КСБ

В Европа водещ критерий при търговете е най-ниската, икономически обоснована цена


Г-н Бойков, Законът за обществените поръчки не е спирал да бъде обект на интерес и активна работа от страна на КСБ. Сега на страниците на в. „Строител” стартира рубрика за добри практики при провеждане на търгове, какво е подготвила Камарата?
Законът за обществените поръчки e номер едно за Камарата, ние от 4 години работим по тази тема, събрали сме много сериозен материал от погрешни практики и сме предложили на институциите много добре премислен юридически текст за крайно належащи промени в ЗОП. Принципно бе взето становище активно да се включим в работната група за подготовка на новия закон, в която влизат представители на държавата, но за съжаление въпреки уверенията това не се случи. Явно пак надделяха някакви ведомствени интереси, а това не е в интерес на обществото, тъй като това е закон за обществените поръчки, а не за държавните поръчки. По него се реализират изключително сериозни обекти от инфраструктурата и за в бъдеще така ще бъде, а лишаването на обществените организации от възможността да изложат своите виждания по този закон пречи на цялото общество. Аз бих се позовал на последния доклад на ДАНС (виж. стр. 19), в него ясно се посочва, че обществените поръчки в този си вид, по начина, по който се администрират и провеждат, създават условия за много сериозна корупция.Наблюдава се даване на обществени поръчки под масата и тяхното манипулиране, от което губи цялото общество. Именно с цел промени в структурата на обществените поръчки и с любезното съдействие на френската и немската строителни федерации ние поискахме и преведохме нормативни документи, които засягат един от най-често срещаните проблеми, главно за големите инфраструктурни обекти - печеленето на конкурси на най-ниска цена, което в България води до дъмпинг, до нереализиране на обектите и голямо напрежение в обществото, а всичко това накрая си го плащаме и от бюджета. За нас основната причина да се случва това е леността на държавната администрация и непоемането на отговорност от нея. В развитите европейски държави като водещ критерий при търговете се използва най-ниската, икономически обоснована цена с разработени съответно методики, които отстраняват дъмпинговите схеми и позволяват съответната реализация на обекта в срок и на цената, на която е спечелен. Пак бих се позовал на доклада на ДАНС, много се радвам, че този документ излезе, тъй като три години ние сме писали и сме говорили едно към едно това, което сега излезе вече и официално в него. Печеленето на търгове на най-ниска цена спомага за нелоялна конкуренция и за влизане на чужди некачествени фирми в българското строителство, и оттам за големи загуби. Но Законът за обществените поръчки не засяга само строителството, важното е да се знае, че през него минават няколко милиарда лева всяка година и накрая продуктът, който се получава от тези обществени поръчки, не е най-добрият, който можем да очакваме. Така че върху този закон трябва да има изключително сериозен обществен контрол, нещо, което също виждаме в други държави. Например в Холандия строителната федерация има специален институт за контрол на обществените поръчки, той минава първо през интернет обществото, през публикация на всички условия по тръжните процедури в интернет, през становището на строителните федерации по отношение на условията, които се вписват вътре. Това не е формализирано, но строителната федерация има обществена подкрепа и когато установи такъв тип нелоялна конкуренция и злоупотреба с условия, обикновено те се премахват и се прави нова поръчка. И ние ще стигнем дотам така или иначе, но все пак вървим в посоката, която следват всички европейски страни. Тогава ще отпаднат серията скандали в обществото, защо този е спечелил, защо има пепел, защо тече вода и тем подобни неща, и ще си дойде реалното строителство на място. Аз говоря само за строителството, но в тази посока ние работим и с Камарата на архитектите, и с Камарата на инженерите. Има вече обществен консенсус, че нещата трябва да се променят.

