КСБ

КСБ проведе среща с Движението за права и свободи

От ДПС представиха мерките за привличане на инвестиции и за намаляване на административната тежест

Емил Христов Свилена Гражданска Ренета Николова Камарата на строителите в България (КСБ) проведе трета среща от поредицата дискусии с основните политически партии преди извънредните парламентарни избори на 26 март. Тя бе с Движението за права и свободи (ДПС) и се състоя в централния офис на браншовата организация. Участие в нея взеха председателят на Управителния съвет на КСБ инж. Николай Станков, почетният председател на КСБ инж. Симеон Пешов, зам.-председателите на КСБ Владимир Житенски и инж. Илиян Терзиев, членове на Изпълнителното бюро и на УС. Приоритетите на ДПС бяха представени от председателя на партията Мустафа Карадайъ, Йордан Цонев - член на Централното оперативно бюро, и Цветан Енчев - кандидат за депутат в 25 МИР. „Добре дошли. Искам да ви благодаря, че приехте нашата покана. Очак­ваме на тази среща да получим информация за вашите бъдещи виждания за управление на страната конкретно в областта на строителството. Интересува ни как виждате развитието на бранша като цяло. Вълнуват ни въпросите за съдбата на големите инфраструктурни проекти, забавените процедури по обществените поръчки, програмата за саниране, която дава много работа на малките и средните фирми, освен нейния социален и икономически ефект“, обърна се към представителите на ДПС инж. Николай Станков. „Очакваме да ни кажете как виждате решение на проблема с административната тежест, който пречи на инвестициите. Няколко думи и за възгледите ви за периода след 2020 г., когато ще има промяна в кохезионната политика такава, каквато я познаваме. Приключва вторият програмен период и евентуално ще трябва да търсим други пътища за развитие на сектора. Ако можете да споделите вашето виждане и за критерия „Най-ниска цена“ при обществените поръчки. Това са основните въпроси, които ни вълнуват“, допълни инж. Станков. „Искам да благодаря за отправената покана да се видим и за възможността да представим пред вас нашите идеи, а от друга страна, за отделеното внимание и време“, каза Мустафа Карадайъ. „Мисля, че подобни срещи са много важни преди всичко за нас, политиците. Ние предприехме нетрадиционен подход при изготвянето на нашата програма. Решихме да я оставим отворена поне до края на изборната кампания, докато приключим с всички дискусии. Затова имаме програмна декларация и „Визия за България“, а подробната ни програма ще бъде изменена съгласно вашите предложения и на всички браншове, с които се виждаме и коментираме проблемите в страната“, заяви Йордан Цонев и поясни, че във всеки областен град ДПС се среща с бизнеса и чува неговите идеи. „Нашето верую е, че добрите неща може да ги чуем от хората, които се сблъскват с проблемите. Никога не съм бил последовател на идеята, че ако някой седне в един офис, може да сътвори най-правилните неща. С онова, което вие споделите като актуални въпроси, и с това, което ние сме видели, накрая ще сглобим програма за управление, която да е полезна за бизнеса и за хората“, каза той. Програмата на ДПС предвижда запазване на стабилността на лева в този вид, в който е - с борд, с ниски данъци, с цялата макроикономическа финансова среда. „Ние визираме като проблем на страната бедността и демографската криза. Смятаме, че те могат да се решат само през икономиката и либерална стратегия, т.е. да търсим икономическия растеж, инвестициите, създаването на работни места, да движим основно трите локомотива на растежа – инвестиции, износ и потребление. Ще подпомагаме главно инвестициите“, изясни платформата на партията той. По думите на Цонев от ДПС са направили доста сериозен мониторинг на проблемите. Те са били представени при старта на кампанията пред Асоциацията на работодателите и Американската търговска камара като организацията на най-големите чуждестранни инвеститори. „С тях констатирахме голямо сходство между проблемите, които сме установили. Това ни дава надежда, че вървим в правилната посока“, обясни той и допълни, че инвестициите в страната са в точката на замръзване, ако не се брои реинвестирането на печалбата от българските и чуждестранните фирми. Сумата е около 1 млрд. лв., от тях 60-70% са реинвестирана печалба. „Основният ни фокус е насочен към това как да стимулираме българските и чуждите вложения. В предни наши участия в управлението сме се опитвали да намалим регулаторните и разрешителните режими. Най-сериозният опит бе по времето на правителството на Пламен Орешарски“, акцентира Цонев и добави, че тогава една работна група е направила пълен мониторинг на тези режими, които са се оказали близо 170, над 2/3 от тях обаче са по европейски директиви и норми и не могат да бъдат променяни. „Затова няма да си губим времето с тях, а ще се опитаме да ускорим инвестиционния процес, като създадем т.