Проектите „2014 - 2020“ По-качествени и по-ефективни
Националната конференция „ОПОС и ПРСР - в преход към новия оперативен период”, която се проведе за пети път, се превръща в най-авторитетния форум във водния секторСвилена Гражданска Проектите във ВиК сектора от програмния период 2014 – 2020 г. трябва да са по-ефективни и по-качествени в сравнение с тези от предходния. Необходимо е да се създадат типизирани процедури за провеждане на обществените поръчки и стандартизирани договори за изпълнение на обектите. Около това мнение се обединиха участниците в Петата национална конференция „ОП „Околна среда” и Програмата за развитие на селските райони – в преход към новия оперативен период”, организирана от Камарата на строителите в България, Българска асоциация по водите и в. „Строител”. Дружеството на КСБ притежава първия сертификат в Източна Европа за устойчиво управление на събития ISO 20121:2012. Форумът се проведе в „София хотел Балкан” и събра над 200 представители на управляващите органи, възложители, проектанти, изпълнители и надзорни фирми. Събитието беше открито от министъра на околната среда и водите Ивелина Василева. „Намираме се в ключов момент, тъй като ни остават пет седмици до края на програмния период 2007 – 2013 г. В същото време стартирахме дейностите, свързани с реализацията на проектите по следващия – 2014 - 2020 г. Сега е времето и мястото да отчетем направеното и да очертаем стъпките за бъдещето”, заяви тя. „Самият факт, че за пети пореден път заедно с колегите от БАВ събираме висши представители на изпълнителната власт, експертния капацитет на възложители, проектанти, строители и доставчици, показва, че конференцията се наложи и утвърди като най-широкия специализиран дискусионен форум в отрасъла”, каза при откриването инж. Светослав Глосов, председател на УС на КСБ. В дискусията взеха участие и Николай Нанков, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, Васил Грудев, зам.-министър на земеделието и храните, Станислав Иванов, председател на парламентарната Комисия по околната среда и водите, доц. д-р Борислав Великов, зам.-председател на парламентарната Комисия по образование и наука, Малина Крумова, директор на Дирекция „Системи за управление на средствата от ЕС” към Министерския съвет, Яна Георгиева, главен директор на Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда”, Иванка Виденова, директор на Дирекция „Водоснабдяване и канализация” към МРРБ, Елена Иванова, началник-отдел „Социално-икономическо развитие на селските райони” към МЗХ, Ренета Георгиева, изпълнителен директор на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, Иоанис Партениотис, вицепрезидент на КТ „Подкрепа“, и други. „Благодаря за възможността и удоволствието да участвам в петата национална конференция, посветена на развитието на ВиК инфраструктурата и използването на средствата по ОП „Околна среда” и Програмата за развитие на селските райони”, заяви министърът на околната среда и водите Ивелина Василева при откриването на форума. „Намираме се в ключов момент, тъй като ни остават пет седмици до края на програмния период 2007 – 2013 г. В същото време стартирахме дейностите, свързани с реализацията на проектите по следващия – 2014 – 2020 г. Сега е времето и мястото да отчетем направеното и да очертаем стъпките за бъдещето”, подчерта тя и допълни, че изграждането на ВиК инфраструктурата има различни аспекти и ползите могат да бъдат търсени в много направления. Според нея ВиК инфраструктурата е елемент от благосъстоянието на хората у нас, възможност за достъп до базисни обществени услуги, като водоснабдяване и канализация. „Освен гражданите и бизнесът е ползвател на публичните съоръжения, тяхното наличие и добро функциониране е предпоставка за развитието на индустрията. Туризмът е силно зависим от модерна и надеждна ВиК мрежа. Все пак изграждането на подобни обекти намира мястото си в един по-широк и по-стратегически план, а именно в политиката за опазването на водите и на околната среда”, обясни тя. „Наличието на чиста природа и в частност на води и устойчивото развитие на икономическите дейности отдавна са разпознати като стратегически условия за напредъка на обществото. Иска ми се да поставим акцента върху тази по-широка рамка, отчитайки, че безспорно ОПОС и ПРСР са важни инструменти, но все пак това са финансови фондове, които подпомагат реализирането на политиките”, каза Василева. „ОПОС 2007 – 2013” е с бюджет от 3,5 млрд. лв., като 70% от него са насочени към подпомагането на ВиК инфраструктурата. До този момент разплащанията по оперативната програма са в размер на 3,372 млрд. лв. Осъществени са 228 проекта, очаква се още 208 да приключат. Специално в сектор „Води” са изплатени 2,436 млрд. лв. Само през тази година са преведени повече от 1 млрд. лв. „Имаме изключително интензивен процес на