КСБ

КСБ дискутира кохезионна политика 2014 – 2020 г. с националните и европейските институции

Камарата е готова да партнира на ОЛАФ за превенция на измамите с евросредства и корупцията

Невена Картулева Конференцията „Кохезионна политика 2014 – 2020 г. – предизвикателства и перспективи“ събра висши представители на държавната власт у нас, на Европейския парламент, Европейската комисия и ОЛАФ - Европейската служба за борба с измамите. Събитието, организирано от Камарата на строителите в България (КСБ) в партньорство с в. „Строител“ и под патронажа на Искра Михайлова – председател на Комисията по регионално развитие на Европейския парламент, се проведе в столичния „София хотел Балкан”. Домакин беше председателят на КСБ инж. Светослав Глосов, а участници във форума от българска страна – вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев, министрите на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова и на околната среда и водите Ивелина Василева. Кметът на Столичната община Йорданка Фандъкова представи основните проекти на София за програмния период 2014 – 2020 г. В конференцията се включиха и почетният председател на КСБ инж. Симеон Пешов, зам.-председателите на Камарата инж. Иван Мирински и инж. Николай Станков и изп. директор инж. Иван Бойков. Специален гост на форума бе Витория Алиата ди Вилафранка, директор на Главна дирекция „Регионална и урбанистична политика“ на ЕК. По време на конференцията инж. Светослав Глосов представи становище на Експертния съвет към КСБ. Нецелесъобразно е изграждането на 15-километров тунел през Кресненското дефиле при строителството на лот 3.2 на АМ „Струма“, е категоричната позиция на българските и чуждите експерти. „Камарата подкрепя Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ в изготвянето на алтернативен вариант за преминаване през дефилето с къси тунели, естакади и наземен път“, акцентира инж. Глосов. Искра Михайлова подчерта важността на целесъобразното усвояване на всяко евро, идващо от европейския бюджет. Витория Алиата ди Вилафранка уточни, че 75% от финансирането за страната ни са разплатени към днешна дата. „Остават още около 2 млрд. евро. Едва ли някой в България ще почива това лято, защото средствата трябва да бъдат усвоени до края на 2015 г.“, заяви директорът на ГД „Регионална и урбанистична политика“ на ЕК. „Благодаря на всички представители на европейските и българските институции за това, че се отзоваха на поканата на КСБ и с присъствието си подчертаха изключителното значение на темата на форума“. С тези думи председателят на КСБ инж. Светослав Глосов откри конференцията „Кохезионна политика 2014 – 2020 – предизвикателства и перспективи“. Събитието, организирано от Камарата на строителите в България (КСБ) в партньорство с в. „Строител“ и под патронажа на Искра Михайлова – председател на Комисията по регионално развитие на Европейския парламент, се проведе в столичния „София хотел Балкан“. Форумът събра висши представители на държавната власт у нас, на Европейския парламент, Европейската комисия и ОЛАФ - Европейската служба за борба с измамите. Сред участниците бяха вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев, министрите на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова и на околната среда и водите Ивелина Василева, кметът на Столичната община Йорданка Фандъкова, почетният председател на КСБ инж. Симеон Пешов, зам.-председателите инж. Иван Мирински и инж. Николай Станков и изп. директор на Камарата инж. Иван Бойков. Специални гости на форума бяха Витория Алиата ди Вила­франка, директор на Главна дирекция „Регионална и урбанистична политика“ на ЕК, и Маргарете Хофман, директор на Дирекция „Политика“ в ОЛАФ. 8 Инж. Глосов отправи благодарности към Искра Михайлова за това, че е била основен двигател на провеждането на събитието. „Времето, което избрахме за конференцията, не е случайно. Намираме се в началото на програмния период 2014 – 2020 г., когато е изключително важно да направим оценка на резултатите от финансирането по политиката на сближаване 2007 – 2013 г., да анализираме поуките от изпълнението на оперативните програми, за да продължим през следващите години да се възползваме от възможностите, които европейските фондове ни предоставят, и да преодоляваме предизвикателствата, които предстоят“, посочи председателят на КСБ. Той подчерта значението на средствата от ЕС за развитието на България, за възможностите за засилване на конкурентоспособността на икономиката и подобряване качеството на живот на хората. В изказването си инж. Глосов представи функциите и приоритетите на КСБ, като напомни, че Камарата е създадена със закон и е една от най-авторитетните браншови организации у нас. „Държавата й е предоставила да води Централния професионален регистър на строителя, в който към момента са вписани над 4600 български и чужди компании. Камарата е международно признат член на Европейската федерация на строителната индустрия FIEC и на Асоциацията на Европейските международни контрактори EIC. Изданието на КСБ – в. „Строител“, достига до централните и местните власти и до дипломатическите представителства в България. Втора година Камарата упражнява мониторинг на обществените поръчки, изследва условията, влияещи негативно върху конкурентната среда. Изготвя ежемесечни анализи, като цели с тях да покаже слабостите при търговете, защото темата за обществените поръчки е приоритет за бизнеса. За никого не е тайна, че през последните четири - пет години браншът разчита основно на търговете, които формират близо 80% от строителната продукция у нас. Проблемите в сферата на тръжните процедури пряко рефлектират върху компаниите“, обясни инж. Глосов. В анализа на пропуските от изминалия програмен период 2007 – 2013 г. той посочи, че заради редица грешки е било допуснато спирането на проектите по ОП „Околна среда“ и по две оси на ОП „Регионално развитие“ - „Интегрирано устойчиво градско развитие“ и „Устойчиво развитие на туризма“. Председателят на КСБ напомни за тежката ситуация, в която бяха фирмите миналата година. „Компаниите бяха принудени да работят без средства за своя сметка. Станахме кредитори на държавата. Ситуацията оказа изключително негативен ефект върху сектора. Резултатът бе декапитализиране на дружествата, спиране на