нар. бърза инвестиционна писта. Смятаме, че държавата вместо да помага, пречи на инвеститорите и на бизнеса. Цялата тази бюрократична машина, изградена по подобие на европейската бюрокрация, но с много по-лоши навици, спъва вложенията. Както се изразиха някои ваши колеги, докато вземем разрешение за една инвестиция, тя става морално остаряла. Средният срок за стартиране на едно вложение по отделните отрасли е около 3 години“, обясни Цонев. ДПС предлага държавата да се ангажира с този процес. „Слага инвеститорът бизнес плана в една папка заедно с всички необходими документи. Носи ги на едно гише и след определен срок трябва да получи всички разрешителни, за които се грижи администрацията. За целта мислим да създадем един закон, който носи работното заглавие Закон за администриране на инвестициите, като съберем всичко в него“, заяви Цонев и допълни, че ще се издигне Агенцията за инвестиции в ранг на държавна агенция или ще се създаде министерство на инвестиционната политика. Там трябва да бъдат обособени звената за големите проекти. Средните инвестиции ще бъдат в областните управи, където може да се създадат поделения на агенцията. Малките вложения ще бъдат в общините, като местните администрации ще бъдат специално субсидирани от държавата, за да могат да изградят необходимия си капацитет. С влизането в сила на този нормативен акт ще се наложат промени в 72 други закона. За големите инвестиции се предвижда срокът за издаване на разрешения да е 90 дни, за средните - 60 дни, за малките - 30 дни. От ДПС предлагат да се въведе институт на мълчаливото съгласие, ако инвеститорът не получи отговор от администрацията в определените срокове. При забавяне се предвижда и въвеждане на административна и наказателна отговорност за лицата, заети в държавната администрация и свързани с инвестиционния процес. Административна ще е санкцията при неумишлено забавяне, а наказателна – за умишлено. „Знам, че звучи доста сериозно. Но ако държавата не започне да мете пътя пред вас, няма никакъв шанс да се случи нещо добро“, подчерта Цонев и добави, че тревогата на ДПС е, че след кризата от 2008 – 2009 г. ножицата между икономическото развитие на България и другите европейски страни се разтваря още повече. Според него ние не догонваме, а изоставаме през последните седем години. „Трябва да се има предвид, че след 2020 г. държавата няма да може да разчита на европейски средства поне във вида, който ги познава. През последните 7 години основните инвестиции са от ЕС. Ние трябва да подготвим страната за този период, вие като бизнесмени смятам, че ще се подготвите също“, обясни той. По думите му от ДПС ще въведат принципа, че информация, която се съдържа в един държавен орган, не може да бъде искана от бизнеса и гражданите от друга институция. Това в момента отнема много ресурс. Следващият момент в предизборната им платформа е намаляване на таксите. България събира 4,5-5% от всичките си приходи от такси, което е близо 1,5 млрд. В европейските страни такава ситуация няма. От ДПС са направили анализ, който показва, че таксите са стотици както на държавно, така и на общинско ниво и изобщо не отговарят на конституционната норма да са стойността на направената услуга без печалба. Една голяма част от таксите не са цена за услуга, а са налог. „Искаме да въведем ред и таксите да бъдат такива, каквито са предвидени в данъчната теория. Защото сега те препятстват страшно много бизнеса и не са конституционно съобразни. В срещите ни с бизнеса ни казаха парадоксални неща. Примерно за износ на зърно се иска фито такса, която е около 2 евро, колкото е печалбата от тон зърно. И нашите зърнопроизводители ползват румънските пристанища, а не българските, за да не плащат таксата“, обясни той и допълни, че има и други подобни примери. Според него голяма е темата за обществените поръчки. Цонев подчерта, че счита,че новият ЗОП няма да облекчи процеса. „При търговете подходът трябва да е диференциран, защото са различни проблемите в браншовете“, каза Цонев. „Специално в строителството голям проблем е критерият „Най-ниска цена“. Последиците от него ги виждаме всеки ден по пътищата. Друга голяма група проблеми са предварителните условия, където често само не е написано името на фирмата, която ще спечели. Ние сме готови да инициираме промени в ЗОП. Мисля, че е време той да бъде направен от браншовите организации“, акцентира Цонев. Той не подмина и въпроса с липсата на кадри. Според него проблемът има огромни измерения и работодателите настояват за либерализиране на трудовото законодателство с оглед внос на служители отвън. От ДПС предлагат специалностите, които са нужни