строителство. Вече са изпълнени 117 проекта в отрасъла”, поясни министърът. Изградени или реконструирани са 44 пречиствателни станции за отпадъчни води, които се намират на територията на цялата страна. До края на годината ще бъдат завършени още 6 обекта – Белене, Ботевград, Бяла в Русенско, Исперих, Силистра и кв. „Банево” в Бургас. Остават още осем, чието строителство ще бъде финансирано през програмния период 2014 – 2020 г. Това са Банско, Видин, Враца, кк Златни пясъци, Тервел, Раднево, Шумен и Ямбол, придобили вече популярното название фазирани проекти. „С гордост можем да отчетем, че заедно със строителите, проектантите и надзора успяхме да положим нова ВиК мрежа, която е с дължина над 2550 км”, подчерта Василева. Обектите са на територията на повече от 80 населени места, разпръснати из цялата страна. „Това безспорно са успехи на оперативната програма и тук искам да благодаря на всички, които имат своя принос. Към настоящия момент „ОПОС 2007 – 2013” има много добро постижение от гледна точка на разплащания, на физически индикатори, на взаимодействие на партньорите, независимо от тежките и драматични проблеми, които преживя”, акцентира тя. За да се осигури плавният преход между стария и новия програмен период, от МОСВ са договорили реализирането на ранните проекти. Основният фокус на „ОПОС 2014 – 2020” отново ще е ВиК инфраструктурата и както досега 70% от средствата й ще бъдат насочени именно към такива обекти. Това представлява близо 2,3 млрд. лв. Ще се започне с изпълнението на големите проекти за общините Пловдив, Асеновград, Добрич, Плевен – Долна Митрополия. Наличният за тях ресурс е с индикативна стойност 402 млн. лв. „През първата десетдневка на декември 2015 г. ние ще поканим местните власти да кандидатстват. Това ще сложи старта на изпълнението на проектите и се надявам през 2016 г. да сме свидетели вече и на реална строителна дейност на терен”, подчерта министърът. Освен това ще бъдат реализирани още пет проекта след положително становище от JASPERS. Отговор се очаква до 15 декември, т.е. след това МОСВ ще може да отправи покана и към тези общини, които ще осъществят петте проекта на обща стойност 116 млн. лв. „През 2016 г. ще бъдат реализирани и фазираните обекти, които споменах по-рано”, каза Василева. „Безспорно имаме своите успехи, но важността и акцентът на форума според мен излиза извън отчитането на данните. Наистина България може да се похвали с успешно изпълнение и висок процент на оползотворяване на средствата по „ОПОС 2007 – 2013”. Но това съвсем не означава, че стратегическите цели са постигнати. Тук е мястото да подчертаем, че ролята на европейските финансови инструменти е решаването на определени задачи. На първо място те трябва да се впишат в националната политика, което предполага, че държавата трябва да инвестира и собствени вложения. Европейските средства не следва да заместват националните”, подчерта тя и добави, че те трябва да ги допълват. По думите й парите от Брюксел е необходимо да се насочват към функциониращи сектори, така че да се гарантира устойчивото използване и дълготрайният ефект от направените инвестиции. „Затова е важно да говорим не само за изпълнението, но и за състоянието, и за усилията, които държавата и всички заинтересовани страни следва да предприемат по изграждането на модерен, финансово устойчив и перспективен ВиК сектор. Това включва добро функциониране на отделните администрации и заинтересовани страни – ВиК оператори, регулатор, ВиК асоциации”, заяви министърът. Според нея е необходимо да се говори за намирането на достатъчно средства, за да се реализират инвестиции, нужни за постигане на модерна екологична инфраструктура. „Безспорно ОПОС има своя принос. Въпреки това е важно, че през програмния период 2014 – 2020 г. оперативната програма ще функционира в нови реалности, които са свързани с изричните изисквания на ЕК средствата във ВиК отрасъла да бъдат насочени към реформиран сектор. Трябва да говорим, че финансирането по ОПОС след реализацията на ранните проекти ще е само при осъществяването на определени условия”, обясни министърът. Конкретни стъпки за това са подписването на договорите между ВиК асоциации и оператори, преоценката на активите в отрасъла, приемането на законодателни промени в регулаторната рамка, въвеждането на механизъм за обособяване на приходите на база пълна амортизация на активите. Има и други предварителни условия. ОПОС осигурява отново подкрепа на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за реализирането на тези дейности. Новият фокус в „ОПОС 2014 – 2020” е наличието на финансов инженеринг. От оперативната програма ще бъдат заделени 240 млн. лв., които чрез „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ще бъдат удвоени чрез привличане на допълнителен ресурс, за да бъдат инвестирани отново във ВиК сектора. „Очакванията ни са, че Фондът ще започне реално да функционира за отрасъла в края на 2016 г.”, обясни Василева. Според нея той ще отпуска облекчени кредити или средства чрез други инструменти, които в момента се уточняват с международните финансови институции. Във Фонда ще постъпят и 8% от ос „Отпадъци”, т.