КСБ

Новият ЗОП ще стимулира малките и средните фирми

КСБ подкрепя проектозакона, ще работи заедно с институциите за изготвяне на правилник за приложението му

Екип на в. „Строител“ Камарата на строителите в България (КСБ) за четвърти пореден път бе домакин на кръгла маса „Модернизация на обществените поръчки“. Основна тема тази година бе проектът на нов Закон за обществените поръчки (ЗОП), който бе представен и обсъден публично за първи път. Събитието се организира от КСБ по инициатива на ОП - София, а официален медиен партньор е в. „Строител“. Председателят на Камарата и домакин на форума – инж. Светослав Глосов, подчерта, че през последните години над 80% от строителния пазар се обуславят от обществените поръчки, което прави темата особено актуална. Вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев беше категоричен, че сега съществуващият ЗОП е изчерпан като правна рамка и затова е било взето решение за съставянето на изцяло нов нормативен акт. „Старият закон е точната илюстрация на онова, което наричат patchwork, или работа на кръпки. В него са натрупани текс­тове, които до голяма степен са неадекватни на настоящата ситуация. В резултат на научените уроци и транспонирането на европейското законодателство новият ЗОП се отличава с това, че е рамков закон“, заяви при откриването на форума вицепремиерът. „Когато преди седмица се запознах със законопроекта, се изненадах изключително положително от предложения текст. Искрени поздравления на екипа, който е транспонирал евродирективата, заяви Андрей Цеков, зам.-председател на Камарата. Той посочи, че проектозаконът отразява философията на новата директива на ЕС, насочена предимно към закрила и улесняване на достъпа на малките и средните предприятия (МСП) до пазара на търгове. В кръглата маса участваха още министърът на околната среда и водите Ивелина Василева, зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова, Найден Зеленогорски, председател на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, Станислав Иванов, председател на парламентарната Комисия по околната среда и водите, Елеонора Николова, и.д. директор на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП), Румен Порожанов, изп. директор на ДФ „Земеделие“ (ДФЗ), Антъни Томпсън, постоянен представител на Световната банка за България, Чешката република и Словакия, Иво Кацаров, гл. секратар на Агенцията по обществени поръчки (АОП), представители на Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), както и членове на УС на КСБ и председатели на областните представителства на Камарата. телно тежка за ОПОС. В края на 2013 г. след констатирани от ЕК нередности при провеждането на тръжни процедури плащанията по програмата бяха спрени и това наложи предприемането на редица действия. Стигна се до налагането на финансови корекции в голям размер, което причини забавяне на цялостния инвестиционен процес, уточни Василева. Министърът допълни, че са били преразгледани 239 договора за обществени поръчки. „Наложена бе както плоска, така и индивидуална финансова корекция. Паралелно с това бяха предизвикани трусове в сектора, защото до голяма степен изпълнителите изпитаха затруднения с осигуряване на оборотни средства. В крайна сметка с положените усилия през ноември 2014 г. ЕК възстанови плащанията. Научените уроци ни дадоха основания да засилим мерките в посока подобряване на процеса за възлагане на тръжни процедури, както и засилване на контрола“, обобщи министърът, като подчерта, че от ресорното й ведомство изцяло подкрепят новата посока на развитие на законодателството, очертана от вицепремиера Томислав Дончев. „Приветстваме усилията за обобщаване и популяризиране на добрите практики и съответно на лошите, за да се избегнат, разширяването на контрола на Агенцията по обществените поръчки, както и разработването на стандартна документация за провеждането на тръжни процедури. Разчитаме, че това ще бъде реализирано в дух на партньорство и взаимодействие между институциите, ангажирани в процеса – Министерството на икономиката, АОП, КЗК, Сметната палата, управляващите органи на оперативните програми, браншовите организации и Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ)“, каза още Василева. Тя определи като ключови елементи в прилагането на стратегията за разработването на новата законодателна рамка изготвянето на стандартни документи за провеждане на обществени поръчки, насоки за определяне на критериите за оценка на техническите предложения и въвеждането на електронните търгове. Според нея това ще доведе до избягване на пропуски и грешки и до намаляване на рисковете от забавяне на изпълнението на проектите поради многобройни обжалвания. Василева каза, че статистиката на УО на ОПОС сочи, че поради обжалвания големите инвестиционни обекти се забавят средно с между 6 и половина до 7 месеца. Има и драстични примери, при които закъснението достига две години. От анализа на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) става ясно още, че съществена част от грешките при провеждането на процедурите се дължи на документи, които не са съобразени в цялост с принципите на европейското и българското законодателство. Срещат се определени критерии за оценка, допускащи субективност при избора на изпълнител. Най-честите нарушения, идентифицирани при последващия контрол на търгове по ОПОС, касаят неправомерни и дискриминационни условия за подбор – изисквания за членство в определени организации без допускане на възможност