КСБ

Инж. Светослав Глосов, председател на УС на КСБ: Най-важното, което Камарата постигна, е, че създаде предвидима среда за правене на бизнес на нашите членове

Успяхме да наложим критерия „Икономически най-изгодна оферта“, през 2016 ще продължим работата по стандартизация на тръжните процедури и документи

Г-н Глосов, започвам нашия разговор с поздрав във връзка с новината за голямото и напълно заслужено признание - решението на СОС за удостояването Ви с отличие „Почетен знак на Столичната община“, което - доколкото знам - е взето почти единодушно. Честито! Как приемате тази оценка? С огромна благодарност към кмета на Столичната община г-жа Йорданка Фандъкова и към общинските съветници. Приемам това високо отличие като оценка за работата на Камарата и активното й участие в обществения и икономическия живот на столицата. Като председател на КСБ съм член на Консултативния съвет при кмета на София, в който влизат работодателските организации и с който се консултират и координират голяма част от нещата, които ще бъдат реализирани в града. От съвета се очакват конкретни предложения и идеи по важните за управлението на София въпроси. Наградата е признание и за това, което направи Камарата във връзка с привличането на средства и изпълнението на реставрационните работи на паметника на Цар Освободител, както и за други проекти и обществено полезни инициативи. Още веднъж благодаря и искам да уверя, че в лицето на КСБ Столичната община има добър и надежден партньор. В края на годината традиционно правим обобщение на свършеното и изводи. Каква беше 2015 г. за бранша и за Камарата на строителите? Считам, че 2015 г. беше сравнително успешна за бранша. Тя премина под знака на приключване на оперативните програми, 70% от които са строителство. Нашите фирми бяха ангажирани със завършването на големите пътни и ВиК инфраструктурни обекти, така че държавата да не загуби европейски пари. Това допринесе до голяма степен за високия процент на усвояването на средствата, близо 94%. Реализацията на мащабните проекти ни помогна да натрупаме много сериозен опит и технологии, а и логистика. Това е положителният ефект за нас – българските фирми показаха капацитета и възможностите си в конкуренция с европейските компании. Факт е, че много от големите инфраструктурни проекти се изпълняват изцяло от български фирми или от консорциуми, в които участват на равни начала с чуждите компании. Лошата практика западни фирми да печелят обществени поръчки, а българските при унизителни условия да ги изпълняват като подизпълнители вече е преодоляна и е в миналото. Убеден съм, че все повече наши дружества ще бъдат водещи при изграждането на големите обекти в България. Тази промяна до голяма степен се дължи и на последователната политика на КСБ по темата, а нарасналият авторитет на българските фирми се чувства и при участия на представители на Камарата в международни събития, където ни приемат с уважение, като равностойни членове на международните организации – Европейската федерация на строителната индустрия – FIEC, и Асоциацията на международните контрактори - EIC. Мисля, че е много важно да отбележим и, че в голямата си част фирмите разбраха, че Камарата не осигурява и не възлага работа, а тя е тази, която се стреми да създаде равностойни условия за работа, една предвидима среда за правене на бизнес на нашите членове. Успяхме да се преборим с критерия „Най-ниска цена”, който оказваше изключително вредно влияние на начините на провеждане на обществените поръчки и беше пагубен по отношение на качеството и на икономическата стабилност на фирмите. Сега вече с решение и на МРРБ търговете по европейските програми ще се провеждат по критерий „Икономически най-изгодна оферта”. Камарата на строителите в България подкрепя Министерството на регионалното развитие и благоустройството за въвеждането на този критерий. По този начин при процедурите няма да се позволяват дъмпингови цени. Така се дават предпоставки за реално заплащане на труда, на видовете извършена работа, на влагането на нови технологии и материали. Подобрява се не само качеството, но и взаимоотношенията между главния изпълнител и подизпълнителя. Решава се проблемът със забавяне на сроковете и всички други слабости. Реалната