Найден Зеленогорски: Приехме промени в редица закони в интерес на гражданите и инвеститорите

Свилена Гражданска Г-н Зеленогорски, какви промени в нормативната база успяхте да направите през изминалата година, с които да подобрите инвестиционния климат и да защитите интересите на гражданите, но и на бизнеса? Преди всичко искам да пожелая на вашите читатели и на членовете на Камарата на строителите в България една здрава и успешна Нова година. Мисля, че в края на 43-то Народно събрание е редно да кажа какво е свършила през последната година комисията, на която съм председател. Главните ни приоритети за периода бяха законите, които уреждат нормативната база в основните дейности, свързани с регионалната политика и функциите на общините. По всички нормативни документи работихме в синхрон с Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и други ведомства, с гилдиите и браншовите организации, както и с граждански и неправителствени организации, които са пряко заинтересовани. Един от тези основополагащи закони е Законът за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Промените в него бяха приети на второ четене в зала на 7 юли 2016 г. Измененията целят ускоряването на процеса по създаване на кадастрална карта, кадастрални и имотни регистри на територията на страната, като се регламентира облекчена процедура за създаването им за неурбанизираните територии. Предвижда се преобразуване на картата на възстановената собственост в кадастрална карта на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), което осигурява възможност в кратки срокове и с минимален финансов ресурс да се покрие голям процент от територията на страната с кадастрална карта и регистър. Дейностите по административното обслужване с кадастрална информация от името на АГКК ще се извършват от общинските служби по земеделие. Чрез издаваните от АГКК електронни скици и схеми се намаляват разходите и на агенцията, и на потребителите. Съсредоточаването на кадастралната информация в един административен орган ще даде възможност за по-бързо и облекчено реализиране на големи инвестиционни проекти. Отстраняват се и някои терминологични несъответствия, както и непълноти и несъвършенства в нормативната уредба. В резултат ще бъде създадена кадастрална карта по смисъла на ЗКИР за почти цялата територия на страната. С прилагането на промените се очаква и по-нататъшно развитие на системата за услуги, предлагани от Агенцията по вписванията в посока гарантиране на сигурността и публичността на вписванията и предотвратяване на имотните измами. На два пъти през последните месеци бяха направени поправки в Закона за пътищата. Първата беше за прекратяване дейността на държавното предприятие Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ (НКСИП). На база на направен вътрешен анализ и на изследване на Световната банка бе преценено, че съществуването на НКСИП не е оправдано от гледна точка на неговата ефективност. Осъществяваните до сега дейности от нея се поеха от Агенция „Пътна инфраструктура“. Втората промяна, приета на второ гласуване в зала на 20 януари т.г., касае два важни момента по отношение преминаването на пътни превозни средства по републиканската пътна мрежа. Първият от тях засяга основно транзитно преминаващите през територията на България МПС, които в много случаи не закупуват винетен стикер и така ощетяват бюджета. В тези случаи с изменението в закона се въвежда т.нар. компенсаторна такса. Тя ще се поема от водачите на такива МПС, които не са се сдобили при влизането си в България с винетен стикер и ще се плаща на гранично-пропускателния пункт при излизане от страната. Стойността ще бъде усреднена между цената на винетния стикер и глобата, която се дължи за липсата му. Таксата ще се събира както от проверяващите служители на пътната полиция, така и от митническите бюра на изхода от страната. С другата промяна към досега съществуващите годишна, месечна и седмична винетка се въвежда и тримесечна, както и срокът на годишната винетка ще тече от деня на закупуването й. Това ще бъде в сила от 1 януари 2018 г. По този начин ще има едно по-справедливо таксуване за хората, които не ползват редовно републиканската пътна мрежа, както и ще се облекчи финансовата тежест за гражданите, а, от друга страна, ще се генерират допълнителни приходи в бюджета. Направени бяха промени и в Закона за регионалното развитие, според които Националната концепция за пространствено развитие, както и регионалните схеми за пространствено развитие на регионите от ниво 2 ще се изработват от специализирано търговско дружество със 100% държавно участие – „Национален център за териториално развитие“ ЕАД. Направих предложения за промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), които целяха да се даде възможност в незастроени поземлени имоти частна, държавна и общинска собственост, както и в земеделски земи, без промяна в