за еквивалентни документи, технически спецификации с посочване на твърде конкретни стандарти и включване на субективни показатели в методиката за оценка на офертите. „Ето защо считаме, че типовата тръжна документация е гаранция за наличието на ясни правила от момента, когато стартира кандидатстването за дадено финансиране, до финалното изпълнение и въвеждането в експлоатация на обекта. Подобен подход ще ограничи в голяма степен възможните нарушения. В същото време това ще гарантира, че процедурата е проведена в съответствие с принципите за свободна и лоялна конкуренция, равно третиране и недопускане на дискриминация. В този смисъл ще защити и бенефициентите на оперативната програма от трудности, свързани с осигуряване на финансов ресурс за покриване на санкции“, коментира Ивелина Василева. Тя съобщи, че МОСВ ще използва натрупания до момента опит и ще участва активно в разработването на типови документи в сътрудничество с КСБ, за да може успешно да се реализират екологичните обекти по ОПОС и през новия програмен период. Зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова също беше категорична, че една от основните задачи при съставянето на новия ЗОП е типизирането на документите и изграждането на единни методики и критерии за подбор на кандидатите, така че да се преодолее субективният елемент при оценката. Като друг важен аспект тя посочи преминаването към електронизиране на обществените поръчки и електронна комуникация между възложителя и изпълнителя. „Това ще спомогне за облекчаване на процедурите, съкращаване на сроковете при възлагане и съответно по-бързо и успешно изпълнение на проектите. По този начин ще бъдат намалени и възможностите за обжалвания, които понякога забавят твърде много реализацията”, допълни Николова. Зам.-министърът подчерта, че разчита на предложенията на всички заинтересовани страни по отношение на ЗОП, за да се постигне по-голяма ефективност на новия закон. Според нея правилникът за прилагането му е най-ключовият елемент в целия процес. „Чрез него можем да постигнем формата на превенция на нарушения, а не впоследствие да упражняваме реакция при кризи. Надявам се заедно да намерим механизма и да изградим достатъчен капацитет както на ниво възложител - за подготовката на прозрачни тръжни процедури, така и на ниво изпълнител - за подготовката на качествена документация при кандидатстването, което е условие за успех”, заключи зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството. Като ръководител на УО на Оперативна програма „Регионално развитие” (ОПРР) тя напомни, че миналата година програмата претърпя катак­лизъм вследствие на констатирани слабости в процедурите. Бяха спрени плащания по две от най-ключовите приоритетни оси, които касаеха над 60% от бюджета на ОПРР. Това беше в резултат на пропуски при възлагането и изпълнението на обществени поръчки. „За по-успешното усвояване на средствата по новата Оперативна програма „Региони в растеж” е необходимо България да има по-добра нормативна уредба. До момента в Управляващия орган на ОПРР са постъпили над 1300 сигнала за нередности, свързани с провеждането на обществени поръчки. Наложените финансови корекции от началото на програмния период до сега възлизат на над 150 млн. лв., или на 5% от бюджета на ОПРР. Тази сума ще бъде поета от националния бюджет и от общините, вместо да се вложи в допълнителни проекти“, уточни Николова. Според нея причините за най-честите грешки и трудности са залагането на ограничителни условия за кандидатите, поставянето на прекалено високи стандарти в техническите спецификации и неясните методологии. Сериозен проблем е необоснованото съкращаване на срокове в хода на провеждане на процедурите, както и критериите за оценка на кандидатите, които често са субективни. „Надявам се, че тези негативи ще бъдат преодолени чрез хармонизацията с европейската директива и с изготвянето на новия ЗОП“, заяви зам.-министърът. „Когато преди седмица се сдобих с рамковия законопроект, се изненадах изключително положително от предложения текст. Искрени поздравления на екипа, който е транспонирал евродирективата“, заяви Андрей Цеков, зам.-председател на Камарата. По отношение на типовите документи той посочи, че УС на КСБ се е обединил около позицията да бъдат препоръчани на членовете на Камарата и на публичните възложители като национален стандарт за договаряне на обществените поръчки за строителство и инженеринг общите договорни условия на FIDIC. Андрей Цеков уточни, че проектозаконът отразява философията на новата директива на ЕС, насочена предимно към закрила и улесняване на достъпа на малките и средните предприятия на пазара на търгове. „Доволен съм, че коректно е залегнало правилото, че поръчките трябва да бъдат разделяни на обособени позиции и само по изключение и след мотивация - окрупнявани. Това е изключително важ­но за колегите от бранша. Допълнително предимство за МСП е наличието на процедури за малки обществени поръчки под определени прагове, в т.ч. облекчените схеми за договаряне с обявление – публична покана, дори и в пряко сключване на контракт при изключителни случаи“, допълни зам.-председателят. Като пропуск в проектозакона той каза, че пак не е решен въпросът с подизпълнителите. Изп. директор на КСБ инж. Иван Бойков посочи, че Камарата ще настоява за отваряне на ценовите оферти веднага след подаване и публикуването им в интернет, както и за въвеждането на т.