разплащанията към под­изпълнителите и доставчиците, увеличаване на междуфирмената задлъжнялост“, уточни той. Във връзка със създаването на по-здравословна среда за бизнеса инж. Глосов очер­та и приоритетите на КСБ, а именно - налагането на ясни правила на пазара, реална конкуренция и прозрачност в сферата на обществените поръчки. Той допълни, че Камарата участва с експертна позиция при изготвянето на нов Закон за обществените поръчки, за да могат нормите, заложени в европейската директива за търговете, да станат част от националната нормативна база. По думите му сред целите на организацията са въвеждането на стандартни процедури и договори и на електронни търгове. „Наскоро с решение на УС на Камарата се обърнахме с апел към институциите през новия програмен период да бъдат използвани като стандарт за договори условията на FIDIC“, посочи председателят на КСБ. Той допълни, че организацията има ясна позиция срещу нередностите в търговете, измамите с евросредствата и корупцията. „За нас е важно присъствието на фо­рума на Маргарете Хоф­ман от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). В лицето на КСБ ОЛАФ ще открие надежден партньор. Заедно можем да работим за превенция на нередностите при усвояването на европейските фондове“, обърна се инж. Глосов към директор „Политика“ на еврослужбата. По отношение на развитието на строителния сектор той отбеляза, че заради икономическата криза силните години на бранша остават назад във времето. За 2014 г. отрасъл „Строителство“ генерира брутна добавена стойност от 4,8%. В условията на икономически трудности в сектора работят над 175 хил. души, стана ясно от данните, представени от него. Инж. Глосов подчерта, че усилията на Камарата са съсредоточени в изграждането на прозрачна и конкурентна бизнес среда в сектора, в политики за решаване на проблемите и отправяне на добри послания не само към отрасъла, но и към държавата. „Сега надеждите ни са насочени към новия програмен период 2014 - 2020 г. Едно от предизвикателствата е най-целесъобразното - както за България, така и за европейския бюджет, изразходване на средствата от ЕС. Тук КСБ също се опитва да е в помощ на институциите. От близо година започнахме дебат за един от най-големите инфраструктурни обекти, които трябва да бъдат реализирани до 2020 г. – преминаването през Кресненското дефиле. Преди години е взето решение да се построи 15-километрово съоръжение. То е огромно като мащаби не само за нашата страна, но и за Европа. Мнението на водещи международни и български учени и специалисти, обединени в Експертен съвет, е, че строителството на дълъг тунел през Кресненското дефиле е нецелесъобразно заради инженерно-геоложките, сеизмичните, икономическите и екологичните неясноти, които поставят под риск завършването на обекта в рамките на ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020 г.“, обясни инж. Глосов. Той връчи на Искра Михайлова и на Витория Алиата ди Вилафранка становището на Експертния съвет за изграждането на лот 3.2 на АМ „Струма”. 5 Инж. Глосов заяви, че Камарата категорично подкрепя решението на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ за разработването на алтернативен вариант на преминаването през дефилето с къси тунели, естакади и наземен път. По думите му КСБ е готова да окаже необходимото съдействие със специалисти, разработки и предложения за изготвянето на нов вариант за преминаване през Кресненското дефиле. „Строителният сектор има голям потенциал и аз съм уверен, че през следващите години той ще бъде този, който ще осигурява много нови работни места и просперитет“, обобщи инж. Глосов. След него думата взе председателят на Комисията по регионално развитие на ЕП Искра Михайлова. Тя посочи, че форумът е обединил усилията на представител на България в Европейския парламент и на КСБ. „В периода, докато подготвяхме конференцията, на няколко пъти получавах серия от въпроси - защо с КСБ, защо на тази тема, защо точно в този момент и защо с подкрепата на Алианса на либералите и демократите в Европа. Отговорите им са същността на цялата идея за конференцията. Убедена съм, че строителният бранш в България не само осигурява 175 хил. работни места, а има потенциал за още, той може да гарантира икономически растеж и да подпомогне всички институции у нас да се справят с успешното усвояване на средствата от Кохезионния и структурните фондове, да привлечем повече инвестиции в страната. Основните теми на ЕС са растеж, заетост и конкурентоспособност. Българският строителен бранш на практика е доказал, че е конкурентоспособен и може да бъде по-силен. Секторът има голям принос за развитието на родната икономика. Това е причината да считам, че форумът показва възможностите и потенциала за бъдещото развитие на основата на опита, който вече натрупахме, на преговорите, на сравнението ни с другите страни членки, на базата на грешките, които допуснахме, и т.н. Това е добро начало за сътрудничество с Камарата и ще продължим със съвместната си работа“, подчерта Искра Михайлова. Тя посочи, че през 2015 г. приключва реализацията на плановия период 2007 – 2013 г. „Изминалите седем години са първите, през които страната ни можеше да се възползва от подкрепата на ЕС и да реализира успешна регионална политика чрез оперативните програми“, напомни Михайлова. По думите й е изключително важно средствата, отделени от европейския данъкоплатец, в това число и от българския, да се изразходват по най-прозрачния начин, в рамките на разбирането за публичност, законност и целесъобразност. „Алиансът на либералите и демократите в Европа е четвъртата политическа група в ЕП, но не по значимост. Подкрепяме европейските ценности, работим за повече Европа и защитаваме предприемачеството. АЛДЕ се интересува от растежа, от работните места, от успешния бизнес“, допълни още евродепутатът. В началото на изказването си Витория Алиата ди Вилафранка, директор на Главна дирекция „Регионална и урбанистична политика“ на ЕК, поднесе извинения от името на еврокомисаря по регионална политика Корина Крецу, която беше възпрепятствана да се включи във форума и да гостува в България поради проблеми на летището в Брюксел. „Приемете поздравленията на еврокомисар Крецу към българските власти – за успехите, които постигнаха в управлението на еврофондовете. Тук, в София се вижда колко много сте направили благодарение на прекрасния си кмет Йорданка Фандъкова“, посочи Вилафранка. Тя коментира необходимостта от административен капацитет на централно и местно ниво за подготовка и управление на дейностите, финансирани от еврофондовете. По думите й този проблем е бил общ за източноевропейските страни. Но според нея България се е справила с него и е отбелязала значителен напредък. „75% от финансирането за страната ви са разплатени към днешна дата. Остават още около 2 млрд. евро. Едва ли някой в България ще почива това лято, защото средствата трябва да бъдат усвоени до края на 2015 г.