КСБ

Димо Мирчев: Нелоялната конкуренция и заниженият контрол затрудняват бранша

Очакваме старта на строителството по Националната програма за енергийна ефективност

Мартин Славчев Инж. Мирчев, какво е състоянието на сектора в областта в разгара на строителния сезон? В последно време има раздвижване в нашата област и особено в Силистра. В момента градът прилича на строителна площадка, тъй като в него се реализира един от най-мащабните проекти „Изграждане на Районна пречиствателна станция за отпадъчни води в гр. Силистра и доизграждане на канализационна мрежа и частична реконструкция на водопроводната мрежа на град Силистра”, както и изпълнението на други обекти с европейско финансиране. Като цяло в момента се извършва доста мащабно строителство в района на област Силистра, но за голямо съжаление местните фирми имат малко участие в изпълнението му. Те са заети основно с изграждането на по-дребни обекти с възложители частни лица и по-малки общини. Инвеститорите реализират все по-малко проекти заради икономическата несигурност, която продължава вече няколко години. От друга страна нашият край е забравен от държавата, което е съществен фактор, оказващ влияние на инвестициите в района, а от там и на бранша. Сектор „Строителство“ в област Силистра се намира в критично състояние. Какви проекти се изпълняват в момента? Както споменах, най-мащабният е изграждането на пречиствателна станция за отпадъчни води и доизграждането на канализационна мрежа и частична реконструкция на водопроводната мрежа на града. Общата стойност на проекта е 72,5 млн. лв. Изпълняват се и редица други обекти от ниско и високо строителство, като по-значимите са: ремонт на покриви на детски градини и детски ясли; ремонтни работи по улици и общински пътища на територията на община Силистра; извършване на строително-монтажни работи на водопроводната и улична мрежа на територията на община Тутракан; рехабилитация на общински пътища, улици и площади в община Дулово; реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа, квартал „Дрангоз“, гр. Главиница; рехабилитация на пътна и улична мрежа в населени места в община Кайнарджа; реконструкция и изграждане на спортен център в град Главиница, община Главиница, област Силистра, осъществяван с финансовата помощ на „Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013”, мярка 321. Какво предстои през новия програмен период 2014 – 2020 г.? В много от нашите общини се подготвят проекти с намерение да се кандидатства по Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния – България. С нетърпение се очаква стартирането на строителството по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради и решението за мост 3 на река Дунав между градовете Кълъраш и Силистра. Въпреки това местните компании са обезкуражени, защото даже и да се случи така, че да се изпълняват големи обекти, те вероятно пак няма да достигат до тях. Затова и малките строителни фирми разчитат основно на капиталовите средства на общините, които за цялата област са около 1 млн. лв. Поръчките са дребни и не представляват интерес за големите фирми. Средните очакват да изпълняват по-мащабни проекти основно с евросредства, колкото и трудно да стигат до тях. Как върви изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради? Какви са Вашите очаквания от програмата? Към настоящия момент са създадени 19 сдружения съгласно изискванията на програмата. Сключени са 13 договора с Българската банка за развитие. Има проведена процедура и избран изпълнител за извършване на обследване и изготвяне на технически паспорт на сградите. Има и песимистични настроения по отношение изпълнението на програмата, които за съжаление се споделят и от част от строителните фирми, но огромното ни желание е санирането да се случи и програмата да приключи успешно. Какви са основните проблеми, с които се сблъскват местните компании, и как могат да бъдат решени те? Един от основните проблеми на строителните фирми е слабото развитие на региона, липсата на вложения, на платежоспособни частни инвеститори и на факта, че повечето общини са с ограничени бюджети. Всичко това, съчетано с нелоялната конкуренция и ниския контрол от страна на държавните институции, затруднява твърде много строителния бранш в региона. Друг проблем е липсата на санкции от страна на държавните институции при използването на нерегламентирани подизпълнители. Към настоящия момент ситуацията е следната: условията по тръжните процедури се разписват така, че малките и част от средните фирми се елиминират. Големи компании, които не са местни, печелят търговете, преотдават обектите на по-малки фирми от област­та на изключително ниски цени, а има и случаи, когато не им плащат. Неведнъж съм заявявал, че един от начините да се въдвори частично лоялна конкуренция и да се ограничи влиянието на корупционни практики е да се осъществи реален контрол за ползване на нерегламентирани под­изпълнители и да се установят коректни правила за провеждане на обществените поръчки. Искам предварително да оборя тезата, която ще бъде в отговор на казаното до момента, че малките фирми могат да се обединяват в сдружения и по този начин да отговарят на изискванията на възложителя. Така направих и аз като управител на „Пътстроймонтаж” ООД. Заедно с още една компания се сдружихме по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за съвместно участие в тръжна