за бизнеса, да са по държавна поръчка. „Обжалването също много пречи в инвестиционния процес във всичките му фази. Надявам се на следваща среща да дискутираме по-подробно темата“, каза Цонев. За сектор „ВиК“ той сподели, че публично-частното партньорство няма алтернатива за отрасъла и не вижда възможност държавата през бюджета или европейските програми да реши глобално въпросите. „В основата на нашата програма е създаването на електронното правителство. Всички мерки, които се предлагат, няма как да се случат без него и ще работим по темата“, допълни Цонев. „Голям проблем е, че липсва диалог между политическите партии. Дори на една маса не се сяда. Следващият проблем е, че когато липсва политическа продуктивност, най-лесното е да намериш различието на другия и да насочиш отрицанието към него“, каза Мустафа Карадайъ и допълни, че през последната година са положени от тяхна страна сериозни усилия, за да могат трите големи партии – ГЕРБ, БСП и ДПС, да говорят по най-важните теми за страната. „ДПС няма нужда от политическо противопоставяне. Има няколко теми, по които е необходимо национално съгласие и устойчивост в позициите, независимо кой е на власт“, допълни той. „Срещата ни даде определени насоки. Мисля, че разбрахте нашите приоритети. Радвам се, че в голяма част нашите теми съвпаднаха с въпросите, които вие повдигнахте. Сред тях е административната тежест. Щом сме в една посока на идеите, то остава само да ги реализираме. И трябва да го направим, включително и електронното правителство“, обясни председателят на ДПС. „Трябва съвместно да развиваме държавата, защото това не може да се случи, ако няма сериозен бизнес. Приоритет номер едно е образованието, но трябва да има пряка връзка и с обучението, и с реализацията“, подчерта той и добави, че бизнесът трябва да има изпреварващи предложения за развитие на сектора. „Благодаря ви за срещата, както казах, програмата за управление на ДПС ще бъде написана на 27 март. Благодаря ви и за идеите, които ни дадохте, те ще намерят своето място в нея“, заяви в заключение Мустафа Карадайъ. КСБ проведе среща и с „Обединените патриоти – НФСБ, „Атака“ и ВМРО“. За нея четете подробно в следващия брой на в. „Строител“. Инж. Николай Станков, председател на УС на КСБ: КСБ ще внесе и в следващото НС законопроектите, уреждащи инвестиционния процес в строителството Засегнахте доста от въпросите, които ни вълнуват, благодаря за конкретиката. Наистина тези мерки за ограничаване на административната тежест, които вие споделихте, биха имали добър ефект. Ние изготвихме два доклада по темата. Единият е за това каква е тя в България, говоря за сферата на строителството. Вторият е за в Европа. Оказва се, че въпреки че всички процедури у нас се базират на европейските директиви, ние сме на едно от първите места в ЕС по административна тежест. В Англия например средата за бизнеса е много по-облекчена. Ще ви предоставим нашите анализи. Образованието също е много сериозен проблем. То трябва да е в синхрон с нуждите на бизнеса. След като създадем кадрите, е важно и да ги задържим, така че отново засягаме въпроса с най-ниската цена. Ефектът от нея не са само дупките по пътищата, както се изразихте. Тя има много негативен социален ефект, защото не се плаща достатъчно на хората, декапитализират се фирмите и намалява тяхната конкурентоспособност. Нашето предложение е критерият „Най-ниска цена“ да бъде премахнат от обществените поръчки. Друг закон, освен ЗОП, който е променян не малко пъти, е Законът за устройство на територията (ЗУТ). Той е на практика тежък нормативен акт и, следвайки го, се работи много трудно. Ние предложихме три закона, които да го заместят. Това са закони, заимствани от немската практика и адаптирани към нашите условия. Предоставени са на министерства, както и на комисии в предишното НС, но засега без резултат. Ще ги внесем отново и в 44-ото НС, разчитаме на вашата подкрепа както за приемане на нормативните актове, така и по всички важни за бранша теми, които обсъдихме на срещата. Инж. Симеон Пешов, почетен председател на КСБ: Ние строителите също сме зелено настроени, но мислим и за държавния интерес Преди да поставя няколко въпроса, искам да предадете специални поздрави на Ремзи Осман, който е един от хората, които подкрепиха създаването на Камарата на строителите в България. Той участва при изготвянето на Закона за Камарата на строителите като председател на парламентарната Комисия по регионална политика и местно самоуправление. Това не трябва да се забравя. Връщам се на закона. Той допринесе за това в отрасъла да има уникален строителен регистър - ЦПРС, с онлайн връзка, с бази във всички области, с данни за всички фирми - малки и големи. Признаването на регистъра от администрацията веднага води до намаляване на бюрокрацията. Белите компании са в ЦПРС, черните го заобикалят и отиват директно при кметовете. Препоръката в тази връзка е да се обърне повече внимание на администрацията на общинско ниво. Въпросите, които засегнахте, са много - административната тежест, кадрите в строителството и т.