В два поредни броя публикувахме кореспонденцията между Камарата и министър Дончев. Първо вие му писахте, после той отговори. Какъв е резултатът от тази кореспонденция. Има ли представител на Камарата в работната група за ЗОП?
Няма! Знаете ли, при предишното правителство пак имаше промяна в Закона за обществените поръчки, впрочем този закон е променян над 45 пъти, но като че ли повече се обръща внимание на промените мaу в първата част, която засяга администрацията, а не в частта реализация - и това според мен е голяма грешка, но ние участвахме в предишната работна група еднократно. Отидохме в Министерството на икономиката, Агенцията за обществените поръчки, предложихме им инженеринга като средство за бързо решаване на някакви въпроси, проектиране, изграждане, като много добре съзнавахме, че този инженеринг увеличава нашата отговорност като строители и въпреки това нашето предложение не се прие. Наложила се е една практика, след като нещо вече е написано, да минава на обсъждане, това е абсолютно формално - за да се каже, че хората са го видели, и после се приема пак това, което е написано. Няма случай, аз поне не знам, в който при тези обсъждания нещо да е променено в даден проектозакон. В случая ще се получи точно това - нашите предложения за промени бяха дадени още преди няколко месеца, когато започна да се работи по закона, конкретно до всички – до Агенцията за обществени поръчки, до министъра по европейските въпроси, до парламента, до комисиите. Навсякъде получихме много добри отзиви за тях, тъй като това са не само предложения, има и мотиви към тях и обосноваване с практиката. За съжаление не бяхме поканени в работната група въпреки изразеното публично от страна на различни държавни структури желание. Имам опасения, че ще минем по същата процедура - формално обществено обсъждане и след това вкарване на готовите текстове на ЗОП.

Ние имаме интерес нещата да се променят към обективност и нормална конкуренция. Някой няма интерес това да се случи. Кой няма? Част от хората, които администрират обществените поръчки. Аз съм много краен, защото този процес продължава вече 5 години, а не се случват нещата и тука май вече става въпрос за липса на политическа воля нещо да се промени. И още нещо - чудно ми е защо не се правят и типовите проекти, нещо, за което сме говорили отдавна, за да се намали това писмовно творчество, знайни и незнайни поръчители да определят условия в търговете, в които само цветът на очите на багериста не се написват, защото имаме и такива случаи с марката на багера, който трябва да работи на определена отсечка. Чудя се защо се изискват толкова много документи от строителните фирми, като има държавен регистър на строителните фирми, в който тези неща са написани, и те притежават съответно разрешение за определен вид и категория обект. Това не допринася за по-голяма стабилност на обществените поръчки, не допринася и за доброто администриране на този процес. Явно има някакъв същностен проблем, който трябва да се решава. И все пак отговорността за прилагане на закона е на държавата.

Да разбирам, че сме изправени пред ситуацията новият закон за обществените поръчки вече да е написан, без да се вземе под внимание мнението на хората, на които реално им се налага да работят по него?
Честно казано, всички сме изправени пред варианта да губим пари и да плащаме всички за това, защото тепърва големите инвестиционни проекти предстоят, имаме да усвояваме много пари по отношение на европейски програми по инфраструктура, аз не говоря само за магистрали, тук става въпрос за ВиК проекти и за доста сериозни обществени поръчки. Има достатъчно примери за добра практика. Немската и френската федерация са ни пратили официалните държавни материали, по които се провеждат обществените поръчки. Ние сме ги превели, на консултативен съвет тази седмица ще ги връчим на МРРБ и националните органи, ще ги публикуваме и в нашия вестник, дано ги прочетат.

Тогава да кажем на държавните служители да четат за добрите практики във в. „Строител” и да мислят, когато пишат закона?
Казваме на държавните служители, че откриваме специална рубрика във в. „Строител” и ще бъдем безпощадни. Ще публикуваме всичките недомислици и злоупотреби, аз бих използвал и по-силна дума, в този закон, тъй като това касае интереса на всички, обществения интерес. Крайно време е да престанем да търсим варианти, в които чрез обществени поръчки да поощряваме корупционни практики, или поне да бъдат сведени до някакво минимално ниво. Няма как да се обогатим през европейските програми. Добрият ефект от кризата е, че на хората им свърши търпимостта. Те вече не се учудват, че в докладите на ЕС за България присъства думата корупция. Трябва просто да се вземат мерки, и те не са съдебни, а преди всичко законодателни, нормативни, последвани от една голяма работа по отношение на промяна на начина на мислене на много хора, които са заети с този процес.


Разясняват вписването в ЦПРС

Софийското областно представителство на Камарата на строителите в България ще дискутира новите процедури за вписване на строителните фирми в ЦПРС на семинар в Хисаря на 26 март. Една от основните теми ще бъде и изграждането на многоетажни паркинги, а инж. Любомир Ташков ще изнесе доклад за строителството на етажни гаражи върху коритата на реки в столицата.
Освен семинара обаче ОП-София предвижда ден по-рано, в петък, да посети пречиствателната станция за отпадни води в Хисаря (на стр. 18). В неделя областното представителство ще отиде и до АМ „Тракия”.