КСБ и ЧЕЗ ще работят като партньори

Камарата на строителите в България и „ЧЕЗ Разпределение България” АД сложиха ново начало в отношенията си, насочени към активен диалог за решаването на най-важните проблеми на строителите с електрораз-пределителното дружество. Това стана на среща на ръководството на КСБ с регионалния мениджър на компанията за България Петър Докладал. На нея присъстваха председателят на КСБ инж. Светослав Глосов, зам.-председателят Венелин Терзиев,  изп. директор Иван Бойков, областният председател на КСБ - София, инж. Николай Станков и инж. Искрен Миланов от УС на ОП-София.
Тръгвайки от тезата, че КСБ трябва да се разглежда не като клиент на ЧЕЗ, а като корпоративен партньор, строителите поставиха на масата някои от най-големите си проблеми. Основният акцент, разбира се, беше въпросът с изкупуването на трафопостовете и присъединяването на обектите към мрежата.
„Знам, че най-големият проблем е този и смисълът на срещата е да обменим мнения как той може да бъде решен. Във вестник „Строител” прочетох за някои конкретни случаи, искам да се запозная с други такива и да видя ситуацията в общ план. Загрижен съм!”, с тези думи Петър Докладал изрази одобрението си, че такава среща най-после се случва. Според него КСБ и „ЧЕЗ Разпределение България” АД стоят на една лодка като предприемачи и бизнесмени и затова имат общи цели и задачи за борба с кризата.
Инж. Глосов пък изрази готовност, от страна на Камарата, да съдейства по всички начини за решаване на въпросите: „Подготвили сме списъци с фирми, към които ЧЕЗ има задължения. В момент на криза дружествата изнемогват и всеки лев им е скъп. Тук става дума за един наистина актуален и болезнен въпрос на оцеляване.”

