Свилена Гражданска
Г-жо Георгиева, в последната година сме на първия програмен период за страната. Каква е равносметката, която може да бъде направена? Какво постигнахме и какво не успяхме да реализираме?
Дори и чисто формално да сме в края на програмния период 2007 – 2013 г., проектите се изпълняват. Основните ползи от ОП „Околна среда 2007 – 2013“ ще се видят в края на 2015 г., когато ще бъдат построени пречиствателните станции за отпадъчните води и регионалните системи за управление на отпадъците, в които инвестираме. Така че тогава ще имаме възможност да направим пълна равносметка за свършеното от нас.
В момента изпълнението на програмата е по план. Нямаме съществени изненади, въпреки че сега се изграждат обектите, и естествено е да има трудности, с които се справяме заедно с бенефициентите. От гледна точка на целта, която сме си поставили, за инвестиции в екологични проекти, които да имат влияние и те имат върху качеството на нашия живот, за момента вървим в правилната посока и нямаме съмнения, че не бихме се справили със задачите си.
Като първи програмен период той бе съпътстван и от редица грешки и пропуски. Какви са най-честите случаи?
Проблемите по програмата се генерират на практика при подготовката и изпълнението на проектите от страна на бенефициентите. Сред тях е качеството на предложенията – документация и техническо решение. Много често се бърза. Възложителите нямат ясна представа какво точно искат, което води до недостатъчно целесъобразни и ефективни решения и съответно до трудности при изпълнението на обектите.
Разбира се, има проблеми и при провеждането на обществените поръчки. Избирането на изпълнител, който да реализира инвестиционните намерения, за момента като че ли е най-сериозното предизвикателство пред бенефициентите. Това е трудност не само по ОПОС, но и по другите оперативни програми. С цел предотвратяване на пречката сме предприели инициативи за типизация на тръжната документация за избор на изпълнител, за да могат максимално да се стандартизират изискванията към фирмите и договорите с тях. Задачата ни е да се минимизират грешките колкото се може повече.
Срещаме трудности и при самата реализация на проектите. Не трябва да забравяме, че това са тежки инфраструктурни обекти и при тях има на няколко места конфликтни точки. Сред тях е липсата или непълнотата на подземния кадастър, което затруднява строителството. Същевременно отбелязваме не толкова добро ниво на надзорната услуга и ние като финансиращ орган е необходимо да влагаме все повече и повече усилия да проверяваме качеството на изгражданите обекти. Това са основните трудности, с които се сблъскваме.
Според мен всичко тръгва от проектната идея и подготовката на документацията на предложението и техническото решение. Пропуски в началото впоследствие водят до проблеми при строителството.
Очевидно времето за проектиране беше кратко. Така се случи, че реализацията на мащабните обекти по „ОПОС 2007 – 2013“ започна във втората половина на програмния период. Ние бяхме притиснати от времето. Доста бързо трябваше да се проектира, да се правят съответните проучвания на терен и това оказа влияние върху качеството на техническите решения. Преодоляването на този недостатък изисква по-добро планиране. Тук идва въпросът и за ефективността на технологичните предложения. Например те да бъдат съобразени с територията, на която оперира съответният ВиК оператор, тъй като ние инвестираме основно в сектор „Води“. Не трябва да се водим от това, какво е нужно да усвоим като средства, а какви проблеми ще реши проектът след неговата реализация. Необходимо е да се взимат максимално целесъобразни решения. Накрая всичко опира до пари. Има отношение към цената на водата, която гражданите плащат, така че ние не можем да си позволим да инвестираме в инициативи, които са неефективни.
Най-фрапиращите случаи се срещат най-често при оценката на проектите. Имали сме предложения за значително преоразмерени ПСОВ и неефективни решения за линейна инфраструктура. Това влияе на инвестиционните разходи и изкуствено увеличава цената на обекта.
2014 г. мина под сянката на финансовите корекции и спирането на „ОПОС 2007 – 2013“.
По програмата е наложена плоска санкция от 156 млн. лв. Това е сборна финансова корекция, в нея са включени индивидуалните за общините и тази за несъвършенства на системата. Общата за местните администрации е 114 млн. лв.
Финансовите корекции са много голяма тема, която вълнува цялата общественост… пътят към ада е постлан с добри намерения. Няма такова нещо, че бенефициентите са лоши и са искали да направят нарушение. Може би някои са вложили умисъл в действията си, но мисля, че в по-голяма част са били добронамерени. Техните грешки не са били, защото не са знаели, а защото тогава такава е била контролната среда.