е. близо 45 млн. лв., за които идеята е също да се мултиплицират. „С нашите партньори имаме изключително добра комуникация и координация, за което благодаря. Според нас научените уроци ни дават няколко ключови послания, които трябва да бъдат основополагащи през програмния период 2014 – 2020 г. Това са добро планиране, качество и опростяване, защото според нас те ще ни доведат до последващи успехи при изпълнение на оперативната програма. Активното участие в процесите за стандартизация на тръжната документация до голяма степен ще доведе ако не до елиминиране, то поне до ограничаване на грешките, допуснати през първия програмен период”, добави министър Василева. По думите й от гледна точка на изпълнението на проектите основните слабости се дължат на липса на добро планиране на всички нива и от страна на различните участници в процеса. В това число влизат и финансиращият орган, общините и други. „Интензивното изпълнение в края на програмния период доведе до напрежение в необходимостта да се осигури както човешки потенциал, така и техника. Благодаря на строителите за пълната мобилизация”, каза министърът и допълни, че трудности са създавали и липсата на подземен кадастър и на достатъчно добре подготвени експерти, които да се занимават с проектантска дейност. „Необходимо е добро планиране още в ранна фаза, както и опростяване на процедурите за обработка на документацията. Нужно е качество при предварителната подготовка на проектите, както и при последващата им реализация”, обобщи Василева. „В началото искам да благодаря на организаторите на събитието. Адмирации към тях”, заяви Николай Нанков, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството. „След одобряването на оперативните програми за програмния период 2014 – 2020 г., както и на ПРСР, пред всички нас стои наистина сериозно предизвикателство да намерим най-оптималния и най-ефикасния начин да се възползваме от европейската солидарност. Като отговорна институция за провеждането на политиката в сектор „Водоснабдяване и канализация” в МРРБ държим изключително много да бъде следван интегрираният подход и всички ние в сектора да имаме последователност на действията си, а също така да спомагаме развитието на една конструктивност и сътрудничество”, подчерта той. По думите му целта на усилията на ведомството е постигането на финансово и технологично устойчив ВиК отрасъл, който да предоставя качествени услуги на поносими за потребителите цени. „Ние гледаме на европейските средства като на панацея за сектора. Трябва да си признаем сериозната истина, че те бяха основният ресурс в предходния и са такъв и в настоящия програмен период”, добави Нанков и припомни, че са необходими 11 млрд. лв. за стабилизиране на отрасъла до 2023 г. Европейското финансиране за 2014 – 2020 г. е 3 млрд. лв. „Ако направим груби изчисления, ще видим, че публичният ресурс, било по линия на ПУДООС, на МРРБ или по общинските бюджети, и този на ВиК операторите няма да надхвърли 1 – 1,5 млрд. лв. Виждаме, че средствата от ОПОС и ПРСР ще са основният източник за правене на политики”, обясни зам.-министърът на регионалното развитие. „Именно поради това искрено се надявам, че през програмния период 2014 – 2020 ние всички ще демонстрираме ефективност и целесъобразност при изпълнението на програмите”, каза той. По думите му през последните години в сектор ВиК е постигнато немалко за неговото реформиране. На първо място е приета 10-годишната отраслова стратегия, която очертава основните приоритети в сектора. Изготвени са и са одобрени регионалните генерални планове. Приети са и редица важни нормативни промени. Учредени са всички асоциации по ВиК. Преди два месеца е сключен първият договор между ВиК асоциация и оператор в Смолян за стопанисване на съоръжения с цел предоставяне на услуги. „Предстоят ни много динамични месеци. Ще подпишем договорите за регионалните прединвестиционни проучвания за 14 обособени територии с консолидирани ВиК оператори, с изключение на Смолян и София, които вече имат одобрени такива. Трябва да бъдат парафирани и всички контракти между асоциациите по ВиК и ВиК операторите в страната, които ще са 29. Не на последно място е изготвянето и одобряването на 5-годишните бизнес планове. Те ще бъдат направени по нови указания и нормативна база от ВиК дружествата”, подчерта Нанков. „Позволете ми да поздравя първо организаторите за това, че успяха да съберат на една маса всички частички от пъзела, който наричаме ВиК сектор, и най-вече хората, свързани с неговото финансиране. Няма как да изключим отрасъла от неговата ключова роля за опазване на околната среда и пълноценното използване на водните ресурси. Той има и социално-икономическо въздействие”, заяви Васил Грудев, зам.