Екип на в. „Строител“ Комбинирането на грантове и финансови инструменти е бъдещето за развитие не само на строителния бранш, но и на цялата икономика на България и на ЕС. Около това се обединиха участниците в Третата международна конференция „Предизвикателствата пред кохезионната политика 2014 – 2020. Гъвкав Европейски бюджет и финансови инструменти в подкрепа на строителния сектор“. Тя бе организирана от Искра Михайлова, председател на Комисията по регионално развитие на Европейския парламент, Камарата на строителите в България и в. „Строител“. Форумът бе открит от Искра Михайлова и председателя на УС на КСБ инж. Николай Станков. „Ние вече се научихме да работим с европейските структурни фондове, да разчитаме на бюджета на ЕС като подкрепа за развитие на българските региони и конкуренто­способността на икономиката ни. Но сега живеем в по-различно време с най-разнообразни предизвикателства и точно затова говорим за гъвкав бюджет, за модернизация на кохезионната политика“, подчерта Михайлова. „Каквито и да са промените, браншът трябва, от една страна, да е информиран за тях, а от друга – да бъде достатъчно подготвен. КСБ е организация, която се развива с поглед към бъдещето“, каза от своя страна инж. Станков. „Много ми се иска използването на инструментите на финансовия инженеринг да е трайна част от палитрата на европейското финансиране“, заяви вицепремиерът Томислав Дончев. „От решаващо значение е да се използва пълният потенциал както на всички фондове, така и на финансовите инструменти по оперативните програми“, отбеляза министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. „В крайна сметка няма значение какъв ще е ресурсът, основната цел, която трябва да си поставим, е да реализираме проекти с максимално висока добавена стойност. А България има потенциала да го направи“, заяви министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски. „Нашата амбициозна цел по време на Българското председателство е да дадем посока на дебата за кохезионната политика и бюджета на Eвросъюза след 2020 година“, отбеляза министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 Лиляна Павлова. По думите на кмета на София Йорданка Фандъкова за градовете е изключително важно кохезионната политика да продължи. „Необходимо е отсега да започнем да подготвяме следващата финансова рамка. Нека се възползваме от времето да помислим за добавената стойност и поради каква причина търсим увеличаване на европейските ресурси“, подчерта зам.-председателят на ЕК Юрки Катайнен. Вазил Худак, зам.-председател на ЕИБ, информира, че през октомври в София ще бъде открит изнесен офис на банката. „Необходимо е да разглеждаме грантовете като част от комбинация на различни източници на средства“, каза Франк Лий от ЕИБ. По думите на Киетил Тонинг, избрания за президент на FIEC, се наблюдава процес на възстановяване на бранша.        Комбинирането на грантове и финансови инструменти е бъдещето за развитие не само на строителния бранш, но и на цялата икономика на България и на ЕС. Около това се обединиха участниците в Третата международна конференция „Предизвикателствата пред кохезионната политика 2014 – 2020. Гъвкав Европейски бюджет и финансови инструменти в подкрепа на строителния сектор“. Тя бе организирана от Искра Михайлова, председател на Комисията по регионално развитие (КРР) на Европейския парламент (ЕП), Камарата на строителите в България (КСБ) и в. „Строител“. Форумът бе открит от Искра Михайлова и председателя на УС на КСБ инж. Николай Станков. Юрки Катайнен, зам.-председател на ЕК с ресор „Работни места, растеж, развитие и конкурентоспособност“, и Вазил Худак, вицепрезидент на ЕИБ, бяха специални гости на събитието. В него се включи и избраният за президент на FIEC Киетил Тонинг, встъпващ в длъжност през 2018 г. Франк Лий, ръководител на отдел „Консултации по финансови инструменти“ към ЕИБ, изнесе презентация на тема „Консултантска подкрепа за финансови инструменти“. От българска страна във форума участваха вицепремиерът Томислав Дончев, Николай Нанков, министър на регионалното развитие и благоустройството, Ивайло Московски, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Лиляна Павлова, министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 г., кметът на Столичната община Йорданка Фандъкова. В събитието се включиха и зам.-министрите на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова и Малина Крумова, Ивелина Василева, председател на парламентарната Комисия по околната среда и водите, Халил Летифов, председател на парламентарната Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения, Искрен Веселинов, председател на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, арх. Здравко Здравков, главен архитект на Столичната община, Надя Данкинова, изп. директор на Фонд ФЛАГ, инж. Галина Василева, ръководител на УО на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“, Цонка Дрянкова, главен директор на Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“, инж. Иоанис Партениотис, вицепрезидент на КТ „Подкрепа“, експерти от МФ, МРРБ, НКЖИ, Фонд Мениджър на финансовите инструменти, и много други. В конференцията от страна на КСБ участваха почетният председател инж. Симеон Пешов, инж. Николай Николов, зам.-председател на УС на КСБ и председател на ОП на КСБ – Бургас, инж. Христо Димитров, зам.-председател на УС на КСБ и председател на ОП на КСБ – Варна, членовете на УС на КСБ инж. Любомир Качамаков, Николина Филипова, Любомир Пейновски, Иван Иванов, председатели на Областни представителства на Камарата. Сред участниците бяха и арх. Борислав Игнатов, председател на УС на Камарата на архитектите в България, инж. Иван Каралеев, председател на УС на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране в България, проф. д.а.н. арх. Борислав Борисов, ректор на Висшето строително училище „Любен Каравелов“ и други. „За мен е удоволствие и голяма чест да открия за трета поредна година вече традиционната конференция, организирана от КСБ и от мен като представител на ЕП. Имам огромното желание българският строителен бранш и всички, свързани с инвестиции в инфраструктура у нас, да бъдат максимално добре информирани, да участват активно в процеса на взимане на решение за родната позиция в контекста на общата европейска политика. За мен конференцията е мандат, който ми се дава от българския строителен бранш за по-нататъшната работа по много важните въпроси, касаещи бизнеса и бранша, които предстоят да се разглеждат в ЕП“, заяви при откриване на форума Искра Михайлова и добави, че Европейският проект е изправен пред редица предизвикателства – миграцията, сигурността, климатичните промени, възстановяването на икономиката, ниския темп на растеж и недостига на инвестиции. По думите й е необходимо да съумеем да привлечем в максимална степен допълнителни средства от публични и частни източници. „Ние вече се научихме да работим с европейските структурни фондове, да разчитаме на бюджета на ЕС като подкрепа за развитие на българските региони и конкуренто­способността на икономиката ни. Но сега живеем в по-различно време с най-разнообразни предизвикателства и точно затова говорим за гъвкав бюджет, за модернизация на кохезионната политика, за възможностите за комбиниране на структурните фондове с други финансови инструменти на ЕС като Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ). Изключително съм радостна, че зам.-председателят на ЕК Юрки Катайнен прие да участва в конференцията, защото той е човекът, който стои в основата на реализацията на ЕФСИ“, подчерта председателят на КРР. „На едно от последните си заседания ЕП взе решение за продължаване на ЕФСИ. Аз лично съм радетел в бъдеще да се търси много близко сътрудничество, комбинация и допълняемост между структурните фондове, плана „Юнкер“ и възможностите на финансовите инструменти“, отбеляза Михайлова и допълни, че през септември ще продължат преговорите на ниво Триалог - ЕП, Съвета и ЕК, по т.нар. досие „Омнибус“, което означава подобряване и модернизиране на финансовите регламенти за плановия период до 2020 г. „КРР в ЕП успя да изгради свое становище, достатъчно обективно и съставено с подкрепата на екипа на ЕИБ, което подкрепя първоначалното предложение на ЕК. То ще бъде в основата на бъдещия Триалог“, каза тя. Михайлова информира, че през юли от ЕК е представен документът за размисъл за бъдещите финанси на ЕС. По думите й той е изключително важен, защото предлага някои основни формулировки. Поставя на дневен ред въпроса за добавената стойност на всеки европейски проект. Говори за важността на допълняе­мостта на всички инструменти на ЕС, за ефективност и за възможности за развитие на европейската структурна политика.   „Преди няколко дни беше публикуван нов документ, който е иницииран от зам.-председателя на ЕК Катайнен и еврокомисаря по регионална политика Корина Крецу. Той е свързан с интелигентната специализация и възможностите за развитие на европейските региони. Радвам се да видя в него моменти, които са обсъждани в КРР и сме дискутирали на предишните ни форуми – за териториално сътрудничество и за възможностите, което то дава, за структурните фондове, за допълняемостта между частни вложения и европейския бюджет, за публично- частното партньорство, за ЕФСИ, за развитието на финансовите инструменти“, отбеляза Михайлова. „Срещаме се във време, когато ЕС преодолява тежки предизвикателства, когато подготвя бъдещето си след 2020 г., когато ЕС и ние трябва да се справим с Брекзит, но във време, когато Съюзът се консолидира все повече и повече“, завърши приветственото си слово председателят на КРР на ЕП. „За мен е чест за трета поредна година заедно с г-жа Михайлова да бъдем домакини на международната конференция на високо ниво, която през 2017 г. е посветена на възможностите, които финансовите инструменти предоставят в подкрепа на строителния сектор“, заяви инж. Николай Станков. „Бих искал да подчертая, че за строителния бранш политиката на сближаване остава от жизнено важно значение. Близо 80% от заетостта на сектора се генерират от обществени поръчки по проекти, финансирани от европейските структурни фондове. Сами разбирате колко е важна кохезионната политика за нас“, добави той. „Днес ЕС е изправен пред редица предизвикателства, за които трябва да се търсят решения, за да бъдат преодолени. Най-вероятно ще настъпят промени, които ще се отразят на политиката на сближаване“, подчерта той. „Каквито и да са промените, браншът трябва, от една страна, да е информиран за тях, а от друга – да бъде достатъчно подготвен. КСБ е организация, която се развива с поглед към бъдещето. Стремим се винаги да вървим една крачка напред, за да защитаваме и гарантираме по най-добрия начин