КСБ

Инж. Христо Димитров: Приоритет на КСБ трябва да е решаването на проблема с липсата на кадри

Фирмите се сблъскват с много предизвикателства, недостигът на подготвени инженери и работници е сред основните

Мартин Славчев Инж. Димитров, наскоро ОП на КСБ – Варна, организира среща във връзка с Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Полезна ли беше тя и кои бяха основните теми, които се коментираха по време на дискусията? Срещата беше ползотворна както за строителните фирми от региона, които са потенциални изпълнители на проектите по програмата, така и за представителите на общинската администрация, които се явяват възложители по договорите за саниране. Първоначално участниците бяха запознати с обхвата и спецификата на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. След което се обсъди и важ­ната роля на общината в процеса за информиране и насърчаване на гражданите за кандидатстване. Направиха се и презентации от доставчици на основни материали, свързани със санирането, които споделиха опита си с подобни програми в други европейски страни. Всичко това ще доведе до успешното изпълнение на програмата, която от своя страна ще осигури повече работа за фирмите от бранша и позитивни резултати за участниците. Вие сте един от инициаторите за създаването на Консултативния обществен съвет по устройство и развитие на територията към кмета на община Варна. Как върви работата на съвета и какви са неговите основни приоритети в момента? Консултативният обществен съвет по устройство и развитие на територията бе съвместна инициатива на кмета на община Варна и ОП на КСБ - Варна. Целта на това начинание е по-широк кръг от експерти да бъдат привлечени в помощ на общинската администрация при анализиране, формулиране, разработване и изпълнение на политиките в сферата на устройственото развитие. Ще търсим съвместни решения в няколко направления, като подобряване качеството на административните услуги, подготовка на промени в нормативни актове, свързани с териториалното устройство, иницииране на обществени дискусии по важни за града и средата въпроси, разработване на критерии и методики за оценка в комисиите по обществени поръчки. Основна цел е да бъдат реализирани и финансирани обекти от национално и регионално значение. В съвета участват представители на общината, експлоатационните дружества и членове на Камарата на строителите в България, подписали се под общите цели, което е предпоставка за успешна работа. През 2015 г. експертите ще се занимават с няколко приоритета. Те касаят поддържането на добрата практика за редовни консултации и дискусии и работа по наболели проблеми, свързани с инфраструктурата на града, както и състоянието на сградния фонд. По специално – реставрирането на паметниците на културата. Ще обсъждаме и проекта за пристанище Варна–изток (местоположение, преместване, модернизация), както и въвеждането на „синя зона” в централната част на града. Какво е моментното състояние на професията строител у нас? Много е важно да се върне уважението към професията. Анализът на трудовия пазар в строителството е обезпокоителен. Две са основните групи в успешните екипи на строителната площадка – инженерен състав и работници. В този момент на инженерите им липсват както знания, така и първоначални практически умения, за да излязат директно на обекта след студентската скамейка. Много от тях се опитват да запълнят тази празнота, като работят през годините на следване, но това понякога води до пропуски в теоретичната им подготовка и липса на основни понятия. Затова би трябвало да има държавна политика, която да регулира и вкара в нормативен акт взаимоотношенията между университет, студент и работодател, така че и трите страни да имат своите отговорности и ползи. Относно работническия състав смятам, че спешно трябва да се вземат мерки. Закриването на средните професионални технически училища (СПТУ) е сериозен проблем за фирмите, чийто предмет на дейност е производството. Липсват занаятчии, хора, които да са обучени да работят с ръцете си, и за съжаление процесът е навлязъл във фазата „направи си сам”. В момента Камарата на строителите в България работи по проект, който да доведе до решаване на проблема, но той все още е в процес на обсъждане и подготовка и е рано да се предвидят резултатите. Кои са основните трудности пред бранша? Строителството традиционно е трудна професия. В момента фирмите се сблъскват с много предизвикателства. Като се започне от ниските цени на СМР, нелоялната конкуренция, фирмената и междуфирмената задлъжнялост, непълните проекти – в малко от случите е изготвено детайлно работно проектиране, усложнените взаимоотношения възложител – строител, нормативните неясноти, и се стигне до липсата на подготвени работници и инженери. Няма планиране на работната ръка с оглед изпълнението на държавните и частните проекти. Друг е въпросът, че много от квалифицираните специалисти заминават за страни с по-висок стандарт. Как може да бъде решен проблемът с липсата на кадри? Проблемът може да се реши само на ниво Министерство на образованието и науката и браншови организации. Всички останали опити на фирмите да спасят положението са единични и недостатъчни, за да преодолеят недостига на кадри както на ниво инженерен състав, така и в работническия. Липсата на обща политика за средното професионално образование води до хроничен недостиг на работници, проблем, който не може да бъде решен с професионални учебни центрове. Веригата трябва да обхваща средните училища, Агенцията по заетостта, работодателите и т.н. Дори бих казал, че трябва да има ангажираност на ниво малки общини, тъй като основният контингент от работници е от малките градове и села. Необходимо е младите хора да бъдат целенасочено и професионално ориентирани след оценка на уменията им. Строител бе уважавано и ценено призвание преди години, но за съжаление поради ред причини в момента най-много страда имиджът на тази професия. Смятате ли, че българските фирми имат възможност за излизане на международните пазари? На международните пазари излязоха доста строителни компании от Азиатския регион, чийто човешки, а и през последните години и инженерингов капацитет расте. Което прави пазара все по-недостъпен за българските фирми. Не трябва да забравяме обаче, че традициите, натрупаните умения и знания на българските строители все още се ценят високо и се търсят в страни, където от години България има добри позиции. Високотехнологичните фирми имат шансове да развиват дейност на международния пазар, но трябва да се адаптират към конюнктурата – регистрационни режими, специфика и др. Според Вас какви трябва да бъдат приоритетите на КСБ? Камарата на строителите в България трябва да бъде широк форум за дискусии на наболели проблеми и изявител на общото мнение на фирмите от бранша. Целта на нейното създаване бе да подкрепи компаниите пред институциите и да съдейства за създаване на конкурентни условия за развитие на всеки един от своите членове. Във връзка с по-горното – един от основните приоритети е да лобира въпросът с липсата на кадри да получи широк отзвук и да бъде постепенно решен. Какво предстои в работата на ОП на КСБ – Варна? До края на годината Областното представителство ще продължи оперативната си работа по професионалния регистър. Предстои годишно отчетно събрание. Отново ще работим активно за провеждане на консултации във връзка с програмата за енергийна ефективност, за да се информират членовете на Камарата относно възможностите за сдружения и консорциуми и да могат по-широк кръг от фирми да участват успешно. Насрочени и организирани са регулярните срещи на Консултативния съвет, както и редовните ни контакти с енергопреносните дружества и ВиК - Варна. През октомври предстои организирането на традиционния конкурс „Златен отвес”, на който се отличават най-добрите проекти, реализирани от варненски строители на територията на цялата страна за последните 12 месеца. Какво очаквате от новия програмен период? Вече се очертават основните приоритети на европейските програми – развитие на човешките ресурси, конкурентоспособност на българските фирми, подкрепа на регионалното развитие. Така че очаквам компаниите активно да подготвят своите проекти и да кандидатстват. По-този начин освен безвъзмездно финансиране те ще имат възможността да получават и насоки за действие и развитие, отговарящи на Европейския съюз, което ще направи фирмите по-конкурентни и ефективни.