КСБ

Камарата на строителите в България излезе с декларация

Декларация на КСБ От създаването си Камарата на строителите в България винаги е работила за здравословна бизнес среда в сектора, за свободна и честна конкуренция. КСБ полага усилия за подобряване на законовата база, касаеща бранша, и за осигуряването на максимална прозрачност и публичност на процесите в него. Сред основните насоки в дейността на Камарата е да провежда политика на непримиримост към лошите практики по обществени поръчки. В изпълнение на тази своя мисия КСБ ежемесечно изготвя и публикува мониторинг на обществените поръчки в сектор „Строителство“. В тази връзка считаме за необходимо да реагираме на опита за внушения в публичното пространство за наличие на картел в строителството. Така се формират негативни обществени нагласи към сектора, който има най-голям принос в икономиката на страната и създава най-много работни места. Мониторингът на КСБ, изготвен на базата на статистическите данни, публикувани на официалната страница на Агенцията за обществени поръчки, показва: За 2015 г. сключените договори по обществени поръчки с предмет строителство са 2840 бр. на стойност 2,636 млрд. лв. От тях сключените договори от малки компании по критерий „Брой персонал“ са 1137 бр. на стойност 285 млн. лв. Сключените договори от средни фирми са 1222 бр. на стойност 1,4 млрд. лв. Броят на сключените договори от големи фирми (според класификатора на НСИ по критерий „Персонал“ у нас те са 50) е 401 на обща стойност 1,3 млрд. лв. От тях 294 бр. на обща стойност 345 млн. лв. са сключени от 46 компании. 107 договора на стойност 985 млн. лв. са сключени от 64 консорциума. Както е видно от посочените данни, липсва концентрация на обществени поръчки в определени фирми, а твърдението, че „крупните обществени поръчки в строителството редовно се печелят от 5 фирми“, е абсолютно безпочвено. Регистърът на АОП е общодостъпен и е учудващ фактът, че публични личности си позволяват да правят изявления, които не почиват на реални данни. Каква е целта на тези изявления, ние не искаме да коментираме, със сигурност обаче тя не е в полза нито на бранша, нито на бизнеса, нито на държавата. Ние ще се позовем отново на фактите, и то не само за България, но и за Европа. А те са, че изпълнението на големи строителни обекти предполага наличието на сериозен финансов ресурс, определен опит и техническа и кадрова обезпеченост. Такива са изискванията на тръжните процедури по обществените поръчки в строителството. Преглед на структурата на тези поръчки в Европа показва, че големи проекти се изпълняват от ограничен брой големи компании. В България, както се вижда от горепосочените цифри, за да покрият тези изисквания, българските фирми се сдружават в консорциуми, като често в тях водещ партньор е голяма чужда фирма. Друг важен факт е, че по изпълнението на мащабните инфраструктурни проекти като подизпълнители работят десетки малки и средни фирми. Към момента секторът осигурява заетост на 130 000 души. Предварителните данни за развитието на строителния бизнес за януари 2016 г. показват спад на строителната продукция от 10,7% в сравнение със същия месец на 2015 г. Това ще доведе до съкращение на реципрочен процент работници с всички последици от него. Не сме забравили кризата в строителния бранш през 2008 – 2009 година, когато решение на тогавашния финансов министър да не плати 10% от 450 милиона задължения на държавата доведе до фалит на множество малки и средни фирми и съкращение на персонал. Необоснованите изказвания по никакъв начин не допринасят за развитието на бранша, нещо повече – уронват изграждания с години авторитет на строителните фирми. Камарата на строителите в България подкрепя новия Закон за обществените поръчки. Подчертаваме за пореден път своята готовност за конструктивен диалог и предоставяне на институциите на експертен потенциал, особено по отношение на превантивния контрол. Заявяваме, че ще продължим да упражняваме стриктен мониторинг върху търговете в строителството и ще сигнализираме за всички пропуски отговорните органи и обществеността, позовавайки се на фактите и далече от политическото говорене.