интересите на един от най-важните сектори в икономиката – строителния. Ето защо приветстваме организирането на конференция точно на тази тема. Финансовите инструменти ще са основа за привличане на частните инвестиции като добавка към публичните финанси, които както всички знаем, винаги са недостатъчни“, каза инж. Станков. „Необходимо е да чуем от първо лице – от най-високопоставените представители на европейските и българските институции, от представителите на ЕИБ – как браншът може да се възползва от възможностите, които финансовите инструменти предоставят. Ще се радваме и да чуем информация за начините за опростяване на процедурите, защото усложнените процедури създават пречки за бизнеса и са в състояние да откажат МСП да се възползват от финансовите инструменти. Очакваме да получим информация за възможностите за консултантска и техническа подкрепа за подготовка на проектите, особено що се касае до малките и средните фирми“, подчерта той. „Бих искал да благодаря на г-жа Михайлова, която е двигателят на събитието, специално на вицепрезидент Катайнен, както и на всички гости от европейските и българските институции“, подчерта инж. Станков. „Водени от препоръката, че като гледаме настоящето, трябва да мислим за бъдещето, няма как разговорът да се върти само около изпълнението на този програмен период и средствата, предвидени за финансов инженеринг, няма как да не прониква и разговорът за това какво ще се случва след 2020 г. Започвайки дебата за бюджета и бъдещето на кохезионната политика, трябва да си отговорим на куп ключови въпроси. Ако мога да си направя закачка с трите К-та на Българското председателство, тук също говорим за К-та –колко, къде, какво, как“, каза в приветствието си вицепремиерът Томислав Дончев и добави, че към момента разговорът е силно дисперсен и изключително вредно се фокусира върху числото – размера на бюджета. По думите му това не е най-голямата тема. „В същото време водим концептуален разговор какво да финансираме. Това е доста по-съществен въпрос, но тук се коментират от средства за социално включване до закупуване на въоръжение. Дискутираме териториалния обхват, но и този разговор не е много концентриран, защото започваме от най-радикалния сценарий, където кохезионната политика се фокусира в еврозоната, и стигаме до осигуряване на пари за Северна Африка, за да намалеят част от проблемите в ЕС“, обясни той и подчерта, че дискусията има смисъл, ако започне с въпроса каква е целта, която следваме. Според Дончев финансирането на база спонтанен каприз, на исторически признак или този, който най-силно вика, не е най-правилната политика. То трябва да следва цел. „Ако имаме голяма политическа задача, то това е дефинирането на целта. Аз не знам нищо по-лошо от това да се харчат пари, ако не е ясно за какво са те. В най-лошия случай може да са две или три цели, които гоним – по-висок растеж, сигурност, други дългосрочни приоритети. Списъкът няма как да е дълъг и да обхваща повече от три, защото в противен случай няма никакъв фокус на финансиране“, заяви вицепремиерът. „Връщайки се към предизвикателствата на настоящето – безспорно изключително важно е да се научим да комбинираме традиционното грантово финансиране с инструментите за финансов инженеринг“, акцентира той. По думите му рециклирането на средства е добро, но то не може да бъде универсална цел само по себе си. То е важно, предполага парите да се ползват повече от веднъж и се фокусира върху проекти, които планират приход. Процесът обаче трябва да има посока. Според Дончев освен абстрактната цел средствата да се рециклират, трябва да се мисли за социалния и икономическия ефект от тях. „Нужно е да се намери балансът между различния модел на финансиране на проекти. Абсурдно е да се реализира чрез грантове нещо, което може да се осъществи възмездно. При тази ситуация публичните институции и пари изместват частните. Това не е грешка, а е на ръба на престъплението. Почти толкова лошо е да решим да реализираме нещо чрез финансов инструмент, което обаче не е годно за него и няма да постигнем социално-икономическия ефект, който гоним“, обясни вицепремиерът. Той припомни добрия опит по инициативите JESSICA и JEREMIE и комбинирането с традиционните модели за финансиране. „Научихме няколко изключително важни неща. Необходима е координация. Ако изброя всички инструменти като източници за финансиране и за получаване на техническа помощ, ще ми трябва доста време. Ориентацията в такава среда е сложна. Необходимо е правилно таргетиране кой проект откъде може да получи финансиране“, подчерта той. „Много ми се иска използването на инструментите на финансовия инженеринг да не бъде краткотрайна мода. Това трябва да е трайна част от палитрата на европейското финансиране. За съжаление във времето назад се е появявало нещо като силно атрактивно, но после е изчезвало“, заяви той. „Не бива да забравяме голяма цел, а тя е освен максимален икономически ефект да събудим заспалите пари, затова разговорът ни има огромно значение. Добрите проекти също могат да раздвижат средствата“, обясни Дончев. „Имам препоръка към колегите от КСБ. Един строител не се интересува от вида на финансирането на проекта, той има за цел да го изгради максимално качествено на възможно най-добра цена. Колеги, обаче Вие сте предприемачи, търсете нови форми на партньорство с финансови институции, с консултанти, работете заедно с държавата да намерите къде са тези сфери и проекти, включващи строителство, но имащи и друга част, които ще помогнат да събудим спящите пари. И една малка подсказка - мислете в сферата на енергийната ефективност и на водния сектор“, обърна се вицепремиерът Дончев към участниците във форума. „Поздравявам Ви за успешния формат и за избора на тема за конференцията, защото те касаят постигането на значим напредък по една от най-важните инвестиционни и инфраструктурни програми, а именно „Региони в растеж“. Убеден съм, че всички виждаме положителния ефект от изпълнението на кохезионната политика както през миналия, така и през настоящия програмен период“, заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. „Всички си даваме сметка, че светът се променя. Изпълнен е с нови предизвикателства и във времето на бюджетни съкращения от решаващо значение е да се използва пълният потенциал както на всички фондове, така и на финансовите инструменти по оперативните програми“, подчерта той. „Често се казва, че след приключване на сегашния програмен период финансирането в ЕС ще придобие друго измерение и характер, ще премине от грантово финансиране към финансови инструменти. От 2020 г. ще се говори все по-често по темата за рециклираните пари, които се ползват повече от веднъж и продължават да движат икономиките доста по-дълго от отпусната безвъзмездна финансова помощ. Затова и ние колкото по-бързо се научим да се възползваме от тях, толкова по-лесно ще се адаптираме към новите условия“, отбеляза Нанков. Той припомни натрупания през програмния период 2007 – 2013 г. опит с финансови инструменти. Реализирани са проекти с висока добавена стойност чрез инициативата JESSICA за малко над 250 млн. лв. „И ако стойността не е толкова важна, всички ние можем да си дадем сметка какво е направено, като посещаваме градовете София, Пловдив, Русе, Варна, Бургас, Стара Загора и Плевен, какви проекти се реализираха в здравна, социална, образователна инфраструктура, изградиха се нови пазари, паркинги и културни институции“, поясни Нанков и добави, че в рамките на „ОПРР 2014 – 2020” за финансови инструменти има ресурс от 375 млн. лв. Те ще бъдат разпределени в три фонда за градско развитие, които трябва да стартират до края на тази година като част от Фонда на фондовете. Единият ще е за София, другите два за Северна и Южна България. По тях ще бъдат финансирани проекти както на общините, така и на бизнеса. Ще се стимулират публично-частните партньорства. „Предлаганото нисколихвено кредитиране по ОПРР със сигурност ще даде възможност на българските градове да станат икономически по-развити и социално по-привлекателни“, каза в заключение министър Нанков. „Това, към което трябва да се стремим, според мен е да бъдем рационални, да бъдем предвидими и да извлечем максималното от възможностите, които ще ни бъдат предоставени през следващите години. Действително в крайна сметка няма значение какъв ще е ресурсът – дали безвъзмезден, под формата на заеми, финансови гаранции и т.н., основната цел, която трябва да си поставим, е да реализираме проекти с максимално висока добавена стойност. А България има потенциала да го направи“, заяви министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията. „Въпреки че на картата има само два основни коридора, които са приоритетни за ЕК, истинската карта показва, че единствената държава, която се пресича от пет, е България, като единият е р. Дунав. Това са потенциални възможности пред всички нас и ние сме длъжни да ги покрием с адекватна инфраструктура. Разбира се, предизвикателството е голямо“, обясни той. „Ако досега сме го правили с ресурсите, които са по Оперативна програма „Транспорт“ и Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“, от тази година имаме възможността да включим и другия финансов инструмент - Механизма за свързване на Европа. До голяма степен планът „Юнкер“ може да бъде използван в определени проекти, които се структурират на чисто пазарен принцип“, добави министър Московски. „Нашата амбициозна цел по време на Българското председателство е да дадем посока на дебата за кохезионната политика и бюджета на Eвросъюза след 2020 година“, заяви по време на конференцията министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 Лиляна Павлова и подчерта още, че първите предложения на ЕК по следващата Многогодишна финансова рамка ще бъдат представени по време на Българското председателство – първата половина на 2018 г. „Важно е страната ни да излезе със заключения, аргументи за опростяването на политиките, за обвързването на финансирането с финансовите инструменти и предложения как тези политики да се реализират“, каза министър Павлова. „Темата е в наши ръце и от нас зависи да не бъдем просто присъстващи, а да зададем формата и дневния ред, посланията, посоката и рамката им, за да могат те не само да бъдат чути, но по тях да продължат своята работа и Австрийското, и най-вече Румънското председателство“, поясни тя и допълни, че освен балансьор и неутрален председател на Съвета на Европейския съюз страната ни трябва да защити и националната си позиция. „След проведения Седми кохезионен форум на ЕК в Брюксел през миналия месец София е именно домакин на конференция за политиката на сближаване. Благодаря специално на Искра Михайлова и на КСБ за тези последователни действия за трети пореден път да се организира конференция именно с присъствието и на строителния бизнес, и на всички, които формират политиките в ЕС. Поканата, отправена към мен да участвам, я приемам като кмет на града домакин, но и като един от основните и крайните бенефициенти на средствата от ЕС“, заяви кметът на Столичната община Йорданка Фандъкова. По думите й за градовете е изключително важно кохезионната политика да продължи. „Ние заявихме това и в Брюксел, казваме го и тук. Тя трябва да бъде по-гъвкава и по-ориентирана към резултати за хората. В същото време потвърждавам ключовото значение на финансовите инструменти в подкрепа на устойчивото развитие на градовете за подобряване качеството на живот“, добави кметът Фандъкова. „Необходимо е отсега да започнем да подготвяме следващата финансова рамка. Нека се възползваме от времето да помислим за добавената стойност и поради каква причина търсим увеличаване на европейските ресурси“, подчерта зам.