нар. „средна цена“. „Това означава, че ще бъдат отстранявани най-високата и най-ниската цена, а трите предложения, които са най-близо до средната, ще се състезават по останалите параметри на офертата“, обясни инж. Бойков. Антъни Томпсън, постоянен представител на Световната банка за България, Чешката република и Словакия, определи като ключова промяна въвеждането на електронните обществени поръчки. По думите му диагнозата на финансовата институция за страната ни сочи, че спешно се нуждаем да решим проблема с доверието на обществото. „Настоящият ЗОП създава много проблеми и за възложителите, и за изпълнителите, и за обществото. Не трябва да забравяме, че европейските фондове до голяма степен са движещият локомотив на строителния бранш и на значителна част от икономиката в страната“, коментира Найден Зеленогорски, председател на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление към 43-тото Народно събрание. Той посочи, че ЗОП ще бъде обсъден внимателно от депутатите и вероятно ще претърпи известни изменения. По думите му, за да се осигури ефективното използване на европейските средства у нас, е необходимо да се намери златното сечение между обществото, възложителите и изпълнителите. „Може да бъде написан съвършен закон, но без промяна на мисленето ситуацията няма как да се измени. Необходимо е да се получи максимален ефект за обществото, а не да се търсят позитиви за конкретни лица или групи“, допълни Зеленогорски. „Не всички договори и процедури са обявени в Агенцията по обществени поръчки. Само малка част от търговете по ЗОП допринасят за постигане на повече конкурентност и понижаване на цената. При малките общини често има една оферта, една цена, една фирма изпълнител“, коментира Елеонора Николова, и.д. директор на ЦППКОП към Министерския съвет. Изп. директор на ДФ „Земеделие“ Румен Порожанов заяви, че ресорното му ведомство подкрепя и би участвало с експертиза в подготовката на типова тръжна документация. Според него обаче е необходимо тя да се съчетае с определени лимити и референтни цени за различните дейности. Иво Кацаров, гл. секретар на Агенцията по обществените поръчки, посочи, че целта на експертите, работещи по новия ЗОП, е да съставят нормативен акт, който в максимална степен да съответства на европейските директиви, да е устойчив и да не се налагат чести изменения по него. „Ще оптимизираме системата за обжалване. Целта е не само да има търгове, а да се стигне до сключване на договор и да има изпълнен обект. Споделям идеята на КСБ да се използват договорните условия на FIDIC“, коментира той. Мариана Кацарова, директор „Правно-нормативно осигуряване” към Сметната палата, заяви, че би било много полезно, ако съвместно с КСБ се организират обучения. От една страна, ще се повиши капацитетът на проверяващите органи в областта на строителството, така че да са наясно какво да търсят, когато анализират процедура в сектора, от друга страна, строителите ще получат информация за възможните грешки и рискове в процеса на изпълнение на проектите. „С интерес изслушах дискусията, тъй като работим с АОП по новия законопроект. Допреди няколко месеца бях начело на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от ЕС“. Вероятно за някои от поръчките, които сте реализирали, аз съм налагала санкции. Камарата може много да помогне да подобри процеса, което ще е добре и за възложителите. Не трябва да има толкова финансови корекции. Най-ниската цена може да се приложи, когато техническата спецификация е много ясна какво иска да постигнем“, коментира Добринка Михайлова, съветник на вицепремиера Томислав Дончев, в края на дискусиите по време на четвъртата кръгла маса, които продължиха близо пет часа. 31 Найден Зеленогорски, председател на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление: Важно е да дадем шанс за развитие на икономиката Благодаря за възможността да обсъдим най-важните проблеми, свързани с обществените поръчки, и да дискутираме как да бъдат максимално прозрачни търговете. Силно се надявам, че раздвижването в бранша ще продължи и че наистина новият Закон за обществените поръчки ще спомогне за това. Членове на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление са предимно хора, които сме били ангажирани с управлението на общините. Повече от колегите са били кметове на малки или на големи населени места или общински съветници. Били сме възложители и, честно казано, самите ние сме имали проблеми, свързани със ЗОП и с постоянните му промени. Доста от текст­овете в нормативния акт са казуси, които ежедневно трябва да бъдат решавани. Това е една много тежка проблематика. Радвам се, че се тръгна към чисто нов закон. При обсъждането за формиране на правителството това беше една от основните точки. Настоящият ЗОП създава много проблеми и за възложителите, и за изпълнителите, и за обществото като цяло. Не трябва да забравяме, че европейските фондове до голяма степен са движещият локомотив на бранша и на значителна част от икономиката в страната. Има определени трудности в момента и е хубаво те да бъдат решавани – дискриминационни критерии, субективни оценки. Силно се надявам, че няма да имаме проблеми с ЕК по темата. В регионалната комисия вече проведохме разговор с ръководството на Камарата и сме доволни, че чухме предложенията на браншовата организация за промени и в други закони. Очаквам тези срещи да станат редовни, за да можем максимално внимателно да обсъдим не само ЗОП, но и другите нормативни актове, които са от изключително значение за сектора. Очевидно, че законопроектът за обществените