На Камарата й предстои болезнен процес на преструктуриране

Г-н Бойков,  какви са първите конкретни дейности на Камарата в началото на новата година, какво предстои в работен порядък?
Като че ли завършихме един цикъл от живота на Камарата, тя беше  създадена с много труд, в едно време на възход на строителството, когато то беше водещ отрасъл в икономиката, имаше много пари, много бизнес. След този период последва рязка криза,  спад надолу и сега очакваме през 2012 г. да почнем да излизаме от тази икономическа ситуация. В ново време и по нов начин. Камарата винаги е била отражение на обществения живот, на живота в бранша, така че тази криза се отразява и на нея от гледна точка на хората, които правят бизнес и на задачите и целите, които си поставя тя. От Камара, в която сериозна тежест имаха малките и средните фирми, свързани със строителството на сгради и която  решаваше ежедневни и текущи проблеми в онази бизнес среда, сега Камарата трябва да намери новото си място, новия баланс между интересите на големите фирми, изграждащи инфраструктурните проекти на страната, каквато е перспективата през следващите  5-8 години и интегрирането на малките и средните фирми в този процес, така че заедно да има един общ бизнес на всички строители в страната. Много е болезнен този процес на преструктуриране, той засяга хора, фирми, работници, съдби, но така или иначе това е реалност и ние трябва да се съобразяваме с нея. Всичко свързано с преструктурирането аз бих разделил на законодателни инициативи, на лобиране в обществото, на партньорство с държавните институции и с неправителствени организации, сродни на нас, и всичко това в интерес на нашите членове в новата икономическа ситуация. Камарата успя в последните 3-4 години да изгради своя обществен имидж, да намери своето място в обществото и има страшно много инструменти да въздейства в тази посока. Това е основното предизвикателство, което ние трябва да посрещнем като Камара в тази и в следващите години. На това ще бъде подчинена и работата на Регистъра, който изигра огромната си роля в структурирането на строителния бранш, но оттук нататък все повече ще изпъква неговата функция на регулатор, на контролиращ орган, доколкото има такава възможност, върху участието на строителни фирми в обществените поръчки, разбира се, в рамките на закона и правилниците. Това е огромната задача, която стои пред Регистъра в бъдещото му развитие и това се осъзнава, дискусиите по тази тема вече започнаха в Камарата, предстои през януари да има управителен съвет, на който ще се поставят много сериозно въпросите, свързани с категоризацията, видовете групи  дейност, мястото на малките, средните и големите фирми в този процес, който е част от това, за което говорихме  в началото, част от новата структура на строителния бранш. Предстои да се намери необходимият баланс и компромис между интересите на всички фирми, които участват в строителството. Кризата махна от пазара голям брой строителни фирми,  които бяха конюнктурни,  бяха създадени за обслужване на краткосрочни интереси, имаха кратък хоризонт на действие. Тези фирми отпаднаха, а фирмите, които остават на пазара и са минали през кризата, са осъз-нали своето място и своите възможности, така че предстои от тях да израсне новият строителен бранш, който е готов за новите предизвикателства. Истината е, че българските фирми могат да покрият целия спектър от строителни услуги в страната, имат капацитет и технологични възможности и като обем да отговорят на предизвикателството на усвояване на европейските фондове и бюджетните разходи в строителството, и то при подходящо качество. Целта на Камарата в случая е да създаде такава бизнес среда, чрез промяна на нормативната база и чрез публичен контрол върху обществените поръчки, която да даде възможност за лоялна конкуренция и развитие на нормален пазар в бранша. Сега  има доста проблеми, натрупани във времето и  ние ще работим главно върху закона за обществените поръчки, закона за устройство на територията, върху някои промени в данъчните закони и редица съпътстващи закони, които касаят строителството, като закона за транспорта и др. Това ще бъде възможно благодарение на нашите отлични взаимоотношения с Народното събрание, с парламентарните комисии по регионално развитие, по икономическа политика и по транспорт, където ние редовно внасяме нашите предложения.