-председателят на ЕК Юрки Катайнен. Той посочи, че според анализите на Комисията повишените инвестиции в инфраструктура ще продължат да бъдат двигателят за развитие на строителния сектор. „Наясно сме, че в България европейските средства основно отиват в бранша – за развитие на транспортния сектор и на инфраструктурата. Европейските средства ще продължат да играят важна роля за подобни проекти, както и например за сгради с нулево потребление на енергия“, обясни той и добави, че подобряването на инвестиционната среда ще бъде важна стъпка. Вицепрезидентът на ЕК съобщи, че през октомври ЕИБ ще организира свое местно представителство в София. „ЕИБ е най-голямата финансова институция в света. Миналата година сме финансирали проекти на стойност 74 млрд. евро. Около 25 млрд. евро са за проекти, касаещи строителната индустрия - инфраструктура, пътища, болници и т.н.“, заяви Вазил Худак, зам.-председател на ЕИБ, и допълни, че строителната индустрия може да се възползва от финансовите инструменти, от помощта за кредити. Той също подчерта, че през октомври в София ще бъде открит изнесен офис на банката. „Грантовете ще продължат да се използват, но трябва да бъдат влагани по-умно. Необходимо е да ги разглеждаме като част от комбинация от различни източници на средства“, каза Франк Лий от ЕИБ. „Финансовите инструменти съвсем не са нови за България. Вие имате много голямо конкурентоспособно предимство, защото вече сте реализирали успешни проекти по тях. Предвидили сме събития, които ще организираме в България тази година, за да разясним използването на финансовите инструменти“, обясни той. „Европейската строителна индустрия допринася за 8,6% от БВП в Европа. В сектора работят повече от 3 млн. предприятия, за които пък работят над 40 млн. служители. Общата стойност на произведеното от дружествата е 1,2 млрд. евро през изминалата година“, заяви Киетил Тонинг, избраният за президент на FIEC, встъпващ в длъжност през 2018 г., който представи състоянието на сектора в Европа. По думите му се наблюдава процес на възстановяване, който стартира през 2014 г. Според него сред основните двигатели за бранша през 2016 г. е било строителството на нови частни сгради. „Комбинацията между безвъзмездни срества и различни инструменти и грантове е начинът, по който в бъдеще ще се осигурява финансиране на различни проекти“, обобщи в края на форума инж. Николай Станков. „В България имаме много възможности за конкретни предложения, но и нужда да подредим приоритетите си и да решим кое с какво бихме могли да финансираме. Дотук страната ни се фокусира върху усилието да усвояваме структурните фондове, сега трябва да се насочим към това да се възползваме от всичките източници на средства“, каза в заключение Искра Михайлова, председател на КРР на ЕП, и благодари на участниците в конференцията.     Ивайло Московски, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията: Обсъждаме изграждането на интермодален терминал в Индустриална зона „Божурище” За интеграцията както вътре в страната, така и на Балканите е нужен механизъм за финансиране, който да бъде използваем от всички страни. Последните две седмици е изключително актуална темата за коридор №8, свързващ Черно и Адриатическо море през Албания, Македония и България. Организираха се срещи на най-високо ниво. Там именно виждам много активна ролята на ЕИБ, тъй като ако нещо бави този проект и спъва изпълнението му към днешна дата, то това са различните механизми за финансиране, които имат държавите. Да кажем, че ние с Италия можем да ползваме оперативните си програми или други функциониращи инструменти като членове на ЕС, но Албания и Македония няма да могат. Обсъдихме с колегите, че трябва да се организира среща и ЕИБ да се включи активно, за да вървим горе-долу с един и същ темп при реализацията на коридора. Беше декларирано от Йоханес Хан, еврокомисар с ресор „Европейска политика за съседство и преговори за разширяване“, че проактивно и целево ЕК ще настоява за осъществяването на коридор №8. От друга страна, в държавата текат процеси, които ще променят възможността за инвестиции в транспорта. Визирам конкретно това, което правят колегите от Агенция „Пътна инфраструктура“ за въвеждането на ТОЛ система. В момента основно финансираме през оперативната програма железопътна и пътна инфраструктура, както и столичното мет­ро. Пристанищна и летищна инфраструктура се развиват главно чрез инвестиции по механизъм за публично-частно партньорство чрез Закона за концесиите. В момента в Народното събрание се разглежда новият проект на нормативния акт. След въвеждането на ТОЛ системата ще има много обекти, които ще бъдат привлекателни за частните инвеститори от страна на банките, защото ще генерират гарантирано по-висока добавена стойност и по-скоро ще бъдат връщани вложенията. Хубаво е да се продължи с опити за комбинация на грантови схеми с различните видове средства от банковия сектор, но трябва да има оптимален баланс между публичната полза от този актив и съответно неговата комерсиална страна. България ще генерира атрактивни проекти за инвестиции и в бъдеще. Това ще стане поради факта, че географското ни положение е такова или че като цяло инфраструктурата има огромен потенциал, защото тя трябва да бъде изградена със съответното качество. Така строителният бранш може да разчита на потенциал за реализиране на своите възможности. Искам да поздравя голяма част от българските компании, които вече постигнаха изключително високо ниво и се реализират извън България. Те достойно защитават своя капацитет. От наша страна полагаме максимални усилия да осигурим възможност да бъдат изграждани обекти. С министъра на икономиката Емил Караниколов разгледахме възможността двете ведомства съвместно да реализираме строителство на интермодален терминал в Индустриална зона „Божурище“. Водят се срещи на експертно ниво между ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ и „Национална компания индустриални зони“ ЕАД за обсъждане на проекта в детайли. В Индустриална зона „Божурище“ се предвижда да бъдат генерирани над 30 000 работни места в следващите няколко години, което е още една предпоставка за изграждане на подобен тип съоръжение. Обсъжда се още свързване на зоната с метро или градска железница, като двете министерства имат готовност да работят и в тази посока. Планираме със средства от ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ да направим предпроектно проучване и технически проект за терминала, а след това ще търсим подходящи форми за финансиране на строителството. Другият обсъждан съвместен проект с Министерството на икономиката е строителството на интермодален терминал във Видин. Той също е доказано целесъобразен, тъй като крайдунавският град разполага с изградена индустриална зона. По отношение на дълговете на Български държавни железници предстои среща с кредиторите по облигационния заем. Плановете са до края на следващата година всички задължения да бъдат погасени.     Лиляна Павлова, министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018: Целта ни е да дадем посока на дебата за кохезионната политика на ЕС след 2020 г.   Благодаря на председателя на Комисията по регионално развитие към ЕП Искра Михайлова и на Камарата на строителите в България за това, че в този момент организираха форума. Той е възможност да се проведе дискусия за бъдещето на кохезионната политика и европейския бюджет след 2020 г. Много е важно България, подготвяйки се за първи път да поеме Председателството на ЕС, да очертае приоритетите, но и позицията, които искаме да отстояваме в общоевропейския дебат. Ние имаме специфична роля. От една страна, като държава председател на Съвета сме длъжни да бъдем балансьор и арбитър по всички теми в европейския дневен ред, започвайки от наболелите – сигурност, миграция и отбрана, минавайки през нелекия дебат за Брекзит и бъдещето на ЕС с по-малко средства, но с тяхното по-ефективно използване. Ще проведем т.нар. триалози за приемане на законодателството в областта на дигиталния пазар, енергетиката, икономиката, конкурентоспособността, малки и средни предприятия и много други горещи теми. Радвам се, че ще имаме честта именно по време на Българското председателство да започне дискусията за бъдещата многогодишна финансова рамка и за кохезионната политика след 2020 г. заедно с общата селскостопанска политика. Освен като един добре балансиран и стабилен председател на ЕС ние трябва да защитим и националната позиция, което трябва да стане с конкретни аргументи и примери. Необходимо е да докажем, че традиционните политики като тази на сближаването трябва да продължат, но и да предложим как да не пренебрегнем новите предизвикателства, как грантовете да бъдат съчетани по-добре с финансовите инструменти и да има допълняемост между тях. Българските приоритети за председателство са формулирани в три основни послания. Първото е консенсус. Ще търсим такъв по темите сигурност и миграция, както и по темата за Западните Балкани. Второто послание е конкурентоспособност, където защитавайки комбинацията между безвъзмездно финансиране и средствата от финансовите инструменти, ние трябва да дадем добрите практики и опит, които България натрупа за разлика от много други държави. Ако погледнем доклади на Европейската сметна палата, финансовите инструменти по JESSICA и JEREMIE у нас бяха реализирани с добра възръщаемост. Има какво да дадем и да предложим в бъдещия дебат как може да съчетаваме грантове и финансови инструменти. Третият приоритет е кохезията – тук е политика на сближаване, многогодишната финансова рамка след 2020 г. Провеждаме форуми за обществени обсъждания и консултации, за да получим обратна връзка и аргументи как по-добре да представим приоритетите си, от една страна, и да формулираме нашата национална позиция. Календарът на Българското председателство в основната си част е готов. Той включва задължителните събития на ниво европейски институции в Брюксел – съвети на министри, а в България предвиждаме няколко важни дебата. Това е тема, която с г-жа Михайлова обсъждахме. Най-важният от тях ще е за кохезионната политика. Целта ни е да дадем посока на дискусията за политиката на сближаване на ЕС след 2020 г. Благодаря на вицепремиера Томислав Дончев, който помогна в сътрудничество с останалите министри и с Комитета на регионите (КР) да бъде проведен много важен форум в началото на юни 2018 г. Той ще е в широк формат - министри, отговорни за кохезионната политика, ЕК, Генерална дирекция „Регионална политика“ на ЕК, ЕП, КР, международни финансови институции и т.