Много или малко са осем сигнала за нарушение на писаните и неписаните правила на играта, получени за половин година? Ако човек работи в прокуратурата или в МВР, където всеки ден се получават по 400-500 жалби – въпросните осем „бумаги” изглеждат като капка в морето. Ако става обаче дума за деликатни „неща” като оцеляване чрез изпълнение на обществени поръчки, работата изведнъж придобива съвсем друг смисъл

На 25 февруари Комисията по професионална етика (КПЕ) към Камарата на строителите в България (КСБ) проведе своето първо разширено заседание. В него, освен ръководителите на областните комисии по професионална етика, взеха участие председателят на КСБ инж. Светослав Глосов, изпълнителният директор Иван Бойков, председателят на секция „Високо строителство” – инж. Илиян Терзиев и членовете на ръководството на секцията председателят на контролната комисия инж. Валентин Николов. В следобедните часове към срещата се присъедини и ръководството на Комисията за воденето, поддържането и ползването на ЦПРС.
От формална гледна точка дневният ред на заседанието също не предвиждаше кой знае какви изненади: отчет за дейността на КПЕ от сформирането й през лятото, промени в Правилника за работата на комисията и в Кодекса за професионална етика на строителя, обсъждане на статута и функциите на областните комисии по професионална етика. Само десетина минути след откриването на форума обаче стана ясно, че „тая работа” – с пунктуалното и безпристрастно отхвърляне на дневния ред, няма да я бъде.
Нелоялна конкуренция чрез офериране на нереално ниски цени и космически гаранционни срокове; пренебрегване на легитимни строители, вписани в Централния регистър, и наемане на „дюлгери” от сивия сектор; източване на държавната хазна и еврофондовете чрез наемане на „кухи” фирми за подизпълнители; схеми за умишлено манипулиране на обществени поръчки от страна на възложителите… Така изглеждат основните „опорни точки”, около които се разгоря дискусията за бъдещата дейност на Комисията по професионална етика. И това никак не е случайно. От една страна, комисията е структура към КСБ и от формална гледна точка би трябвало да защитава интересите на Камарата и нейните членове. От друга страна, в Централния професионален регистър са вписани около 3000 легални строителни фирми, които не членуват в КСБ. От трета страна, съществуват фирми, които макар да са членове на КСБ и да са вписани в регистъра, трудно могат да бъдат наречени… лоялни, да речем, към професията и закона. А от четвърта страна…
От четвърта страна, съществуват две разпоредби, които не подлежат на никакво тълкуване. Първата е чл. 4, ал. 2, т. 6 от Закона за Камарата на строителите в България: КСБ разработва кодекс на професионалната етика в подотраслите на строителния бранш. А втората е чл. 1, ал.1 от Кодекса за професионална етика на строителя: „Този кодекс се прилага за българските и чуждестранните физически и юридически лица, регистрирани като търговци по националното им законодателство, техните клонове, държавните и общинските предприятия, извършващи строителство на територията на Република
България…”
От протоколна гледна точка, позицията, около която се обединиха членовете на Комисията по професионална етика, звучи така: „КПЕ ще разглежда всички жалби и сигнали за нарушения, ще проучва обстоятелствата при съмнение за наличие на нарушения на професионалната етика по решение на Управителния съвет на КСБ, по предложение на председателя на КСБ, по предложение на председателя на комисията или на минимум двама от членовете си. При разглеждането на постъпилите в писмена форма сигнали комисията ще прави задължително допитване до ръководството на областното представителство, в което е регистриран строителят, срещу когото е подаден сигнал или оплакване. Ако бъде установено, че е налице нарушение на кодекса, комисията ще предостави на „нарушителя” възможност да опровергае съмненията или обвиненията.
В случаите, когато жалбите не са свързани с принципите и нормите, залегнали в Кодекса, но отразените в тях факти и материали засягат интересите на участниците в строителния процес, комисията има право да поиска проучването им, като уведоми за това председателя на КСБ, а по негова преценка - и Управителния съвет на Камарата.
Освен това Комисията по професионална етика упражнява надзор по спазването на законността и етичните принципи, и в частност - за наличието на конфликт на интереси при провеждането на процедурите по възлагане на обществени поръчки в сферата на строителството, както и при сключването на договорите по обществени поръчки. В този смисъл представители на КСБ могат да участват в комисиите за провеждане на процедури за обществени поръчки, да сезират Комисията за защита на конкуренцията при констатирани нарушения да предявяват искове за установяване на нищожност на договори за обществени поръчки. В случаите, когато има конфликт на интереси, Комисията по професионална етика има право да привлича и експерти извън нейния състав, като ги
съгласува с Изпълнителното бюро на КСБ.”
Колкото и да е странно, от неформална гледна точка нещата изглеждат далеч по-„простички”. Кодексът за професионална етика е задължителен за целия строителен бранш, а не само за членовете на КСБ. А според действащата нормативна уредба фирмите, които не са вписани в Централния професионален регистър, нямат право да сложат тухла върху тухла, камо ли да печелят обществени поръчки за строителство на сгради, пътища или мостове. И какво се получава, след като съберем две и две? Първо, Комисията по професионална етика би трябвало да има право да разследва и сигнали, „посветени” на фирми, които са вписани в Централния професионален регистър, но не членуват в КСБ. И второ, ако достоверността на тези сигнали бъде доказана по безспорен начин, комисията – чрез ръководството на КСБ – би могла да изпраща преписките до т.нар. компетентни органи – МРРБ, Комисията за защита на конкуренцията, прокуратурата, ДАНС, новосъздадения Център за превенция и противодействие на корупцията (БОРКОР) и т.н. Но за да е всичко „на шест”, както се казва по друг повод, крайно време е да се случи и още нещо: всички фирми, които са вписани в Централния професионален регистър на строителя, трябва официално да декларират, че споделят принципите и нормите, залегнали в Кодекса за професионална етика на строителя. А стане ли това – неминуемо ще се стигне и до следващата голяма крачка в борбата срещу сивия сектор и нелоялната конкуренция: създаването на арбитражен съд към КСБ. Дай, боже!