-министър на земеделието и храните. По думите му именно това са причините, поради които има ангажимент на няколко оперативни програми да допринесат за постигане на целите в сектора. „Програмата за развитие на селските райони има своята специфика. Тя изпълнява малко по-различна стратегия, но е също толкова необходима за постигането на цялостния ефект за модернизация за ВиК отрасъла”, подчерта той. Има 233 сключени договора на обща стойност 788 млн. лв. със 136 общини, които са основен бенефициент по ПРСР за инвестиции, свързани със сектора. Тези, които успяха да подадат навреме окончателни заявки за плащане, ще бъдат финансирани до края на настоящата календарна година. Рехабилитирани са 1722 км водопреносна мрежа и 83 км канализация. Има изградени 326 км нови водопроводи и 518 км канализация. „Разбира се, като всяко едно начало „ПРСР 2007 – 2013” стартира доста трудно, с много грешки, като част от тях съм сигурен, че са отстранени при „ПРСР 2014 - 2020”, обясни Грудев и каза, че през 2016 г. програмата ще бъде с акцент, насочен към общините, докато през настоящата година са хвърлени всички усилия в това да се даде възможност на земеделския сектор да инвестира и да използва средствата по програмата. В началото на юли 2016 г. ще отвори първият голям прием за общини, в това число и за вложения във ВиК отрасъла. Спецификата на ПРСР е, че като част от консолидираната стратегия за сектора, но отчитайки, че отговаря за селските местни власти през настоящия програмен период, нейни бенефициенти ще са общините. Те ще имат 100% безвъзмездно финансиране. Ще получават средства проекти, които ще се реализират на територията на консолидиран ВиК оператор. Изборът на предложенията ще се случи на база на няколко обективни критерия. „На първо място няма как да избегнем въпроса, колко ще бъдат ползвателите на съответната инфраструктура. Имаме задължително приоритизиране на тези населени места, които са с установен воден стрес. Ще говорим за финансиране на проектите от ВиК сектора, които са интегрирани с рехабилитация или изграждане на пътна инфраструктура. Така че цялостният подход ще бъде изключително важен”, поясни зам.-министърът. По думите му, като се говори за грешки от изминалия програмен период, няма как да се избегне тази, която най-често се набива на очи - провеждането и организирането на процедурите за избор на изпълнител. „Затова считаме, че типизацията на обществените поръчки е един от елементите, на базата на който ще изградим по-прозрачни процедури. Това може би няма да е генералното решение, но е стъпка в правилна посока. Чрез ПРСР ще подпомагаме тези инвестиции, които ще бъдат подкрепени и с тази стандартизация”, каза Грудев. „За мен е удоволствие и привилегия, че с инж. Иван Иванов откриваме петата конференция, посветена на две от най-важните оперативни програми за строителния бранш – ОПОС и ПРСР. Това е един ясен знак за устойчивостта на политиката и ангажираността на Камарата на строителите в България към реформите във водния сектор и създаването на условия за успешно реализиране на проектите в отрасъла”, заяви инж. Светослав Глосов, председател на УС на КСБ. „Самият факт, че за пети пореден път заедно с колегите от БАВ събираме висши представители на изпълнителната власт, експертния капацитет на възложители, проектанти, строители и доставчици, показва, че конференцията се наложи и утвърди като най-широкия специализиран дискусионен форум във водния сектор. През тази година той съвпада с реалното приключване на проектите от програмния период 2007 – 2013 г. и с очакванията на старта на новите процедури по следващия. За строителите тази преходна година бе и все още е интензивна. В момента се извършват довършителни дейности по редица обекти”, подчерта той. Според инж. Глосов периодът 2007 – 2013 г. е дал възможност на фирмите да натрупат опит при осъществяването на големи инфраструктурни обекти. „Можем да се похвалим и с добри практики, и с редица научени уроци. Използвам случая да благодаря на министър Василева, на представителите на регионалното министерство и на земеделието, както и на управляващите органи за добрия диалог, който е от съществено значение за качественото и в срок реализиране на големи и сложни проекти. Камарата е партньор, на чиято експертиза винаги можете да разчитате. Поздравявам и колегите от компаниите за успехите, с които доказаха капацитета и възможностите на българския строител”, каза председателят на УС на КСБ. „Конференцията има за цел да разгледа случващото се по ОП „Околна среда” и Програмата за развитие на селските райони. Спокойно можем да кажем, че наистина