н. По време на събитието ще начертаем заключенията и посланията как ние виждаме бъдещето на кохезионната политика, на финансовите инструменти, включително как те могат да подкрепят строителния сектор. Темата е в наши ръце и от нас зависи да не бъдем просто присъстващи, а да зададем формата и дневния ред, посланията, посоката и рамката им, за да могат те не само да бъдат чути, но по тях да продължат своята работа и Австрийското, и най-вече Румънското председателство. Ще работим да сме достоен председател на Съвета на ЕС, но и да устоим националната позиция.   Йорданка Фандъкова, кмет на Столичната община: В настоящия програмен период успяхме да защитим проекти за около 1 млрд. евро   Мисля, че всички признават, че София е добър пример за усвояване на европейски средства за подобряване на градската среда. Резултатите, които постигнахме през последните години, се дължат до голяма степен именно на доверието, което изградихме с нашите европейски и национални партньори. Софиянци всекидневно виждат как се инвестират европейските средства и смятам, че това се оценява и от ЕК. Благодаря много за сътрудничеството на ЕК, на ЕП и, разбира се, на традиционните ни партньори от ЕИБ, и на българското правителство, което винаги подкрепя и стои зад проектите на общините у нас. По всеки един от приоритетите за развитието на София като зелен и иновативен град - подобряването на качеството на въздуха, опазването на околната среда, енергийната ефективност, новите технологии, качественото образование и социалното включване, ние защитаваме предложения, които се финансират с евросредства. От 2007 до 2013 г. София реализира проекти на обща стойност 3 млрд. лв., като 2 млрд. лв. от тях бяха безвъзмездно европейско финансиране. Безспорно най-мащабният и със значение както за по-добрия градски транспорт, така и за подобряването на околната среда и качеството на въздуха това е метрото. През изминалия програмен период бяха инвестирани общо около 450 млн. евро в него. Най-важното е, че строителството на подземната железница не спира, то продължава и в настоящия програмен период. Това беше първият проект, финансиран от ЕК у нас, от новия програмен период. Започваме и същинското изграждане на метрото в „Овча купел“ на 3,8 км линии и 4 станции заедно с буферен паркинг, интермодална връзка с жп линия София – Перник. Продължава строителството на 8-те км, които започнахме миналата година. Предвиждаме през 2019 г. да завършим общо 12 км и нови 130 хил. души дневно да използват най-удобния и екологичен градски транспорт. След изграждането на третата линия очакваме общо намаляване с 90 хил. т годишно на вредните емисии във въздуха. Метрото ще заеме половината от дела на градския транспорт. Благодарение на европейската солидарност София има модерна система за третиране на битови отпадъци. Тук специално искам да благодаря отново на г-жа Искра Михайлова, която като министър на околната среда и водите има личен принос за успешното финализиране на проекта. Чрез общинските търговски дружества натрупахме изключително добър опит в използването на финансовите инструменти през предишния програмен период. Чрез инициативата JESSICA успяхме да изградим нов парк, многофункционален спортен комплекс, да реконструираме пазари, да модернизираме болници и поликлиники. Това е важен опит, който ни позволява, да планираме в настоящия програмен период 2014 – 2020 г. да се възползваме отново от финансовите инструменти. Постигнатият резултат е много по-голям от реконструкция и модернизация. Той е, че успяхме да въведем строга финансова дисциплина сред общинските търговски дружества. Голяма част от тях дотогава имаха доста печална слава. Ще спомена само „Софийски имоти“ и „Общински пазари“. Сега те вече са дисциплинирани дружества, които изплащат своите задължения, а в същото време предоставят по-добра услуга на хората. В настоящия програмен период успяхме да защитим проекти за около 1 млрд. евро. По-голямата част от тях са отново за метрото – 490 млн. евро. Паралелно се работи по проектите за интегриран градски транспорт, за образователна, социална и културна инфраструктура. Очакваме максимално да се възползваме от средствата по ОП „Околна среда“. В момента изпълняваме проекта за изготвяне на регионалното прединвестиционно проучване. Надяваме се през 2019 г. да успеем да кандидатстваме за около 400 млн. лв. за изграждане на ВиК мрежа в редица квартали на София. Накрая искам да подчертая и партньорството ни със строителния бизнес. Чрез оперативните програми и възможностите, които финансовите инструменти ни дават, София беше и остава един от най-големите възложители на бранша. Това, разбира се, е голяма отговорност, която изисква много добра координация и изключително ефективен контрол за качеството и сроковете на работа. Гражданите на столицата са компетентни и заинтересовани от качеството и сроковете на процеса на строителните дейности. Апелирам към фирмите да работят така, че да имат грижата не само за престижа на своята компания, но и за строителния сектор като цяло. Ние ще продължим да бъдем Ваш надежден и строг партньор. В София по обектите работят над 25 различни строителни компании. Само в изпълнението на метрото като главни изпълнители работят 12 фирми и 10 като доставчици на оборудване. Благодаря на Камарата на строителите в България за сътрудничеството. Сред въпросите, които разискваме с КСБ, е и подготовката на кадрите. Смятам, че това е ключова тема за успешната реализация на обектите. Тук е ролята на институциите, но и на Камарата за подкрепа на този важен процес.     Николай Нанков, министър на регионалното развитие и благоустройството: Приходите от ТОЛ системата и е-винетките ще са 860 млн. лв. на година   Пред журналисти след форума министър Нанков съобщи, че се обмисля от 1 януари увеличаване на цената на еднодневните винетки за тежкотоварни автомобили, които в момента са прекалено ниски - 21 лв. „Септември ще вземем политическо решение за промяната. С обсъждането на Бюджет 2018 г. ще се повдигне въпросът. От Агенция „Пътна инфраструктура“ готвят анализ за еднодневните винетки, които се ползват най-много и с тях се таксува преминаващият транзитно тежкотоварен трафик“, обясни министърът. По думите му в момента цената на таксите за леки автомобили е несъизмеримо висока на фона на винетките за тежкотоварните. Тенденцията от 2014 г. до момента е колите да издържат пътния сектор, като анализите сочат, че в момента 67% от приходите от винетки идват от леките автомобили. „Моето мнение е, че цената на винетката за тях не трябва да се повишава, но за товарните - категорично трябва да има промяна. Тежкотоварният и транзитен трафик трябва да плаща повече, защото руши повече инфраструктурата и замърсява околната среда. Не по-малко от 10 000 автомобила преминават транзитно дневно през страната ни“, подчерта Нанков. Той обясни, че най-справедливият модел за заплащане на ползване на инфраструктурата ще е въвеждането на ТОЛ системата и електронните винетки. Според анализите най-консервативните прогнози сочат, че минималните приходи, които се очакват след въвеждането на тази система, са 660 млн. лв. годишно от товарния трафик и 200 млн. лв. от леки автомобили. „Така очакваните приходи през първата година от въвеждането на ТОЛ системата са от 800 млн. лв. до 1 млрд. лв.“, каза Нанков. По думите му само приходите от товарния трафик биха се равнявали на 1,5 млн. лв. на ден, които в момента се губят. Министърът потвърди, че се готви иск срещу фирмите, които обжалват процедурата за внедряване на ТОЛ системата. Ангажирани са независими одитори, които изготвят нужните изчисления. „От обжалванията губим всички граждани, които пътуват всеки ден по пътищата. Едно е да се поддържа републиканската пътна мрежа с 300 млн. лв., колкото получаваме сега, друго е с 1 млрд. лв.“, добави той. Приходите ще бъдат съобразени с модела на тарифиране. Пътищата, които ще се обхванат от системата, ще станат ясни с решение на МС по предложение на МРРБ и АПИ. Моделът за тарифиране ще се избере, като се въведе ТОЛ системата. Един от принципите ще е заплащане за изминато разстояние и тонаж. Ще има възможност за разнообразно тарифиране на различните пътища, както и според часа на преминаване и пиковите дни и часове, какъвто е немският модел. Министър Нанков посочи, че с повечето приходи ще имаме възможност да построим и АМ „Хемус“, скоростен път Ботевград - Видин, АМ „Русе - Велико Търново“, уширението на Бургас – Слънчев бряг, тунел под Шипка. Сумата за тези проекти е 7 млрд. лв. Той посочи, че сега с бюджет от 300 млн. лв. се строи и ремонтира много по-малко, а 80 млн. лв. от тези средства отиват за зимно поддържане.   Юрки Катайнен, зам.-председател на ЕК с ресор „Работни места, растеж, развитие и конкурентоспособност“: Трябва да мобилизираме частните вложения, които да се добавят към европейските фондове Комисията е тук да гарантира, че България може да се възползва максимално от всички ресурси   От 1 януари 2018 г. в рамките на 6 месеца ще протече Българското председателство на Съвета на ЕС. Сигурно ще бъдат проведени инициативи, касаещи Фонда за отбрана и други проекти в областта на отбраната. Председателството обаче ще даде тласък и на подготовката на следващата рамка за бюджета на ЕС. Не трябва да си специалист, за да разбереш, че следващата финансова рамка ще бъде много трудна за организиране. Бюджетът ще бъде много по-малък. Брекзит ще доведе до дупка от 12 до 15 млрд. евро, което трябва да се вземе под внимание. Като бивш финансов министър мога да кажа, че кризата никога не е била нещо добро. Но трябва да използваме тази възможност да реформираме европейския бюджет, за да станем по-конкурентни. На 100% съм сигурен, че ако не го направим, ние ще продължим да работим по същия начин, а трябва да се реорганизираме. Всичко се променя, защо да не се промени и кохезионната политика? Не знам в каква посока, доколко и в какъв размер, но смятам, че политиката на сближаване ще бъде различна през следващите 10 години. Това огромно предизвикателство в областта на бюджета ще ни даде възможност да се отърсим от някои ненужни неща, да видим дали не може да използваме, да създадем, ако щете, да подменим част от сега съществуващата европейска рамка. Не трябва да забравяме и темите отбрана, миграция и иновации. Бюджетът ще бъде труден. Но по-добре да не се депресираме от това обстоятелство. Нека да бъдем иновативни. Освен това трябва да си напомняме, че няма такова нещо като европейски пари. Това са средствата от работещите, от бизнеса и т.