“, допълни тя. 10 Според цитираните в презентацията й данни 60 на сто от парите за инфраструктура в Европа са предоставени от структурните фондове на ЕС, в ситуация на финансова криза подобни инвестиции биха били непосилни на национално ниво. Вилафранка каза още, че за България са нужни и вложения в работна сила и образование, изследвания и иновации, така че да се изгради капацитет за икономическо развитие. „Разбира се, има важни задачи в областта на транспорта за свързването с европейската мрежа, изграждането на пречиствателни станции, борбата с корупцията. Едва след като бъдат изпълнени, ще можем да кажем, че инвеститорите ще бъдат привлечени от България. Но това, което видях, ми вдъхва доверие и надежда. Винаги когато идвам тук, срещам компетентни хора, които са готови да работят“, заяви Вилафранка. „Около тази маса са събрани хората, които би следвало да произвеждат добри решения, свързани с движението на парите и по-конкретни резултати. Това са хората и на ниво ЕС, и на ниво България. Друг формат няма. Затова, ако коментираме добри решения – те имат всички шансове да бъдат приложени“. С тези думи вицепремиерът Томислав Дончев се включи в откриването на конференцията. Той посочи, че към момента страната ни има пет одобрени оперативни програми от Брюксел. ОП „Региони в растеж“ и ОП „Околна среда“ са в техническа процедура и се очак­ва скоро също да бъдат приети от ЕК, стана ясно от изказването на Дончев. „Новият програмен период следва максимата „Пари срещу реформи“. А ние стартирахме много промени, които трябва да дадат резултат. Разбрахме колко са важни ефективното програмиране и принципът на партньорството. Императив е инвестициите да бъдат насочвани само към реформирани сектори. Пример за това е водният“, обясни той. Според него е необходимо да се полагат специални усилия по отношение на слабо развитите региони в страната. „Убеждението от началото на стария програмен период, че в режим на естествена конкуренция и състезание между районите ще има полза и за слабо развитите, се оказа илюзия. Като резултат от по-скромния административен капацитет виждаме, че когато има конкурентен подбор на проекти, те биват бързо изпреварени от по-опитните и агресивни администрации от по-развитите краища на България“, обясни Дончев. По думите му, ако не се обръща специално внимание на такива райони, все повече ще нарастват различията между отделните части на страната. „Научените уроци предопределят бъдещите ни стъпки. Необходими са мерки и по отношение на кодифицирането и усъвършенстването на нормативната уредба. Работим по двата ключови закона, които трябва да бъдат на вниманието на българския парламент преди лятната ваканция. И двата са в режим на междуведомствено съгласуване. Това са Законът за еврофондовете и новият Закон за обществените поръчки. Те ще играят ключова роля, за да може парите да отиват там, където има по-голяма нужда от тях, както и да бъдат разпределяни справедливо“, обясни вицепре­миерът. Като предизвикателства пред България до 2023 г. той посочи подготовката за намаляващо безвъзмездно финансиране от ЕС и използването на повече кредитни инструменти. „Качественият контрол и личната отговорност на звената в системата също са обект на дискусия. Сега идват местни избори и всички отдели по нередности ще получат стотици сигнали. Половината ще се окажат с характер на клевета. Но до един ще бъдат обработени. Това ще глътне огромни средства и много време на администрацията. Въпросът е кой ще поеме отговорността за задръстването на държавната машина, без това да влияе негативно върху мотивацията на гражданите да търсят нередности“, коментира Томислав Дончев. Вицепремиерът обясни, че за втори път в година на местни избори се наблюдава „ентусиазъм“ по контрола на изпълнението на проектите, което ги възпрепятства и бави усвояването на парите. Затова той заяви, че ще се мисли за законово въвеждане на наказателна отговорност, когато подаденият сигнал е неоснователен и дори злонамерен. 13 Пред журналисти след конференцията Дончев коментира, че няма държава членка, която в първия си програмен период да е успяла да усвои 100% от средствата, отпуснати от ЕС. По отношение на грешките той подчерта, че благодарение на тежките, включително и колективни мерки, които се вземат от България, продължаваме да сме сред държавите с най-ниско ниво на пропуски. Вицепремиерът уточни, че по повечето оперативни програми те са под прага на същественост от 2%. „Този програмен период ще започнем година по-рано за разлика от предишния. Не всички държави членки са в тази ситуация. У нас вече са факт първите стартирали схеми по ОП „Иновации и конкуренто­способност“ и по ОП „Човешки ресурси“, допълни той. 15 В отговор на въпрос как ще бъдат покривани финансовите корекции на общините по изпълняваните от тях европроекти вицепремиерът посочи, че за това не може да има решение на едро. „Корекциите са различни – някои от тях безспорно са заслуга на държавата. Говоря за примерите от 2008 – 2009 г., когато националното ни законодателство не е било синхронизирано с европейското. Не може да търсим индивидуална отговорност в общините, когато друг орган на държавата – съдът, се е произнесъл кой да бъде изпълнителят. Така че общ подход е невъзможен. Вината трябва да се диференцира. Готвя доклад до Министерския съвет с анализ на всички случаи с опит да се определи в коя ситуация кой е виновен. Това ще бъде базата, на която държавата ще реши кои от финансовите корек­ции трябва да бъдат за сметка на държавния бюджет и кои – плащани от бенефициентите. Има и случаи, при които би следвало вината да е споделена“, обясни вицепремиерът Дончев. 