сме в края на програмния период 2007 – 2013 г., което предполага да се направят задълбочени анализи на това, което беше изпълнено, и на това, което реализираното носи като краен ефект върху природната среда и живота на хората”, заяви инж. Иван Иванов, председател на БАВ и модератор на първия панел. „Изводите от тях безспорно ще бъдат дискутирани. Нашата голяма цел не е просто да анализираме случващото се, а да навлезем по-дълбоко в процесите на изпълнение на програмите и да търсим различните гледни точки на всички участници, като започнем от Управляващия орган и минем през възложителите, проектантите, строителните компании, ВиК операторите, които впоследствие оперират със съоръженията, осъществени благодарение на въпросните инвестиции. Това го правим вече пета година и считам, че то носи своя ползотворен ефект върху ОПОС и ПРСР”, подчерта той. „Програмният период 2014 – 2020 г. вече е в ход. Започваме бавно, но с големи амбиции”, подчерта той. „Предвид условията, които имаме пред „ОПОС 2014 – 2020”, основната част от инвестициите ще се съсредоточи в края на 2018 г. На практика за реално изпълнение на проектите ще останат 3 години до края на периода”, заяви Яна Георгиева, главен директор на Главна дирекция „Водоснабдяване и канализация” към МОСВ. „Тъй като не е хубаво да се бърза, за да не компрометираме качеството, трябва да прегледаме много добре това, което дотук сме правили, и да определим как и къде има място за оптимизация. Обещавам - от 1 януари 2016 г. ще се възползвам от подадената ръка от Камарата на строителите в България и експертния й капацитет, за да работим заедно”, подчерта тя. „Предприети са мерки за подобряване на ефективността, управлението и регулирането на отрасъла. Осигуряваме регионален подход при планиране на инвестициите във ВиК инфраструктура”, каза Иванка Виденова, директор на Дирекция „Водоснабдяване и канализация” към МРРБ. По думите й се предлагат промени в подзаконовите нормативни актове, свързани с регулирането на ВиК услугите. „В рамките на настоящия програмен период проекти във ВиК сектора ще се финансират по мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ на ПРСР. Общият й бюджет е 625 млн. евро, от които над 200 млн. евро са предвидени за тази инфраструктура”, заяви Елена Иванова, началник-отдел „Социално-икономическо развитие на селските райони“, Дирекция „Развитие на селските райони” към МЗХ. „В момента работим активно по подмярка 7.2 за подкрепа на инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура, включително инвестиции в енергия от възобновяеми източници и спестяване на енергия. Обявяването на прием по нея предстои в рамките на следващата година”, допълни тя. Във втория панел Малина Крумова, директор на Дирекция „Системи за управление на средствата от ЕС” към Министерския съвет, представи работата на новия ИСУН 2020. До момента са подадени 5172 проектни предложения чрез системата. „Имайте предвид, че тя започна да ги приема през май тази година и броят е впечатляващ, защото за целия изминал програмен период подадените предложения бяха 28 хиляди. Това означава, че само за последните 6 месеца сме получили 1/6 от всички предложения за 2007 - 2013 г.”, подчерта тя. „Ако трябва да говорим за научени уроци, то смятам, че основният е, че предходният период беше лошо планиран първо като недостатъчна законова рамка. Някои от нормативните проблеми още съществуват. Използваме един изключително бюрократичен Закон за устройство на територията, който спъва инвестиционния процес”, каза Андрей Цеков, зам.-председател на УС на КСБ. Той припомни, че Камарата на строителите преди шест месеца се обедини около становището, че препоръчва използването на договорите на FIDIC за всичките оперативни програми, доколкото контрактите са изпитани в практиката и са относително обективни. Те ще създадат предпоставки за създаването на стабилна, трайна договорна култура на всички участници в процеса. По време на втория панел бяха направени фирмени презентации от Анастасия Стоименова, мениджър „Инфраструктура и логистика” към „Геострой” АД, и инж. Пламен Костов, ръководител-проект в „Станилов” ЕООД. Модератор бе инж. Иван Моллов, представител на КСБ. В третия панел с водещ доц. Димитър Аличков, член на УС на БАВ, бяха дискутирани действащата нормативна уредба за проектиране – силни и слаби страни, гледната точка за предизвикателствата на доставчика, аспектите на регионалните прединвестиционни проучвания и други. Нина Вълчева, административен директор на „HTI България” ЕООД, представи търговската дейност на дружеството за нуждите на строителството и индустрията. Чуждият гост на форума - Александър Джукич, генерален секретар на Сръбското общество за контрол на водното замърсяване, презентира перспективите пред съседната ни държава за постигане на европейските екологични стандарти.