н. През 2013 г. като министър-председател на Финландия провеждах заедно с екипа си преговорите за текущата многогодишна финансова рамка. Считам, че в крайна сметка получихме добър резултат. Ще подчертая, че Финландия е вносител в европейския бюджет. Връщайки се в страната ми, ми се наложи да обяснявам защо ние трябва да плащаме повече от съседните ни държави. Казах, че кохезионната политика създава добавена стойност. Искам да подчертая, че трябва да оценяваме добавената стойност, която създава европейския бюджет. Трябва да убедим гражданите на държавите ни, че има смисъл да съществува европейската рамка. Това означава, че членките провеждат политика в съответствие с тази на ЕК. Комисията е тази, която задава предложенията, но хората, които взимат решенията, са в националните правителства, затова говорете с гражданите, създаващи нетната стойност на вноските. Държавите, които са вносители в европейския бюджет, трябва да проведат по-широк дебат за добавената стойност на бюджета и защо е важна солидарността, която съществува в Европа. Парите трябва да дойдат отнякъде и те идват от данъкоплатците. Необходимо е отсега да започнем да подготвяме следващата финансова рамка. Нека се възползваме от времето да помислим за добавената стойност и поради каква причина търсим увеличаване на европейските ресурси. Според нашите анализи повишените инвестиции в инфраструктура ще продължат да бъдат двигателят за развитие на строителния сектор. Наясно сме, че в България европейските средства отиват основно в строителния бранш – за развитие на транспортния сектор и на инфраструктурата. Европейските средства ще продължат да играят важна роля за подобни проекти, както и например за сгради с нулево потребление на енергия. Подобряването на инвестиционната среда ще бъде важна стъпка. Към края на юни планът „Юнкер” се радва на голяма поддръжка и са ангажирани 2,9 млрд. евро за инвестиции от заделените 15 млрд. евро. Средствата са за всички държави членки. Очаквам 430 хил. малки и средни предприятия (МСП) да се възползват от тях. Приветствам готовността на правителството Ви да подкрепи МСП в тази насока. Наясно съм с предизвикателствата в българския строителен сектор - закъснели плащания, качество на кадрите и др. Запознаха ме с нуждата от облекчаване на регулаторната рамка и нейното подобряване, което ще стимулира вложенията. Производителност­та на труда също е от огромно значение. Един конкурентоспособен сектор буквално ще донесе ползи за по-добре функционираща икономика и по-високо качество на живот на гражданите. Строителната индустрия играе много важна роля с оглед на ефективното изразходване на ресурсите. ЕК е наясно с това. По пакета за енергийна ефективност (ЕЕ) имаме няколко цели, по които ще трябва да работим. Много е важен целият жизнен цикъл на сградите и тяхната енергийна ефективност. Постигнали сте доста голям напредък в този контекст. Но данните сочат, че половината от потреблението на енергия е от домакинствата. В България енергийната бедност е проблем и голям процент от домакинствата не са в състояние да затоплят качествено домовете си. Говорим за 60%. Ако направим сравнение с 2005 г., тази негативна тенденция бележи спад, но въпреки това 60 е един много голям процент. Енергийната ефективност и енергийният интензитет на българските домакинства е незадоволителен. ЕЕ е отговорът на всички тези проблеми и води до намаляването на енергийното потребление и на разходите. ЕК прие пакет за Интелигентно финансиране за енергийно ефективни сгради. Тази инициатива има за цел да подпомогне мерки за ЕЕ и надгражда успешните досегашни практики. През есента ще докладваме текущото състояние по достигане на целите на ЕЕ. Ще заложим нови за енергийния сектор и за строителния сектор. По отношение на финансовата подкрепа и грантовите схеми за 2014 - 2020 г. България има 300 млн. лв. за подобряване на ЕЕ. По линия на Кохезионния фонд ЕС е отделил общо 18 млрд. евро за енергийна ефективност за периода. От тях могат да се възползват и представителите на строителния бизнес. Виждаме, че това се случва и в България, и в София. За периода 2007 – 2013 г. Столичната община е получила близо 500 млн. евро за изграждането на метрото. Това носи огромни ползи за жителите на града. През настоящия период ще бъдат отделени още средства за разширение на подземната железница. България ще получи 6 млрд. евро за транспорт, образование, инфраструктура, регионално развитие и др. Всички обаче сме единодушни, че публичните инвестиции са недостатъчни, за да покрият изцяло нуждите на обществото. Затова трябва да мобилизираме частните вложения, които да се добавят към европейското финансиране. Това е изключително важно в годините на ограничени финансови ресурси, когато трябва да се възползваме възможно най-добре от публичните средства. Европейското финансиране не трябва да бъде самоцел. Необходимо е то да се използва разумно. Добър пример е Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ). Към края на юли се очаква вложенията в България да бъдат 1,1 млрд. Отнесено към БВП - страната Ви е една от държавите, която получава най-голям процент средства от ЕФСИ. Очакваме институциите да подпомагат ефективното им изразходване. Радвам се, че мога да съобщя, че ЕИБ ще организира свое местно представителство в София. Ако някой иска да използва възможностите на плана, от октомври трябва само да посети офиса във Вашата столица. Искам да подчертая, че ЕИБ е най-голямата банка, два пъти по-голяма от Световната. Това е един от нашите най-големи активи, особено когато говорим как да финансираме структурната и регионалната политика. Комисията е планирала няколко механизма за подкрепа - стандартизирани финансови инструменти, консултантски услуги, обмен на опит между администрациите на различни държави. Всички тези мерки показват възможностите за комбиниране на Европейските структурни и кохезионни фондове. Ние търсим начини за опростяване на финансовите инструменти, за да осигурим максимална помощ за европейските граждани и бизнеса. Искам още един път да подчертая и да призова да използваме наличните инструменти по най-добрия начин. ЕК е на Ваше разположение, ако имате нужда от помощ за комбинирането на различни финансови ресурси, ние сме тук да Ви помогнем. Тук сме, за да гарантираме, че България може да се възползва максимално от всички ресурси.     Вазил Худак, зам.-председател на Европейската инвестиционна банка: Финансовите инструменти учат на отговорност, защото средствата трябва да бъдат върнати Виждам КСБ като наш партньор   Благодаря на г-жа Искра Михайлова, председател на Комисията по регионално развитие на ЕП, за организирането на конференцията. България има толкова силни жени, жени с визия – Искра Михайлова, Кристалина Георгиева, Лиляна Павлова, Илияна Цанова и др. Не знам какво правите и как, но това е чудесно и е изключителен принос към европейските политики. Финансовите инструменти (ФИ) са възстановяващи се средства. Те се дават за реализация на проектите, но трябва да се върнат след това. ФИ могат да се съчетаят с грантовете. При ФИ трябва да се мисли как ще се върнат средствата. Разполагаме с 21 млрд. евро за финансови инструменти, с които ще се осъществят проекти, които не биха намерили подкрепа от частния сектор и банките. Както заяви зам.-председателят на ЕК Юрки Катайнен, ЕИБ е най-голямата финансова институция в света. Дейността ни е отражение на външните приоритети на ЕС. ЕИБ е най-активна в страните на предприсъединителен етап и в съседните на изток и на юг. Наред с това работим и с държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн, Азия и Латинска Америка и подпомагаме развитието на местния частен сектор, социалната и икономическата инфраструктура и проекти в областта на климата. За изминалата година сме осигурили 75 млрд. евро. Около 1/3 от тях – близо 25 млрд. евро, са за предложения в строителния сектор. Това са проекти за изграждане на инфраструктура, пътища, болници и т.н. За да осигурим максимален ефект, ЕИБ кредитира обосновани проекти, като предоставяме технически и финансови консултации. Строителната индустрия може да се възползва от финансовите инструменти – като техен директен ползвател или изпълнител в проекти, осъществявани от държавата, общините и др. Финансовите инструменти учат на отговорност, защото средствата трябва да бъдат върнати. Ще Ви дам няколко примера за използването им в сектора, без да посочвам конкретните имена на дружествата. Италианска компания получи 30 млн. евро по линия на публично-частно партньорство (ПЧП) за строеж на болница. ПЧП е изключително успешна форма. Чрез заем шведска фирма ще изгради здания с почти нулево потребление на енергия. В Полша имаме примери за отпускането на подобни кредити за строителство на социални жилища. Когато бях министър на икономиката, финансирахме голям проект по линия за ПЧП за изграждането на околовръстното шосе на Братислава, Словакия. ЕИБ ни предостави средствата. Работихме заедно със Словашкия инвестиционен холдинг, който е със структура много сходна с тази на Фонда на фондовете в България. Словашкият инвестиционен холдинг инвестира свой собствен капитал в този проект. Една испанска компания спечели търга за изграждането на обекта. Друг пример мога да дам с околовръстното шосе на Краков в Полша. За него са заделени около 100 млн. евро. Беше създадено дружество със специално инвестиционно предназначение, което получи тези средства от ЕИБ и взе и допълнително финансиране от местната банка за развитие на Полша. Наскоро отпуснахме 50 млн. евро по Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) за създаването на ТОЛ система в Словения. В Унгария има много интересен проект в областта на здравеопазването, наречен „Здраве Будапеща”. Става въпрос за изграждането на нови болници и обновяването на стари в Будапеща с инструменти от ЕФСИ и допълнително финансиране от страна на унгарското правителство. Това са само част от примерите, които мога да Ви дам. Финансовите инструменти са средства, които са добър източник и които могат да запълнят инвестиционната празнина, която не може да бъде запълнена по друг начин. Рискът също се понижава съществено. Ние работим пряко и с частния сектор. В България разглеждаме области и сектори, в които има силни частни кандидати. Туризмът традиционно е важен отрасъл за Вашата икономика. Там има голям потенциал, както и в селското стопанство и фармацевтичната индустрия. Не на последно място са и някои иновативни сектори като информационни технологии и др. Водим добър диалог с министъра за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 Лиляна Павлова относно приоритетите на председателството. Обсъждаме областите, в които ние може да помогнем, защото част от основните Ви послания ще бъдат Западните Балкани. Ние присъстваме там активно. Наскоро стартирахме инициатива за гарантиране на устойчивост. Това ще бъдат проекти за икономическа и социална инфраструктура в държави като Сърбия, Босна и Херцеговина и т.