Негативното е, че в рамките на последната година се появи мнение, че едва ли не всички, които са извършвали обществени поръчки и съответно контролните органи, са мошеници. Имаме грешно разбиране и отношение към финансовите корекции. Те са по-скоро не санкция, а начин за коригиране на допуснати пропуски, за да не ги продължаваме напред. Хубаво е да се направи добър анализ на темата и на фона на усвоените средства и вложените инвестиции да се прецени какъв е техният процент. Ние осигуряваме милиарди в рамките на „ОПОС 2007 – 2013“, а санкциите са процент – два от всички пари. Проблемът е голям, защото бенефициентите са предимно общини и те имат много други разходи, но трябва да говорим и в общия контекст.
На каква стойност са исканията за плащания на бенефициентите в момента?
Те са за около 73 млн. лв. Това е динамична цифра, която се променя постоянно, защото се появяват нови, а други ги разплащаме.
Какво не трябва да повтаряме от този програмен период?
Със сигурност не трябва да се водим от идеята за усвояване на средства. Това не е основната цел. Финансирането по ОПОС е осигурено, за да решим определени проблеми. Необходимо е с единица вложени пари да постигнем максимален положителен ефект. Това е нещото, към което трябва да се стремим.
Какво трябва да се направи, за да не допускаме грешките от програмния период 2007 – 2013 г.?
На първо място е създаването на стандартизирани документи за избор на изпълнител. Необходимо е да направим типова документация, доколкото е възможно, защото това ще ни позволи да подредим средата. Ще има ясни правила от момента, в който стартира кандидатстването за дадено финансиране, до финалното изпълнение и въвеждане в експлоатация на обекта. Когато има налични стандартизирани документи, то тогава ще имаме и по-малък риск от допускане на грешки, и икономия на ресурси. Няма да има нужда да имаме n-брой договори.
Второто, което трябва да направим, е да работим повече с проектантската и строителната общност. Като финансиращ орган ние искаме на финала да имаме качествен продукт, който да бъде на възможно най-добрата цена. Поради тази причина ние имаме нужда от партньорски отношения както с проектантите, така и със строителите и с надзорните фирми. Това е посоката, в която трябва да работим.
Преди десетина дни имахте среща с Камарата на строителите в България. Какви бяха основните теми на вашия разговор?
С най-голямо удоволствие започнах годината със среща с КСБ. Целта бе да начертаем основните стратегически посоки, по които бихме искали да работим заедно, защото ние сме партньори. Ние сме в една лодка. Срещата беше в конструктивен дух.
На първо място се договорихме за активна работа за стандартизация на документите за избор на изпълнител. Ще организираме заедно с Камарата също и обучения или работни срещи с техни представители по места и региони, за да обменим опит какво ние като Управляващ орган сме видели като проблеми и какво те – като ненужно усложнени процедури или прекомерен контрол за процеси, които са очевидни. Целта е да вървим в правилната посока, взаимно да облекчаваме дейността си и да реализираме обектите.
Кои ще са предизвикателствата пред новата оперативна програма?
На първо място това е сектор „Води“, който отново е най-големият и в новата програма. 70% от общия бюджет ще бъдат инвестирани в отрасъла с цел постигане на съответствие с европейските изисквания за пречистване на отпадъчни води, така че да може в градовете, където е концентрирана най-голяма част от населението, да осигурим екологично чиста среда. Имаме предварителни условия от страна на ЕК, които са в рамките на договора за партньорство. Основното изискване е реализацията на реформата във ВиК сектора. Това е голямо предизвикателство пред нас и пред Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Кога виждате реалното изграждане на обекти по оста? Кои ще бъдат бенефициентите по нея?
Смятаме, че има проекти, чието изпълнение може да стартира до година – две като реални строителни дейности. За целта в момента водим преговори с ЕК. Надяваме се, че ще имаме успех в това начинание. В противен случай реалните строителни дейности ще бъдат факт през 2018 г.
ЕК в своите коментари е доста категорична и настоява ВиК операторите да бъдат бенефициенти по ос 1. Нашето мнение е, че местната власт има своята роля при подготовката на проектните предложения и след това при изпълнението им, роля, която е изключително важна, тъй като инвестицията ще се случва на територията на общините. Това не може да става без знанието им.