11Инж. Симеон Пешов, почетен председател на КСБ: Превантивният контрол трябва да се засили Като почетен председател на Камарата на строителите искам да кажа, че получихме изключително ценна информация по време на форума, която ще помогне на бранша. Използвам случая да дам три предложения. Моля да се увеличат средствата за пред­инвестиционно проектиране, проектиране и главно геоложко проучване. Това е една от основите за качество на изпълнението в програмния период 2014 – 2020 г. Имаме доста добри практики, но и лош опит. Трябва да се стремим към по-високо качество. Този въпрос сме го повдигали неведнъж. Има подобрения, но считам, че още трябва да се работи по него. Преди десет години отворихме темата за комплексен подход при вод­ните проекти. Вече има значителен напредък. Искам обаче да поставя един уж дребен въпрос, но изключително важен за средата в градовете и селата, където работят строителите. При водните проекти ниe изрязваме асфалта по една ивица, за да положим канализацията или водопровода, после асфалтираме. Това асфалтиране е качествено, но отстрани улиците остават разровени. Картината е неприятна. Знаем, че този въпрос е сложен, но би следвало в следващите водни проекти да се помисли за преасфалтиране там, където е нужно. Според нас превантивният контрол трябва да се завиши, а последващият понякога прекалява. След като тръжните документи са минали през редица проверки, а проектът вече се завършва, се появява одитиращ орган и налага 10% санкции на общината. Това рефлектира върху нас, строителите. Искам да благодаря на всички присъстващи представители на националните и европейските институции. Считам, че днешният форум е голяма крачка напред в нашето единодействие. 16 Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството: Строителите ще имат много работа Създаваме пет фонда в рамките на ОП „Региони в растеж“ Радвам се, че често се срещам с представители на Камарата на строителите в България. Конференцията „Кохезионна политика 2014 – 2020 г. - предизвикателства и перспективи” е важна и полезна, защото ни дава възможност да направим преглед на това къде се намираме и какъв път ще поемем от тук нататък. Въпреки многото предизвикателства, с които се сблъскахме през периода 2007 – 2013 г., съм убедена, че успешно можем да завършим Оперативна програма „Регионално развитие” (ОПРР). Не само ще отчетем усвоените средства по нея, но и факта, че благодарение на получените 360 млн. лв. от европейската солидарност над 77 български града промениха своя облик. С тези инвестиции средата беше обновена – улици, пешеходни зони, велоалеи и много паркове. Това няма пряк икономически ефект. Той е индиректен и хората могат да почувстват, че живеят в по-добри условия и в по-естетични градове. Паралелно над 1500 сгради, училища и детски градини бяха реновирани. Една много важна инвестиция, благодарение на която децата ни учат в по-красиви, топли и уютни училища. Почти 100 туристически атракции получиха финансиране по ОПРР, както и над 380 сгради на културната инфраструктура - театри, опери, читалища и музеи. Заедно с това работихме и по рехабилитацията на общинските и по-малкия клас републикански пътища. ОП „Регионално развитие” е букет от инвестиции в общинска, градска, образователна, културна и социална инфраструктура. Много са научените уроци и затова новата ОП „Региони в растеж” има нов подход в три посоки. Първата важна промяна е да няма инвестиции на парче. Тоест, кметовете да не чакат отварянето на схема по някоя програма и веднага да подават своите проекти, написани набързо, без да имат общия поглед за развитие. Вярвам, че интегрираните планове до 2020 г. трябва да дефинират зоните за икономическо и социално развитие, за публични услуги. Така и инвеститорите ще знаят за плановете ни, и ще усвояваме финансирането по-целенасочено. Ще влагаме европейските средства в конкретни теми, а не по малко навсякъде. Затова имаме планове и предефинирани проекти. Тази крачка ще се отрази не само на ОП „Региони в растеж”, но и ще повлияе положително на инвестициите по останалите оперативни програми. Втората голяма разлика е, че делегирахме правото 39-те големи общини, основни бенефициенти и получатели на помощта от 1,5 млрд. лв., сами да изберат своите проекти. Те ще бъдат наши междинни звена и на основата на интегрираните си планове ще направят подбора на конкретните проекти, с които да продължат инвестициите си. Третата стъпка, която сме предвидили, е голям процент от финансирането по програмата да бъде пренасочен от типичното безвъзмездно грантово субсидиране за ремонт или подобряване на инфраструктурата към инструменти за финансов инженеринг. Ще създадем пет такива фонда. Единият ще бъде за градско развитие на София с целенасочени инвестиции. Вторият ще е за Северна България, а третият - за Южна. Извън тях ще има фонд за туризъм, за развитие на туристическата инфраструктура и пети - гаранционен. Чрез него ще подкрепим инструментите за енергийна ефективност за подобряване и обновяване на сградния фонд. Такива инвестиции за градската среда реализирахме пилотно в приключващия програмен период по JESSICA. С около 60 млн. лв. бяха изпълнени различни проекти в София, Бургас, Стара Загора. Чрез тези средства успяхме да мобилизираме допълнителен ресурс от още 180 млн. лв. Мулти­пликаторът се получи добре. Вярваме, че бюджетът от 370 млн. лв., който сме предвидили за тези пет фонда, би могъл да се утрои или да достигне 1, 2 млрд. лв. С тези инвестиции в партньорство с бизнеса и строителите ще подобрим градската среда извън безвъзмездното финансиране. Или можем да удвоим общия ресурс на ОПРР за градско развитие. Трябва да подкрепим и някои реформи, които са безусловно необходими за успешното усвояване на евросубсидиите. ОП „Региони в растеж” ще подпомогне здравната реформа с 85 млн. евро инвестиции. Фокусът ще бъде върху спешната помощ. Ще подкрепим оборудването и модернизирането на спешни центрове, ще инвестираме в линейки и изграждане на стационари към спешната помощ във всички 28 областни града. Ще се възползваме от опита на Румъния, която реализира изключително добра промяна в този сектор. Другата реформа, за която сме поели ангажимент, е водната. Имаме напредък към момента. Обособени са 28 водни територии, като за 24 от тях