Валентин Николов: Със ЗУТ показахме съвършено нов подход в технологията на законодателната дейност

Мартин Славчев Г-н Николов, през май организирахте среща на членовете на контролните съвети на Камарата на строителите в България, която бе проведена в Арбанаси. Каква е Вашата оценка на събитието? С тази среща се опи­тахме да възстановим традицията, която съществуваше в миналото – провеждането на периодични срещи между членовете на Контролния съвет (КС) на Камарата на строителите в България (КСБ) и на контролните съвети на Областните представителства на КСБ. В интерес на истината очаквах малко по-голямо присъствие на това мероприятие, но като за първо събиране след 2 – 3-годишна пауза мисля, че се получи добра дискусия. Поначало ролята и мястото на КС са регламентирани с Устава на Камарата. Нашата основна задача е да наблюдаваме как се спазва Уставът в хода на ежедневната работа, от една страна, и - от друга, изпълнението на решенията на Общото събрание (ОС) и на Управителния съвет (УС) на КСБ. Казано с други думи, нашата задача е да следим за законосъобразността на решенията и тяхното изпълнение, а що се отнася до целесъобразността им - имаме право да вземаме отношение като редови членове на КСБ. В този ред на мисли Контролният съвет и регионалните му звена функционират правилно. В хода на работата ни не сме констатирали отклонения от изискванията на Закона за Камарата на строителите, Устава и решенията на общите събрания. Председателят на КС, т.е. аз, участвам във всички заседания на Изпълнителното бюро (ИБ) на КСБ. В управителните съвети се включват практически всички членове на КС. За съжаление не е така в практиката на ОП. Има много добри примери – София, Пловдив и други, чиито председатели и членове на КС участват в заседанията на УС на ОП. Това обаче не е практика на всички. На много места КС на ОП се събират в навечерието на годишното заседание, проверяват финансовите отчети и това е. КС в Областните представителства следва да живеят с проблемите на Камарата. Свикване на УС, наличие на кворум, законосъобразност на взетите решения, съпричастност и помощ за решаване на основните проблеми – събираемост на членския внос, увеличаване броя на членовете, решаване на текущите трудности и т.н. Ето това е главното. КС не са самостоятелна, независима част от Камарата на строителите в България, а следва да бъдат „маслото в мотора“ на организацията. Какви са основните проблеми, с които се сблъскват фирмите в строителния бранш? На първо място това е работата във връзка с провеждането на обществените поръчки. Тя тормози бранша и ни създава проблеми. Ситуацията в момента е негативна и неблагоприятна за всички, включително и за онези, които се възползват от недобре регламентираните процедури. По време на няколко заседания на УС на КСБ се занимавахме именно с едни от най-възловите въпроси – тръжните условия и типовите договори за обществените поръчки. Отделно проведохме и редица срещи по тази тема с управляващите. Друг ключов проблем е междуфирмената задлъжнялост, забавените плащания, включително към подизпълнителите, доставчиците и т.н. Ще се спра по-подробно на въпроса с обществените поръчки. Четвъртата поредна кръгла маса на тема „Модернизация на обществените поръчки“ бе организирана от Камарата на строителите в България и ОП на КСБ – София. Тя се проведе в централния офис на КСБ. Медиен партньор на събитието беше в. „Строител“. Форумът, в който участваха членове на УС на КСБ и председателите на Областни представителства, бе открит от инж. Светослав Глосов – председател на Камарата. В дискусията участваха Ивелина Василева, министър на околната среда и водите, Деница Николова, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, Найден Зеленогорски - председател на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, Станислав Иванов, председател на парламентарната Комисия по околната среда и водите, Елеонора Николова, и.д. директор на Центъра за превенция и противодействия на корупцията и организираната престъпност, Румен Порожанов, изп. директор на ДФ „Земеделие“, Антъни Томпсън, постоянен представител на Световната банка за България, Чешката република и Словакия, както и представители на Агенцията по обществените поръчки, Комисията за защита на конкуренцията, Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция. Всички поканени се отзоваха и сериозно се ангажираха с решаването на проблема. От проведените дискусии можем да направим няколко извода. Първият е, че нещата не могат да продължават повече така. И второ, че експертите искат да чуят нашето мнение и идеи. Участ­ниците във форума бяха единодушни по отношение на тезата, че в новия програмен период европейските фондове са основният източник на средства за развитие. Друго главно заключение е свързано с очакванията на обществото за прозрачност, по-ясни регламенти и по-добри резултати. Четвъртият извод е свързан с готовността на строителните фирми да отговарят на по-добра регламентация, по-справедливи и точни условия с по-добра работа и по-качествен краен продукт, което ще бъде от по-голяма полза за обществото. Как се разви Камарата през годините и какви са основните задачи, които стоят на дневен ред пред КСБ? В Контролния съвет отдавна си говорим за необходимостта да активизираме усилията си във връзка с новите задачи, които предстоят на КСБ и бранша. През изминалите години, след като беше приет Законът за Камарата на строителите, бе извършена значителна по обем работа, която превърна КСБ в една от водещите браншови организации в страната. Полагаме усилия в своя ход на развитие да отстраняваме всички недостатъци в структурата и да я усъвършенстваме. На първо място поставяме Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС), който е пример за това, как един отрасъл може да се саморегулира. Също така успяхме да придобием крупна материална база. Създадоха се добри офиси в цялата страна. Това е предпоставка за стабилността на организацията, защото колегите има къде да се събират, да контактуват и да работят. За пример мога да посоча офиса в Пловдив, в който могат да бъдат провеждани различни срещи и семинари. В Сливен от една гола поляна беше издигната изключителна постройка. Във Варна пък сградата, в която се намира офисът на Областното представителство, е паметник на културата. Всяко ОП имаше възможност да си изгради база, разбира се, съобразявайки се с приетите параметри от Управителния съвет на Камарата. Като трети голям успех можем да отчетем създаването и развитието на в. „Строител”. Като специализирано издание той постигна изключително високо ниво на своето качество. Изданието е много важно, защото представлява лицето на организацията. По този показател строителният бранш в България отново се нарежда на едно от челните места, защото малко отрасли у нас могат да се похвалят със собствено печатно издание. Вестникът дава възможност на Камарата да каже своята дума и тя да бъде чута от всички. Тук имам предвид колегите, министерствата, общините, посолствата и т.н. Те ежеседмично получават актуална информация, свързана с бранша, именно благодарение на в. „Строител”. Освен това вестникът има свой особен и интересен живот. Той не е като някое телевизионно или радиопредаване, което минава и заминава в медийното пространство. Оставен на бюрото, може да достигне до редица хора и не е ограничен от времето. Всички гореизброени факти превърнаха Камарата в сериозен партньор както на правителството, така и на областните администрации, общините, останалите работодателски организации, институти, НПО-та. Те все повече се съобразяват с нас, търсят нашето мнение по различни въпроси, касаещи отрасъла. Това, от една страна, ни дава основание за гордост, а от друга, ни вдъхва увереност, че можем да се справим и с още по-трудни задачи. Какво имате предвид? Кои са новите задачи пред Камарата на строителите в България? Законът за Камарата на строителите, създаването на Регистъра и развитието му през последните 7 - 8 години е може би един от най-ярките примери за формирането на гражданско общество в съвременна България. Казано с други думи, държавата, законодателят, даде възможност на един бранш да се саморегулира – предостави ни рамката, оттам поехме ние. И резултатите са налице. Да, постигнахме много. Въпросът е оттук накъде и той няма прост и еднозначен отговор. Първо - промените в законодателството. Да вземем за пример ЗУТ – закон, променян десетки пъти. Стигнахме до идеята за нов. Как се правят законите в България? Една малка група политици и специалисти създават основата, тя се дава на комисиите в парламента, вземат се мненията на заинтересованите страни и влиза в пленарната зала на Народното събрание. За пръв път променихме тази „технология“. Подехме инициативата за нов закон, създадохме работна група, в която участват всички заинтересовани страни – архитекти, градостроители, инженери, геодезисти, представители на общините и т.н. Седнахме на една маса и в дискусия уеднаквихме различията си, бяха балансирани вижданията и интересите на всяка обществена група. Освен това цялата тази огромна предварителна работа и организация беше финансирана от КСБ. Т.