поръчки ще бъде обсъден внимателно от депутатите, и допускам, че ще претърпи известни изменения. За да осигурим ефективното използване на европейските средства у нас, тук е мястото да намерим златното сечение между обществото, възложителите и изпълнителите, за да можем да гарантираме успешно развитие на България. Може да бъде написан съвършен закон, но без промяна на мисленето ситуацията у нас няма как да се измени. Необходимо е да се получи максимален ефект за обществото, а не да се търсят позитиви за конкретни лица или група от хора. Надявам се, че ние ще направим скока в мисленето, което ще ни доближи до страните, към които се стремим. Убеден съм, че това може да се случи, и то ще повиши значително и компетентността на възложителите. Сега всички се взираме в европейските средства, но силно се надявам, че развитието в държавата през следващите години ще е такова, че с републиканския бюджет, местните бюджети и по линията на (публично-частно партньорство) ПЧП ще можем да преодолеем този дис­баланс – 90% от обема на строителството да идват от ЕС. Ще дойде моментът, когато парите от Брюксел ще спрат и ще се случи същото, което стана, след като приватизирахме всичко в общините. За мен е важно да дадем шанс за устойчиво развитие на икономиката. Със средства от бюджета и по линията на публично-частното партньорство трябва да може да се инвестира по-активно и в инфраструктурата, и изцяло в строителния бранш. От изключително значение е законопроектът за обществените поръчки да даде шанс на малките и средните фирми. Убеден съм, че това може да стане. Както казват американците - не може да е щастлив човек между нещастни хора, така че не бих искал да има две-три доволни компании на фона на две хиляди недоволни. Необходим е разумен баланс между малките, средните и големите дружества. 32Румен Порожанов, изп. директор на ДФ „Земеделие”: Добрият закон изисква и качествено администриране За изминалия програмен период Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) е контрактувал с общините 1311 договора по три основни мерки на Програмата за развитие на селските райони. Те са на обща стойност 2,076 млрд. лв., като средната цена на проект е 1,6 млн. лв. В рамките на изпълнението им една от най-тежките задачи за ДЗФ безспорно беше свързана с провеждането на процедурите по обществените поръчки. Проблемите бяха различни. Общото беше, че не се решаваха. Констатациите и трудностите, които непрекъснато се появяваха при търговете, бяха свързани с това колко креативни могат да бъдат консултантите. Предложенията им еволюираха, докато критериите, заложени в тръжната документация, придобият революционни промени, които обаче са в рамките на закона. Понякога е невъзможно да бъдат обяснени на експертите от Брюксел. Да, направено е по правилата, но възникват доста въпроси. Затова подкрепяме и бихме участвали с експертиза в подготовката на типова тръжна документация, която да се приложи в настоя­щия програмен период. Необходими са ясни критерии на възлагане, за да се избегне всякакъв вид субективност и да няма предпоставки за каквито и да е съмнения. Необходимо е тръжната типова процедура да се съчетае с определени лимити и референтни цени за различните дейности. Тя трябва да бъде въведена, защото Брюксел го изисква от нас. Добрият закон се нуждае и от качествено администриране. През изминалия програмен период управлението на обществените поръчки от страна и на възложителите, и на контролните органи не беше на достатъчно високо ниво. 33Антъни Томпсън, постоянен представител на Световната банка за България, Чешката република и Словакия: Готови сме да помогнем за въвеждането на е-обществени поръчки Обществените поръчки създават възможности за всички играчи от икономиката – както за правителството и инвеститорите, така и за обществения и частния сектор. Това, което разбрах от дискусията, е, че темата е изключително важна за строителния бранш. Затова държа да посоча ролята на електронните обществени поръчки. В проучванията ни за България и доклада, който ще публикуваме и по-точно диагнозата на Световната банка за страната ви, стигнахме до подобни заключения. Нуждаете се спешно да решите проблема с доверието на обществото. За да постигнете това, са необходими промени, които влияят на качеството и ефективността на правителството. Справянето със слабостите при обществените поръчки е една от основните мерки, които трябва да се вземат. Световната банка подкрепя мерки за въвеждането на електронни обществени поръчки в редица държави. Скорошен пример е Грузия. Там подготвихме въвеждането на електронни обществени поръчки за по-малко от 12 месеца. През този период АОП в Грузия разработи и тества система за електронни поръчки, преди да въведе задължителните такива. Новата електронна система доведе до по-висока конкурентоспособност и направи възлагането по-прозрачно чрез подмяната на хартиените документи с електронни. Бюрокрацията намаля, както и дискриминационните условия. В резултат на това системата значително понижи корупционните рискове и доведе до спестяване на средства за всички участници. Готови сме да помогнем и на България в тази сфера. 