са създадени асоциации. Напълно готови и функциониращи са 16 водни асоциации и в следващите седмици ще бъдат обявени и първите процедури за прединвестиционни проучвания за съответните обособени области. За всяка територия е избран един оператор, който да управлява инвестициите и съответно да бъде бенефициент по новата ОП „Околна среда”. Считам, че това е насочено към по-добро управление и на активите, и на ресурсите във ВиК инфраструктурата. Предизвикателствата тепърва предстоят. ОП „Региони в растеж” ще подкрепи и образователната система. Ще се насочим най-вече към професионалното обучение, където ще бъдат инвестирани 200 млн. лв. Гимназиите ще получат възможност да бъдат обновени, да се сдобият с качествено оборудване, лаборатории и всичко необходимо. Нашата амбиция е в следващите седмици Оперативна програма „Региони в растеж” да бъде окончателно одобрена от Европейската комисия, а до края на юни да отворим първите възможности за кандидатстване на 39-те големи общини. Поетапно през следващите месеци и Агенция „Пътна инфраструктура” ще може да подаде документи за проекти за рехабилитация на пътищата. Така ще избегнем нулева година и грешките от предходния програмен период. Целенасоченото финансиране ще подкрепи развитието на икономиката. Продължаваме инвестициите в пътищата. Тази година наистина ще е активна. Ще има много работа за строителите. Довършваме големите инфраструктурни обекти, както и по-малко мащабните пътни проекти. До момента по Оперативна програма „Транспорт” в частта пътища са финансирани и изградени 176 км нови магистрали и 41 км първокласни пътища. Довършват се и участъци от автомагистралите „Струма” и „Марица”, с които до края на октомври ще имаме още 100 км аутобан. С европейски средства по програмите за трансгранично сътрудничество и „Регионално развитие” до края на годината ще бъдат рехабилитирани общо 1600 км пътища. Тоест през периода 2007 – 2013 г. сме инвестирали 1,5 млрд. лв. в пътната инфраструктура. Това е огромен напредък за България в изпълнението на дългосрочната цел за развитието на магистралния пръстен. Правилната посока е тази, ако искаме да бъдем истински транзитен коридор и връзка между Азия, Африка, Близкия изток и Европа. В новия програмен период е ключов проектът за АМ „Струма”. Ресурсът за пътната инфраструктура в ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура” (ОПТТИ) е насочен към лот 3 на АМ „Струма”. Това е единственият и основен проект, който се финансира по ОПТТИ в частта пътища. До края на тази година ще завършим анализа на двата варианта за преминаване на АМ „Струма” през Кресненското дефиле. Надявам се да изберем най-доброто решение за лот 3.2 - трасето с оптимални технически, финансови, икономически и екологични параметри. Получих становището на Експертния съвет към КСБ, в което се препоръчва преминаването през дефилето да е с къси тунели, естакади и наземен път. Ако остане вариантът от 2008 г. за 15 км тунел през Кресненското дефиле, ще има пари само за този обект. Независимо че за момента за АМ „Хемус” няма средства по ОПТТИ, сме в процедура за избор на изпълнител. Тя остава наш приоритет и строителството на 60-те км от първия етап за доизграждането на магистралата ще бъде факт през 2016 г. 18Ивелина Василева, министър на околната среда и водите: За да вървим напред, не трябва да повтаряме допуснатите грешки Очакваме до края на годината пълна мобилизация на фирмите изпълнители Безспорно 2015 г. е много важна. Това е годината, в която е необходимо да постигнем пълна мобилизация на силите, защото приключваме стария програмен период 2007 – 2013 г. и започваме новия – 2014 – 2020 г. Преди осем години България получи възможността чрез европейската солидарност да инвестира близо 3,5 млрд. лв. в околната среда. На старта на първия програмен период ние знаехме, че ни предстоят много работа и предизвикателства, и по пътя дотук придобихме съществен опит, научихме редица уроци. Преминахме и през една тежка година, през която бяхме подложени на изпитание както Министерството на околната среда и водите като Управляващ орган на ОП „Околна среда 2007 – 2013“, така и нашите бенефициенти и строителният бранш. Беше необходимо да мобилизираме всички усилия, за да продължим изпълнението на ОПОС, така че да приключим програмния период с успех. Към настоящия момент са изградени 32 пречиствателни станции за отпадъчни води от общо 58, съгласно заложения брой в оперативната програма, т.е. средният напредък е 71%. Построени са 2070 км водопроводни и канализационни мрежи. В сектор „Отпадъци“ е заложено изпълнението на 20 регионални системи за управление на отпадъците. Досега са завършени депата в Бургас, Видин, Ботевград, Малко Търново, Столичната община и други. Средният напредък е 60%. Това са числата, зад които стоят много усилия. Безспорно това са едни от най-трудните обекти. Необходимо е да обърнем внимание на ползите, които те носят. Освен, че водят до подобряване на стандарта на българските граждани, те са съпътствани и от социални и икономически резултати. С реализацията на проектите само от първия програмен период са създадени 7000 нови временни или постоянни работни места. Изградена е публична инфраструктура, която трябва да осигури доброто управление на водите и отпадъците на територията на нашите общини за тридесет-четиридесет години напред. Затова ми се иска да обърнем повече внимание на научените уроци във връзка с качеството на осъществените проекти. То, разбира се е свързано с възможността да планираме добре. Това е един от научените уроци, защото първият програмен период започна без особена подготовка. Необходимо е планиране както от страна на бенефициентите, така и от страна на строителния бранш. Трябва да продължим да надграждаме админис­тративния капацитет на ведомствата и общините. За пореден път ще подчертая, че оперативните програми и европейските средства не трябва да бъдат предмет на политически боричкания. Админис­тративните служители, които работят за това да се случват успешно проектите, трябва да бъдат съхранявани. Продължаваме изпълнението на стария програмен период. Очакваме до края на годината пълна мобилизация и това е моят апел и към строителите, защото към настоящия момент имаме идентифицирани 11 рискови проекта в сектор „Води“ и три - в „Отпадъци“. Работим съвместно както с колегите от ЕК, така и с бенефициентите, за да се преодолеят трудностите и да се постигне добро темпо за изпълнение на оставащите дейности. Затова бих искала да подчертая и друг от научените уроци – доброто сътрудничество. То е на всички нива. Само съвместните усилия на строителите, на бенефициентите, на гражданите, на УО и на контролните органи, биха ни довели до желания резултат. Новата оперативна програма беше одобрена от Министерския съвет. Очакваме много скоро и положителен отговор от Брюксел. Нейният индикативен бюджет е 3,5 млрд. лв. Той ще бъде инвестиран в подобряване на състоянието на природата, ще се построи екологична инфраструктура. Ще се надградят системите за управление в „Околна среда“ - води, отпадъци и биоразнообразие. Имаме и две нови приоритетни оси, финансиращи мерки за превенция от възникване на наводнения и свлачища и за подобряване на състоянието на атмосферния въздух. Това е възможност за България да постигне желаните резултати от гледна точка съответствие с екологичното законодателство, за подобряване на състоянието на живот на гражданите и за строителния бранш да участва активно в изпълнението на дейностите. Българската икономика може да се развива, като внедрява нови технологии, свързани с енергийната и ресурсна ефективност, с доброто управление на отпадъците, включително и използването на рециклирани материали. Това са практики, които са изцяло в синхрон с европейските политики. Бюджетът на приоритетна ос „Води“ е близо 1,2 млрд. евро. Средствата ще бъдат инвестирани в подкрепа на реализацията на ВиК реформата. Успяхме да убедим ЕК да осъществим т.нар. ранни проекти, за да осигурим плавния преход между стария и новия програмен период. Те включват няколко категории предложения. Това са четирите големи ВиК проекта, подготвени през програмния период 2007 – 2013 г. – за Асеновград, Добрич, Плевен и Пловдив, както и реализацията на още пет на стойност общо до 100 млн. лв. Чрез тях ще постигнем изграждането на пречиствателни съоръжения и развитие на ВиК мрежата в големи агломерации, където има пълна техническа готовност и осъществени реални стъпки от ВиК реформата, а именно една обособена територия да има един оператор. Ще можем да реализираме и обекти на базата на изготвеното пилотно регионално пред­инвестиционно проучване за област Смолян. Столичната община ще може да реализира предложение за територията, която се управлява от концесионера „Софийска вода“. Продължаваме с подкрепата на ВиК реформата чрез осигуряването на средствата за Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които подготвят регионалните прединвестиционни проучвания. В сектор „Отпадъци“ след изграждане на базисната инфраструктура ще насочим усилията си върху надграждане на постигнатото. Ще бъдат осигурени близо 560 млн. лв., за да се постигне по-високо ниво на редуциране на депонираните отпадъци. Ще се изградят достатъчно съоръжения за предварително третиране, които да отговорят на целите на национално и общинско ниво. Това е още една възможност за стимулиране на бизнеса. Биоразнообразието е темата, която е актуална за България, предвид високия процент на територията, която е заета от защитени зони. Близо 200 млн. лв. ще бъдат заделени за подкрепа на мерки за съхраняването на природните ни дадености и управлението на мрежата „Натура 2000“. Считам, че двете нови оси в „ОПОС 2014 – 2020“ в максимална степен отговарят на актуалните предизвикателства. Ще можем да инвестираме в мерки за превенция в борбата с негативните явления, свързани с изменението на климата, наводненията и свлачищата. Близо 160 млн. лв. са осигурени за такива дейности. България трябва да подобри състоянието на въздуха в големите населени места. За целта ще бъдат инвестирани близо 120 млн. лв. Това са ресурси, които за пореден път ще дадат възможност на държавата ни да вложи средства с ясната цел да реализира реформи за постигане на растеж и стимулиране на местния бизнес, строителния бранш и всички съпътстващи сектори, за развитие на административния капацитет и т.н. Нека да си пожелаем успех и заедно да реализираме проектите, без да си позволяваме да повтаряме вече допуснати грешки, за да вървим напред. 19 Маргарете Хофман, директор на Дирекция „Политика“ към Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ): Установените нередности за последните седем години са за 1,5 млрд. евро Обществените поръчки са областта, в която най-често констатираме злоупотреби ОЛАФ се намесва, когато има съмнение за корупция и измами с евросредства. То е последното звено за контрол на европейско ниво. Установяваме и разследваме сериозни нарушения и неправомерно поведение от страна на европейските институции, включително Европейската сметна палата, Европейския парламент и отделните агенции, за да защитаваме репутацията на ЕС. В резултат на нашите разследвания може да се стигне до дисциплинарни процедури, а също така до наказателни действия. Не на последно място ОЛАФ подкрепя държавите членки в техните усилия за предотвратяване на измамите и спазване на законодателството. Кохезионната политика винаги е била сред ключовите на ЕС както по отношение на финансиране, така по въздействието върху икономическия растеж. Съществуват обаче множество възможности за осъществяване на измами. Европейската сметна палата се фокусира върху кохезионната политика, където се наблюдава ниво на грешката от 6,7%. Това е най-високият процент в сравнение с останалите области. В медиите също често се обсъждат случаи на корупция, свързани със структурните фондове. Много от нашите разследвания се занимават със сигнали по оперативните програми. 216 Установените нередности от властите в държавите членки по изпълнение на програмния период 2007 – 2013 г. са над 60 хиляди за 1,5 млрд. евро, т.