стойност е от значение и за конкурентната среда, каквато липсва при избор на предложение с най-ниска цена. Икономически най-изгодната оферта дава възможност и за по-добри технически решения, особено при възлагане на проекти на инженеринг. Камарата от години настоява за избор на изпълнители по критерия „Икономически най-изгодна оферта“ вместо „Най-ниска цена“. Вече са факт и първите търгове – за етап I от доизграждането на автомагистрала „Хемус“ и процедурата за избор на изпълнител на АМ „Струма“, лот 3.1 – тунел „Железница“. Сега се чуват гласове, основно от неексперти, че цените са високи. Аз ще кажа следното - не трябва да правим компромиси с качеството за сметка на цената. При залагане на реалните стойности ние като специалисти от строителния бранш може да предложим качество, което отговаря на всички изисквания и след това да не понасяме санкции, упреци, финансови корекции. Във времето сме били свидетели на търгове, спечелени с най-ниската цена. Факт е, че в процеса на строителство понякога размерът на непредвидените разходи предполага сключването на редица анекси след това. Такива случаи имаше при реализацията на проекта за АМ „Люлин“, АМ „Тракия“, на лот 4 на АМ „Струма“, на Дунав мост 2. Анализът показва, че спечелените поръчки на най-ниска цена винаги водят до допълнителни разходи и плащания, които са за сметка на бюджета и данъкоплатците. Добре е за строителя да предвиди рисковете, да си изчисли добре стойността още при кандидатстването по търга и след това да не се налагат анекси. При такъв тип работа трябва да се наблегне и на контрола от страна на строителния надзор и възложителя, за да не се допускат компромиси. Наложихме и инженеринга там, където има недостиг на проекти и некачествени такива. Трябва да има сериозна обосновка за технологии, за начина на изграждане, така че считаме, че това също е сериозен успех за Камарата. Не сме спирали да работим за стандартизацията на тръжните документи и процедури. През годината УС излезе със становище и препоръча на институциите и нашите членове да използват договорите на FIDIC при търгове по обществени поръчки. Gl 2  За КСБ 2015 г. бе много наситена със срещи и събития, които на практика показват нейния авторитет... Така е. И през 2015 г. продължи процесът за утвърждаване на Камарата като авторитетна браншова структура и партньор на институциите. КСБ е организация, с която се съобразяват както останалите работодателски организации, така и правителствата в своите решения, свързани с отрасъла. Камарата участва активно в подготовката на нормативните документи, свързани със строителството. Успяхме да се обединим с другите браншови организации – проектанти, архитекти, конструктори и геодезисти, и да излизаме с консолидирани становища по актуалните проблеми. Камарата участва активно и при намиране на решение на проблема със забавените плащания от страна на държавата и общините към фирмите, изпълнители на проекти. Проведохме срещи с министъра на финансите Владислав Горанов и ръководството на ББР и осигурихме механизъм, който да даде възможност за разплащане към фирмите. Изготвихме и предоставихме на отговорните институции своята позиция по новия ЗОП и организирахме дискусия по проекта, в която се включиха вицепремиерът Томислав Дончев и представители на АОП. С министър Лиляна Павлова имаме много добър диалог и регулярни срещи при всеки възникнал въпрос. Камарата участва и при подготовката на методиката на Националната програма за саниране на многофамилни сгради, проведохме и среща на разширения УС с министър Павлова по темата. През годината заедно с в. „Строител” организирахме и традиционните събития - пети дискусионен форум за строителството, конференцията, свързана с водния сектор, конференция за кохезионната политика - форуми, на които от първо лице – от министрите и ръководителите на оперативните програми, нашите членове могат да чуят конкретна практическа информация по темите, които ги интересуват, и да зададат своите въпроси. Не мога да пропусна и работата, която свършихме по отношение на поставянето на обществено внимание на един от най-големите проекти, който предстои да бъде реализиран през новия програмен период - лот 3.2 на АМ „Струма”, и по-точно на възможните варианти