КСБ

КСБ и държавата обсъдиха ПЧП и професионалното образование

Дискусията е третата поред в рамките на инициативата „Да! На българската икономика“

Мирослав Еленков Държавата в лицето на министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, зам.-министъра на образованието и науката проф. Костадин Костадинов, зам.-министъра на труда и социалната политика Зорница Русинова и ръководството на Камарата на строителите в България (КСБ) обсъдиха възможностите за осъществяването на публично-частно партньорство (ПЧП) у нас и сътрудничеството в професионалното образование. Това стана по време на третата национална дискусия „Да! На българската икономика”, която се проведе в Стара Загора. Дискусията е организирана от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), КСБ, вестниците „Стандарт“, „Преса” и „Строител“. Във форума се включиха председателят на УС на КСБ инж. Светослав Глосов, почетният председател на браншовата организация инж. Симеон Пешов, зам.-председателите на УС на КСБ инж. Иван Мирински, инж. Николай Станков, Пламен Иванов, изпълнителният директор инж. Иван Бойков, инж. Цветан Цонев и инж. Евтим Янев – членове на УС, инж. Петко Балабанов – председател на ОП на КСБ – Стара Загора, и др. „България разглежда нови възможности за инвестиции в пътната инфраструктура и те са свързани с публично-частното партньорство. Даваме си сметка, че този програмен период е последният, в който ЕС отделя средства за изграждане на пътища. Ще се опитаме чрез Механизма за свързване на Европа да настояваме за финансиране или на направлението София – Видин, или на София – Калотина“, заяви министър Павлова. „Втората ни възможност да търсим средства е чрез плана „Юнкер“. По него страната ни е представила проекти за над 3,5 млрд. лв.“, посочи тя. По думите на министър Павлова третата възможност е да създадем наш национален фонд за пътна инфраструктура. „На принципа на финансовия инженеринг, с част от средствата по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ и чрез привлечен ресурс ще имаме възможност да инвестираме в ПЧП“, добави тя. Лиляна Павлова припомни, че близо 1,5 млрд. лв. от Оперативна програма „Региони в растеж“ вече са предоставени на 39-те големи общини в България. „Така те сами ще могат да определят своите приоритети“, допълни тя. Министърът коментира, че ОПРР подкрепя и две основни реформи – в образованието и в здравеопазването. „Голяма част от ресурса на „ОПРР 2014 – 2020“ ще бъде предназначена за публично частни партньорства“, обясни Павлова. С 380 млн. лв. ще се създадат фондове за ПЧП. Единият ще предоставя средства за София. Предвидени са такива за градско развитие на Северна, както и за градско развитие на Южна България, а 200 млн. лв. са средствата за туризъм, от които около 100 млн. лв. са за паметници на културата и за културно-историческото наследство. „Продължава работата и по реформирането на ВиК сектора“, каза министърът. Вече са изготвени 51 регионални плана за ВиК и предстои разработването на 16 прединвестиционни проучвания. Тя припомни, че вече стартира строителството на яз. „Пловдивци“, проектира се доизграждането на яз. „Нейковци“, а строителството на яз. „Луда Яна“ и рехабилитацията на яз. „Студена“ ще стартират след избора на изпълнители, процедурите за които в момента са в ход. „Изключително много се радвам за възможностите, които посочи министър Павлова. Те дават нов стимул на тези, които искаме да има ПЧП у нас. Имам две предложения – едното е към медиите, а другото към всички нас. По темата ПЧП трябва постоянно да се говори в медиите, защото тя е много важна“, заяви инж. Симеон Пешов – почетен председател на КСБ. „Исторически в периода на прехода изпуснахме няколко възможности за реализиране на ПЧП. Всичко ни е ясно по темата, но на теория. На практика обаче нямаме дори една започната магистрала по това партньорство. Трябва да си поставим нова цел, а именно след две години да направим първа копка на автомагистрала София – Видин, която да се осъществи по ПЧП. Това е икономически изгодна дестинация. Предложението ми към колегите от пътностроителните фирми е да сформираме 6 колектива. Те да изготвят 6 предложения за магистрали, бързо да направим икономическа оценка за тях, а резултатите да ги представим и обсъдим в парламента. И с тези фондове, които ще бъдат създадени, които министър Павлова ни представи, да започнем да работим ефективно. Ако успеем да стартираме сериозен проект по ПЧП след 2 години, това ще е голям успех“, добави инж. Пешов. „Участвам в работна група за разработване на ПЧП към Икономическата комисия за Европа на ООН. Идеята е да се подготвят работещи модели за подобно партньорство, като се обобщят добрите практики и се разпишат стандарти. На ПЧП се разчита в световен мащаб за развитието на икономиките и то неминуемо ще намери своето приложение у нас“, заяви от своя страна инж. Николай Станков – зам.