н. Смятам, че български строителни фирми могат активно да участват в тези проекти като изпълнители. Обсъждахме с министър Павлова и кохезионната политика като тема на Вашето председателство. Там също може да съдействаме. Искам да подчертая, че ние сме отворени към проекти да бъдем Ваш източник на финансиране и на подкрепа. ФИ придобиват все по-голямо значение, тъй като по изчисления на ЕК необходимите за Европа инвестиции всяка година са в размер на 300 млрд. евро. Годишният европейски бюджет е два пъти по-малък и той не е предназначен само за инвестиции, а също и за сигурност, социално подпомагане и др. Наличните в Европа средства не са достатъчни, за да запълнят тази ниша, затова трябва да се използват финансови инструменти, които могат да привлекат и частния сектор като партньор. Това стои в основата на плана „Юнкер“. В сектора на строителството, който е от голямо значение, особено когато става дума за развитие на инфраструктурата, ние виждаме множество възможности за използване на финансови инструменти заедно с грантовете. Например ние обсъдихме с Министерството на регионалното развитие и благоустройството доизграждането на автомагистрала „Струма“, която е изключително важна за България на юг към Гърция. Трудно се осигурява нужното финансиране за ключови пътища и коридори, които трябва да бъдат построени в България. Парите от европейските фондове са добър вариант, тъй като не се налага да ги изплащате, но са недостатъчни. Можете да използвате средства от държавния бюджет, но и те не биха стигнали, така че най-добрият начин да получите допълнителен ресурс е чрез тези ФИ и привличането на частния сектор. Ние като европейска банка, предоставяща подкрепа чрез ФИ и собствено кредитиране, бихме могли да допълним парите, идващи от европейския и държавния бюджет. През 2016 г. отпуснатите от ЕИБ заеми в България възлизат на 467 млн. евро. За изминалите пет години – 2012 – 2016 г., банката е осигурила средства в размер на 1,6 млрд. евро за инвестиционни проекти, важни за икономическото развитие на страната Ви. Дейността ни тук обхваща всички определящи стопански сектори – от инфраструктура в транспорта, съобщенията, енергетиката и околната среда до производство и услуги, в т.ч. подкрепа за малки и средни предприятия (МСП) с помощта на местни финансови институции. С цел подпомагане на проекти, изпълнявани от малки предприятия, през изминалата година банката на ЕС предостави 237 млн. евро на България чрез инициативата за МСП. По нея ЕИБ и ЕК споделят рискове с финансовия сектор, като насърчават кредитирането на МСП и компании със средна капитализация. Това кредитиране чрез посредници допринася значително за устойчивия растеж и заетостта чрез улесняване на получаването на заеми при най-изгодни условия. През 2016 г. ЕИБ предостави заем в размер на 150 млн. евро на Българската банка за развитие под формата на кредитно посредничество. Това бе първата операция на ЕИБ в публичния сектор на България, която ползва подкрепата на бюджетната гаранция на ЕС по линия на ЕФСИ. В допълнение към кредитната си дейност предоставяме консултантски услуги на публични и частни субекти в България и помагаме за ускоряване изпълнението на важни инфраструктурни проекти и за усвояването на средствата от Съюза. През миналата година страната Ви подписа с ЕИБ меморандум за разбирателство, касаещ Европейския консултантски център по инвестиционни проекти. Чрез него в София се създава консултантска платформа за проекти. Отворени сме за сътрудничество с организации от различни индустрии. Строителните компании са важни за инфраструктурното развитие на страните. Имаме проекти, в които пряко финансираме фирмите в бранша, или такива, в които строителните компании участват с изграждането на автомагистрали, железопътни линии, болници, университети и др. Така че със сигурност бихме искали с Камарата на строителите в България да обсъдим проекти, които са в интерес на дружествата от сектора, както и включването на български строителни компании в проектите, които могат да бъдат финансирани от ЕИБ. Виждам КСБ като наш партньор.     Франк Лий, ръководител на отдел „Консултации по финансови инструменти“, ЕИБ: Подкрепата на ЕИФ за микро- и социални предприятия възлиза на 121 млн. евро ЕИБ активно предоставя консултантска помощ   Радвам се, че присъствам на тази отворена дискусия по много важна за Европейския съюз тема – бъдещето на кохезионната политика. Искам да изразя огромната си благодарност, че имам възможност да съм тук сред толкова високопоставени гости. Мисля, че това, което прави г-жа Искра Михайлова, е забележително. На мнение съм, че има много какво да се говори за предизвикателствата пред кохезионната политика и най-вече за финансовите инструменти (ФИ) в подкрепа на строителния сектор. Ние трябва да внимаваме как точно използваме ФИ. Нужно е да разглеждаме грантовете като част от комбинацията с различни средства - от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ). Финансовите инструменти съвсем не са нови за България. Имате много голямо конкурентоспособно предимство. Вие сте напред в използването им. Имате успешни проекти, реализирани чрез тях. Ние много активно предоставяме консултантска помощ за изграждане на капацитет - не само на България, а и на всички държави членки. Помагаме на всички онези, които имат нужда да стъпят здраво на крака и да използват финансовите инструменти по начин, който ще бъде изключително конструктивен. В това отношение България отново е сред пионерите. Ние сме горди, че работим с Вас. Все пак говорим за близо 60 млн. евро във финансови инструменти в по-обикновените сфери като регионалното развитие, но и в по-иновативни браншове като микрокредитирането на финансови организации, а и в по-свързани с конференцията сегменти като преработването на отпадъци и инфраструктурните обекти за пречистване на вода. Искам да подчертая, че за тази цел ние имаме една т.нар. платформа за финансови инструменти. Тя е финансирана и създадена от ЕК и ние работим с екипа й, за да разширим познанието относно ФИ, техния капацитет и начин на употреба. Може би най-важното, което искам да отбележа, е, че трябва да се разясни на всички членки на Съюза какво точно представляват ФИ. В този ред на мисли ние ще проведем поредица от събития. В България предвиждаме до края на годината да презентираме платформата за финансови инструменти. През следващата година ще организираме и конференции за европейското съфинансиране, а също така и за финансирането на селското стопанство в България. Така че отново можем да кажем, че Вашата страна е пионер относно показването на това как работят финансовите инструменти. В строителната индустрия ФИ са концентрирани в малките и средните предприятия. Те са насочени към подобряване на градската среда и повишаване на енергийната ефективност. Това са два сегмента, които спомагат за увеличаване на работната ръка в строителството. Надяваме се, че чрез финансовите инструменти ние ще концентрираме повече инвестиции от частния сектор, което значи, че ще има по-голяма нужда от строителния бранш и ще се развие икономиката. Ще посоча и добър пример за използване на финансови инструменти в Литва, който стартира през предходния програмен период 2007 – 2013 г. и продължава и през настоящия. Досега повече от 400 млн. евро заемни средства са договорени да подобрят енергийната ефективност в над 1700 апартамента и 16 студентски общежития. Осигурени са още 100 млн. евро чрез ЕФСИ. По този начин се очаква да бъдат реновирани 4000 сгради и да се създадат 35 хил. работни места. Европейският консултантски център по инвестиционни въпроси е съвместна инициатива на ЕК и ЕИБ в рамките на Инвестиционния план на Европа. Центърът осигурява достъп до редица програми и инициативи за консултантска и техническа помощ и чрез своята мрежа от партньорски институции. Организатори на проекти, публични органи и частни компании могат да получат техническа помощ, която да подпомогне успешното начало на техните проекти, да им осигури готовност за инвестиции, да предостави консултации за подходящи източници на финансиране и възможност за достъп до уникален набор от технически и финансов експертен опит. Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) е специализирано поделение на ЕИБ, което предоставя решения за рисково финансиране на финансови посредници в подкрепа на малките и средните предприятия (МСП) и дружества със средна капитализация и насърчава иновациите в Европа. През 2016 г. бяха ангажирани 9,45 млрд. евро, благодарение на които ще бъдат привлечени допълнителни капитали на стойност близо 42,7 млрд. евро. Посредством бизнес линия ЕИФ мобилизира общо 3,2 млрд. евро за 117 сделки с дялово участие във фондовете на ранен етап от развитието и на фаза растеж, които се очаква да донесат 18,5 млрд. евро. В сферата на гаранциите са заделени 6,2 млрд. евро по 206 операции, които генерират 23,6 млрд. евро под формата на нови заеми за МСП. Подкрепата на ЕИФ за микро- и социални предприятия възлиза на 121 млн. евро, като общата сума на кредитите надхвърля 580 млн. евро. В резултат на това през 2016 г. от фонда бе осигурена подкрепа за над 175 хил. МСП и за запазване на близо 1 млн. работни места.     