е. част от парите, които фирмите плащат за членски внос и регистрация, бяха насочени в полза на цялото общество. В края на краищата показахме съвършено нов подход в технологията на законодателната дейност. Всичко това ни дава кураж да направим следващата крачка - по-скоро крачки, в посока въвеждане на ред и организация в сектор проектиране и строителство. Разработваме тръжни условия и типови договори за строителството в България. Предприехме конкретни действия по въпроса за квалификацията на кадрите. Започнахме работа по въпроса за създаване на стандарти по отношение на всеки отделен елемент от строителния процес – земни работи, кофражи, бетони, арматура, зидарии, топлоизолации и т.н. В това направление регулацията не е достатъчна. Липсва стройна система от норми, нормативни актове и стандарти, които да бъдат задължителни за всички. Създадохме организационен ред чрез Регистъра. С тръжните условия и договорите ще създадем юридически порядък в отрасъла, а с квалификацията и стандартите ще установим технологичен ред. И това е завършващият „акорд“, така да се каже, с който кръгът ще се затвори. Трябва да отбележа факта, че намираме все по-голяма подкрепа сред законодателната, изпълнителната и общинските власти в страната. Всички те виждат, че в наше лице имат помощник и партньор. Например по въпроса за квалификацията излязохме от сферата на идеите и пристъпихме към конкретни действия. Липсата на кадри, това, че много от тях заминават в чужбина, смяната на поколенията и т.н. изправиха Камарата на строителите в България пред необходимостта именно ние да поемем инициативата и да променим ситуацията. Първата стъпка беше създаването на Институт за професионална квалификация на строителни работници и ръководители на обекти. Също така по време на последното заседание на Управителния съвет на КСБ беше учредена фирмата „Строителна квалификация” ЕАД, която е собственост на Камарата. На първо време идеята е в четири различни града в България да бъдат отворени квалификационни центрове, които по различни програми да се занимават с подготовката на кадри. Обмисляме конкретни предложения за промени в средното образование, връзката на училищата с практиката, въобще ангажиране на младите хора с професионално развитие още от ученическата скамейка и т.н. И все пак как виждате развитието на КСБ като обществена организация през следващите години? Още със създаването на КСБ - чрез Закона за Камарата на строителите и Регистъра, в нея беше заложена една двойственост. От една страна, това е браншова, обществена организация. А от друга, чрез закони й бяха предоставени известни държавни функции. Това е случай без аналог в съвременна България. Мога да кажа, че беше смел експеримент. Човекът, който стои в основата на това дело, е инж. Симеон Пешов – нашият почетен председател. Оказа се, че този замисъл беше реализиран успешно и от чисто практическа гледна точка сега е времето за разширяване на този аспект – приемането на повече ангажименти и функции от държавата. А именно – съдействие от наша страна в промените на законодателството; изработване на тръжни условия и типови договори в строителството; решителна намеса в цялостната система на образованието и квалификацията на кадрите; изработване съвместно с компетентните държавни органи на стандартите в строителството. Всичко това променя решително мястото и ролята на КСБ в съвременното общество. От браншова организация, която защитава интересите на своите членове, Камарата се превърна в такава, която работи за всички, свързани със строителния бранш – проектанти, архитекти, инженери, геодезисти и администрация – държавна и общинска. Ето защо според мен, а така също и по мнението на много от представителите на ръководството на КСБ и нашите активни членове се нуждаем от изменения в устава. Има различни идеи и предложения, но ще се спра на най-важните. Става дума за членството в Камарата. То никога не е било привилегия, а по-скоро съпричастност към общи идеи и разбирания за развитието на бранша. Не може да бъде и задължение, защото това е доброволна организация. Но може да се превърне в законно право на всеки един строител, който така или иначе по закона е длъжен да се регистрира в ЦПРС, за да упражнява своята професия. Или казано с други думи – всеки, който регистрира своята дейност, по право да става член на Камарата на строителите в България без допълнителни заявления, членски внос и каквито и да било формални ангажименти. И да може да упражнява това свое право съобразно желанията си, интересите си, устава и закона. Така Камарата ще направи нова решителна крачка напред в развитието на гражданското общество в нашата родина – България.