40     Иво Кацаров, главен секретар на Агенцията по обществените поръчки: Целта е да имаме устойчив нормативен акт От Агенцията по обществените поръчки сме традиционни участници във форума, организиран от Камарата на строителите в България. Работата по законопроекта за обществените поръчки продължава. Има професионални спорове, но е важно да ги решим в хода на подготовката на нормативния акт. От хоризонталната политика за обществените поръчки зависят доходите на над 22 хил. изпълнители годишно. Търговете им се възлагат от над 5 хил. държавни и общински институции. Така през системата всяка година минават около 10 млрд. лв. от бюджета в бизнеса. Има редица структури – АОП, управляващите органи на оперативните програми, Агенцията за държавна финансова инспекция, Сметната палата, Комисията за защита на конкуренцията, Върховният административен съд и т.н, които следят и контролират процеса. Това прави системата доста сложна и като логика, и като организационна структура. Изготвянето на нов ЗОП се налага, от една страна, заради приемането на евродирективите, а - от друга, поради вътрешните и международните критики срещу провеждането на търгове у нас. В момента има воля да поставим ново начало и по-възможност то да е по-добро. Експерти на АОП са част от работната група, която пише законопроекта. В него се имплементират четири европейски директиви, две са напълно нови – за обществените поръчки и концесиите, и две стари - в областта на отбраната и обжалванията. Съществува частична синхронизация между тях, което също е предизвикателство. Когато работихме по законопроекта, трябваше да видим къде точно се покрива логиката и да изберем правилния подход, така че да не напуснем полето на разрешеното. Ползвахме опита на ЕК. Директивите трябваше да ги преведем на разбираем за българския потребител език. Доколко сме успели, не мога да кажа, но духът на европейските правила прозира в законопроекта. В момента имаме единен недоразвит национален ред за възлагане под националните прагове с неясен подход, който в годините се избистряше. Счетохме за нужно да го направим по-точен в новия ЗОП. Режимите, при които се възлагат търгове, са по-ясни и се виждат конкретните разлики между тях. Така може да се обоснове защо процедурата се прави по единия, а не по другия. Сега имаме недобре работеща санкционна система. Новата цел е да се види как съществените нарушения в областта на търговете биват откривани и санкционирани или биват предотвратявани още на етапа предварителен контрол. Огромното количество установени дребни пропуски не трябва да зарива системата. Задачата е да се създаде среда, в която поръчките протичат законосъобразно. Там, където това не се случва, заработват механизмите за санкция. Имаме дефицит на общи методологически насоки и наръчници. Те трябва да идват от органите, които следят за прилагането на нормите. Така възложителите ще са сигурни, че правят нещата както трябва. Имаме бавна система за обжалвания. Сега липсва гъвкавост в множество ситуации, в които възложителите са пред избор дали да спазват пунктуално една норма, или да се превърнат в нарушители в търсенето на решения, които случаят им налага да вземат. Имаме и корупционна среда в резултат на действията на институциите. При тези изходни условия започнахме да работим. Решихме да има рамков закон за обществените поръчки, защото той не бива да бъде променян често. Измененията пораждат съмнения за постоянно лобиране. Рамковият подход предполага, че ще има доста обемен и изчерпателен правилник, защото всичките въпроси от техническо естество ще бъдат разписани там. Те ще касаят тръжните комисии, технологиите на процедурите и т.н. Това означава, че двата документа трябва да влязат в сила от една и съща дата. Нямаме вариант, при който законът да работи и да чакаме да стартира правилникът. Идеята на този подход е изпълнителната власт да има лост да въздейства на поръчките. Той се намира в полето на подзаконовата нормативна уредба, за да не се засягат фундаментални неща, които ще са договорени и приети със закона. Законопроектът е с нова структура. Постарали сме се да облекчим използването му. Актуализирахме терминологията. Пренаредихме нормите така, че като отворите ЗОП, първо ще видите дали сте субект на обществена поръчка, дали това, което правите, е обект, дали стойността му предполага работа по определен режим. След това са развити общите директивни правила в хронологията, по която се следва обикновено работата по един търг, а именно планирането, прогнозирането, предпазарните проучвания, подготовката на процедурата, провеждането й, сключването на договор, изплащането и т.н. После идват специалните правила за секторните възложители, те са изнесени, там където е възможно - в общата част, където не е - са обособени отделно. Нормите за търговете в секторите отбрана и сигурност са отделно. След това са правилата за контрол и обжалване и органите заедно с техните правомощия. Стремили сме се публичността да е навсякъде. Обърнато е внимание на централизираното възлагане. Акцент е поставен върху пълния електронен обмен на информация. Идеята е поетапно да се въведе цялостна електронизация на поръчките. Вече имаме електронно обявяване и отчитане на договорите. С придобиването на една платформа за възлагането на обществените поръчки ще се въведат електронно подаване на оферти, е-обмен на информация, свързан със запитвания и отговори между възложители и участници, е-оценка, е-обявяване на резултатите, е-сключване на договора и е-разплащане. Всички гледаме като на панацея на е-възлагането. Но трябва да сме наясно, че неговото въвеждане би решило редица технически проблеми, но няма да реши главния - а именно да елиминира корупцията. В основата на решенията при търговете седи човешкият фактор. Е-системата може да ви спести усилията да назначите комисия и тя да работи по определен начин. Но тя не може да вземе вместо вас решения как да се дефинират критерии за допустимост и коя методика да изберете. Другият акцент е рязкото намаляване на документите, които се представят в хода на процедурата. Единната декларация за обществените поръчки ще акумулира отговорите на всички въпроси, свързани с икономическото и финансовото състояние, с техническите възможности, квалификацията и условията, на които следва да отговарят участниците. Тя би следвало да замени голяма част от традиционно подаваните справки, извлечения, референции и т.