Ивайло Петров: КСБ доказа, че може да е изключително полезна на членовете си

Десислава Бакърджиева Г-н Петров, наскоро сте получили помощ от Камарата на строителите в България. Разкажете какво се случи. Идеята да се обърна за помощ към КСБ възникна, когато се наложи да проуча потенциален партньор на „Атлас Балкан” ООД, която е член на ОП на КСБ – София. Чуждата фирма ни беше представена в Румъния. Там се борехме за голям обект от пътната инфраструктура и търсехме местни подизпълнители. Консултантът, с когото работехме, ни предложи фирма, която описа като сериозен професионалист, изпълнил много обекти и напълно отговаряща на нашите изисквания. Трудно е да се проучи румънска фирма, защото там публичните регистри не са добре разработени и повечето, дори платените, са на румънски език. Дори регистърът на Строителната камара в Румъния не е достъпен като този, поддържан от КСБ. Затова реших да се обърна към Камарата на строителите в България. Говорих със Секретариата на ОП на КСБ – София, след което и със Секретариата на голямата Камара и оттам ме свързаха с камарата в Румъния, която бързо ми предостави цялата необходима информация за въпросната фирма. Оказа се, че тя не е член на Строителната камара в Румъния и дори не е позната на компаниите, които са се установили на пазара. Запознахме се и с финансовите отчети, които ни доказаха, че тази фирма е поне официално без реални дейности. През 2014 г. са имали само един служител. След като научихме всичко това, решението беше лесно. „Атлас Балкан” ООД работи само с професионалисти, които са на светло. Помощта от КСБ и колегиалността на Строителната камара в Румъния ни спасиха от потенциален риск и загуба на време и средства. Алтернативата ни бе да наемем специалисти, които да направят въпросното проучване. Камарата на строителите в България доказа, че може да е изключително полезна за членовете си. Смятам, че повечето фирми могат да използват по-добре потенциала на КСБ. По време на последното заседание на ОП на КСБ – София, споделих с моите колеги за помощта, която получих от Камарата, и благодарността си. Всички присъстващи се обединихме около тезата, че на европейския пазар трябва да останат само компаниите, които спазват законодателството, назначават служителите си на трудов договор и си плащат данъците в съответните държави. Обсъдихме и идеята, че в рамките на ЕС трябва има единна достъпна база данни за строителите, която да съдържа цялата информация за това, какво може да изпълнява една фирма, с какви сертификати и специалисти разполага, изградените обекти и получените референции. Ние имаме ЦПРС, подобни регистри вероятно има във всяка страна от ЕС. Просто достъпът и обменът на базите данни трябва да се улеснят, а защо не и да се унифицират. Така, когато една компания излезе на чужд пазар, ще може да се свърже със сигурни фирми, както и да търси чужди специалисти, с които да работи в родината си. Създаването на общ регистър в ЕС е доста амбициозна задача, но можем да сме инициаторите и да направим предложение за него на строителните организации в общността. От колко време се занимавате със строителство и имали ли сте много случаи, в които сте бил подвеждан от фирми като тази в Румъния? Със строителство се занимавам от 1998 г. През изминалите години съм имал много подобни случаи с български компании. У нас съществува лошата практика да се създават фирми, за да подпишат един договор, и после да бъдат нарочно фалирани. Това за съжаление продължава и през последните години. Най-ощетени от това са малките и средните фирми, които често са подизпълнители и доставчици, а и са притискани да работят при тежки условия. Новосъздадените компании възлагат дейностите си на малките, които ги изпълняват, но после не получават възнаграждението си. С какви други предизвикателства трябва да се справят строителите всеки ден? Всичко в работата ни е свързано с преодоляването на много трудности. От основаването на „Атлас Балкан” ООД се стараем да въвеждаме иновативни технологии в България, които са доказали своята ефективност по света. Това е голямо предизвикателство за нас. Технологиите са много сложни и различни от традиционните пътно-строителни методи, с които сме свикнали. Трудно е да се подбере екип и той да бъде обучен, така че да работи съгласно всички изисквания на нововъведенията. Всеки компромис в прилагането им, грешният подход и отношение води до изключително лош резултат. Иновациите обикновено са свързани с непрекъсваем процес и съответно – голяма производителност. Овладяването на тези технологии е сложно и всяка грешка струва много скъпо. Изключително голям проблем е и правната рамка в страната, тъй като законите и процедурите са съобразени с начина, по който е работено досега. Въвеждането на всяка нова технология означава промяна на стандарти, спецификации, наредби. В противен случай тези иновационни дейности няма да са допустими в обществените поръчки. Например, когато внедрихме студеното рециклиране на асфалт по пътната