за неговата реализация, така че да бъде най-изгоден икономически, екологосъобразен и да гарантира необходимата сигурност. Обединихме научната мисъл, експертите в пътното и тунелното строителство, поканихме и световно известни специалисти, Камарата създаде експертен съвет, който излезе с ясно и категорично становище - за лот 3.2 трябва да се изготви алтернативен вариант с къси тунели и виадукти, 15 км тунел е опасен и скъп и без доказана полза за екологията. Какво предстои през 2016, какви ще са приоритетите на Камарата? Трябва да успеем през тези първи месеци от новата година да се преструктурираме и да започнем успешно новия програмен период, защото е ясно, че ще има една пауза при възлагането на обществените поръчки по новите програми. Най-важният приоритет за КСБ е новият Закон за обществените поръчки, който разчитаме, че ще бъде приет възможно най-скоро, както и наредбата към него. Законът ще регламентира бизнес отношенията в сектора за новия програмен период. Той ще определи и отношенията главен изпълнител - подизпълнител в обществените поръчки. А това е от голямо значение за намаляване на междуфирмената задлъжнялост. Считаме, че с новия Закон за обществените поръчки тези проблеми, поне нормативно, ще бъдат изгладени. Друг проблем, с който фирмите се сблъскват, е отговорността на държавата по дължимите плащания. Знаете - има европейска директива, тя регламентира срокове за разплащане, които не могат да се надхвърлят, тя вече е част и от нашето право. Камарата ще работи за спазване на директивата от страна на държавата и на местните власти. Фирмите имат своите права в договорите с държавните структури. Ще се обърнем към нашите колеги с препоръка все повече да търсят арбит­раж за решаване на споровете си, дори за включване на такива клаузи в договорите помежду им, за да получат бърза реализация на своите искания. Това според нас ще спести време и пари на фирмите, а ще намали и в голяма степен процента на обжалванията, които бавеха търговете понякога с години. Ще разчитаме на арбитража на работодателските организации, така че да търсим справедливо и бързо решение на споровете. Има сериозни проблеми и в областта на проектирането и надзора. Знаете за неприятния случай наскоро, свързан с нерегламентирано вземане на пари. Тук нещата не търпят отлагане. Ще обсъдим с колегите от другите браншови организации необходимите промени, но е време и държавата да инициира този процес. Един от основните проблеми при строителството са некачествените проекти. И поради това ние бяхме принудени да вкараме искане за инженеринг при поръчките и той се оказа добър вариант, особено във водния сектор. Искаме да работим с качествени проекти, да имаме ефективен надзор – нещо, което се пренебрегва. Ще продължим и ще докараме докрай нещата със стандартизацията на процесите в строителството. Ние работим и в началото на януари ще имаме готови стандартни договори за строителство на базата на FIDIC, за да улесним държавата. Те касаят различните видове строителство, надяваме се държавата да ги припознае и те да станат част от наредбата към ЗОП. Така ще решим въпроса с разпределението на риска между възложителя и нас, изпълнителите, по отношение на изграждането на обекти. Имахме огромни проблеми през изминалата година по водните цикли главно с общините - най-вече по отношение на регламентирането на строителния процес. Считаме, че всичко казано дотук, заедно, ще повиши качеството на строителството и отговорността на строителите. Защото компромисите във всичките дейности, които изброих до този момент, водят и до проблеми с качеството при изграждане на обектите. Качеството ще бъде предмет на обсъждане вътре в КСБ, както и с институциите през следващата година. Убеден съм, че с промяната на условията за провеждане на търгове, със стандартизирането на процедурите, за което ние настояваме от много време, с избора на изпълнители по икономически най-изгодна оферта проблемът ще бъде преодолян и браншът ще излезе с чест от него. Няма да се допуска некачествено строителство, което се е дължало досега на ниските цени и лошите взаимоотношения и на не дотам добрите процедури. Предстоят поредица от срещи на тема качество и за поуките от изпълнението на проектите по ОПОС и