната сфера и след завършването си. В момента сме 12-и клас и искахме да проверим дали се справяме добре и как ще бъдем оценени от професионалисти с опит. Идеята за проекта се роди спонтанно – в началото беше доста по-различна, но всеки от екипа даде предложения и постепенно изградихме крайния вариант.

Как разбрахте за конкурса?

Всяка година получаваме покана за участие в „Аз мога да строя - Delecto“. През 2025 г. също участвахме, но в отбора на тогавашния 12-и клас на ПГСА „Арх. Йордан Миланов“ – Перник. Този път ние сме „големите“ и предаваме опита си.

Какво ново научихте при второто си участие?

Тази година използвахме повече Photoshop, освен AutoCAD и SketchUp. Photoshop не е по нашата специалност, но понеже сме по-големи, решихме да пробваме нови неща и така придобихме ценни знания.

Какво е Вашето послание към бъдещите участници?

Няма да скрия, че представянето в „Аз мога да строя - Delecto“ е голямо предизвикателство. Аз се притеснявах през цялото време. Въпреки това искам да кажа на бъдещите участници, че с много постоянство всичко се получава. Има моменти, в които ти се иска да се откажеш, но точно тогава трябва да се стегнеш и да продължиш да се бориш за мечтите си. Всичко се постига с труд и стига да имаш подкрепа зад себе си – на приятели, на учители, всичко е възможно.

Aрх. Диана Николова, Енола Давио-Сизо и Лоан Герал, отбор „Устойчиво развитие“, гимназия „Хенри Годие-Брезка“ в Сан-Жан дьо Бре, Франция: Най-трудното беше да съчетаем традиционната френска архитектура със съвременни функции

Бихте ли се представили накратко?

Арх. Диана Николова: По професия съм архитект, но в по-късен етап от кариерата си избрах да се занимавам с преподаване. В момента съм учител във Франция в гимназията „Хенри Годие-Брезка“, което ми позволява да продължа да практикувам архитектура по различен начин.

Енола Давио-Сизо: На 18 години съм и уча в „Хенри Годие-Брезка“. В рамките на проекта, който представихме в „Аз мога да строя – Delecto”, аз основно се занимавах с проучванията.

Лоан Герал: Аз също уча в „Хенри Годие-Брезка“ и съм на 17 години. Участвах както в проучванията, така и в моделирането на сградата, която презентирахме чрез ArchiCAD.

Разкажете ни за проекта, който представихте?

Е. Д-С.: Работата по проекта беше изключително интензивна, защото го реализирахме извън учебните занятия паралелно с подготовката за матурите.

Л. Г.: Ние разработихме еднофамилна къща, предназначена за младо семейство, което живее заедно с родителите на единия партньор. Основната идея беше домът да бъде напълно достъпен за възрастни хора, да отговаря на всички съвременни нужди и независимо че е модерен, да има типичния френски стил.

Защо решихте да участвате в „Аз мога да строя – Delecto”?

Д. Н.: Аз представих възможността на учениците да се включат в конкурса. Участието беше по избор, а не задължително и те го възприеха като ценен опит, който си струва усилието.

Е. Д-С.: За мен това беше шанс да приложа знанията си в реален проект.

Л. Г.: И възможност да се изправим пред предизвикателство извън училищната среда.

Какво е впечатлението Ви от цялостното ниво на конкурса, от организацията? Кое за Вас бе най-голямото предизвикателство?

Л. Г.: Най-трудното беше да съчетаем традиционната френска архитектура със съвременни функции. Инициативата „Аз мога да строя – Delecto” е на много по-високо ниво от обичайното в училище.

Е. С.: Предизвикателство беше да усъвършенстваме работата си с ArchiCAD. Научихме повече за BIM моделирането. Впечатлени сме от мащаба и сериозността на конкурса.

Д. Н.: Работихме върху създаването на 3D модел и по подготовката на макет за принтиране, с което придобихме важни умения. Що се отнася до организацията, тя беше на много добро ниво.

Как виждате архитектурата и строителството на бъдещето?

Е. Д-С.: С повече отворени пространства.

Л. Г.: Повече светлина и екологичност. Архитектура и строителство, които съчетават устойчивост и комфорт.

Бихте ли участвали отново в конкурса?

Е.-С.: Да, с удоволствие.

Л. Г.: Пожелаваме успех на всички участници. Със сигурност бихме участвали отново.

Д. Н.: Да, подобни инициативи са изключително ценни за учениците.