Все повече се върви към една посока, която е обвързване на инвестицията с бизнес цикъла на осигуряването на услугата по водоснабдяване и канализация. ВиК операторът трябва да я осигурява и съответно да събира таксите от населението. Той е този, който може най-добре да прецени от гледна точка на дейността си колко средства ще са необходими и тяхното отражение върху експлоатационните разходи. Това е една комунална услуга, която е важна и основна за качеството на живот на населението, но зад нея има определена бизнес логика, която не може да бъде пренебрегната. Извършват се инвестиции за десетки милиони левове, които имат отношение към дейността на ВиК оператора и експлоатационните разходи.
Кои ще бъдат ключовите обекти по ос „Отпадъци“?
В сегашния програмен период основно инвестирахме в изграждането на регионални системи за управление на отпадъците. В следващия ще финансираме мерки, които са на по-високо стъпало в йерархията. Ще се опитаме да стимулираме превенцията срещу образуването на отпадъците – строителство на центрове за рециклиране, за компостиране, сепариране. Целта ни е все по-малко отпадъци да отиват на депо.
Друга ос, която е интересна за вашите читатели, ще се съсредоточи в инвестиции за преодоляване на риска от свлачища и наводнения. За съжаление през последните месеци бяхме сполетени от редица подобни природни бедствия. Ще се влагат пари за укрепване или изграждане на защитни съоръжения, за увеличаване на капацитета на структурите, които трябва да помагат за справянето с кризите.
Ще се осигурят средства за укрепване на свлачища и предотвратяване на тяхното активно действие.
Качеството на атмосферния въздух е най-големият екологичен проблем у нас, затова в „ОПОС 2014 – 2020“ имаме специална целева ос. Проблемът е най-вече свързан с наднормените нива на фини прахови частици във въздуха в някои населени места. Има два основни замърсителя – транспортът и битовото отопление. Ще инвестираме в подобряване екологичността на градския транспорт и в нови източници на отопление, за да минимизираме негативите. Не разполагаме с много средства, едва 50 млн. евро, затова бихме искали да ги съсредоточим на точните места, за да има реален ефект за съответното население.
И в „ОПОС 2014 – 2020“ ще продължим да подкрепяме биоразнообразието и опазването му. В сегашния програмен период вложихме много усилия и средства за картиране на зоните от „Натура 2000“. Това бе изключително важно мероприятие. Можем да се похвалим, че България е единствената страна в ЕС, която има подобен изпълнен цялостен проект. Не трябва да забравяме, че една трета от територията на страната ни е в тези зони. Сега трябва да ги управляваме ефективно и в това ще вложим основните си ресурси и усилия. Това не е проста задача. Тя ще изисква от нас и от нашите партньори задълбочен диалог, за да намерим правилния начин за съвместяване на интересите на всички заинтересовани страни.
Кога очаквате да бъде одобрена програмата от ЕК?
Правим всичко възможно това да стане през първата половина на 2015 г. Но покани за кандидатстване с проектни предложения по „ОПОС 2014 – 2020“ ще изпратим по-рано. Те ще бъдат по оси „Води“, „Отпадъци“ и „Биоразнообразие“, „Превенция на риска от наводнения и свлачища“. За „Води“ ще започнем с регионалните прединвестиционни планове, където бенефициент ще е МРРБ.
Кои ще бъдат останалите Ваши приоритети като главен директор на ОПОС?
Първо, оперативната програма преживя много през последната година, така че през 2015 г. ще трябва да се успокоим и екипът да започне да функционира нормално. Необходимо е да извършим подготовка за затваряне на „ОПОС 2007 – 2013“ и съответно да стартираме първите процедури по новата програма. Но това без екип, който е в съответната кондиция, няма как да стане.
Каква е Вашата прогноза за следващите месеци?
През 2015 г. трябва да се изградят всички обекти, т.е. строителите ще бъдат максимално натоварени. Пречиствателните станции, регионалните системи и останалата инфраструктура трябва да бъдат въведени в експлоатация до 31 октомври т.г. Това ще е тежест както за изпълнителите, така и за нас като УО, тъй като е необходимо да извършим съответните разплащания и проверки на свършената работа. Качеството ще е нещо, на което много ще държим, тъй като инвестициите са доста мащабни. Те са с период на действие в следващите 25 – 30 години и не можем да си позволим лоша работа.
