Правим стандарт „Стара планина” за строители

Красимир Николов е роден през 1956 г. в София. Завършва висшето си образование през 1980 г., специалност „Българска филология”. Работи като преподавател в Института за чуждестранни студенти, учител, директор на училище, началник на Инспектората по образование в София, заместник-министър на образованието. Специализирал е „Организация и управление на образованието”. От 2005 г. е управител на Център за професионално обучение „Виана”.

Г-н Николов, какво предстои да се случи с новата секция „Професионално обучение и квалификация”, която наскоро оглавихте?
Искаме да я структурираме, да има по-сериозно представителство и нещата, които върши, да бъдат полезни за работодателите в строителството и заетите в сектора. През декември или януари предстои среща на секцията, в която ще се набележат близките и далечните приоритети в нейната работа, след което ще се постараем да информираме заинтересованите страни. Проблемът, с който се сблъскахме, беше представителността. Преди две седмици се срещнах с председателя на Областното представителство на КСБ в Пловдив Пламен Иванов, който отговаря за професионалното обучение и квалификацията в Управителния съвет на Камарата. С него стигнахме до общото разбиране, че за да е полезна секцията, най-напред трябва да има представители в различните региони на страната. Спряхме се на познатото разделение от шестте района за планиране – Югозападен, Южен централен, Югоизточен, Североизточен, Северен централен и Северозападен. От една страна, ще имаме представители от тези региони, а от друга, решихме към секцията да бъдат създадени няколко подсекции и във всяка от тях да присъстват онези институции, които се занимават с професионално обучение и квалификация.

Какви ще са подсекциите?
Едната ще е „Професионални училища по строителство”, във втората ще бъдат центровете за професионално обучение, в третата – българо-германските центрове, създадени преди около 10 години и занимаващи се с обучение на кадри в строителството. Искаме да отделим и малко звено, което да събира, анализира и пресява информация за структурните фондове, полезна на строителните фирми. Средствата няма да се изчерпат през 2013 г. със затварянето на програма „Регионално развитие”, ще има следващ период, в който европейски пари ще бъдат насочвани към строителството.
Сега например голяма част от мерките по ОП „Развитие на човешките ресурси” са свързани с квалификация и обучение на персонала. Предстои отварянето й за кандидатстване по проекти, а сумата за усвояване е значителна – около 850 млн. евро. Чувстваме се отговорни да покажем тези възможности на бенефициентите, а крайното решение дали да се възползват остава за фирмите.

Успяхте ли да започнете други проекти за краткото време, в което сте председател?
С Балканския институт по труда и социалната политика сключихме договор за изработването на нови стандарти и изисквания към работниците в строителството. България има държавни образователни изисквания и ние искаме да изработим подобни. Нещо като стандарт „Стара планина”, чиито автори обаче да бъдат работодателите и те да формулират очакванията си към уменията и знанията на своите служители.

Тоест, стандарт „Стара планина” за строители?
Да. Нямаме претенции да влизаме в конфронтация с държавните изисквания. Но искаме да изработим конкурентен стандарт, на който страната може би ще стъпи в един момент.

Може ли да се нарече подобрение на държавните изисквания?
Може, ние познаваме доста добре българските стандарти, но искаме подходът при създаването на новите да е по-различен. Още повече че държавните изисквания са доста застинали – не се трансформират с годините, а технологиите и очакванията към работещите се изменят. В този свят не може хората да остават с образованието, придобито в професионалното или висшето училище, защото остават със знания отпреди 5, 10, 15 и повече години. Ангажираността на работещите към собствените си квалификации също е важен въпрос. Досега единствените хора, които влагаха средства, за да обучават служителите, бяха техните работодатели. Смятам, че ще можем да регламентираме задължението на служителите да поемат грижа за професионалната си квалификация и не само да посещават курсовете за усвояване на знания и умения, но и финансово да се ангажират с тях.
В момента изпращаме анкета към работодателите и обратната информация за изискванията им към работещите ще бъде обработена, след това ще създадем модел на една-две професии или специалности и ще продължим нататък.

В кои области на строителството липсват достатъчно квалифицирани служители?
Бих казал във всички, отнася се не само за работниците с втора степен на професионална квалификация, но и за тези с трета, където попадат строителните техници, административният персонал. Необходимостта от обучение и квалификация е много сериозна.

Защо няма достатъчно кадри, след като в страната има три висши строителни училища?
Голяма част от завършващите професионалните училища не започват работа в строителството. Същото важи и за излизащите от университетите. Това е много жалко, защото все пак държавата влага средства в тяхното образование. Но в тази връзка разширяваме проекта „Аз мога да строя”, който стартира в Пловдив с Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия. Тази година проектът става национален. Вече го прилагаме в седем училища в страната. Преките участници в него - учениците от XI и XII клас, формират екипи, които проектират къщи, след това жилищата се строят. По този начин на завършващите професионалните гимназии се осигурява стаж, на практика им показваме колко интересно и полезно е да се работи в строителството.