Весела Цолова: На територията на областта се изпълняват няколко значими инфраструктурни проекта

Мартин Славчев Г-жо Цолова, какво е състоянието на сектора в област Смолян в разгара на строителния сезон? През летните месеци в област Смолян се наблюдава закономерно увеличение на заетостта на строителите. От една страна, това е обусловено от сезонната активност на частните инвеститори, които търсят изпълнители на дребни строително-ремонтни дейности, поддръжка, СМР на фамилни жилища и битова инфраструктура и др. От друга страна, в сектора на публичното финансиране през пролетно-летния сезон се стартират нови проекти или се размразяват вече започнали. Към момента на територията на област Смолян се изпълняват няколко по-значими инфраструктурни обекта, финансирани с евросредства, сред които основно място по обем инвестиции заема рестартирането на изграждането на язовир „Пловдивци”, с. Пловдивци, община Рудозем, който възлиза на стойност 47 млн. лв. Останалите са: воден цикъл в гр. Рудозем на стойност около 15 млн. лв.; работи по лот 27 – рехабилитация на път III-866 Смолян – Михалково – Кричим, Пампорово – Смолян – Стойките и Рудозем – Смилян с обща дължина 26,282 км и стойност около 19 млн. лв. В заключителна фаза е изпълнението на обекти от спортната инфраструктура – многофункционални спортни площадки и спортни зали в населените места на областта. Основните изпълнители не са местни фирми предвид по-сериозния обем на проектите, но има няколко местни, които участват в обединенията – изпълнители на тези обекти, а други са привлечени като подизпълнители или предоставят свои ресурси или услуги на главните изпълнители. Въпреки положителния заряд на тези инвестиции трудно е да се говори за съществено съживяване на местните строителни фирми. Какви други проекти се изпълняват в момента? В допълнение към посочените дотук трябва да спомена, че по-голямата част от обема на строителство в региона се изпълнява по проекти, финансирани по Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. („ПРСР 2007 – 2013”) чрез РА на ДФЗ. Основните обекти по ПРСР са с обществени и частни бенефициенти, които инвестират финансовата помощ в туристически и спортни съоръжения. По „ПРСР 2007 – 2013” основно се изпълняват проекти на територията на общините Чепеларе, Мадан, Неделино, Рудозем и Девин. Те са в областта на благоустройствената инфраструктура. Тук искам да подчертая, че община Смолян не попада в целевата група бенефициенти на програмата, което е голям минус за местната икономика. Например към момента община Чепеларе реализира 3 проекта, финансирани от ДФ „Земеделие“. Те обхващат рехабилитация на общинската пътна мрежа – отсечките с. Хвойна – с. Орехово, Чудните мостове – Забърдо и водопровод в с. Богутево. Ремонтират се и улици в Чепеларе. Община Неделино осъществява активна инвестиционна дейност с помощта на средствата от ПРСР – обновяване на градския площад, изграждане на голям брой екопътеки, пристрояване към сградата на общинската администрация, изграждане на нови спортни съоръжения и транспортна инфраструктура и др. Общините Мадан, Рудозем и Девин също се ползват активно от финансовата помощ на програмата, като през периода усвоиха средства предимно в благоустройствената и спортната инфраструктура. На територията на община Смолян с публични средства се финансират обекти предимно по ОП „Регионално развитие”, които са с акцент върху рехабилитацията на уличната мрежа и благоустройствената инфраструктура. Съществуващите спортна зала и басейн в града бяха реновирани, изградени са и нови многофункционални игрища. В момента се работи и по проекти за отстраняване последиците от тежката зима на 2014 – 2015 г. – подпорни стени, укрепителни и отводнителни дейности. От Областна администрация Смолян беше анонсирана предстоящата инвестиционна програма, която обхваща проекти от транспортното строителство, които предстои да бъдат възложени. Ключово място заема изграждането на пътна мрежа и ГКПП Рудозем – Ксанти, Гърция. Паралелно с тези обекти по реда на частните/стопанските инвестиции се изпълняват няколко сгради с производствено и обществено предназначение, еднофамилни къщи и прилежаща инфраструктура. В цялост частният предприемач не е основен играч на пазара в Смолянска област. Има ли обекти, които се довършват от стария програмен период 2007 – 2014 г.? Към момента основно се изпълняват проекти от стария програмен период. След допитване до общините в региона, направено от ОП на КСБ – Смолян, установихме, че засега няма стартирани инвестиционни проекти с осигурено финансиране по програми от новия период. Причината основно е в липсата на разписани конкретни условия по самите програми, все още се обсъждат основни рамки, насоки и чернови по програмите. От Областния информационен център проведоха кампания по откритите вече обяви за прием на предложения по ОП „Конкурентоспособност” за частния сектор. Надявам се на територията на област Смолян да има одобрени проекти по тази ос, така че да се създаде работа и за