Киетил Тонинг, избран за президент на FIEC, встъпващ в длъжност през 2018 г.: КСБ е активен член на FIEC, аз и моят екип ще работим интензивно с нея Изказвам огромните си адмирации и възхищение към организаторите на форума   Занимавам се със строителство повече от 30 години и следя развитието на бранша. Интересно ми е да видя различните нива на прогрес. Всяка държава има разнообразен подход и е изключително ценно да се изучи всеки един. Това, което ми направи най-голямо впечатление по време на Третата международна конференция „Предизвикателствата пред кохезионната политика 2014 – 2020. Гъвкав Европейски бюджет и финансови инструменти в подкрепа на строителния сектор”, е уникалната възможност на едно място да се съберат хора от много висок ранг. Ясен знак, че темата е важна не само за бранша, но и за представителите на Европейската инвестиционна банка и на Европейската комисия. Нека все пак да отбележим, че сега е лято и въпреки това имаше огромен интерес от страна на участниците, което означава, че очевидно предизвикателствата пред кохезионната политика касаят всички. Камарата на строителите в България (КСБ) е наясно в каква ситуация се намира страната й и какви са предизвикателствата, особено по отношение на грантовете. Трябва да се отбележи, че присъствието на вицепремиер и министри от управляващия кабинет е достатъчно доказателство за важността на събитието. Внимателно следях и техния интерес към изказването на зам.-председателя на Европейската комисия за заетост, растеж, инвестиции и конкурентоспособност Юрки Катайнен. Така че изказвам огромните си адмирации и възхищение към организаторите на форума. Също така искам да благодаря на председателя на Комисията по регионално развитие в Европейския парламент Искра Михайлова и председателя на УС на КСБ инж. Николай Станков за поканата им. За мен бе изключително удоволствие да участвам във форума в София. По този начин имам възможността да представя пред широката общественост какво точно е Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC) като организация в строителния сектор. Във FIEC членуват 29 национални федерации от 26 държави, в които участват строителни фирми - големи, малки и средни. Камарата на строителите в България е много активен член на организацията, ние работим с нея в тясно сътрудничество. Позволете ми да споделя с Вас, че екипът на FIEC в Брюксел излиза с ежегоден статистически доклад, който се оценява високо в икономическата област и от политиците. Европейската строителна индустрия допринася за 8,6% от БВП в Европа. В сектора работят повече от 3 млн. строителни предприятия, в които са заети над 40 млн. служители. Всичко това ни помага да правим наистина прецизна оценка на строителството в ЕС, като смело мога да заявя, че се наблюдава процес на възстановяване на бранша, който стартира през 2014 г. Слабо, бавно е възстановяването, но затова пък е стабилно. Основен двигател през 2016 г. бе строителството на нови частни сгради. Всичко това се дължи на възстановяването на икономиката. За първи път от повече от 10 г. през 2016 г. икономиката на Европа бележи ръст и очакваме през 2017 г. – 2018 г. тенденцията да продължи. Тя е подкрепена от засиленото частно потребление, от увеличеното ниво на заетостта. Всичко това стимулира инвестициите в строителството. За последните 10 години ние видяхме първоначален спад, но напоследък се връщат положителните тенденции. Все пак е рано да се каже, че сме достигнали нивата отпреди кризата от 2007 г. Според изнесените от нашата федерация данни може да се каже, че западноевропейските държави се справят по-добре от югоизточните в сферата на строителството, особено с оглед на големите инфраструктурни проекти. Важно е да се отбележи, че всичко зависи от сигурността на политическо ниво в ЕС, а също и на глобалната сцена. Много фактори влияят на бранша - новият президент в САЩ Доналд Тръмп, Брекзит, кризата с мигрантите. Ще дам пример с излизането на Великобритания от Съюза. Случващото се със сигурност ще засегне ЕС като цяло. Това може да бъде опасно за инвестициите в строителния сектор. Ние трябва да бъдем много активни, за да сме сигурни, че строителният сектор не страда от липса на вложения. Друг важен фактор, който трябва да споменем, са рекордно ниските лихвени проценти в Европа. Всичко това са неща, които спират новите инвестиции. Държавите членки вече не влагат в необходимите инфраструктурни мрежи или в създаването на жилищен фонд за населението. Също така пренебрегнати и изоставени са някои ключови активи, защото нямаме средства да инвестираме в техния ремонт и възстановяване. Знаем добре, че ако не разполагаме с добра инфраструктура, Европа ще започне да изостава. Ето защо нашата организация винаги подчертава на политическите лица колко важно е да се гарантира развитието на нашия сектор и колко важно е да има все повече инвестиции в него. Пред нас стоят много трудности. Основната такава е липсата на средства за малките и средните фирми. Други предизвикателства са свързани с недобре квалифицираната работна ръка и трудното въвеждане на иновациите и новите технологии. Ние можем да постигнем много неща, ако си сътрудничим с други международни организации. Разбира се, трябва и тясно сътрудничество с институциите, с хората, взимащи решения. От тях се нуждаят всички заинтересовани страни. Нека поговорим и за възможностите за строителния бранш. Искам да подчертая значението на Инвестиционния план за Европа. Той вече дава своите резултати, оказва съдействие на частния и публичния сектор. По този начин можем да постигнем напредък към изпълнение на нови проекти. Надяваме се, че ще бъде разширен и че ефектът ще бъде силен в отделните страни членки. Едновременно с това FIEC подкрепя участието на все повече инвеститори. Нека да бъдем реалисти – финансирането на транспорта, на инфраструктурните обекти, както на малките и средните предприятия трябва да е приоритет за целия Европейски съюз. Тук е моментът да подчертая, че една от целите на FIEC е да бъдем бързи, да действаме качествено и точно. Обикновено в ЕС нещата се случват малко по-бавно, но ние ще се опитаме да бъдем по-активни, дори ако това налага да взимаме мнение от няколко институции едновременно. Нашата организация се опитва да работи възможно най-бързо, защото индустрията се развива и тя изисква своевременни реакции. За финал искам да подчертая още веднъж, че КСБ, а е една много активна организация и със сигурност аз и моят екип ще работим интензивно с нея. Важно е да направим нещата по-лесни за малките и средните предприятия, за да разберат как могат да намерят финансиране за техните дейности. Много от тях не са наясно какви възможности имат, така че трябва да изградим тези основи и да направим достъпът до фондове по-лесен.     Искра Михайлова, председател на Комисията по регионално развитие към ЕП: Бюджетът на ЕС от тук нататък ще бъде гъвкав За да използваме ефективно финансовия ресурс, трябва да търсим допълняемост на различните източници   У нас имахме нужда от такава среща. Съществуват много възможности за конкретни проекти тук. В България имаме необходимост от малко по-далечна визия, която да ни даде шанс да подредим приоритетите си и да решим кое с какво бихме могли да финансираме. Дотук страната ни се фокусира върху усилието да усвояваме структурните фондове. През изминалия програмен период научихме много. Всеки един от Вас мина през отчетите, одита, забавените плащания, промяната на условията. Строителният бизнес е този, който научи най-много. Силно се надявам, че той ще бъде коректив на политиците, защото по принцип ние по-бавно възприемаме. Трябва много да ни се обяснява. Нужно е няколко пъти да се ударим в едно и също нещо и тогава разбираме, че повече не трябва да го правим. Ние не можем да продължаваме да се ограничаваме само в разработването на оперативните програми за финансиране по Европейските структурни фондове. Правителството „Орешарски“, от което бях част, се опита да осигури държавни средства за различни проекти. Тогава създадохме национален фонд за финансиране на малки инфраструктурни предложения. Имаше нужда от това. Убедена съм, че продължава да има все още подобна необходимост. По време на срещи с Камарата на строителите в България (КСБ) сме коментирали много пъти, че не можем да се ограничим само със структурните фондове. Имаме нужда от национално финансиране. Това е единият начин. Другият път е за който стана дума по време на конференцията. Чувствам се задължена да информирам строителния бранш, че ЕС намери нов балансиран подход и той се използва доста конкретно – Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ). Бяха представени примери за добри проекти от целия Съюз и те се изпълняват - болници, социални жилища, внедряване на мерки за енергийна ефективност на цял квартал в Париж, пътна инфраструктура и др. Наскоро се прие удължаване на периода на дейност на ЕФСИ. България има проекти в прозореца на ЕФСИ за малки и средни предприятия (МСП), но тя все още не участва в този за инфраструктурни проекти. Не сме предложили такива по фонда - нито национални, нито трансгранични, нито инициирани от някоя община или от някой консорциум от строителни фирми. А трябва да го направим и да не отлагаме повече. Мога да го кажа от името на ЕП, че както досега работихме със структурните фондове, това няма да продължи след 2020 г., което ще се случи по няколко причини. Парите ще бъдат по-малко. По-малкото публични средства трябва да бъдат разпределени за повече приоритети. Сигурността на европейските граждани е номер 1 след събитията в Брюксел, в Лондон, в Париж. Никой не се съмнява, че инвестициите в областта са необходими, т.е. ние не можем да конфронтираме политиката на сближаване на тази за сигурност. Не можем да сблъскваме кохезионната политика с тази за инвестиции извън ЕС, за да се спре миграционната вълна. Ние трябва да направим така, че да променим политиката на сближаване, за да бъде тя съобразена със съществуващите условия. И аз мога да Ви кажа, че вече по някои точки имаме консенсус. Още не сме стигнали до финала, в процес сме, но има теми, по които сме постигнали разбирателство. Първият консенсус е, че бюджетът на ЕС от тук нататък ще бъде гъвкав. И ще Ви дам пример. Преди месец Съветът и ЕП подписахме споразумение за законодателната промяна. Тя осигурява страните членки да могат да използват структурните фондове за възстановяване на щети, ако не дай Боже, на територията им се случи природно бедствие. Изменението беше предложено след големите земетресения в Италия. За съжаление на нас ни отне повече от 6 месеца да променим законодателната рамка. Така не се работи. В Италия хората живеят в палатки, нямат вода и инфраструктура, а ние половин година изменяме нормите, за да може да се финансира възстановяването на щетите. Не е сериозно, т.