е. 1,4% от отпуснатите средства. Те не представляват обаче реалната картина на измамите, защото според някои изчисления отчетените цифри показват само една десета от действителния размер на проблема. Обществените поръчки са областта, в която най-често констатираме злоупотреби. През програмния период 2007 – 2013 г. 38% от установените нередности касаят неспазване на правилата на търговете. Финансовата стойност на нарушенията е близо 56% от цялата тежест на всички отчетени. Около 53% от нередностите при търговете са наблюдавани в програми, управлявани от регионалните власти. От ОЛАФ сме доволни, че през 2014 г. Европейският парламент прие нови правила за борба с измамите, беше дадена и дефиниция на конфликта на интереси на европейско ниво. Съществуват редица фактори на риска. На първо място е сложността на регулаторната среда. Имаме европейски регламенти, които са транспонирани в националното законодателство, както и сложни административни актове, указания на централно или местно ниво, технически спецификации. Всичко това може да бъде опростено, защото иначе те дават възможности за допускане на нередности. Вторият фактор, водещ до риск, е множеството администрации в процеса на управление на структурните фондове. Предвид голямата степен на децентрализация, с която се характеризират някои държави членки, съществува голяма вероятност от нееднакво изпълнение и прилагане на правилата навсякъде. Другият фактор е админис­тративният капацитет. Често се наблюдава текучество на кадрите. Сменя се персоналът при идването на ново правителство, което за нас е тревожно. Отчита се и неефективна работа на правоприлагащите и съдебните органи. Опитът на ОЛАФ през последните години ни показва, че за да се борим успешно с корупцията, трябва да имаме един структуриран и всеобхватен подход, който да обхване четирите елемента – превенция, установяване, финансови корекции и възстановяване на средства в бюджета на ЕС, наказателно преследване. Ефективните мерки ще ни спестят време, усилия и финансови ресурси. Те ще ни помагат да градим доверието на гражданите на нашите държави. Управляващите органи в държавите членки са ключовите институции, които трябва да се занимават с установяване и превенция на измамите. Ако искаме да имаме успешна кохезионна политика, трябва сега да се погрижим за повишаване капацитета на управляващите органи на оперативните програми. Всеки един лекар може най-общо да ви каже какъв живот трябва да имате, за да избегнете рисковете и да живеете по-дълго. Но добрият доктор е този, който е в състояние да установи симптомите на евентуални заболявания и да ви помогне да се излекувате или да ви насочи към специалисти. 9 Бихме искали да стимулираме използването на т.нар. червени сигнали, т.е. когато има стандартни ситуации, които по дефиниция са потенциално съмнителни нередности, те трябва да бъдат разглеждани с по-голямо внимание. Също така е необходимо да се разработи подробна и всеобхватна оценка на риска от нарушения, използвайки IT инструменти. ОЛАФ е издала указания към държавите членки за подготовка на ефективна стратегия за борба с измамите. Организирали сме и няколко семинара на тази тема. На национално ниво в 28-те държави от ЕС работят службите АФКОС. Тяхната координационна роля е от ключово значение. В България тази структура действа от 2006 г. Тя разполага с необходимия капацитет, за да подкрепи администрацията на страната ви при усвояването на европейските средства. Ние сме удовлетворени от сътрудничеството ни с българската институция. Служителите й работят активно с нас. АФКОС може да води административни разследвания у вас. България е сред петте държави членки, които са приели своя стратегия за борба с измамите. Вече имате и план за действие по документа. Надявам се, че той ще бъде изпълнен изцяло от всички заинтересовани страни, за да гарантираме по-голяма защита на националните и европейските средства. Не е достатъчно да имаме само добри закони и стратегии, много е важно как те ще бъдат приложени в практиката и как пълният им потенциал ще бъде използван. Голяма част от нашата дейност е обвързана с разследвания на транснационалните измами - фалшиви фактури и документи. Наблюдаваме ситуации, при които се предприемат дейности от съдебните органи на няколко страни, но те завършват с различен край. Това показва, че решенията, основаващи се на едни и същи доказателства, могат да са напълно разнопосочни – от оправдателна до осъдителна присъда. Ние сме създали единен пазар, но криминалното поведение все още си остава национален проблем на отделните държави. Нямаме синхронизиране на съдебните системи. Поради тези причини ЕК внесе две предложения. Едното е директивата за защита на европейския финансов интерес. В момента тя се дискутира в ЕП. Второто е създаването на Европейска прокуратура. Смятам, че това ще доведе до сериозна промяна на защитата на финансовите интереси на общността. Ще постигнем по-висока ефективност при борбата с измамите. Надявам се, че процесът на преговорите по тези две теми ще протече гладко. Само чрез добро сътрудничество можем да гарантираме, че средствата на европейските данъкоплатци са вложени в полза на всички нас, което ще доведе до повече доверие в проекта „Европейски съюз“. 20 Йорданка Фандъкова, кмет на Столичната община: Ще продължим да надграждаме постигнатото  През програмния период 2007 – 2013 г. успяхме да изградим административен капацитет, който ни позволява да продължим напред. Това не беше лесен процес. В началото имахме много трудности. Сега Столичната община разполага с изключително сериозен и стабилен екип, с който се подготвихме за програмния период 2014 – 2020 г. С новите проекти ще надградим досега реализираните. Една от основните ни задачи е да работим интегрирано. Искаме да покажем, че с европейски средства променяме качеството на живот на хората в София. При реализирането на досегашните проекти това се вижда най-добре чрез строителството на метрото. То променя градската среда. Проектите на общината за първия програмен период са на обща стойност 3 млрд. лв. Около 2 млрд. лв. са безвъзмездните финансови средства. Това са общо 89 проекта. През целия период въпреки трудностите, които имахме през годините, успяхме да направим така, че да не спрем нито един обект и да продължим с наши средства, докато получим съответната подкрепа от оперативните програми. Благодаря на строителите за тяхната дейност. Ние не спряхме да плащаме това, което е изработено, и по този начин подкрепях­ме както бизнеса, така и служителите в компаниите през трудния период на криза. Създавахме работни места. Знаете, че когато е имало отклонения от задачите, сме били безкомпромисни при налагането на санкции. За нас е важно да покажем, че кметовете имаме най-големия