Свилена Гражданска
Г-н Зеленогорски, кои ще бъдат основните задачи на оглавяваната от Вас парламентарна Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление през следващите месеци?
За мен най-важното е да следваме приоритетите на управленската програма на управляващото мнозинство. Детайлният документ вече е факт. Нашата идея е реформите, които са заложени в него, да бъдат обезпечени със законодателни инициативи. Има инфраструктурни проекти, които се нуждаят от нормативни промени, за да бъдат по-бързо осъществени. В контекста на реалното ни влизане в програмния период 2014 – 2020 г. и окончателното одобряване от Европейската комисия на всички оперативни програми естествено е, че трябва да погледнем законодателството и да видим дали се налагат и къде изменения. За мен е от изключително значение да разгледаме Закона за устройство на територията (ЗУТ) и какви са нужните промени в него. Според редица гилдии се налага подобряване на ключовия нормативен акт, както и на поднормативни документи. Ще направим критичен анализ на законодателството в тази сфера. В момента се срещам с представители на различните браншови организации. Идеята е заедно с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и при един по-широк дебат да видим кои са най-важните необходими промени.
В комисията вече минаха няколко законопроекта. Свършихме си работата, надявам се, добре. Нашите усилия дадоха и първите положителни резултати. Знаете, че реализацията на редица инфраструктурни обекти беше временно спряна заради проблеми при отчуждаването на имоти. След промените в Закона за държавната собственост работата по тях беше размразена и в момента се изграждат.
Очевидно е, че приоритетите на МРРБ са задачи и за комисията. Не бих искал да пропусна, че ние се грижим и за законодателната основа на местните власти. Преди няколко дни имахме среща с Националното сдружение на общините в Република България. В един четиричасов дебат коментирахме множество въпроси, сред които финансовият им ресурс, законите, които усложняват работата им. Имаше питания за незаконното строителство и за недостатъчните средства за инвестиции.
За нас е важно да направим и областните управители, и местните власти част от екипа на комисията за промени, защото реформите у нас не могат да бъдат извършени с усилията само на един министър или на управляващо мнозинство. Говорим за съгласувани действия на законодателната и изпълнителната власт, на областната администрация и на общините. В началото на мандата е съвсем нормално да търсим това, което ни обединява, и да поправим слабите законодателни места. С колегите от местните власти обсъждахме изключително важен закон – този за образованието, който влезе на първо четене в Народното събрание.
Спектърът на нашата комисия е твърде голям и ние ще се опитаме в един подобаващ ритъм на работа да се справим със задълженията си. При всички случаи оперативните програми, които ни помагат, ще са основната цел на нашите усилия. Все пак това са най-значителните инвестиционни ресурси, които използваме за възстановяването и изграждането на инфраструктура.
Вашата комисия е водеща и за нормативните промени в строителния сектор. Кои са основните законодателни инициативи, касаещи отрасъла, които ще разглеждате?
В момента провеждаме редица среща с различните гилдии – архитекти, строителни инженери, геодезисти. Надявам се много скоро да разговарям и с ръководството на Камарата на строителите в България, за да можем наистина да видим кои са необходимите промени. Не обичам да казвам това са нещата, които ще направя, те са най-важните и най-добрите. Първо трябва да чуя представителите на бизнеса, които са достатъчно компетентни в тази област, и да анализираме заедно проблемите. След това ще се опитаме съвместно да изработим предложения, които да бъдат добри и да бъдат приети от всички.
Както споменах една от основните ни задачи е ЗУТ. Някои експерти смятат, че е много тежък. Вълнува ни и Законът за обществените поръчки. Ще вложим усилия за подобряване на кадастъра. Ще работим за влагане на модерните тенденции за изграждане на основата, върху която строителството и благоустройството да стъпят на добра законова база. Това са доста детайлни теми и не бих искал да навлизам в тях. За мен е важно да обезпечим законодателно приоритетите на правителството за изграждане на магистрали, скоростни пътища, трансграничното сътрудничество, идеята за два нови моста над р. Дунав и осигуряване на достатъчно финансиране на основните проекти. Без да имаме модерна инфраструктура, трудно ще успеем да осъществим очакванията си по отношение на икономически растеж и създаване на работни места. Всичко в държавата трябва да бъде икономика, имайки я, ще има и възможности за добра социална политика, решаване на проблемите с пенсионната реформа, здравеопазването и образованието.
