Инж. Николай Станков: Втората конференция „Предизвикателства на кохезионната политика на ЕС 2014 – 2020“ ще бъде с висока представителност на български и евроинституции

Мартин Славчев Инж. Станков, на 17 май предстои провеждането на Втората международна конференция „Предизвикателства на кохезионната политика на ЕС 2014 – 2020”. Какви са Вашите очаквания за събитието? Темата на конференцията е много актуална. Вторият програмен период за страната ни е в ход. Очаква се да сме по-подготвени за него. Първият стартира трудно, главно заради големия обем информация, липсата на административен капацитет и опит. Добрата новина е, че нужната практика вече се натрупа. Надявам се на по-пълноценно и оперативно усвояване на европейските фондове. Конференцията се провежда в подходящо време. 2016-а се явява стартова за част от проектите от втория програмен период. Други се подготвят и реализацията им трябва да започне през следващата година. Втората международна конференция „Предизвикателства на кохезионната политика на ЕС 2014 – 2020” ще бъде с изключителна представителност на българските и европейските институции. Провежда се под патронажа на Искра Михайлова – председател на Комисията по регионално развитие към Европейския парламент (ЕП). От Брюксел специално за събитието ще пристигне Валтер Дефа – ген. директор на ГД „Регионална и селищна политика“ към ЕК. Сред участниците са Томислав Дончев – вицепремиер по европейските фондове и икономическата политика, министърите на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, на околната среда и водите Ивелина Василева, кметът на Столичната община Йорданка Фандъкова и др. Участието на различни институции е предпоставка за ползотворен диалог. Очаквам да научим повече подробности за различните програми на ЕС, за визията за бъдещето на европейската политика на сближаване, какво ще се промени, какви са възможностите за опростяване на изпълнението й. Всички сме наясно за тежките бюрократични изисквания и процедури по европейските проекти. Надявам се да се получи интересен дебат в тази посока. Не трябва да забравяме и че настоящият програмен период е може би последният по рода си. В него е необходимо да направим всичко възможно на база опита от предходните години, за да инвестираме максимален ресурс, като изпълним колкото се може повече проекти. След 2020 г. финансирането от ЕС вече няма да е в същата степен. Самата Искра Михайлова – председател на Комисията по регионално развитие към ЕП, спомена по време на първата конференция на КСБ за кохезионната политика, че в бъдеще ще се набляга на привличането на частни инвеститори. Тя даде пример с Холандия, като обясни, че там се влагат около 1 млрд. евро европейски средства срещу 8 – 9 млрд. евро привлечено частно финансиране. Идва моментът, в който да направим преход към публично-частното партньорство (ПЧП). То е една от формите, които добиват голяма популярност в световен мащаб, а на места дори наричат този инструмент „феномен“. За съжаление не можах да присъствам на последното заседание на Управителния съвет, което се проведе в курортния комплекс Св. св. Константин и Елена. Но когато четох публикации за събитието във в. „Строител“, ми направи впечатление изказването на почетния председател инж. Симеон Пешов. Той е коментирал именно ПЧП, като е посочил, че трябва да се мисли в тази посока. Темата е актуална и през сегашния програмен период е нужно да развием и този инструмент в България. Защото след това според мен в голяма степен ще се разчита на него. Методът на работа представлява съдружие между публичния и частния сектор. Макар и трудна, комбинацията дава добри резултати. Според Вас към момента на какво ниво е развито публично-частното партньорство в България? Засега не е развито. Има идеи, но за съжаление все още няма големи проекти. Срещат се опити в някои общини, но те не са в пълноценния вид на ПЧП. Нямам предвид концесиите – те са най-известните модели за подобно партньорство. Но също са с най-голям риск от гледна точка на частната страна. Затова, с изключение на тях, ПЧП не е развито у нас. Има много какво да се прави по въпроса и е нужно да се работи. Планът „Юнкер“, напримир, дава нови възможности за ПЧП. Този род партньорство е сложен инструмент и се различава значително от обществените поръчки. При тях държавата осигурява средства за проект и изпълнителят се избира измежду няколко кандидати на база конкурентна тръжна процедура. Фирмата завършва заданието и след това се търси кой да управлява проекта, защото той не приключва с изпълнението на строително-монтажните работи. Докато ПЧП разглежда проекта в целия му жизнен цикъл. Това включва и оптимизация на разходите. Говори се за договори със срок 25 – 30 години – такъв тип партньорство е дългосрочно. Невинаги е лесно да се направят точни прогнози за паричните потоци или при пътен проект да се определи очакваният трафик, при железопътен – пътникопотокът. Защо давам пример с инфраструктура? Защото в световен мащаб тя най-често е обект на ПЧП – и като брой сделки, и като вложени средства. Здравеопазването също е водещ елемент в икономиката със значителна практика в ПЧП. Това се отнася и за елементите на социалната инфраструктура, образованието. Затворите в България например имат крещяща нужда от подобряване на средата. ЕК наложи санкции заради това. ПЧП би било добър инструмент за развитието на местата за лишени от свобода. Този начин за реализиране на проекти има широк спектър на приложение – транспорт и транспортна инфраструктура, водоснабдяване и канализация, образование. Според коментари от ООН ПЧП е двигател на икономическото развитие. И това е логично. Но отново подчертавам – договарянето е сложно. Извършва се споразумение, при което публичната и частната страна си поделят риска. Изключително важно е правилното му разпределение, както и балансът между интересите на участниците. Капиталът на бизнеса отива там, където има печалба. Публичната страна пък защитава обществените ползи. Смисълът на ПЧП е да се предостави на разумна цена услуга, която традиционно се извършва от публичния сектор. Тоест крайният потребител е най-важен в случая. Грижа на институциите е да направят такъв договор, че да гарантират на населението качество и релевантна стойност. Частният партньор обикновено влиза със своето ноу-хау, което го прави по-конкурентоспособен. Той разполага с по-добрия мениджмънт и с капитал. Често финансира голяма част или дори целия проект. Бизнесът е по-ефективен в управлението на разходите и на цялостното начинание. Такъв тип проекти са дългосрочни и затова са с по-малки печалби, но и с по-нисък риск. В крайна сметка се постигат добри резултати за всички участници в проекта и най-вече за крайния потребител - населението. Какво може да бъде направено за популяризирането на инструмента у нас? Необходимо е правителството да има визия за развитие на ПЧП, например чрез създаване на програма за развитие на ПЧП. Необходимо е също повишаване на капацитета по отношение на този инструмент. Един от начините е обучение на администрацията в тази сфера. Според практиката, където се осъществява такава програма, политическият риск за бизнеса е управляем и затова частният сектор влиза с по-голяма готовност в ПЧП проекти. По света се създават специализирани държавни институции в това направление. В тях се концентрира и натрупва доста опит. Финландия е добър пример. Понякога се ползват и външни консултанти, като звеното в ООН, което е от изключителни световни експерти в област­та, и предоставя безплатни услуги на правителствени структури. В организацията са създадени и работни групи, които в момента съставят стандарти за ПЧП в различните сектори – пътища, железопътни трасета, здравеопазване, енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници, воден сектор и др. За тази цел се изпращат запитвания до правителствата по цял свят и до организациите от частния сектор. Събира се информация за механизмите и за проблемите при функционирането на ПЧП по света. България няма особен опит и не може да бъде полезна в случая, но страни с повече практика биха направили ползотворни коментари. Те ще бъдат синтезирани и обработени във вид на стандарти. Целта е добрите практики да се извлекат и да се предложат за популяризиране. ПЧП обаче не е панацея. И когато се разглежда един проект, първо трябва да се прецени дали е подходящ за подобен вид изпълнение и едва тогава да се пристъпи към ПЧП. Нужно е частният сектор също да узрее за такова сътрудничество. През септември м.г. държавите – членки на ООН, приеха 17 цели за устойчиво развитие. Програмата обхваща 2015 – 2030 г. Ако правителствата се придържат към тях, светът ще стане по-добро място. Един от механизмите за постигане на целите е именно ПЧП. Наскоро бяхте на посещение в Северна Ирландия. Разкажете повече за него. Да, затова не успях да участвам в заседанието на Управителния съвет. Бях в Белфаст, Северна Ирландия. Основната цел на пребиваването ми там беше да изнеса две лекции в Университета на Ълстър – най-големия в тази част на страната, с около 40 хил. студенти. Строителният му факултет преди няколко години беше четвърти в образователната система на Великобритания. Сега е 9-и, което също е добра позиция. Бях поканен за лектор по линия на програма „Еразъм” от д-р Робърт Иди. Той е преподавател в университета и ръководи програмите по строително инженерство. Изнесох лекции на студентите от IV курс. Това бяха едни от последните занятия за тях преди завършването на бакалавърската им степен. Едната тема, по която говорих, беше ПЧП. Между другото именно Великобритания най-добре развива този модел и е на първо място в света. PFI (Частна финансова инициатива) е инструмент за създаване на ПЧП, при който публични инфраструктурни проекти се финансират с частен капитал. Този начин за формиране на