Г-жо Николова, учениците Ви ще продължат ли да се занимават с архитектура или строителство след като завършат?

Д. Н.: Във Франция е малко по-различно от България. Те учат специалност „Асистент по архитектура“, която е част от по-широка квалификация „Строителен техник“. Във Франция специалността е разделена на две – „Асистент по архитектура“ и „Асистент по икономика на строителството“. Те първо ще учат две години по програма, която е в сферата на строителството и конструкцията, за да могат да се подготвят за по-нататъшното си развитие.

Как се стигна до участието на френски ученици в конкурса?

Д. Н.: Запознах се с Пламен Иванов преди години покрай търсене на стажове по програма „Еразъм“. По този повод се срещнахме с него и той ми разказа за „Аз мога да строя – Delecto”. Реших, че конкурсът е изключителна възможност за моите ученици, защото във Франция няма подобен за тяхната специалност. Прецених, че участието им може да е прецедент и да отвори нови възможности във Франция за такъв тип конкурси.

Шарлот Пиментел и Делинда Барселон, отбор „Устойчиво развитие“, гимназия „Хенри Годие-Брезка“,  Сан-Жан дьо Бре, Франция:  Всеки проект беше наистина мащабен и впечатляващ

Какви са първите Ви впечатления от конкурса и от посещението в България?

Шарлот Пиментел: Всеки представен проект на „Аз мога да строя - Delecto“ беше мащабен и впечатляващ. На конкурса придобихме нов опит – обикновено работим в малки групи, а тук има много екипи с различни идеи. Всеки проект има своя „душа“ и това е много вдъхновяващо.

Делинда Барселон: Много ми хареса конкурсът. Добре организиран е и дава възможност да се видят различни проекти. България е наистина красива страна, това не е първото ми посещение. През изминалата година бях един месец на стаж в архитектурна фирма в Пловдив, където видях, че архитектурната дейност е различна от тази във Франция, но е наистина на добро ниво. Подходът е различен, но проектите са много качествени.

Какви са основните разлики, които виждате между обучението в България и във Франция?

Ш. П.: Има много разлики. Например във Франция обучението в гимназията е три години. Освен това при нас има по-тясна специализация, докато в България учениците изучават много повече предмети, което наистина ни впечатли. В учебната програма в България са залегнали много любопитни теми.

Разкажете повече за проекта, с който участвате. Какви бяха предизвикателствата?

Ш. П.: Нашият проект е къща на плажа. Работихме в екип от четирима души и разпределихме задачите – кой да се занимава с презентацията, кой с графичната част и т.н. Най-голямото предизвикателство беше да отговорим на изискванията за достъпност за хора с намалена подвижност.

Д. Б: Да, адаптирането на проекта към тези стандарти беше най-трудната част.

Какво научихте от участието си?

Ш. П.: Да работим по-добре в екип и да се съобразяваме с изискванията в проектирането.

Д. Б.: И също така да влагаме в проектите различни гледни точки.

Инж. Светла Овчарова - Манолова, директор на Професионалната гимназия по строителство и архитектура – Пазарджик: Истинската стойност е в обмена на идеи между ученици от различни държави

Инж. Овчарова - Манолова, какво включва настоящото посещение на френските ученици
у нас?

В началото на седмицата имахме специална програма, свързана с отбелязването на 150-ата годишнина от Априлското въстание. Колега по история беше подготвил презентация, която те посетиха заедно с нашите ученици. Беше направена интересна връзка с Френската революция, което допълнително ангажира вниманието им.

Освен това им показахме учебната база, кабинетите и дейностите, с които се занимават учениците от ПГСА – Пазарджик. Представихме им и различни проекти, включително макети – например на храм-паметника „Александър Невски“.

Как българските и френските ученици си взаимодействаха?

Имаше истински обмен на идеи – двете страни си задаваха много въпроси, интересуваха се от подходите и начина на обучение в държавите им. За младите хора това е най-ценното – да разберат как мислят чуждестранните им връстници. Дори езиковата бариера не беше проблем – имаше ученици, които превеждаха, а и младите бързо намират начин да се разберат. Планираме да направим среща с учениците от Франция, за да обсъдим впечатленията им – както от конкурса, така и от престоя им в България.

Как оценявате интереса на българските ученици към конкурса?

Те вече имат опит. За много от тях това е второ участие в „Аз мога да строя - Delecto“. Вълнуват се, но и подхождат по-уверено. Най-ценното е, че тези събития им дават възможност да се срещнат с ученици от други градове, а вече и държави, да обменят идеи и да се вдъхновят.