На срещата присъства и Атанас Дандаров, който е член на УС на електрораз-пределителната компания.
Той обясни проблема с намаляването на одобрените инвестиционни планове на компанията.
„За нас е много трудно да изкупуваме всички съоръжения. Инвестиционните разходи, които ни се признават, са на стойност 70 млн. лв., което е крайно недостатъчно”, заяви той.
„При нас беше създаден специален отдел „Придобиване на енергийни съоръжения”. Основната тежест на работа на този отдел са тези съоръжения, които са изградени скоро и са във връзка с присъединяването им. Имаме отработена
вътрешна процедура за това и каквото можем да вложим, го влагаме. Това обаче не е достатъчно да наваксаме, проблемът дори се задълбочава. Ние получаваме повече искания в рамките на годината, отколкото можем да обработим във финансов план”, обясни Дандаров.
Годишният резултат на „ЧЕЗ Разпределение България” за 2010 г. показва, че възвръщаемостта на вложения капитал е само 2,75%. Според Дандаров това се дължи на факта, че системно се ограничават както оперативните, така и инвестиционните разходи. Няма възможност за приходи и от повишаване на цената на тока в бъдеще, тъй като тези цени определят конкурентоспособността на българската икономика и поради това те се задържат ниски.
Проблемът може да бъде разграничен в две направления. Едната част е натрупаните задължения, а другата – предстоящи такива. Атанас Дандаров се оплака и от крайно усложнената нормативна уредба. В тази връзка Камарата има възможности и механизми да съдейства, добави той.
От ЧЕЗ смятат да решат проблема с изготвянето на стратегия за постепенно изкупуване.
Техните представители на срещата повдигнаха и въпроса с цената за присъединяване. „Искаме да съгласуваме с КСБ актуализация на тази цена, защото тя не се е променяла от 2002 г. насам”, заяви Дандаров.
Според Венелин Терзиев  обаче проблемът с инвестиционната програма си е вътрешнофирмен за „ЧЕЗ Разпределение България”
и от дружеството трябва да намерят начин да си го решат.
Той дори предложи техните финансови експерти да преразгледат разходите в отделните пера на програмата, за да може повечето от тези 70 млн. лв. да отиват за изкупуване на трафопостове.
Председателят на КСБ инж. Светослав Глосов набеляза и други важни за бранша проблеми. Те са свързани още със започването на самия процес на изграждането. „От това, което коментираме, е видно, че фирмите, които изграждат трафопостовете за собствена сметка, хвърлят много повече пари, отколкото ЧЕЗ има в инвестиционната си програма.
Друго, което трябва да се отбележи, е, че сроковете са големи, а цялостният процес – тежък.
Оказва се, че като започнеш да правиш едно съоръжение, ти трябват минимум 3-4 месеца само за да съгласуваш етапите един след друг. Внасяш документите и след всеки чакаш по два месеца, докато получиш становище или предварителен договор. Така минават месеци, а за бизнеса времето е скъпо”, обясни инж. Глосов.
„Идва моментът на приемането на сградата и на съответното захранване. Какво се случва – сградата получава разрешение за ползване, но не може да се ползва, защото трябва да се помолим да се доставят електромерите. Отново минава много време. И тогава предприемачът, който е направил сградата, започва да плаща неустойки”, продължи председателят.
Следващ момент е разрешението за изкупуване.
Минават няколко месеца, докато възложителят получи такъв договор. Подписва се единствено строителят и договорът остава в канцелариите на ЧЕЗ, където чака да бъде парафиран. Едва когато това стане, тогава вече електроразпределителното дружество е длъжно да се разплати. Този мълчалив отказ се получава, защото компанията няма необходимите средства – нещо, което бе потвърдено на срещата. Атанас Дандаров обясни, че е търсил всякакви решения, обръщал се е за помощ към одиторски компании и финансови съветници. „Търсим механизъм как да решим проблема. Това чакане не е
въпрос на произвол”, каза той.
Венелин Терзиев изтъкна друг проблем в отношенията между „ЧЕЗ Разпределение България” АД и българските строители.
„На ваши обекти не знаем как се работи.
Искаме да ни информирате за търгове, за да може там да участват наши членове. Това ще даде добър резултат и за инвестиционната ви програма, защото ще изберете качествени строители”, заяви той.
Освен това на срещата бе решено да се възобнови идеята за т.нар. червен телефон, който да е спешна връзка между ЧЕЗ и членовете на Камарата, които имат спешни и конкретни проблеми.
Инж. Искрен Миланов от УС на ОП на КСБ в София беше подготвил подробен материал за проблемите, които строителите срещат в отношенията си както в частност с ЧЕЗ, така и с всички експлоатационни дружества. Той сподели няколко идеи и забележки. „Изискването за предоставяне под нотариална форма на сервитутни права за кабели под 1000 волта, така както е записано в Наредба №16, не е необходимо. Често процедурата по изкупуването започва, след като сградата вече има Акт 16. Тогава обектите вече са разпределени на физически лица като субекти на собствеността. Строителят трябва със задна дата да събере съгласието на стотици или десетки свои клиенти, които да учредят право на сервитут за кабел, в който има нищожно малък материален интерес. Фактът, че едно съоръжение е прието с Акт 16, е достатъчен то да бъде изкупено от електроразпределителното дружество”, заяви той.

В края на дискусията Петър Докладал и Атанас Дандаров разкриха някои бъдещи планове за работата на компанията си. Те споделиха, че техният стремеж е
до 5 години изграждането на всеки трафопост да бъде финансирано от „ЧЕЗ Разпределение България” АД и осъществявано от строителните фирми,
след проведен конкурс. „Искаме да променим и начина, по който работим в посока максимално ефективно влагане на инвестиционните средства. Ще се борим за една по-реална цена за присъединяване и ще се стремим към максимална прозрачност. В рамките на нашия проект за редизайн на процесите за нови присъединявания има няколко общи цели. Едната е да се постигне по-строго управление на инвестициите. Другата цел е да се съкратят сроковете”, обобщи Дандаров, като поиска Камарата да осигури експерти, които да помогнат в този процес. Това ще се осъществява със становища на КСБ по конкретни документи, изготвени от електроразпределителното дружество.
Участниците определиха ролята на тази първа среща като взаимно информиране и поставяне на основите на един нов диалог занапред. „Ние, строителите, проучваме, проектираме, съгласуваме, изграждаме за наша сметка и въвеждаме в експлоатация едно съоръжение, което от момента, в който ние го присъединим, ЧЕЗ започва да получава на своята сметка пари за платен ток от своите абонати. „Не сме клиенти, а сме партньори и комуникацията между нас не трябва да става в клиентските центрове”, заяви инж. Искрен Миланов. Оттук нататък срещите ще са по-чести, обещаха участниците, а председателят на Камарата инж. Глосов обобщи, че строителите се надяват те да дадат своите добри резултати както за бранша, така и за цялото общество.