е. бюджетът трябва да бъде гъвкав. Моя лична малка гордост е, че успях да направя така, че мерките да не са само за Италия, а за всички страни, които не дай Боже, могат да преживеят природно бедствие. Бюджетът е нужно да бъде гъвкав. Трябва да има някакъв резерв, който да се използва. Тук имаме пълно съгласие – и в ЕП, и в ЕК, смятам, че и в Съвета. Имаме съгласие, че трябва да има добавена стойност на реализираните предложения. Не казвам, че в България проектите, които се изпълняват по структурните фондове, я нямат. Но има страни, в които работят повече от 25 години, и те са стигнали до лукса да питат дали има голяма добавена стойност от велоалеята в град Х в Холандия. Хората казват, че няма и е по-добре да дадат за друго парите, защото общината Х в Холандия може да си направи велоалеята, без да има нужда от Европейските структурни фондове. Добавената стойност става проблем. По темата за опростяването също имаме пълно съгласие - в ЕП, в ЕК и в Съвета. Всички искат ясни правила - по-лесно кандидатстване и отчитане, без да се нарушава финансовият интерес на общността. Тук ще имаме нужда и от Вашата подкрепа - на строителната камара и на бранша. Всички сте заинтересовани да бъдат по-прости правилата. Разговаряме да са няколко фонда, но да има единни правила. А не както сега, това Вие го знаете най-добре, ако работите по регионалния фонд, правилата са едни, ако действате по селската програма - регламентите са други, по социалния фонд - трети. Всяка оперативна програма си има нейни условия. Това не е приемливо вече и не е проблем само на България. Друго, по което имаме разбирателство също, е, че трябва да вървим към допълняемост между различните инструменти на ЕС. В момента е кошмарно, ако някоя община или университет решат да кандидатстват и да търсят различни източници на финансиране - примерно „Хоризонт 2020“ и ОПРР. Процесът е изключително труден, а ние казваме, че той трябва да се случва. Някъде може част да се финансира от структурните фондове, а останалото да бъде чрез гаранционната схема на ЕФСИ и да се привлече частен инвеститор. Така ние най-ефективно можем да използваме всички ресурси - това е формулата. Досега затваряхме вратите на частния инвеститор, а сега се опитваме да го поканим да дойде по-близко до нас и да работим заедно, защото парите просто не достигат. Нормално. Тогава трябва да се обърнем към частния инвеститор. Това, по което също имаме консенсус, е, че инвестициите в страните членки трябва да бъдат свързани с реформите, които се провеждат в тях. Да, трябва да се правят промени във всяко едно направление. България е пословична с това как в някои области още не може да ги осъществи. Сведохме реформата в здравеопазването до един пръстов отпечатък. Дотам го докарахме. Забравихме, че здравеопазването има измерение за достъпност, за качество, за иновативност, за технологии и т.н. И спряхме с реформата. Но в бъдеще, ако искаме инвестиции в лечебни или здравни заведения в България, трябва да проведем реформа. И то така, както се прави по света. И дотук бяха темите, по които имаме разбирателство. На първо място по въпросите, по които нямаме консенсус, е връзката между Европейския семестър, така наречените макроикономически условия, и инвестициите от Европейските структурни фондове и подкрепата от ЕФСИ. Сега имаме едно правило - ако България примерно не спазва своите макроикономически показатели, заложени в договора за партньорство, ЕК може да спре финансирането. Това е много тежко, като се има предвид колко трудно и бавно се изпълняват проектите. В бъдеще се очаква да стане още по-сериозно да се обвържем здраво с Европейския семестър. Много страни реагират бурно и не желаят това да се случи, но има политически фракции в ЕП, които изключително много настояват за това. Втората тема, по която имаме различие, особено в Съвета, е върховенството на закона и спазването на нормите на ЕС. Не може солидарността да е еднопосочна. Не може някои страни само да ползват помощи и да не изпълняват европейския закон. Тук стигам до болната тема на България с бежанците. Не че у нас има толкова много, но това ще създаде проблем за страната, ако тя продължава да обяснява, че не може да приема бежанци. Този въпрос ще стои на масата и ще бъде свързан с бъдещата кохезионна политика. Това е тема на Унгария, на Словения и на други държави. Страните донори в ЕС не са съгласни за солидарност в едната посока. Те държат на върховенството на закона за всички членки на ЕС. И последният въпрос, по който нямаме също много голямо разбирателство - това са контролът и одитът. В становището на германското правителство за бъдещето се предлагат различни нива на одит. За страни и региони, които са показали, че нямат грешки – да бъде облекчен контролът; за страни и региони, които поддържат високо ниво на проблемите – пълен одит. В България проблемните области са обществените поръчки и държавната помощ. Това са трите основни теми, по които още нямаме разбирателство - макроикономическите показатели, върховенството на закона, контролът и одитът. По всичко останали сме стигнали до някакъв консенсус. Така че има светлинка в тунела. Надявам се, че до края на работата на този Европейски парламент - средата на 2019 г., ще успеем да подготвим проект на регламентите след 2020 г. За съжаление очакваме предложението за многогодишната финансова рамка да се получи някъде по време на Българското председателство на Съвета на ЕС, а не до края на тази година, както беше планирано. Абсолютно откровено Ви споделих какво се случва в ЕП, защото ми направи впечатление колко откровени бяха зам.-председателят на ЕК Катайнен и зам.-председателят на ЕИБ Худак. Мисля, че е време, в което трябва да говорим открито, да се подготвяме за промените и да изискваме от българското правителство много внимателно да подготви вариантите за страната, ако искаме да имаме развиващ се строителен бранш. Не трябва да се забравят и трансграничните проекти и те продължават да стоят като възможност за българския строителен бизнес и за нашата работа въобще на региона. Но това е в бъдеще.     Инж. Николай Станков, председател на УС на КСБ: Камарата работи за намаляване на административната тежест в България   Кохезионната политика на ЕС ще се промени след 2020 г. Търсят се решения тя да бъде по-гъвкава и да се насочи към проекти с добавена стойност, което е разумно. По време на конференцията чухме за предизвикателствата, стоящи пред ЕС. Грантовете като такива са хубаво нещо. Но комбинацията между различни инструменти и структурните фондове ще е бъдещата формула, чрез която ще се осигурява финансиране на различни проекти. Финансовите инструменти запълват една ниша там, където търговските банки не искат да участват. ЕИБ ще отвори офис в София, което е добра новина. Другата е, че строителните компании могат директно да кандидатстват по различни проекти. Надявам се всички да успеем да се възползваме от това. Безспорно тук става въпрос за процедурите. КСБ работи много активно за намаляване на административната тежест в България. Наскоро направихме кръгла маса, посветена на темата. Строително-инвестиционният процес има крещяща нужда от редуциране на административната тежест, която у нас е огромна. Както сочат докладите, поръчани от КСБ, България е на едно от първите места в Европа по наличието на бюрокрация в сектора. Това отблъсква инвеститорите, независимо дали са български или чужди. Надявам се директното кандидатстване на фирмите да е по облекчени процедури. В ЕК и в ЕП има спорове как ще се определя тематичната концентрация при финансиране на политики - централизирано или на регионален принцип. Моето мнение е, че регионалният подход е по-добрият вариант. Трябва да се търсят комбинирани решения - от финансови инструменти и европейски структурни фондове. Нашите компании трябва да се замислят за излизане на външни пазари, за което КСБ също е радетел. На тях българският строител има традиционно добър имидж. Някои пазари ми се струва, че трябва да се опитаме да си ги върнем.     Инж. Симеон Пешов, почетен председател на КСБ: ФИ могат ли да се използват вместо гаранция при ПЧП?   Искам с Вас да обсъдим конкретен казус. За някои участъци от автомагистралите в България се разговаря да бъдат изградени заедно с различни инвеститори - чужди и български, и се търси публично-частно партньорство. Когато се стигне до модела за финансиране, инвеститорът иска някаква гаранция. Нашата държава няма как да се ангажира с такава. Възможно ли е да се комбинира грант със средства от финансови инструменти, което, струва ми се, ще ликвидира необходимостта от гаранции, защото по-лесна ще бъде схемата за възстановяване на парите. А гаранциите минават през одобрението на парламента и те са невъзможни в сегашната ситуация. Може ли една такава схема да се реализира?     Проф. д.а.н. арх. Борислав Борисов, ректор на ВСУ „Любен Каравелов“: Спортният комплекс на ВСУ е обект, за който търсим партньорство   Г-жо Михайлова, във Ваше лице мога да кажа, че браншът вижда посланик в Брюксел и специалист, който е вървял по всички пътища на регионалното развитие. И много добре познава тази проблематика. Инж. Николай Станков е един от моторите в сферата за намиране на по-добър законодателен инструмент и намаляване на ненужните регулаторни тежести. Особено в сектора на строителството, но бих казал, че такава необходимост има не само при конкретното изпълнение, но и в областта на разрешителния режим при инвестиционно проектиране и устройственото планиране. Всички участници обърнаха внимание на обучението на квалифицирани работници. Висшето строително училище „Любен Каравелов“, на което имам удоволствието и отговорността да бъда ректор, има на разположение спортен комплекс с площ 56 дка. Тази площ за всички участници, които могат да си представят, е два пъти по-голяма от терена на „Спортна София” в район „Възраждане”. Тя е изграждана в едни други времена, когато държавата е имала много средства и училището е било военно. Това, което е направено тогава, е в изключително тежко положение сега - голям стадион, един малко по-малък, който е почти изчезнал, открити спортни площи и т.н. Но потенциалът за тази част на София е голям. Възстановяването на спортния център ще бъде уникално постижение не само за строителния сектор, който ще го реализира. По мои предварителни изчисления това е инвестиция в порядъка на 3 - 4 млн. лв. Обаче от ВСУ „Любен Каравелов“ нямаме средствата да го реализираме. Министерството на образованието и науката няма механизъм да ни помогне. Това е обект, за който можем да търсим партньорство.     [caption id="attachment_161727" align="alignleft" width="400"] Избраният за президент на FIEC, встъпващ в длъжност през 2018 г., Киетил Тонинг получи първия екземпляр от бр. 29 на в. „Строител“ веднага след като изданието излезе от печат. Тонинг отправи покана към главния редактор на в. „Строител“ да посети Норвегия, за да се запознае с работата на изданието на Норвежката строителна камара.[/caption]                 Екип на в. „Строител“: Румен Добрев, Иво Василев, Калоян Станчев, Мирослав Еленков, Емил Христов, Росица Георгиева, Свилена Гражданска, Ренета Николова