Не искам да пропусна и санирането. Това е един изключително важен проект. Ние от „Движение България за гражданите“ още на предишните избори лансирахме тази идея. Радвам се, че ГЕРБ припознаха предложението ни и в бюджета заложихме държавна гаранция от 1 млрд. лв. Средствата ще бъдат базата да се реализира енергийно обновяване на многофамилните жилища.
Силно се надявам да се наложи такъв механизъм, че повече български компании, и то малки и средни фирми, да участват в този изключително важен процес. Това би било дало шанс за раздвижване на строителния бранш. Не трябва да забравяме, че през последните години той е в криза. Дай Боже, с новия програмен период и за схемата за саниране, както и с цялостното възстановяване на стабилността на финансовата и икономическата среда у нас, секторът да тръгне уверено напред. Строителството обикновено е един от предвестниците на сериозен икономически растеж във всички сфери.
Работна група към КСБ предложи разделяне на ЗУТ на две – Закон за устройството на територията и регионалното развитие и Закон за градоустройството, и разписа Закон за строителството, които обхващат целия инвестиционен строителен процес.
Бих искал да се запозная малко по-обстойно с проектите и тяхната логика, преди да мога да изразя конкретно становище, все пак не съм специалист в тази област. Но искам да подчертая, че разчитам на много сериозна експертиза в комисията от хора от научната общност, и такива, които са били министри и зам.-министри. Сред тях са Евгений Чачев, арх. Белин Моллов, проф. Воденичаров. Това са хора, които и от юридическа и експертна гледна точка ще ни дават конкретни предложения. Така че адмирирам това, което е направено от Камарата. Въпросът е да преценим кое е по-доброто – всичко да остане в един закон или той да се раздели на части. Периодът, през който функционира парламентът, не е дълъг. Ние имахме много тежки и важни задачи, свързани с КТБ, с актуализацията на бюджета за 2014, приемането на новия за 2015 г., стартирането на някои реформи. Имаме нужда от още малко време, за да преценим заедно с МРРБ кои са основните законодателни приоритети.
Един от ключовите нормативни актове на 2015 г. ще е и новият Закон за обществените поръчки (ЗОП).
Многократно съм разговарял с вицепремиера по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев за нормативната база в сферата на търговете. Идеята е да направим ЗОП по-опростен с доста ясни процедури. Има множество предложения от всички партии от управляващото мнозинство, както и от опозицията. България има нужда от един добър закон, който да гарантира конкуренция и прозрачност, защото търпим доста критики по отношение на множество търгове по големи инфраструктурни проекти както от страна на местни, така и на западни компании. Бихме искали българското общество и бизнес да са спокойни, че това е един закон, чрез който печелят най-добрите. За мен най-важното е да бъде спряна ако не на 100%, то поне на 90% политическата намеса при определянето на изпълнители при обществените поръчки. Това е жизнено важно и за българското общество, за управлението на държавата ни и за бизнеса. Надявам се, че с общи усилия ще го направим, но и това изисква доста работа, защото знаете, че ЗОП беше многократно поправян, както и много други актове. И тази постоянна промяна притеснява и бизнеса, и гражданите, създава допълнителни проблеми. Необходимо е да имаме по-голяма установеност на нормативните актове у нас. Силно се надявам, че както по отношение на ЗУТ, така и на ЗОП и законите, третиращи образованието, здравеопазването и други сфери, ще се опитаме да направим възможно най-доброто. Необходимо е да спрем с непрекъснатите изменения, които вместо да водят към конструктивизъм, носят негативи.
Едно от предложенията на КСБ е за въвеждане на типови тръжни документи.
Като цяло съм положително настроен към това, което е направила Камарата. От „Реформаторския блок“ смятаме, че това е едно от най-важните предложения. Необходимо е електронно управление, електронни търгове, липса на дискриминационни условия и създаване на база, която да гарантира конкуренцията. Все пак ние сме нововъзникващ свободен пазар и макар че вече 25 години градим новата си демокрация, имаме доста време, докато тя стане наистина реалност. Постоянно се сблъскваме с това, че политици се опитват да управляват пазара и механизмите по избор на изпълнители на търгове. Веднъж завинаги трябва да се спре с това, тъй като политическата намеса в подобни процеси нанася жесток удар на частния сектор. Трябва ефективно да се възползваме от европейските средства. Затова е нужно браншовите организации да кажат какво е важно за тях, да го прецени експертната общност и ние като депутати да вземем най-добрите решения, които биха осигурили безпроблемно провеждане на процедурите.