инфраструктура, през 2006 г. инвестирахме значителни средства, за да вкараме оборудване и да изпълним няколко проекта, за да покажем неговите възможности. В продължение на 2 – 3 години имахме изключителни проблеми с намирането на обекти, защото процедурата е следната: прави се конкурс за проект, след което се изработва такъв и след това се избира строител. В тръжната документация изпълнителите като нас просто попълват цените за различните видове дейности, между които традиционно няма студено рециклиране. Когато се работи по иновативни технологии, проектът е тотално различен. Това много ни ограничи и ни коства години, за да популяризираме студеното рециклиране сред проектантите. Използването на инженерингов тип процедури би улеснило много въвеждането на ефективни иновации. Друг проблем е капацитетът на екипите, които планират и подготвят проекти за изпълнение в областта на строителството. Той трябва да се подобри както на държавно, така и на общинско ниво. През изминалия програмен период (2007 – 2013 г.) започнаха усилия в тази насока, но има още какво да се направи. Повечето проблеми при изпълнението на обекти с финансиране от ЕС идват от неглижирането на самото проектиране. Не се отпускат достатъчно средства и понякога се използват стари проекти на 5, 6 или 10 години. Когато един обект бъде одобрен за изпълнение, а проектът му е остарял и не отговаря на настоящата ситуация, строителят и инвеститорът се сблъскват с различни трудности. Не всичко по задание може да се осъществи и съответно това води до закъснения и финансови корекции. Строителният бранш усеща и сериозна липса на кадри. От доста години секторът изпитва глад по цялата верига – от общ работник до инженер и ръководител на проекти. Няма достатъчно подготвени млади хора. Браншът сам обучава служителите, но впоследствие голяма част от тях заминават извън страната в търсене на по-добро заплащане. Това е постоянен процес, който, ако не бъде преодолян, ще ни принуди след време да търсим работна ръка отвън. КСБ работи в тази насока и се надявам скоро да има положителни резултати. Ако през 1998 г. знаехте, че ще се сблъскате с толкова много проблеми в работата си, бихте ли избрал отново тази професия? Не съжалявам за решението си и ако отново трябваше да избирам какво да работя, пак щях да се насоча към тази професия, защото вярвам, че правя нещо полезно. Технологиите, които успяхме да въведем през годините, са подобрили значително не само качеството на работния процес, но са облекчили пътния трафик и са спестили милиони левове на държавата и общините. Ще продължим да въвеждаме иновации в България, защото качеството и ефективността на строителните процеси може да се повиши още много. Българските фирми стават все по-конкурентни навсякъде по света. През последните години редица компании спечелиха обекти в няколко държави в Европа, както и на други места по света. Това е знак, че браншът се развива добре и се учи от грешките си. Кои са най-интересните обекти, върху които сте работили? Какви изпълнявате в момента? Реконструкцията на участъци от автомагистрала „Марица” със студено рециклиране през 2010 г., която реализирахме 7 пъти по-бързо и 3 пъти по-евтино, е един от значимите ни проекти. Преди четири години работихме по аварийния ремонт на Е79, след като р. Струма излезе от коритото си, и то само за 8 – 9 дни пуснахме движението. Пътят и до днес е в много добро състояние, въпреки че изпълнихме авариен ремонт. Реализирали сме и няколко обекта в жп строителството, където отново сме прилагали иновативни методи, които вече доказват своята ефективност. Обектът, по който работим в момента, е най-голямото ни предизвикателство, защото се изпълнява по технология, която въведохме тази година – за горещо рециклиране на асфалтови настилки. Завършваме първия си проект за рехабилитацията на пътя Драгоман – Бучин проход, който Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) ни възложи. Засега всички изпитвания са отлични. Чрез тази новост на 100% се рециклира съществуващата асфалтова настилка. С едно преминаване на няколко машини се прави нов асфалт от стария и веднага се полага, валира се и пътят се пуска в експлоатация. Много впечатляващо оборудване. То съкращава времето за изпълнение в пъти и ремонтът е значително по-евтин. Тази иновация е важна за България, защото инфраструктурата, която строим ударно през последните години, ще има нужда от поддръжка и рехабилитация. Това беше поредното предизвикателство, което поехме. Именно заради това много колеги ни убеждаваха, че инвестицията в толкова специфично, скъпо и трудно за работа и поддръжка оборудване е твърде рискова. Рискът ли е Вашата формула на успеха? Не, а да имаш правилния подход. Повечето технологии в строителството са измислени отдавана и те трябва да се прилагат, без да се правят компромиси. Необходим е правилен подход не само към технологиите и машините, но и към хората, защото обектите се изпълняват от екипи от различни специалисти. Затова е важно да се инвестира в хората.