Най-важното международно събитие, което предстои през годината е конгресът на FIEC.  Готови ли сме за него?
Така е. Предстои ключовото събитие тази година, това е Конгресът на европейската федерация на строителната  индустрия, който ще се проведе  в България през третата десетдневка на юни. Камарата започна своята подготовка, но отговорността е голяма. Ние се надяваме всичко да протече нормално и още повече да се издигне имиджа на Камарата както у нас, така и в европейски мащаб. Продължава да се развива международната дейност с  това ключово събитие през юни. Вътрешният живот на Камарата също е предмет на развитие, в рамките на последните години ние успяхме да изградим много добър баланс на взаимоотношения, на отговорности и права вътре в Камарата между отделните областни представителства и Управителния съвет, създаде се една добра работна среда. Благодарение на това успяхме да решим много успешно въпроса с материалната база. Вече почти всички областни представителства имат свои офиси, оборудване, персонал и изпълняват своите функции успешно. Там също нещата се поставиха на  друго ниво, в повечето места в страната има подписани споразумения или пък се провеждат редовно срещи с областните управители, с кметовете на големите населени места и нашите ОП-та са активни по отношение на развитието на строителния бизнес. Те са познати на всичките представители на администрацията и са добре приети. Предстои обаче да развием още по-широко активността на нашите членове, да можем да стигнем до отделните фирми, тъй като обективно след това бурно развитие се наблюдава процес на взимането на решението в  по-тесен кръг от хора - това са централният УС, управителните  съвети на ОП-та и  трябва да се разшири активността. С повече инициатива  трябва да се привлекат и отделните членове по места, за да може да се разшири базата на Камарата. Във връзка с развитието на организационния живот на Камарата ще бъде и приемането на новия устав през юни на общо събрание, което беше обещано на конгреса и подготовката за което е в пълен ход. Това ще даде много добра правна база за развитие на тези взаимоотношения.
Разбира се, това е дългосрочна работа, но трябва да се почне още отсега.  Много е важно  да се издигне ролята на документите  от регистъра в системата на държавната администрация, използването им като официални документи. На много места се изискват тези документи, но вече е  необходимо те да  влязат в тръжната процедура и да  бъдат  достатъчни на фирмите, участващи в търга, да не им искат други документи за квалификация, правоспособност и т.н.

С каква задлъжнялост на държавата влизаме в новата 2011 г.?
Аз си спомням колко тежки преговори имахме с правителството в края на 2009 г., когато се установи, че задълженията към строителните фирми надхвърлят  540 млн. лв. Огромна работа се свърши, самият факт, че имахме две срещи с министър-председателя и множество срещи с ресорните министри са доказателство за това. В края на краищата се изясниха задълженията, фирма по фирма, фактура по фактура и сега, когато приключи разплащането чрез механизма на банката за развитие, можем да кажем, че са изчистени всички стари задължения от 2009 г. Всички, които са си поискали парите, са ги получили при съответните условия. Пренебрежимо малки са задълженията на държавата към строителните фирми. Те се движат в порядъка на около 70-80 млн. лв. по наши сведения към момента, като над 50 млн. от тях са между общините и фирмите. Имахме вече една среща със Сдружението на общините, на която присъства и министърът по европейските въпроси, там се постави този въпрос и сега се търсят механизмите и начините за изчистване на тези задължения. Но тук вече отговорността е изцяло на кметовете и на общинските съветници по места. Ние през държавата не можем да намерим механизъм за изчистване на тези сметки, трябва да работим с кметовете и за това е много важно да има преки контакти и споразумения между кметовете на населените места и между нашите председатели на областните представителства.

Ние започваме нова рубрика именно в тази посока - за партньорството по места, за проблемите и възможностите строителният бранш и местната власт да работят по-добре. Това е и един от акцентите в анкетите, попълнени от нашите читатели. Между другото в последния брой на вестника за миналата година ние огласихме добрата новина, че Камарата вече си има дом, също и в. „Строител”. Кога се очаква преместването в новата сграда?
Буквално в първите седмици на януари ние ще под-пишем приемателно-предавателен протокол, след което предстои процес на разпределение на хората, които ще работят в сградата. Предстои разпределение на администрацията по етажите и след това естествените ремонтни дейности за пригодност на помещенията към конкретните нужди на  Камарата, която е  много сложен механизъм, има много техника, комуникира с много институции, така че трябва да се осигури по възможно най-безболезнен начин преместването на системата. Предполагам,  че някъде ранната пролет ще се премести администрацията, а Регистърът -  след годишното приключване през юни, тъй като този процес не може да бъде прекъсван, това ще бъде в ущърб на фирмите.  През това време ние ще направим сериозен регистър и архив в новата сграда. Има възможност да се осъществи наша  стара мечта и ние ще отправим такова предложение към Камарата на инженерите, Камарата на архитектите, към Пътната камара да дойдат при нас и да бъдем заедно, така ще бъде хем по-удобно за работа, хем и символично сградата ще стане Сградата на строителите в целия й обем. Има възможност да отдадем известна площ и на строителни фирми, които искат да имат свои офиси, близо до администрацията, така че наистина това да бъде, както казваше един наш изтъкнат член,  храм на строителния бранш. Успяхме да го постигнем с много труд, с много тежки и сложни преговори в рамките на една година. Както се знае - обущаря ходи със скъсани обувки, така и ние, строителите, нямахме собствена сграда. Слава Богу, стигнахме до консенсус и решихме и този въпрос. Камарата вече наистина има всичките условия и възможности да бъде много сериозна обществена институция в страната. Предстои ни да утвърдим постигнатото.

Понеже броят излиза на  Ивановден, един от най-уважаваните  празници у нас, какво ще пожелаете на Ивановците?
На Йордановците и Ивановците пожелавам да са оптимисти. Изкарахме две много тежки години, време е май да дойдат вече по-хубавите, по-леките, по-перспективните години, а човек, като има здраве и оптимизъм, ще върви напред. Да са живи и здрави!