Като бивш кмет кои са основните проблеми на общините?
Трудностите започват преди всичко от финансовите възможности на местните власти. Все пак в България няма средства на всички нива, включително и при местната администрация. За да могат общинските съвети и кметовете да реализират своите идеи, те трябва да имат достатъчно финансов ресурс. Тече постоянен диалог с държавата, колко средства да остават в общините по линията на местните приходи. Една от обсъжданите теми е част от доходите на физическите лица да отиват в общинските бюджети. В същото време знаете, че 43-тият парламент стартира с доста тежки пасиви. Наложи се да се актуализира бюджетът за 2014 г., проблемите с КТБ – осигуриха се 2 млрд. лв., за да се покрият гарантираните влогове на гражданите. Средствата са недостатъчни. Очевидно е, че трябва да намерим баланса. За мен революционни промени в никакъв случай няма да дадат очаквания ефект. Трябва да има съгласувано усилие между законодателна, изпълнителна и местна власт, за да се види кога е точният момент, за да могат да се предприемат мерки, които да повишат приходната база на общините.
Един от проблемите е възлагането им на нови и нови дейности, които обаче не са финансово обезпечени. Трудности създава и незаконното строителство. Оказва се, че неща, с които държавата обикновено не може да се справи или няма достатъчен капацитет, се прехвърлят на общините, без да се осигурят средства за целта. Недостатъчно са парите за капиталови инвестиции, за подпомагане на училищата, макар и те да се финансират през държавна субсидия.
Има проблеми, свързани с недостатъчните средства за съфинансиране, с финансовите корекции по оперативните програми. Има случаи, в които тръгваш да реализираш дадено предложение и си получил съгласие за всяка негова стъпка от държавните институции и от управляващите органи, после се оказва, че те санкционират, защото българското законодателство не е синхронизирано с европейски директиви. Това при всички случаи е ефект, който трябва да бъде избегнат. Има общини с корекции, равностойни на бюджета им за една година или 50% от него. Това ще ги докара директно до технически фалит. Много са трудностите и се надявам в началото на втория програмен период да отстраним по-голяма част от тях.
Искам да подчертая, че ние ще подкрепяме общините, още повече че две трети от колегите от комисията са бивши кметове или общински съветници и в никакъв случай няма да абдикираме от това, което сме обещали на нашите съграждани. Ще положим максимални усилия да има баланс на интересите.
Какво трябва да се направи за развитие на регионите, за да се избегне дисбалансът в страната?
Необходими са значителни усилия. В Северозападния район с областните градове Видин, Враца и Монтана през последните десет години са инвестирани само 2,3% от вложените средства у нас. За сравнение процентът за Югозападния е 67. Няма защо да се изненадваме тогава, че има територии, които се обезлюдяват. За съжаление, това не е само в Северозападния, а и в Североизточния, в Странджа и на други места. Трябва да има единна политика за това как да се намаляват регионалните различия, а не как да нарастват, защото в момента те непрестанно се увеличават. В програмата на правителството има важни мерки, които гарантират обезлюдяващите райони с тежки икономически проблеми да тръгнат нагоре. Сред тях са построяването на АМ „Хемус“, пътят от Ботевград до Видин, тунелът под Шипка, трасето от Велико Търново до Русе. Сериозни усилия ще вложим в Североизточния район на страната, за да осъществим идеята за изграждането на още два моста над р. Дунав. Очевидно е, че има сериозна диспропорция между Северна и Южна България. На юг от Стара планина усвоените средства са три пъти повече, отколкото на север. Това неминуемо се отразява на икономическата характеристика и на качеството на живот на хората. Трябва да се заложат цели, които да се следват неотклонно през следващите 10 – 20 години, за да има решителна промяна. Сред тях може да са инициативи, свързани с достъп до образование и до здравеопазване.
Има достатъчно средства и по оперативните програми, по Дунавската стратегия, по трансграничните програми. Необходимо е да вложим максимални усилия, за да решим този въпрос. Ние имахме стара идея да се създаде министерство на Северозапада, но може да се обособи и агенция, която да се занимава с проблемите на района. В програмата са заложени преференции за инвеститори, които развиват бизнес в подобни територии. Моят опит показва, че не винаги липсата на финансови ресурси е съществена, понякога просто няма воля и ясна визия, какво трябва да се направи и къде е необходимо целенасочено въздействие. На 16 февруари ще бъдем в Монтана и ще имаме дебат с министри, депутати и експерти за това, какво е нужно да се направи за региона.