процедура и съответно – евентуалното й изпълнение. За наша радост спечелихме, регистрирахме се в Агенцията по вписванията, както и по ДДС, като бяхме предоставили на данъчните служби договора за строителство. Контрактът бе изпълнен и разплатен от възложителя. След може би половин година данъчните служби извършиха ревизия на две от фирмите, действащи още към настоящия момент. Констатацията бе следната: Сдружението неправомерно е начислило ДДС. След обжалване от наша страна съдът потвърди становището на НАП за едното сдружение, а за другото още сме в процес на решаване от ВАС. Това е един емблематичен пример как държавата дава някакво законодателно решение, не разписва подробно прилагането му и в следващия момент се извършват произволни тълкувания, водещи след себе си съответните финансови санкции. Излиза, че държавата в лицето на своите институции ограничава бизнеса. Начин за преодоляване на кризата в строителния бранш е и да се създаде програма за подпомагане на слаборазвитите райони в страната, която би осигурила инвестициите. Важно е обаче и проектите да се изпълняват от местни фирми, каквато е и стратегията на Европейския съюз. Междуфирмената задлъжнялост и забавените плащания са друг ключов проблем за строителния бранш. Освен това поради ширещия се сив сектор редовните компании са принудени да работят на много ниски цени и въпреки направените опити от Областното представителство на КСБ чрез организиране на срещи с представители на местната власт, Инспекцията по труда, ­РДНСК, народни представители и фирмите - членове на ОП Силистра, да се намери някакво решение на проблема, те останаха безуспешни. Оправданието на институциите е, че нямат основание да проверяват обекти на строителство, които не са официално регистрирани или за които няма сигнал за незаконно изграждане. Така на практика се извършва строителство без каквито и да било документи и точно липсата им не дава възможност на държавните контролни органи да извършат проверка на такива незаконни обекти. Министерският съвет прие проект на новия Закон за обществените поръчки (ЗОП). Според Вас какво трябва да залегне в него, за да се подобрят условията в строителния бранш? На първо място могат да се изготвят примерни документации за провеждане на обществени поръчки за различните видове строителство. Типови договори за проектиране, строителство и надзор. Второ, условията по провеждането на процедурите да се конкретизират така, че да не подлежат на никакво тълкуване. По този начин търговете ще се провеждат по-лесно и ще се ограничат обжалванията, което беше претекст за увеличаване таксите за обжалване. Пълно съгласуване на разписаните членове на ЗОП с практическото му прилагане. Например ВАС не допуска допълване на жалба, която си представил пред КЗК, но част от фактите се намират в документациите, които се предоставят на КЗК едва след като си подал жалбата, платил си таксата и е образувано производство. Има и още такива парадокси, които ловко се използват от юристите и са умишлено заложени в ЗОП. Друга неразбория в ЗОП е фактът, че някои членове са под условие „може“ - това е умишлено заложен капан, който се прилага избирателно в зависимост от участника. Трето, но не по важност е да се конкретизират санкциите за използване на нерегламентиран подизпълнител и кой трябва да следи за тях. Какви са основните дейности, които извършва в момента Областното представителство на КСБ, и какво предстои в бъдеще? На територията на област Силистра в момента в КСБ членуват 16 фирми. Дейността на Областното представителство на КСБ – Силистра, е насочена към изпълнение на програмата ни, както и осъществяване на областно равнище на всичко, заложено от Устава на КСБ и основните насоки на развитие на Камарата. С цел задоволяване на потребностите от млади и добре квалифицирани кадри активно си сътрудничим с Професионалната гимназия по строителство „Пеньо Пенев” в града. Поддържаме много добри контакти с колегите от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и Камарата на архитектите. Утвърди се дейността на ОП на КСБ – Силистра, свързана с Централния професионален регистър на строителя. Работим за по-пълното обхващане на фирмите от бранша и за поддържане на доброто ниво на обслужване. Към момента вписаните в ЦПРС от област Силистра са 47 фирми, от които 4 нови, регистрирани през 2015 г. Как си взаимодействате с местната и централната власт? Традиционно Областният съвет на ОП на КСБ - Силистра, инициира срещи с кметските екипи от общините във връзка с наболели въпроси и за информация относно приключили и предстоящи проекти. Своевременно уведомяваме общините за членуващите в професионалния регистър фирми и заличените такива на територията на област­та. Наши представители участват в заседанията на комисията по заетост към Областния съвет за развитие. Част сме и от експертния съвет по устройство на територията в общината. Като цяло взаимоотношенията с местната власт са добри. Какво е Вашето мнение за работата на екипа на в. „Строител”? Вестник „Строител” - това е нашата трибуна. Смятам, че изданието намери своето място и ни е необходимо. Коректните и искрени публикации го правят много ценно. Надяваме се да го четат и държавни институции, които могат да придобият ясна представа за строителния бранш и да получат много важна информация за проблемите ни и как те могат да ги решат. Поздравления за екипа!