ОП на КСБ – София, обсъди реализацията на националната програма за саниране

Емил Христов При голям интерес премина организираният от Областното представителство на КСБ – София, семинар, по време на който бяха обсъдени предизвикателствата при изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Официални гости на събитието бяха проф. д-р инж. Димитър Назърски от Научно-техническия съюз по строителство в България и арх. Влади Калинов – директор „Контрол по строителството” към направление „Архитектура и градоустройство“ в Столичната община и ръководител на проекта „Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради” за София. Домакин на срещата бе зам.-председателят на Камарата и председател на ОП на КСБ – София, инж. Николай Станков, а в нея се включиха и председателят на ОП на КСБ – Габрово, Богомил Петков, както и членове на ОП на КСБ – София, и др. „Националната програма за енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради вече е в ход. В някои градове завършиха и първите обекти. Срещата, която организираме в Стара Загора, има за цел да се обсъдят най-важните въпроси, касаещи санирането”, сподели инж. Николай Станков. Той допълни, че инициативата вече има широк отзвук в цялата страна, но все още съществуват предизвикателства за успешното й реализиране. „Всички ние сме достатъчно запознати с програмата. През последния месец се случиха някои интересни промени по нея, особено в ценово отношение”, каза председателят на ОП на КСБ – София, и напомни, че наскоро на страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството са били публикувани редуцираните референтни стойности за допустими дейности по програмата. „Спрени бяха много обществени поръчки и стартирани отново с по-ниските стойности“, акцентира инж. Станков. Той запозна присъстващите с текста на декларацията по повод реализацията на програмата за енергийна ефективност, която разширеният УС на КСБ прие през миналата седмица. От думите му стана ясно, че е необходим диалог, който да помогне за постигането на качествено изпълнение на инициативата. „Основните и най-важните нови моменти по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради са в две направления. Единото е рязкото намаляване на цените и второто е, че от тази година за саниране могат да кандидатстват и монолитните сгради с до 36 апартамента”, заяви на свой ред арх. Влади Калинов. Той изрази притеснение, че тяхното енергийно обновяване е различно от това на останалите здания, защото не може да се работи на блок секции. Арх. Калинов допълни още, че до този момент в София има общо 130 сгради с положителна оценка. Сключените договори между сдруженията на собствениците и Столичната община са 117. Тристранните контракти за финансиране, които са между Столичната община, областния управител и Българската банка за развитие са 95. Договорите за енергийно и техническо обследване до този момент са 34, а обектите, които имат готови технически паспорти, са 22. „Още около 180 сдружения на собственици имат желание да подпишат контракти и очакваме това да се случи в скоро време”, завърши ахр. Калинов. Дискусията продължи с лекция на проф. Димитър Назърски, който представи перспективите пред програмата и предизвикателствата, с които тя се сблъсква. Той запозна присъстващите и с различни детайли по качественото изпълнение на обектите. „Вижда се, че проблемите са много сериозни. Обновяването е насочено към енергийна ефективност и икономия на енергия, но трябва да се мисли и за конструкциите и инсталациите”, заяви още той. По време на семинара участниците се обединиха около идеята, че е препоръчително блоковете, които ще бъдат санирани в даден район, да са с обща визия. „Това е правилното и адекватното предложение и трябва да се търсят възможностите за реализирането му”, добави арх. Влади Калинов. Арх. Влади Калинов, директор „Контрол по строителството“ към НАГ и ръководител на проекта „Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради“ за София: Споделям тревогите относно трайното лимитиране на цените Изключително съм впечатлен от положителната насоченост на изказванията по време на семинара. Радвам се, че виждам желанието на фирмите да постигнат устойчиви резултати. Всички критики, които се отправиха, бяха градивни, включително и по отношение на това, как и какво трябва да се свърши от участниците в процеса. Определено след срещата могат да се направят редица положителни изводи, а най-хубавото е, че всички искат добро качество на работата, която вършат. В крайна сметка това е и основната цел на програмата и ако с общи усилия го постигнем, ще е прекрасно. Предизвикателствата пред програмата наистина са големи. Може би най-важното е да убедим хората да участват в нея. Също така не трябва да оставяме на заден план и качественото изпълнение на строително-монтажните работи. Въпросът е да успеем да обезпечим сериозен контрол на това, което се изпълнява, така че да гарантираме на хората наистина добър краен продукт. В заключение искам да добавя, че аз също споделям тревогите на колегите строители спрямо трайното лимитиране на цените, още повече че програмата не е заработила напълно. В случаи на сгради с конструктивни проблеми, да заложим такъв лимит на цена, според мен не е прагматично и може би тя трябва да подлежи на корекция. Практиката показва, че тогава, когато пипаме и конструкцията на сградата, цената е съвсем различна от референтната. Проф. д-р инж. Димитър Назърски, Научно-технически съюз по строителство в България: Обмисля се идеята за изработване на ръководство за проектиране, изпълнение и контрол на качеството Това беше един полезен семинар за участниците. Благодарение на вестник „Строител” дискутираните теми ще станат достояние и на по-широк кръг от професионалната гилдия. След като програмата напредна и има виждания по отношение на процесите, свързани с обследването, проектирането, изпълнението и контрола на качеството, се видя, че съществуват и сериозни проблеми. Те трябва да бъдат решени час по-скоро както от Камарата на строителите в България, така и от всички участници в процеса – проектанти, надзорни фирми и, разбира се, от общините в качеството си на инвеститори. Не трябва да забравяме и държавата, която осигурява финансирането на този процес. По време на семинара се избистри становището, че за да може да реализираме успешно и качествено енергийното обновяване на жилищния фонд у нас, е необходимо на всички етапи да се направи така, че да се постигат нормативните изисквания и в проектите, и при изпълнението. Говоря и за качеството на материалите, и за строително-монтажните работи, а не на последно място и за важната роля на фирмите за надзор и на общините като контрольори на качеството. Относно декларацията, която разширеният УС на КСБ е приел, аз се запознах с нея. Камарата поставя темата за цената на кв. м разгърната площ като сериозна. Тази цена, която се коментира – от 140 лв. на кв. м, във всеки случай е сравнително ниска и тя няма да може да бъде предпоставка за постигане на всички показатели и изисквания, дадени от националната програма. Също така приветствам и предложението за създаването на публичен регистър на поръчките по програмата за саниране. По този начин всички субекти, които участват в процеса, ще бъдат осветени на сцената, така че да може и обществеността да разбере кои са участниците в процеса. Това определено ще бъде полезно. Важно е да се направят корекции и по отношение на изискванията, а и относно ролята на всеки един от участниците, и естествено всичко това да бъде облечено в стойности, за да може да се знае, че при реализацията на националната програма стават неща, които са насочени към постигане на добро качество. Аз и заради това предложих на колегите от ОП на КСБ – София, заедно с Камарата на архитектите в България и Камарата на инженерите в инвестиционното проектира, както и на представители на надзорните фирми, да направят един обстоен ценови анализ. Така общините като бенефициенти на продукта и съответно държавата, която осигурява финансите, ще могат да бъдат убедени в това, което се предлага от изпълнителите на програмата. Българската асоциация за изолация в строителството, на чийто УС съм член, още от миналата година има желание да подпомогне този процес, като разработи ръководство за проектиране, изпълнение и контрол на качеството на енергийното обновяване на сгради. Ръководството е в последна фаза на подготовка и то ще бъде отпечатано в над 5000 екземпляра. Една голяма част ще предоставим на КСБ и на всички други заинтересовани страни, за да може всички участници в процеса да говорят на един език.