н. Идеята е в края на процедурата само този, който е спечелил, да вади пълния набор документи. Предвидили сме разделяне на поръчките. Възложителят ще трябва да се аргументира защо един търг не може да се обособи на по-малки. Това решение е в подкрепа на малките и средните предприятия. Ние не целим да даваме предимство на едни или други, а да има равни възможности всички да участват. Имаме нов подход за изменение на договорите. Чл. 90, ал. 8 касае допълнително възлагане в условията на възникнала необходимост. Процесът вече ще се реализира чрез изменение на договора, за целта ще бъде публикувано обявление, в което това се съобщава. Особеността на строителния процес, при който често възникват допълнителни работи, е отчетена в европейските директиви, затова е предвидено по-гъвкаво управление на контрактите при промяна. Важното е, че участниците предварително ще имат информация какво може да се случи със стойността на договорите. Ще намалее броят на публикациите в процедурите. Могат вече да се използват само предварителните обявления, а не както досега - те бяха последвани и от обикновени. Препоръчително е електронната страница на АОП да се следи внимателно. Целта е да се облекчи административният ред. Също така е оптимизиран профилът на купувача. Там ще се публикуват най-малките търгове - от 30 хил. до 70 хил. лв. Имаме подход за оптимизиране на системата за обжалване. При транспонирането прагът за строителство е снижен от 10 млн. до 5 млн. лв. съобразно българската действителност. Сроковете са съкратени. Около 35 дни са фиксирани за провеждане на процедурите. Това обаче не пречи на възложителите да поставят по-дълъг срок в зависимост от предмета на търговете. Не може например предложенията за строителство на магистрала да бъдат подадени в рамките на 35 дни. Предварителният контрол ще бъде разширен. Предвиждаме праговете, които ще обхващаме, вече да не са фиксирани в закона, а да могат да се определят от министъра. ЕК иска всяка поръчка да има вероятност да попадне под контрол. Заложена е и проверка на техническите спецификации от страна на АОП, което ни притеснява. Предстои да обсъдим как да действаме. Съвършено сме наясно, че нито капацитетът, нито квалификацията ни дават възможност да се произнасяме по подобни теми. Ще имаме административно-наказателна част. Няма да са фиксирани глоби, а те ще са в рамките на процент на договорите. Работи се по методологията. Идеята ни е да имаме закон, който максимално да съответства на директивите, да е устойчив и да не се налагат често изменения. Целта е не да има само търгове, а да се стигне до сключване на договор и да има изпълнен обект. Споделям идеята да се използват договорните условия на FIDIC. Очаква се в близките седмици законопроектът да бъде предоставен за публични обсъждания. Депутатите са последните, които ще се произнесат, и след това ще можем да говорим по същество по ЗОП. 44Елеонора Николова, и.д. директор на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност: Анализирахме процедурите по ПИП В Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност изготвихме анализ на проведените процедури в областта на строителството по проекти, финансирани от Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите". Когато инициативата за близо 500 млн. лв. беше приета от правителството, възникна напрежение, свързано с това как са определени обектите, затова решихме да ги анализираме. Изборът на проектите и обществените поръчки на централните органи и общините, които бяха проверени от нас, бе направен публично през октомври 2014 г. чрез теглене на жребий. Представителната извадка се състои от три части - проекти и обществени поръчки на централни органи, на общини (над праговете по чл. 14, ал. 1 от ЗОП) и на общини (под праговете по чл. 14, ал. 1 от ЗОП), което представлява приблизително 1/5 от общия брой на всичките финансирани предложения. Търговете се проверяваха от гледна точка законосъобразност и наличие, респ. отсъствие на корупционни елементи. Следяхме за бюрократични или необосновани изисквания, за дискриминационни и ограничителни критерии, високи условия за минал опит, минимален брой работници и други. Анализирахме прозрачността и обективността на методиката и тежестта на показателите при оценка на офертите. Търсихме причините за просрочия, анекси, неустойки, липса или наличие на информация за изпълнение на сключените договори. Едва в 30% от контрактите на държавните институции се наблюдава постигане на цена, по–ниска с над 5% от първоначално прогнозираната в обявленията. При големите търгове на общини процентът е 17, а при по-малките – 20. Съгласно методиката за анализ на причините и условията за прояви на корупция, използвана в ЦППКОП, забелязахме няколко повтарящи се в процедурите индикатори за възможни корупционни практики. Сред тях е, че предметът на поръчката е възможно да бъде определен