ОПРР, всички изводи от дискусиите ще бъдат обобщени и дадени на правителството като наши становища за промени. В началото на 2016 г., още през януари, ще започнем със среща със Столичната община за качеството на изпълнението на обектите в София. На нея ще бъдат поканени всички фирми, които изпълняват обекти на територията на Столичната община. Професионалната квалификация е друга от основните политики на КСБ, какво предстои в тази сфера? Това е ключов приоритет за КСБ. Липсата на квалифицирани кадри на всички нива в сектора е осезаема. Няма технически ръководители за обектите, нито работници на майсторско ниво. Знаете, че за да реагираме на проблема, през тази година създадохме специално дружество на Камарата – „Строителна квалификация” ЕАД. Проведохме и поредица от срещи, включително и с министъра на образованието, с който подписахме меморандум за съвмества работа. А наличието на обучени хора е в пряка връзка с качеството на изпълнение на обектите. За да имаме квалифицирани работници, ние трябва да им плащаме, за да плащаме, трябва да имаме нормални тръжни цени. Обучението е важно и за задържането на тези хора в България. Строителството не е само машини и съоръжения, а и как се използват. Тоест необходими са по-добро възнаграждение и отделяне на средства за обучение и квалификация на собствените кадри. Конкуренцията е много силна, а ние вече се конкурираме на европейския пазар, не само в България. Какво се случва с трите законопроекта, изготвени от КСБ? Внесохме официално законите в Комисията по регионална политика на НС. Към момента обаче няма политическа нагласа за извършване на реформа в строителството по начина, който ние предложихме. Всички одобряват проектите, но не са готови за такава голяма промяна. Законите стоят и чакат политиците да узреят за тях. Минали са през всички структури на нашите колеги по областните представителства и са предадени в парламента. По отношение на Камарата 2016 г. освен година, свързана с редица дейности, е и организационно различна. Какви промени предстоят в Устава и каква е целта им? По решение на Управителния съвет създадохме Комисия по промени в Устава, която да изготви предложения. Тази комисия работи в момента по текстове, които ще бъдат съгласувани с Областните представителства. Ще бъдат съобразени със забележките и допълнени от тяхна страна. Ще има специално извънредно Общо събрание за промените в Устава. Най-важното изменение е даването на право на всички вписани в Регистъра фирми да стават и членове на КСБ при заявено желание. Това ще предизвика сериозни организационни промени и в начина на управление на системата, тъй като вече членската маса ще се увеличи над два пъти. Предизвикателството пред нас ще е да достигнем до всички и да знаем какви проблеми ги вълнуват и какви интереси имат, за да можем да ги поставим пред държавата и да бъдат решени. Ще продължи консолидацията на бранша заедно с Камарата на архитектите в България, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Камарата на инженерите по геодезия и другите организации, които работят в системата. Ние имаме успех в това отношение. Периодично се събираме и обсъждаме основните нормативни документи. Преди 1 седмица подписахме рамково споразумение с Министерството на регионалното развитие и благоустройството за нашето участие в изготвянето на нормативните документи, наредби и правилници. Там ще бъдем изключително активни. Ще работим и против лошите практики да се възлагат поръчки на невписани в ЦПРС фирми. КСБ и КРИБ имат съвместна инициатива за борба със сивата икономика. В навечерието на Коледа какво ще пожелаете на Вашите колеги и читателите на в. „Строител“? 2016 г. ще бъде трудна, сложна и преходна към новия програмен период. Ние трябва да използваме този преход, за да поставим на дневен ред въпросите по новата програма. Да избегнем грешките от предишния период. Да използваме времето пред нас, за да бъдем готови – с добри проекти, с обучени кадри, с техника. Нека новата година им донесе здраве и късмет, повече работа и обекти, удовлетвореност от построеното и лично щастие. Нека заедно отстояваме авторитета на КСБ и с общи усилия издигаме престижа на строителния бранш у нас и по света! Честита Коледа и успешна 2016 година!