Проф. Добрин Денев: КСБ внася порядък в браншa

Мартин Славчев Проф. Денев, наскоро в централната сграда на Камарата на строителите в България беше учредена секция „Строителна наука и образование” към НКСВ, а Вие единодушно бяхте избран за неин председател. Какви ще бъдат основните задачи и приоритети пред новата секция? На първо място бих искал да благодаря за оказаното ми доверие да бъда председател на новоучредената секция „Строителна наука и образование” към Националния клуб на строителите ветерани (НКСВ). Впрочем много от присъстващите на учредителното събрание бяха достойни да бъдат избрани за членове на ръководството, включително и да заемат председателското място. Основните задачи и приоритети пред новата секция бяха предмет на едно предложение, което се направи при учредяването, но те все още продължават да са на етап обсъждане, като във времето ще бъдат по-ясно и по-точно дефинирани. Най-важната цел на нашата структура, а и на НКСВ като цяло е да бъдем в помощ на строителния бранш. Такава възможност съществува. При нас членуват редица именити представители на българската наука и образование. Повечето от тях все още са активни в своята професионална дейност и могат да бъдат изключително полезни. Със създаването на секцията бихме искали да се прекрати негативната практика с течение на годините да бъде забравяно кой какво е постигнал в областта на строителството у нас. Мисля, че ще се съгласите с мен. Затова като начало имаме идея за изработването на официален сайт, в който да се съдържа база биографични данни за най-известните български личности, оставили диря в областта на строителната наука и висше образование. Една от задачите, които сме си поставили, е да се подготви и издаде книга-алманах с наименование примерно „500-те най-известни и заслужили дейци на българската архитектурно-строителна наука и образование”. Също така виждаме възможност да бъдат отбелязвани кръгли годишнини чрез организирането на различни мероприятия и публикуването на печатни материали, като за това много разчитаме и на в. „Строител”. Би било добре на знакови дати, като 24 май, 1 ноември и особено Деня на строителя 26 октомври, да правим предложения за награждаване на именити инженери и архитекти за заслуги към бранша. Възможно е - особено на онези, които вече не са между живите, да бъдат наименувани различни обекти, включително улици, учебни зали, лаборатории не само в София, а и там, където те са родени или работили. Добре е предложенията да се направят от нас. Бихме искали да предоставим по-широка възможност за участие на членовете на секцията в новото дружество към КСБ „Строителна квалификация” ЕАД. От наша страна могат да бъдат изготвяни например обучителни курсове, лекции, становища и конкретни предложения по разработените стратегии и политики на Камарата, свързани с професионалната квалификация на кадрите. Знаете, че като цяло в Европа важи правилото „обучение през целия живот”. Натрупаните знания в ранните младежки години, включително до края на следването, са много добра база за професионална реализация, но трябва да бъде ясно, че с течение на времето тези знания остаряват, появяват се нови материали и технологии. Именно затова знанията и квалификацията трябва да бъдат непрекъснато допълвани и актуализирани. Според Вас каква трябва да бъде ролята на КСБ като най-голямата браншова организация у нас? Ролята на Камарата на строителите в България трябва да бъде именно каквато съответства на най-голямата браншова организация – водеща, регулираща, стимулираща. КСБ внася порядък в строителния бранш. Нужно е да се помага на българските фирми, включително като се създават по-добри условия за развитие, за просперитет, както и за лоялна конкуренция. Същевременно фирмите следва в определени случаи да бъдат и защитавани. Считам, че с настоящата си дейност ръководството на КСБ изпълнява тези задачи. Камарата на строителите в България е структурирана добре и работи успешно. Вие сте бивш ректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия. Какви са Вашите наблюдения за интереса на младите хора към професиите в бранша? С няколко изречения трудно бих могъл да направя заключение какво е състоянието на интерса към бранша в момента. Изпитвам известно безпокойство, продиктувано от видимо понижения интерес от страна на младите хора да се насочат към “дюлгерската” професия. Това се отнася и за висшите, и за средните училища. Ежегодно се забелязва спад на броя на желаещите да се обучават в строителните университети. Това е крайно неблагоприятна тенденция. Ще ми се всъщност тя да не е трайна. За съжаление след като беше въведено новото правило при кандидатстване да бъдат зачитани резултатите от държавните зрелостни изпити, от една страна се наблюдава понижаване на нивото на подготовката на новоприетите студенти и - второ, чувствително редуциране на техния брой. Преди няколко години например приемът в УАСГ достигаше до 1200 души, докато в момента той е двойно по-малък. Искрено се надявам в близко бъдеще тази негативна тенденция да бъде променена и да остане в миналото. Какви са основните проблеми, с които се сблъскват фирмите, и как могат да бъдат решени те? Стагнацията в строителния бранш се определя от общото състояние на икономиката и на държавата като цяло. Впрочем и световната криза още не си е отишла. Въпреки всичко смятам, че през последната година се наблюдава доста оптимистично раздвижване на строителния пазар. С помощта и на КСБ бяха възстановени спрените плащания по оперативните програми, които в голямата си част включват инвестиции именно в сферата на строителството. В началото на годината бе издадена Вашата книга „Свобода и всекиму своето”, посветена на последната година от живота на Васил Левски. Разкажете как се роди идеята за създаването й и как беше реализирана тя? От години имам интерес към темата „Левски”. Преди много време написах статия, която бе отпечатана в два поредни броя на вестника на Строителни войски „Трудово дело”. Тя беше посветена на едно от най-важните събития, свързани с живота на Васил Левски, а именно неговото залавяне. Под заглавието тогава беше написано: „Редакцията на вестника не се ангажира с мнението на автора”. Това обаче ни най-малко не ме засегна. По стечение на обстоятелствата съм се срещал и с много от хората, писали интересни книги за Левски – проф. Николай Генчев, известния писател Николай Хайтов, а проф. Никола Кондарев беше мой преподавател в университета. Позволих си да пиша по темата с тайната надежда, че мога да кажа още нещо, нещо свое в посока на изясняване на интригуващата ситуация около последната година от живота на Апостола. Освен всичко друго преди година и половина излезе една нова книга за Левски и въпреки че е много добре написана, много увлекателна и четивна, аз не споделям заключенията в нея. Именно затова реших, че моментът е подходящ да изложа и своето мнение по въпроса посредством „Свобода и всекиму своето”. Искрено вярвам, че безпристрастният поглед върху онези отминали събития ще повдигне още повече завесата на истината за живота, делото и мистериите около съдбата на Апостола на свободата. Каква е Вашата оценка за в. „Строител”? Моята оценка за работата на екипа на в. „Строител“ е известна. Разбира се, че тя е положителна. Смятам, че вестникът намери своето вярно място, той е необходим, преди всичко защото помага на бранша. В него може да се открие специализирана и точна информация за много неща, които интересуват българските строители. Така че, според мен в. „Строител“ е изключително полезен за нашата гилдия. Поздравления за целия екип!