без наличие на реална потребност за организацията. При изготвянето на документацията могат да участват недостатъчно надеждни, непроверени за конфликт на интереси и лобизъм външни консултанти. Налице е практика за включване на несъотносими дискриминационни и ограничителни изисквания и критерии за избор на изпълнители. Процедурата може да бъде прекратена само защото се е явил един кандидат. Техническите спецификации е възможно да са изготвени в полза на определен участник в търга. Липсва утвърдена методика, съдържаща образци и насоки за изготвяне на техническите спецификации. Няма императивно изискване за ползване и позоваване на относими към процедурите български, европейски и международни стандарти, както и регламент за лично уведомяване на всички кандидати при промяна на документацията непосредствено преди крайния срок за приемане на офертите. Установихме съществени нарушения на принципа за публичност и прозрачност както в процеса по провеждане и възлагане на обществените поръчки, така и при тяхното изпълнение и други. За да се предотврати това, ние предлагаме да се въведе императивно изискване на страницата на АОП и на възложителя задължително да се публикуват: методиката за оценка на офертите, количествата, обемите, техническите спецификации, информация за кандидатите и техните оферти, проектите на договор. Според нас е необходимо да се разработи методика за определяне на прогнозната стойност на поръчките, както и такава, съдържаща образци и насоки за изготвяне на техническите спецификации. Препоръчваме да се разпише подзаконов нормативен акт, който да има за цел да методологизира и унифицира избора и начина на определяне на критериите за оценка. Като съпътстваща превантивна мярка ЦППКОП счита за целесъобразно на управленско ниво да се обсъди възможността за развитие на многофункционален национален инструмент за риск анализ на обществените поръчки и разходването на обществени средства по аналогия на разработения от ЕК инструмент „Арахне“. Той е създаден с цел извършване на риск анализ на проектите, финансирани с европейски средства. Продължаваме да искаме предварителна регистрация на кандидатите, важаща за определен срок, по подобие на Централния професионален регистър на строителя. Това ще дисциплинира участниците. Ние заставаме зад препоръката на УС на Камарата на строителите в България да се използват договорните условия на FIDIC. 40aМариана Кацарова, директор „Правно-нормативно осигуряване”, Сметната палата: КСБ може да ни съдейства с обучения Липсват експерти при контрола на обществените поръчки. Той е фокусиран най-вече върху спазването на правилата за избор на изпълнител. За да се проследи начинът на изпълнение на различните дейности, са необходими специални познания. Може би затова трябва да се обмислят съвместни инициативи за обучения, за да се засили капацитетът на проверяващите органи. КСБ може да ни съдейства в областта на строителството и да ни научи какво да търсим, когато анализираме процедура в областта. Това също е важен фактор, за да се случи модернизацията на обществените поръчки. Голяма част от нещата, които се оценяват като лоши в процеса на възлагане, са свързани с липсата на капацитет. Включването на външни експерти не е панацея. Напротив, досега практиката показва, че те са с доста спорна квалификация и невинаги експертизата им тежи. Няма как да разчитаме, че обществените поръчки ще се подобрят заради участието на лица с професионална компетентност по предмета на съответния търг. 40bДобринка Михайлова, съветник на вицепремиера Томислав Дончев: За да са обективни крайните резултати, са нужни по-качествени методики С интерес изслушах дискусията, тъй като с АОП работим по новия законопроект за обществените поръчки. Допреди няколко месеца бях начело на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от ЕС“. Вероятно аз съм налагала санкции за някои от поръчките, които сте изпълнявали. Камарата може да помогне и да подобри процеса, което ще е полезно и за възложителите. Не трябва да има толкова финансови корекции. Най-ниската цена може да се приложи, когато техническата спецификация е ясна. Съгласна съм, че ЕК и западните държави държат изключително много на критерия „икономически най-изгодна оферта“. Тя се наложи, защото знаете, че проекти с индикативни стойности за 100 млн. лв. бяха спечелени на по-ниска цена. Това си е наше дело. Комисията е категорична, че не трябва да се преминава само към най-ниската цена. От друга страна като одитор мога да споделя, че от Брюксел не харесват сегашните методики и че по тях наистина не може да се оцени обективно най-добрата оферта. В общи линии крайният победител е предизвестен и не се създават условия за реална конкуренция, каквато е целта на търга. Може да помогнете за формулиране на методики, които да са по-качествени и да насочат комисиите какво и как да оценят, за да са обективни крайните резултати. Мариета Камбова, главен финансов инспектор към АДФИ: Следим за индикатори за извършени измами Агенцията за държавна финансова инспекция е администрация към министъра на финансите с основа цел да защитава публичните финансови интереси чрез извършване на последващ контрол за законосъобразност, в това число и на режима за възлагане на обществени поръчки. Органите на АДФИ имат правомощия също така да установяват нарушения, индикатори за извършени измами, да разкриват причинени вреди и да осъществяват имуществена и административно-наказателна отговорност. Те реализират контролната си дейност в публично-правни организаци, бюджетни предприятия, търговски дружества с блокираща квота на държавата и общините, получатели на държавни помощи, програмите от ЕС и т. н. Инспекциите се извършват по постъпили сигнали или жалби за нарушения, в това число и на законодателството в областта на търговете, по искане на АОП, на Сметната палата, на Министерския съвет, на министъра на финансите и при възлагане на органите на прокуратурата. От 2012 г. АДФИ извършва и контролна дейност и в областта на обществените поръчки въз основа на утвърден от директора на Агенцията годишен план. В документа се включват група възложители, които се определят чрез анализ на рисковете. 