строителите. Както вече споменах, по старата ПРСР има доста сключени договори за възлагане на строителство, но предвид факта, че ЕС не одобри удължаване на срока за изпълнение и отчитане на проектите по тази програма, строителството трябва да бъде завършено в срок до 15.09.2015 г., а голям брой от обектите са в доста по-ранен етап и предполагам, че това поставя в риск плащането по тях. В тази връзка очаквам сериозни финансови последици както за общините възложители, така и за изпълнителите. Считам, че трябва да се намери форма и начин да се гарантира изплащането на сумите по договорите и от страна на държавата, защото например договор със срок на изпълнение до месец декември и с технологична невъзможност да бъде реализиран до 15.09.2015 г. поставя изпълнителя в сериозни финансови затруднения, когато всъщност той е извършил надлежно строителството в договорения срок. Какво предстои през новия програмен период 2014 – 2020 г.? В инвестиционната програма на общините по техни данни за новия програмен период е предвидено засилено обновяване и изграждане на транспортната инфраструктура и проекти, попадащи в обхвата на ОП „Околна среда”. Предполагам ще продължи и успешното усвояване на безвъзмездната помощ по Програмата за развитие на селските райони. Как върви изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради (НПЕЕМЖС)? Какви са Вашите очаквания от програмата? Интересът към програмата е доста висок. Област Смолян е на задоволително ниво по кандидатстване за саниране на многофамилни жилищни блокове. Към момента в общините Смолян, Рудозем и Мадан е в ход процедурата за избор на изпълнител на услугата за обследване и предписание на мерки по ЕЕ. След което предстои възлагане на същинското изпълнение на строителните дейности. Община Девин вече е стартирала такава процедура по избор на изпълнител, като е предпочела формата на инженеринг, която аз лично също намирам за най-гъвката и приложима с оглед на естеството на програмата. Считам, че Националната програма за ЕЕМЖС е чудесна инициатива от страна на МРРБ предвид морално и физически остарелия сграден фонд в страната. Вярвам, че това е сериозна финансова инжекция за местните строителни и проектантски фирми, както и за фирмите – доставчици на строителна химия и материали. Разбира се, за да има добавена стойност и желан ефект начинанието, от изключителна важност е да се поставят реални параметри в заданието, да се разработят адекватни и пълни проекти и да се влагат качествени и годни материали. Възложителят от своя страна следва да избере изпълнител чрез адекватна методика на оценка на офертите и да оказва навременно и пълно съдействие заедно със съответното сдружение на етажната собственост за осигуряване на достъп до обектите, за решаване на ежедневните въпроси, които ще възникват на работната площадка и др. Мисля, че е резонно преди възлагането на изпълнение да се проведе широк форум-среща с представители на местните структури на КСБ, КИИП, КАБ, общината възложител и сдружението на етажните собственици, където да се обсъдят проблемите, които очакват страните, така че да не се забавя излишно самият процес по реализация, а предварително да се елиминират възможните трудности и да се хармонизират очакванията и изискванията. Какви са основните проблеми, с които се сблъскват строителните фирми от региона, и как могат да бъдат решени те? През последните години трудностите за местните фирми остават почти същите – липса на инвестиции от частния сектор, дъмпингови цени и нелоялна конкуренция, междуфирмена задлъжнялост, недостиг на достатъчно квалифицирани кадри и още много, много подобни. Бих искала да обърна внимание на проблемите, свързани с превъзлагане на дейности в строителството по схемата „главен изпълнител – подизпълнител”. Основните сигнали, които получаваме в Областното представителство, са свързани с некоректно отношение между самите строители. От една страна, липсата на работа принуждава много от колегите да приемат изпълнение на договори като неофициални подизпълнители при крайно неизгодни условия и съмнителна защита на интересите като страна в процеса. От друга страна, главните изпълнители, които в много случаи са големи по обем фирми, предлагат заплащане по единични цени, често не покриващи и стойността на вложените материали, злоупотребяват с прехвърлянето на отговорности, обвързват задължението за плащане към подизпълнителя със свои отношения с трети, странични лица, без връзка с конкретния предмет на договора. На това трябва да се сложи край, защото всички по веригата търпят вреди – ниската цена най-често е свързана с ниско качество, това рефлектира негативно върху целия проект, закъснява се със сроковете, ненужно се инвестират допълнителни ресурси за отстраняване на недостатъците, възложителят получава не това, което очаква от сериозни професионалисти, активират се гаранционни отговорности за некачествено изпълнение по ЗУТ, по-дребната фирма изчезва от пазара и оставя след себе си ред неплатени сметки. Във всеобщ интерес е да се приемат критерии за гарантиране на реални пазарни условия за изпълнение и коректно плащане в отношенията между главен изпълнител и подизпълнител. С последните изменения на ЗОП се направи опит да се въведат гаранции за защита на финансовия интерес на подизпълнителя, но аз смятам, че е задължение на Камарата да разработи свои ефективни вътрешни правила, които да санкционират нелоялното поведение и на двете страни. Друг проблем, познат на всички колеги, е сивият сектор в строителството, като тук е необходимо с участието на КСБ и контролните органи на ДНСК да се предложи бърз и ефективен канал за подаване на сигнали при констатиране на обекти, изпълнявани от самоорганизирани бригади или от фирми, невписани в съответната категория на ЦПРС. Като браншова организация трябва да дадем още по-голяма публичност на това, че регистрираните строители и в частност фирмите членове са декларирали своите възможности, опит, преминали са съответните изисквания, гарантиращи покриването на стандартите за упражняване на строителна дейност, отчитат реални приходи и осигуровки, разполагат с квалифициран експертен и инженерен персонал и прилагат в дейността си мерки за безопасен и здравословен труд. По този начин се обезпечава възложителят и се гарантира, че строителната услуга е прозрачна, проследима и отговаря на нормативните изисквания. Това е и залог за качество на крайния продукт и дава на инвеститора реална възможност да потърси и отстрани възникнали в гаранционния срок по ЗУТ недостатъци. Наемайки определена бригада, която не е регистрирана като строител, а често дори и като търговец, възложителят рискува да получи съмнително качество на изпълнение, да не успее да активира гаранционната отговорност впоследствие, защото няма срещу кого или защото е знаел, че изпълнителят няма вписване в категорията строеж и не може да бъде страна при възникнала злополука на обекта и др. С оглед на предстоя­щия нов програмен период считам, че е необходимо по-тясно партньорство между бенефициентите по оперативните програми, контролните и одиторските органи по тях и КСБ, КАБ и КИИП във връзка с отчитането на съответния проект. През последните години строителите ставаме неволни изпълнители на непълни или некачествени планове, срещаме неразбиране от страна на експертите по съответната програма или община възложител и в крайна сметка понасяме негативите от това, че проектът не отговаря на потребностите на ползвателя, на нормативните изисквания или на параметрите на съответната програма, и не можем адекватно да отразим изпълненото, съгласно ЗУТ и подзаконовата нормативна база. Мисля, че ще е полезно и необходимо да се търси диалог между всички участници в процеса на една ранна фаза, за да се уточнят начините на отчитане и сертифициране на проекта, като се вземат предвид и спецификите на съответната финансираща програма и нормативните изисквания в областта на строителството. Какви са основните дейности, които извършва в момента Областното представителство на КСБ и какво предстои за в бъдеще? Областното представителство на КСБ в Смолян поставя акцент върху това да подкрепим на практика нашите членове, а и фирмите в ЦПРС. Организираме информационни мероприятия, обучения и семинари, които да са в помощ на строителите. С оглед на предстоящия старт на строителните търгове по НПЕЕМЖС планираме да проведем информационни мероприятия, като срещнем бранша с възложителите от региона, с доставчици и производители на строителни материали, които да запознаят фирмите с новостите в енергийната ефективност с акцент върху технологиите на изпълнение, така че да можем да бъдем конкурентоспособни с външни, по-големи фирми. Как си взаимодействате с местната власт? Със задоволство мога да споделя, че ОП – Смолян, поддържа много добра комуникация с представители на местната и централната власт, а също и с местните колегии на КИИП и КАБ. Отчитам голям ангажимент от тяхна страна при представяне на конкретни проблеми от местните строители. КСБ е сериозен партньор, чието значение намира признание и от всички публични и частни органи и субекти в областта на строителния бранш. Какво е Вашето мнение за работата на екипа на в. „Строител”? Искам да поздравя екипа на вестника, защото успявате да представите на едно място разнообразието – с проблемите и похвалите – на строителния бранш от цялата страна. Имам наблюдения, че вестникът се ползва от колегите като важен източник на информация относно нормативни и технологични новости, за тенденции и актуални проблеми в бранша. Намирам, че това е платформата, от която най-добре може да се видят постиженията на нашата организация, да се представи широкият диапазон дейности, които КСБ осъществява, и да се срещнат различните гледни точки. Вестник „Строител” създава чувство на общност сред колегите, тъй като представя откровено проблемите от различните краища на страната, в които всеки строител, без оглед на региона, може да разпознае и сходна за него ситуация и да почувства дух на солидарност.