интерес не само да защитим проектите, но и да ги реализираме успешно, защото отговаряме пред хората. Готови сме до края на годината да завършим всички обекти от програмния период 2007 – 2013 г., така че да не загубим нито лев. Най-важната цел, която сме си поставили с проектите през новия програмен период 2014 – 2020 г., е да продължим устойчивото развитие на града. Ние залагаме на него, защото искаме хората в София да живеят в една по-чиста околна среда. Продължаваме със строителството на метрото. В момента се изгражда продължението на втория диаметър до кв. „Хладилника“. С пускането на новите отсечки от първата линия - до летище София и до Бизнес парк „София" имаме 39 км метромрежа, делът на подземната железница стана 30% от градския транспорт. Тази година имаме готовност и работим по строителството на третата линия. Очакваме да бъде финансиран централният участък, който е 7,5 км със седем станции, по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура". В момента се провеждат процедурите за избор на изпълнител и за доставка на метровлаковете. Интересът е голям. По ОП „Региони в растеж" предвидените за Столичната община финансови средства за устойчиво градско развитие са около 240 млн. лв. По тази програма сме подготвили втора фаза за проекта за интегриран столичен градски транспорт. Основният ни акцент ще бъде свързан с електротранспорта, рехабилитацията на ключови трамвайни трасета и доставката на трамваи. Други подготвени предложения са за модернизация на сградите и дворовете на 24 училища и детски градини в някои столични райони. Поставяме като много ключов приоритет енергийната ефективност и работим усилено по темата. Готови сме с проекти за обновяване на 6 културни института - Столичния куклен театър, театър „София", читалища, както и ремонт на 3 социални заведения. Включени в ОПРР са и проектите за реновиране на централната градска част. Целта ни е да обновим пространствата, като запазим историческия им дух. Моето категорично мнение е, че символът на София – жълтите павета, ще бъдат запазени на бул. „Цар Освободител“. В момента се прави реконструкция на парка на НДК. По ОП „Околна среда 2007 – 2013“ реализираме най-големия проект в момента – Завода за механично-биологично третиране на отпадъците. Подготвили сме над 30 предложения за изграждане на канализация в различни столични райони. Това са едни от най-трудните проекти. Те изискват сериозна подготовка, както и отчуждителни процедури. Много важен проект е третата фаза на строителството на инсталация за оползотворяването на RDF горивото в „Топлофикация София“. Предвиждаме да намалим с над 10% нуждата от природен газ за производството на топлинна енергия в града. Независимо с какъв източник на средства се финансират обектите, работим по договорните условия на FIDIC. Всички очакваме ясни правила и разписани отговорности при управлението на средствата от ЕС. Подготвеният закон по темата от екипа на Томислав Дончев, вицепремиер по европейските фондове и икономическата политика, се надявам да оправдае нашите очаквания. Благодаря за партньорството на строителния бизнес, за разбирането, че правилата и сроковете трябва да се спазват особено в град като София, където всяко изграждане затруднява изключително много всички. 21Добринка Кръстева, директор на Дирекция „Програмиране на средствата от Европейския съюз“ към Министерския съвет: Необходимо е тясно сътрудничество с бенефициентите и изпълнителите  Администрацията и бизнесът винаги са вървели ръка за ръка. Важното е да се съобразяваме едни с други и да работим съвместно за постигане на заложените цели. Виждаме как се случват проектите, запознати сме с отделните оперативни програми и бъдещите схеми. Участниците преди мен посочиха кои са приоритетите и перспективите през новия програмен период. Дадоха информация и как се реализират самите проекти. През изминалата година беше сключено Споразумение за партньорство с Европейската комисия за периода 2014 – 2020 г. Наложи се да бъдат направени някои корекции в документа, а вероятно през тази година ще има и още едно преработване, но е важно да продължим да изпълняваме задълженията си. Всички вие участвахте в избора на приоритети и на 11 тематични области, чрез които България ще допринася за стратегията „Европа 2020” за устойчив, интелигентен и приобщаващ растеж. Запознати сте и с общите средства, които ще получим за реализиране на проектите. Приоритетите до 2020 г. не са много по-различни от досегашните. Има известни промени в отделните сектори, а също така и нови подсектори, към които ще насочим средства. Средата за развитие на инвестициите в България се промени и се усъвършенства. Когато започнахме през 2007 г., имахме нулева регулация за структурни и кохезионни фондове. В края на 2014 г. разполагахме с над 20 постановления и решения. През настоящата година успяхме да ги увеличим с още 7 - 8. Тук говорим само за нормативна база. В момента изготвяме и закон за еврофондовете, наръчници, методически указания, защото 80% от финансирането в България идва точно по европейски програми, а всички те подлежат на строги правила. Надявам се законът скоро да мине на етап междуведомствено гласуване. Той ще обедини правилата на най-високо ниво. Ще продължим да имаме детайлни разписания за изпълнение на програмите, така че дори и с леки промени да се посрещат актуалните нужди. Радвам се да отбележа и че ще успеем да въведем електронна система. Ако целият процес - от кандидатстването до отчитането, премине дигитално, всичките тези страници нормативна база могат да бъдат намалени до критичния минимум. От нас зависи това да стане реалност в следващите седем години. Истината е, че няма да се случи веднага, но е необходимо методично да използваме системите и да си създадем навик. Отделно е важно да се спомене, че предвид началото на новия програмен период ще направим промени и в нашия интернет портал. Нужната информация ще може да бъде намерена бързо и лесно, а всички важни документи ще бъдат подредени. От няколко години работим постоянно с партньорите, така че да имаме обратна връзка. Няма как да знаем какво се случва на мястото на изпълнение на проекта, ако някой не ни го каже. Поради тази причина е необходимо да работим с бенефициентите и изпълнителите възможно най-близко.