ПЧП е създаден от правителствата на Великобритания и Австралия и е реализиран първо там. Впоследствие е възприет в други страни – тази схема на ПЧП работи много добре. Разказах на студентите и за редица инициативи на ООН. Втората лекция беше свързана със стратегическо планиране. Това, което ми направи впечатление, е, че университетът е много развит, с добре оборудвани лаборатории, което пожелавам и на нашите висши учебни заведения в близко бъдеще. При престоя си в Белфаст имах възможността да се срещна и с председателя на Асоциацията на инженерите в Ирландия. Бях поканен на тяхното общо събрание. Интересен беше фактът, че това е съвместна среща между Северна Ирландия, която е част от Обединеното кралство, и Република Ирландия, която е самостоятелна държава. Разговарях и с двамата председатели. Проведох среща и с директора на Дирекцията за развитието на община Белфаст – Донал Дъркан. Бях впечатлен от амбициозната програма за усъвършенстване на града. Изненадан съм от мащабното строителство, което се предвижда. Тук бих искал да спомена, че в центъра се изгражда нов кампус на университета на стойност 250 млн. паунда на принципа на ПЧП. Видях се и със зам.-кмета на община Белфаст – Алдерман Спенс. Той е млад и много амбициозен. Очарован съм от изключително красивата сграда на общината. Алдерман Спенс ни сподели, че градовете Белфаст и Бостън, както и някои други, са се побратимили. Принципно е отворен към идеята да се направи подобно нещо и със София. Коментирах, че това са въпроси извън моята компетенция, но ще се опитам по подходящ начин да информирам отговорните фактори. Срещнах се и с Петър Куин, който след две години ще бъде председател на инженерите за цяла Ирландия - това е почетна длъжност. На 4 май в централния офис на сградата на Камарата се проведе среща между ръководствата на КСБ и Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Полезна ли бе тя и кои бяха основните теми, които се обсъждаха? Да, това бе изключително полезна среща. Самият факт, че Камарата установява контакт с ръководството на най-големия наш университет, който обучава кадри за строителството, е много позитивен знак. Има желание за сътрудничество и от двете страни. Договорихме да изготвим рамков договор за взаимодействие. От страна на КСБ имаше предложение да обучаваме бъдещите инженери, които да придобият практически умения и да се докоснат до професията, преди да завършат университета. Също така имаше идея да проведем курс за ръководители на обекти. Но конкретните параметри на нашето сътрудничество тепърва ще се уточняват и развиват. Миналата седмица се състоя още една работна среща. Представители на френски строителни компании бяха на посещение в България. Отправиха покана за среща с КСБ. Видях се с колегите и им представих Камарата. Те бяха приятно изненадани от нашата дейност. Общо взето, това беше опознавателна среща с цел изясняване на възможностите за инвестиции у нас и сътрудничество между организациите. Кои са текущите задачи, върху които работи ОП на КСБ – София? В момента работим по няколко текущи задачи. Поръчали сме на Сдружение „Българско общество по строително право” да изготвят разработка, касаеща административната тежест при изпълнение на строителни проекти в Европа. На базата на тези материали ще излезем с предложение какво може да се направи по темата и в България. Работи се и по други идеи. За бъдещи планове не ми се иска да говоря, тъй като вече съм към края на своя мандат като председател на ОП на КСБ – София. Надявам се колегите след мен да продължат традициите и да доразвият Областното представителство. Вие сте и зам.-председател на КСБ. Какви са най-важните приоритети, по които Камарата работи в момента? Камарата се утвърди и продължава да се утвърждава като авторитетна институция. Въведе дисциплина в сектора, разполагаме с добре работещ административен апарат. Централният професионален регистър на строителя (ЦПРС) и вестник „Строител” също продължават да се развиват. Защитата на интересите на нашите членове, работата за подобряване на бизнес климата в страната, конкретно по отношение на строителството, законодателните инициативи, квалификацията на кадри също са сред основните приоритети на КСБ. Изключително важно е да постигаме защитата на нашите членове, използвайки дипломатически подход. Това е един от начините да се решават проблемите на бранша в дългосрочен план. Специално по темата за кадрите мога да кажа, че дружеството „Строителна квалификация” ЕАД към Камарата работи добре. Поддържаме отношения с аналогичната немска структура. Тук подготвяме кадри, които изпращаме на стаж в германски фирми. Доброто ни сътрудничество и обмяна на опит са полезни и трябва да продължим да ги развиваме. На Общото събрание на КСБ на 19 май предстоят промени в устава, които лично аз виждам като положителни. Ако те се случат, това ще увеличи авторитета на Камарата и нейната представителност.