-председател на УС на КСБ и председател на ОП на КСБ – София. „Разбира се, има и лоши практики и е много важно да нямаме фалстарт по отношение на ПЧП. Допускат се грешки при избирането на частния партньор. Това се случва при процедурите по обществени поръчки“, допълни той. Проф. д-р инж. Николай Михайлов – председател на Българския форум за транспортна инфраструктура, посочи, че ПЧП е изключително важно за развитието на строителния сектор. Той категорично подчерта, че ако бизнесът не се завърне в средното образование, то квалифицирани кадри няма да има. „По данни на Централния професионален регистър на строителя техническите ръководители със средно образование са 7571. Ако кажем, че реално работниците са 180 хил. души, на нас ни трябват още 7571 технически ръководители на средно ниво. В момента те не излизат от строителните гимназии“, заяви инж. Светослав Глосов – председател на УС на КСБ. „Ако слезем на едно малко по-ниско ниво и тук идваме до бригадири и квалифицирани работници, положението е още по-тежко, защото кадрите, които се обучаваха навремето, излязоха от страната и работят извън границите й. На принципа на Илф и Петров за проблема на давещия се, като „давещ“ се бизнес решихме да се спасяваме сами. Камарата създаде дружество – „Строителна квалификация“ ЕАД, което ще развива политиките на организацията в сферата на професионалното образование. Имаме договореност с МТСП и МОН за ползване на бази в Плевен и Стара Загора, както и за създаване на учебни планове и програми. Предприели сме конкретни действия по проект с Немската камара. Първите крачки в професионалното образование Камарата вече ги прави“, подчерта председателят на КСБ. „Считам, че това е пътят, по който трябва да продължим, и много се радвам, че се мисли по този въпрос. Ние всички адмирираме идеята за публично частното партньорство. Тъй като фирмите са изправени пред проблема с липсата на квалифицирани кадри както в пътния, така и във водния сектор, мисля, че би било добре, ако първото ПЧП е в сферата на професионалната квалификация, и то за обучение на кадри за специфичната инфраструктура. От Камарата сме готови да помогнем с каквото е необходимо”, каза инж. Иван Мирински – зам.-председател на УС на КСБ. Инж. Иван Бойков, изп. директор на КСБ, даде за пример Германия, в която към всеки обучителен център има и полигон за практическо обучение. „В това отношение сме изостанали. Нямаме бази, в които да се придобиват практически умения“, посочи той и допълни, че за бизнаса е важно да участва не само в настоятелствата на професионалните училища, но и при изготвяве на програмите. „Трябва да се върви към децентрализация и да се създадат квалификационни центрове за строителни кадри по общини“, заяви зам.-председателят на УС на КСБ Пламен Иванов. „Факт е, че икономиката, за да съществува, трябва да има обекти и инвестиции, трябва да има изпълнители, които да поемат тези задачи и да ги свършат. Освен мениджмънта са необходими и ресурси. Проблемът с кадрите е много сериозен и най-вече на професионално ниво. Необходимо е да се въведат съвременни методи за преподаване на теория и практики. Нужно е да се изградят работилници, в които да се провежда модерно обучение. Според мен е необходимо да се обмисли идеята за създаване на браншови образователни центрове, които да бъдат финансирани от държавата и фирмите в сектора под формата на ПЧП“, обясни инж. Цветан Цонев – член на УС на КСБ. По време на форума стана ясно, че ще се създадат съвместни центрове за обучение между гимназии, университети и бизнеса. „Има възможност още сега за ПЧП между МОН, бизнес и местна власт“, каза зам.-министърът на образованието и науката проф. Костадин Костадинов. Той допълни и че вече е готова новата структура на МОН, където ще има специална дирекция „Професионално образование“.