предназначението им, да се определят места за временно разполагане на палатки, каравани и кемпери. Предложението беше във връзка с въведената забрана за къмпингуване в границите на зона А извън определените за това места. Забраната предизвика недоволство и протести на част от обществото поради липса на достатъчно къмпинги и възможности за практикуване на подобен род природосъобразен туризъм. Това предложение не беше прието на първо гласуване в зала. В крайна сметка беше одобрен компромисен вариант въпросът да бъде уреден в Закона за туризма, като къмпингуването в зона А да се разрешава по ред и условия при отчитане на специфичните правила и нормативи, предвидени и в други закони. Eдин от ключовите закони за строителния сектор е този за устройство на територията (ЗУТ). С цел подобряване на инвестиционния климат в страната са и направените буквално в последния момент изменения в него. След многократни обсъждания в работни групи с участието на представители на МРРБ, браншови организации като Камарата на строителите в България, Камарата на архитектите в България, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, представители на Столичната община, външни експерти и специалистите от моя екип се постигна пълен консенсус по всички внесени текстове, които се приеха с пълно болшинство на второ четене в комисията. Някои от основните моменти в направените промени са, че отпаднаха предложените от МРРБ текстове за обединяване на категориите строежи от шест на три. Срещу тези текстове бяха основно споменатите по-горе браншови организации и след проведените дискусии министерството се съгласи с тях. С консенсус бяха намалени сроковете за подновяване на издадените разрешения за проектиране и строеж, както и при незавършено в петгодишния срок строителство, а също така такова презаверяване да се прави само веднъж с цел по този начин да се спре безкрайното удължаване на графиците. Приети бяха и значително по-либерални условия при обединяването на имоти по чл. 16. При преструктурирането на жилищните комплекси ще се определят равностойни урегулирани терени за всички имоти, възстановени по реда на реституционните закони при спазване правилата на чл. 16, без да се засягат новообразувани урегулирани имоти за съществуващите сгради. В случаите, когато те са урегулирани за озеленена площ за широко обществено ползване, собствениците ще бъдат обезщетявани с равностойни общински имоти. Регламентирано беше и задължението за присъединяване на собствениците на застроени недвижими имоти към изградените водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения. Променени бяха в интерес на гражданите и инвеститорите изискванията при започнали административни производства по изменение на подробни устройствени планове, свързани с отчуждителни производства. С оглед зачестилите случаи на ограждане на реституирани имоти, с което се препятства реализацията на улици и други значими обществени обекти по вече приети подробни устройствени планове, както и достъпът на гражданите до терени за обществено ползване бяха направени изменения. Така общините ще могат с решение на общинския съвет с квалифицирано мнозинство да издават забрана за ограждането на тези имоти за срок до 3 години. Считам, че така направените промени в тези основни закони са голям успех и крачка напред в защита на интересите на гражданите и инвеститорите. За какво не Ви стигна време и какви трябва да са приоритетите на колегите ви в 44-ото Народно събрание? За съжаление с предсрочното прекратяване дейността на 43-тия парламент не успяхме да разгледаме на второ четене няколко законопроекта, приети на първо четене в комисията. Става въпрос за промяна в Закона за местното самоуправление и местната администрация, с която се предлага председателите на общински съвети и кметове, които преди избирането им са били държавни служители, да ползват неплатен отпуск за времето, през което заемат изборна длъжност. Приехме на първо четене в комисията и промени в Закона за устройството и застрояването на Столичната община, които бяха свързани с опазването на зелената система на София, създаване на транспортен модел за цялата община, ограничаване на презастрояването, прецизиране на някои дефиниции, запазване на недвижими културни ценности и спортни обекти. Тези и други изменения в основните устройствени закони очевидно ще са приоритет и на колегите в 44-ото Народно събрание. Как протича взаимодействието Ви с Камарата на строителите в България? Както многократно съм казвал пред Вас и колегите Ви, членовете на комисията, нашият експертен екип и лично аз сме в постоянен контакт с ръководството и представителите на КСБ. Осъществяваме формални и неформални срещи, работни групи и консултации с оглед прецизиране на нормативните текстове и защита на интересите на браншовите организации. Вярвам, че тези отлични контакти ще продължат и в рамките на 44-ото Народно събрание.