Инж. Светослав Борисов: Камарата постоянно търси мнението на фирмите

Роза Никова, ОП на КСБ – Кюстендил Свилена Гражданска Инж. Борисов, в разгара сме на строителния сезон. Какво е състоянието на бранша в област Кюстендил? То си остава тежко. Разчита се основно на обществените поръчки, обявени по проекти със средства от европейските фондове. Частни инвеститори почти липсват. В сектора основен проблем продължава да бъде несигурната икономическа среда, следват финансовите пречки, недостатъчното търсене на услугите ни и др. Обявените търгове за първото полугодие на 2015 г. са за 13,5 млн. лв. За 2014 г. те са били 45,3 млн. лв. Сключените договори са за около 14,9 млн. лв. Браншът може да допринесе значително за създаване на работни места чрез повишаване на своята активност в някои многообещаващи области като санирането на сгради и развитието на инфраструктура. Необходима е обаче подкрепа с подходящи политики за насърчаване на инвестициите. Искам да добавя, че строителният сектор е изправен пред редица проблеми, като например недостига на квалифицирани работници в много дружества и слабата привлекателност на отрасъла за младите хора. Финансовата криза засегна сериозно бранша. Има спад в търсенето, особено на пазара на частни жилища. Има ли фирмена задлъжнялост и сива икономика? Фирмената задлъжнялост по принцип расте. Проблемът е, че няма приходи в дружествата, които да са адекватни, за да се разплащат дълговете. Не трябва да забравяме, че именно от бизнеса идват средствата за заплати на хората и приходите в местния и държавния бюджет. Да, сива икономика има и според мен през последните години тя се увеличава. Кои са най-големите обекти на територията на община Кюстендил? Сред тези, на които работят наши фирми, са „Център за долекуване, продължително лечение и рехабилитация - хотелска част“, строителни и монтажни дейности по реализиране на допълнителни обекти в обхвата на проект „Съвременно пространствено оформление и подобряване на зелена градска среда на централна зона на Дупница”, „Рехабилитация и текущ ремонт на уличната мрежа в Дупница“, „Строително-монтажни работи на обект ,,Път IV – 62084 Сапарева баня – Паничище“ по мярка 321 от Програмата за развитие на селските райони, реконструкция на общинска инфраструктура в с. Стоб и с. Мурсалево, община Кочериново, „Изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води на територията на община Кочериново“. Как протича работата по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради? В Кюстендил са сключени 20 договора за целево финансиране между общината, Българската банка за развитие и областния управител. Има обявена обществена поръчка за фирма, която ще прави обследванията на сградите. Търгът е в последната си фаза. Офертите са вече отворени и се очаква скоро да бъде обявен победителят в поръчката. Министерският съвет прие проект на новия Закон за обществените поръчки. Какво трябва да залегне в него, за да се подобрят условията в строителния бранш? С текстовете от нормативния акт трябва да се избегнат ограничителните условия за кандидатите, поставянето на прекалено високи стандарти в техническите спецификации, неясните методологии и критерии за оценка, необоснованото съкращаване на срокове в хода на провеждане на процедурите и други. Като важни насоки за промени в Закона за обществени поръчки според мен трябва да се типизира документацията и да се изградят единни методики и условия за подбор, така че да се преодолее субективният елемент при оценката. Надявам се новата нормативна уредба по отношение на възлагането на обществени поръчки да доведе до по-ефективно разходване на средствата по оперативните прог­рами. Как може да бъде решен проблемът с липсата на кадри? Необходимо е всички да се обединят в процеса – гимназиите, ВУЗ, работодатели, браншови организации и др. При нас в областта няма строително училище. Имаме професионална техническа гимназия, където се придобива квалификация по професията заварчик, специалност „Заваряване“ и електротехник, „Електрически инсталации“, така че при нас се усеща липсата на кадри. Смятате ли, че българските фирми могат да са конкурентни на външни пазари? Излизането на едно предприятие навън е продължителен процес, обективно обусловено от редица фактори. Това означава и развитие на съответните маркетинг дейности, съобразени с бизнес средата в световен мащаб. Всяка фирма, отправила се към външните пазари, трябва да реши: какви услуги и къде ще продава, какви ресурси ще са необходими и как те ще бъдат придобити, как и кога конкурентите ще бъдат застигнати и надминати и т.н. За да се гарантира ефективността на задграничната офанзива на компанията, е необходимо да бъдат приведени в съответствие и нейните най-важни вътрешнофирмени функции, начина на управление на бизнес процесите, използването на човешките ресурси и равнището на корпоративната култура. А за да остане по-дълго на повърхността в международен план, дружеството следва да е наясно и със стъпките, които би трябвало да предприеме, след като осъществи своя първоначален задграничен пробив. Според Вас кои са главните приоритети на КСБ в момента? Камарата на строителите в България има много добре изградена функционираща структура. Има широк поглед върху наболелите проблеми и законовите промени в сектора. Постоянно изисква мнението на фирмите от бранша. Тя непрекъснато се доразвива и укрепва. Един от приоритети, който трябва да се застъпи по-широко, е диалогът с бизнеса по места. Необходими са повече усилия за подкрепа на участието на малките и средните дружества в търговете. Какви дейности провежда ОП на КСБ – Кюстендил? Те са свързани с общинската и областната адмистрация. Правят се срещи по наболели въпроси, например „борбата със сивата икономика“. Организират се форуми относно Закона за устройство на територията и др. Предстои ни среща за промените в ЗОП и по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. През следващите месеци продължаваме усилената работа по професионалния регистър в областта. До края на годината ни предстоят още срещи с местната администрация по актуални теми. Предстои ни годишно отчетно събрание. През октомври ще организираме традиционния конкурс „Златна колона“, на който се отличават най-добрите сгради на фирми, членове на ОП на КСБ – Кюстендил. Компаниите, членове на ОП на КСБ – Кюстендил, са 22. Как протича взаимодействието Ви с местната и централната власт? Ефективният диалог с тях е вярната формула за напредъка на Областното представителство. Сътрудничим си по различни теми. Участвам в обществения съвет по икономика, инвестиции и интегрирано развитие към областния управител. Включен съм в постоянната комисия по заетост към Областния съвет за развитие - Кюстендил Какви са очакванията Ви за програмния период 2014 – 2020 г.? Кои са грешките, които не трябва да повтаряме от сегашния? Според мен е нужно да се ускори разглеждането на проектите, а не както беше в предходния период - по част от програмите да се бави одобрението им повече от година. Друга мярка, която може да се приложи, е облекчаване начина за кандидатстване и намаляване на бюрокрацията, особено при малките обекти. През първия програмен период бизнесът не знаеше кога точно ще има отворена схема или мярка и трябваше да съобразява с това инвестиционните си планове. Изключително важно е да има предвидимост за целия програмен период. Така според мен ще бъде възможно фирмите да планират спокойно и да могат да кандидатстват по всички отворени схеми. Управляващите органи трябва да се вслушват в проблемите и нуждите на бенефициентите си. Добре е, че в крайна сметка има диалог с УО и голяма част от предложенията за улесняване на процедурите, отстраняване на проблемите, които стояха пред изпълнението на проектите от бизнеса, бяха приети и въведени.