40cВалентин Николов, председател на КС на КСБ: Нека обърнем внимание и на стандартите Дискусията за модернизацията на обществените поръчки е полезна и необходима. Направиха ми впечатление редица изказвания. Особено ми хареса забележката на Иво Кацаров от Агенцията по обществените поръчки, че се концентрираме върху процедурата. Предприели сме мерки и тя ще бъде подобрена. В крайна сметка резултатът е важен. За да се постигне той, трябва да има точно и правилно възлагане. Там е основният проблем. Нека обърнем внимание и на стандартите, за които в България твърде малко се говори. В КСБ не само обсъждаме този въпрос, но и работим по него. За да бъдат изпълнени със съдържание обществените поръчки и договорите към тях, е необходимо да има стандарти, на които да се стъпи. Държавата, законодателят и администрацията трябва да изработят с помощта на КСБ изисквания за всичко, свързано със строителството. Тогава ще можем да кажем, че сме вкарали отрасъла в ред. 40dИнж. Валентин Вълев, член на УС на КСБ: Качественият проект е ключов Няма как да се направи добър търг по лош проект. Ако в документацията на обществената поръчка липсват качествени критерии - проектът е обречен. Често общините нямат достатъчно средства, за да изработят проект, и го възлагат на не съвсем квалифицирани лица. Това е голям проблем и трябва да започнем от неговото решаване. Необходимо е да се уточни и въпросът с допустимите промени по заданието. Такива често се налага да бъдат извършени, когато на пазара липсват определени материали заради спряно производство или фалит на предприятие. В този случай строителят е принуден да ги замени с подобни със същите показатели, за което му се нанасят финансови корекции. Непредвидените разходи също са сериозно предизвикателство за изпълнителите. Понякога е невъзможно да се прогнозира абсолютно всичко, особено когато поръчката е на инженеринг. Тези въпроси трябва да се дискутират по-често на подобни кръгли маси. Така управляващите и администрацията ще знаят с по-голяма точност какви са проблемите. КСБ може да ги насочва и заедно да намерим правилните решения. 40eИнж. Богомил Петков, председател на ОП на КСБ – Габрово: Ведомствата се вслушват в предложенията на Камарата За пореден път Камарата на строителите в България организира ползотворна среща, която беше на изключително високо ниво. Хубавото е, че присъстващите изразиха своята ясна позиция относно необходимостта от промени в системата за обществените поръчки. Доволен съм, че се обединихме около идеята, че е нужно да направим работещ закон. Той ще бъде от полза не само на строителите, но и на държавата. Четвъртата кръгла маса за модернизация на обществените поръчки беше уважена от вицепремиера Томислав Дончев, министъра на околната среда и водите Ивелина Василева и зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова и това говори, че ведомствата и администрацията се интересуват и се вслушват в предложенията на КСБ. 23Инж. Росен Колелиев, член на УС на КСБ и председател на секция „Инженерна инфраструктура“: Не трябва да прилагаме навсякъде икономически най-изгодната оферта Все още възложители и изпълнители не сме дорасли до правилното използване на икономически най-изгодната оферта. Всички критерии, залагани в нея, често са субективни. Практиката показва, че няма друго обективно условие освен цената. Използвайки критерия „икономически най-изгодна оферта”, малка част от фирмите започнаха да печелят търговете. Според мен се получи разслоение между компаниите. Хубаво е икономически най-изгодната оферта да е при поръчките на инженеринг, където изпълнителят може да приложи нови технологии и иновативни решения, които биха се оценили от комисията. Той трябва да е за големите обекти, например тунела под Шипка, лот 3 на АМ „Струма“, магистрални участъци. Но при положение, че предварително са определени видовете работи, че има техническа спецификация, която оказва какви качествени показатели трябва да се изпълнят, няма нужда да се ползва този критерий. Бях свидетел на поръчка, в която предложиха 150 риска, включително и падането на метеорит. В друга община 70% от тежестта при избора имаше техническата оценка на асфалтови кръпки. Вместо кметът да напълни повече дупки, е предпочел да плати повече за по-малко работа. При икономически най-изгодната оферта най-често се постига висока цена. Това се видя и от изнесените данни на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност. Според мен при поръчките до 20 млн. лв. критерият трябва да е „най-ниска цена”. Тези търгове са приоритет на общините, където има недостатъчен капацитет и няма как членовете на комисиите да оценят инженерингов проект с голяма трудност. Ако искаме да тръгнем по пътя на Румъния и на Грузия, ние трябва да премахнем корупционния натиск при търговете.