н. Много трудно се намират работници и служители, защото ниското заплащане, което е свързано с най-ниската цена, доведе до отлив на кадри от строителството към Испания и Англия. Доволен съм, че изразихте това становище за най-ниската цена. Средната цена на магистралите в България за 1 км е 3 млн. евро, след нас е Дания с 6 млн. евро. Най-ниската цена води до декапитализация на нашите фирми. Другият въпрос, с който се спекулира, е за това, че големите фирми печелят поръчките. Ние нямаме нито една голяма компания, която да има повече от 3% от обществените поръчки. 75 фирми реализират 12-13% от обществените поръчки като брой и 15-20% като нетен приход. Няма монопол в България, а между малки и големи фирми има синхрон. Това, че някой казва, че големите дружества вземат всичко, само създава проблеми в строителството. Във вашето политическо говорене не съм го чул и благодаря! Благодаря и че не говорите за спиране на санирането. Един въпрос, по-скоро препоръка, а не питане – проблемът с някои самозвани екозелени. Мога да цитирам 5-6 големи инвестиционни проекта, които закъсняват заради тях. Сега имаме проблем с Кресненското дефиле. Искат държавата да изхарчи 600 - 700 млн. лв. отгоре, за да се реализира тяхната идея дефилето да се затвори. Ние строителите също сме зелено настроени. Искаме нашите обекти да са в добра среда. Но искаме да има и икономическа полза за държавата. И накрая бих си позволил да отправя едно послание. Това го казах и на другите две големи партии, с които вече проведохме срещи – ГЕРБ и БСП. Чета във вашата визия, че пише „България е в тази криза поради липса на консенсус“. Нашето желание, на бизнеса, е първо да има стабилност. Без нея няма икономика и развитие. За да има стабилност в следващия парламент, трябва да има консенсус по няколко основни теми - за демографията, за енергетиката, за инфраструктурата и за националната сигурност. Съберете се с другите политически сили, карайте се, но се обединете, за да върви България напред. Инж. Благой Козарев, член на ИБ и на УС на КСБ: Трябва да се намерят средства за отрасъл „ВиК“ Председател съм на секция „Хидротехническо строителство, ВиК мрежи и съоръжения“ към КСБ. Така са се стекли нещата, че за да тръгнат европейските програми – ОП „Околна среда“ и Програмата за развитие на селските райони, по които трябва да се инвестира в инфраструктурните проекти в отрасъла, е необходимо да приключи водната реформа. Тя е стигнала донякъде, но за нас е важно да знаем как вие виждате възможностите тя да се реализира. За нас като бизнес е важно да знаем кога ще се отворят програмите. От своя страна, България има разработена стратегия за ВиК сектора. Нуждите за минимални инвестиции в него са изчислени на 12 млрд. лв. При по-песимистичен вариант те достигат до 20 млрд. лв. За нас е ясно, че тези средства са една огромна цифра. По европейските програми ние максимум можем да усвоим 1,5 млрд. или 2 млрд. евро. Останалите пари не е ясно откъде ще се появят. Основен проблем е, че трябва да се реши въпросът с цената на водата. Реално погледнато, не се отчитат икономическите фактори, които я определят. Цената не се коментира, защото тази тема преди избори не е много популярна. Искам да знам вашето мнение за различни модели на публично-частно партньорство за привличане на средства в отрасъла или ако имате някакви други идеи за осигуряване на финансов ресурс. Нашият анализ е, че инвестирането в сектора може да стане по два начина – от държавния бюджет или през цената на водата. Инж. Николай Чомаковски, член на УС на КСБ: Нужно е завършване на електронното правителство Благодаря, че сте тук, за да водим този разговор. Говорим за цифрово общество и за намаляване на административната тежест. Четох наскоро, че има около 800 000 души в държавната администрация. Това е повече от 10% от населението на страната. Всички тези хора за съжаление по-скоро не помагат на бизнеса, а му пречат. В платформата си цитирате окончателното завършване на електронното правителство. България е на първо място на глава от населението по IT специалисти. Те са изключително грамотни, много успешни и работят по целия свят. Тези хора могат да бъдат ангажирани с един национален конкурс да подпомогнат работата за окончателното завършване на електронното правителство и цялата административна реформа. Ако се създаде електронно правителство, всичко ще се извършва по електронен път и нещата ще станат много по-лесни за бизнеса.