Професионално образование и обучение в България

Борислав Брайков, началник-отдел, КСБ, Мартина Кръстева, експерт, КСБ С началото на 2018 г. започна първото председателство на България на Съвета на Европейския съюз (ЕС). В тази връзка бе подготвено кратко описание, съставено в сътрудничество с националния партньор на Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop) – ReferNet, и от Министерството на образованието и науката (МОН) и Министерството на труда и социалната политика. Документът има за цел да представи пред широката публика същността на професионалното образование и обучение (ПОО) у нас. Приоритетите по време на председателството ни, свързани с ПОО, се съсредоточават върху инициативи в рамките на Програмата за нови умения за Европа и правото на качествено и приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот, вградени в Европейския стълб на социалните права: по-добро разбиране на резултатите от ПОО върху пазара на труда; преразглеждане на ключовата рамка за компетентност и съгласуване на европейска рамка за качествено и ефективно стажуване и чиракуване. Тези цели на ЕС са тясно обвързани със съществуващите предизвикателства в България: намаляване на ранното отпадане от образователната система, осигуряване на качество и приложимост на ПОО и подкрепа за учителите и обучителите. ПОО у нас е базирано предимно училищно. От 2015 г., както и в много други страни от ЕС, в България усилията са съсредоточени върху укрепването на дуалното професионално образование и обучение, за да даде възможност на учащите да придобият истински професионален опит и да разберат какви умения работодателите очакват да имат. Докато създаването на устойчив национален модел все още е в ход, у нас се работи и върху съпътстващите политики, необходими за успешното развитие на тези процеси. В допълнение от 2013 г. са предприети стъпки за справяне с предизвикателствата, особено по отношение на активното участие на заинтересованите страни, включително на регионалната/местната администрация. Външни фактори, влияещи върху ПОО: ✓Демография - населението на България е 7 101 859 по данни на Евростат от 2017 г., като застарява и намалява поради отрицателен прираст и миграция. Делът на хората на над 65 г. се е увеличил от 21,4% през 2007 г. на 24,3% през 2016 г. Съответно процентът на населението в трудоспособна възраст (15 - 64 години) е намалял от 69,1 на 65,6. Демографските промени оказват въздействие върху ПОО. Броят на обучаващите се в средното образование спада, което води до оптимизиране на училищната мрежа с цел по-добра ефективност, като същевременно се гарантира качеството. От 2012 г. училищата за ПОО намаляват с 10,6%, а някои от тях се обединяват в съответствие с демографските тенденции. ✓Образователно равнище – традиционно в България то е високо, включително и в ПОО. През 2016 г. делът на населението на възраст до 64 години с висше и след средно образование е 53,7%, което е по-високо от средното за ЕС. Процентът на хора с ниска или без квалификация е 21,9, по-нисък от средния за Съюза. Въпреки това делът на отпадналите от образователната система е намалял само с около 1% (от 14,9% през 2007 г. до 13,8% през 2016 г.) и е далеч от поставената от България цел до 2020 г. – 11%. Процентът на отпадналите от ПОО е по-висок в сравнение с общообразователните институции поради социо-икономически фактори – обучителни затруднения и в най-голяма степен – емиграция. През юли 2017 г. правителството въведе механизъм за подкрепа на учащите, изложени на риск от напускане на образователната система. Създадени са повече от хиляда междуинституционални екипа (представители на МОН и на местните власти), за да работят с тези ученици и техните семейства. Задачата им е да се свържат с младежите и родителите и близките им, да открият причините за отпадане от училище и да ги мотивират да продължат своето обучение. В резултат на инициативата през учебната 2017/2018 г. 17 297 ученици са се завърнали в клас. В допълнение ученето през целия живот би могло да предложи възможности за курсове на преждевременно напусналите образование и обучение, включително на възрастните лица. Въпреки това обаче България е на второто най-ниско място в ЕС по този критерий за участие на възрастни в подобни дейности. ПОО в националната система за образование и обучение Последните изменения в Закона за предучилищното и училищното образование предизвикаха промени и в Закона за професионалното образование и обучение, като основната цел е да направят образователните пътища по-гъвкави и приобщаващи. Настоящите приоритети на МОН са в съответствие с тази цел и са насочени към: ✓Приобщаващо образование и намаляване дела на ранно отпадащите; ✓По-добро професионално образование и обучение; ✓Професионализация на учители и обучители. Национално регламентиране на ПОО – повечето учащи избират пътя на ПОО на 14-годишна възраст (след VII клас). Семейните традиции и личните интереси са основните фактори за избора на ПОО пред общото образование. Учещите се в ПОО могат да избират между седем форми на обучение, въпреки че не всички програми се предлагат във всяка: ✓Дневна - провежда се между 7.00 и 19.00 ч. не повече от осем часа на ден, пет дни в седмицата; ✓Вечерна - провежда се след 17.00 ч. повече от шест часа на ден, пет дни в седмицата; ✓Задочна - включва уроци в училище, самообучение и изпити по всеки предмет/модул; ✓Индивидуална - организира се за отделни обучаващи се и включва уроци и изпити за всеки предмет/модул в училище; ✓Дистанционна - индивидуално или групово обучение, базирано на ИКТ, което включва дистанционни уроци, самообучение, обратна връзка за резултатите от обучението и изпити лице в лице за всеки предмет/модул; ✓Дуална - организирана от доставчиците на ПОО в партньорство с работодател, включва обучение в реална работна среда в допълнение на часовете в училище; ✓Самообучение - състои се от самостоятелно учене и изпити по всеки предмет/модул. Най-популярната форма на обучение в средното професионално образование и обучение е дневната, в която попадат 85,9% от учащите се през 2017 г., 7,1% са в задочна и 4,49% са самообучаващите се. Въведени са индивидуални и комбинирани форми, за да се осигурят по-гъвкави възможности за учениците със специални образователни потребности или такива, които по някаква причина не могат да посещават редовно учебно заведение. Обучението чрез работа е задължителен елемент във всяка програма за ПОО, но не се счита за отделна форма на обучение съгласно законодателството. В национален контекст то се осъществява в училищни работни помещения, част от редовните часове през учебната година, и се нарича учебна практика. За професии, свързани с високи технологии, тя се извършва в реална работна среда и за определено време (например седмица или месец) в дадена компания в края на XI и XII клас, като се води производствена практика. Национални квалификационни нива на ПОО: ✓ниво 1: придобити компетенции за извършване на рутинни дейности; ✓ниво 2: придобити умения за изпълнение на сложни дейности в променяща се среда; ✓ниво 3: придобити умения за изпълнение на сложни дейности в променяща се среда, включително управление на човешките ресурси; ✓ниво 4: придобити компетенции за изпълнение на широк спектър от сложни дейности в променяща се среда, включително управление на човешките и финансовите ресурси. Средното професионално образование и обучение е насочено към осигуряване на квалификация, включва и общообразователна подготовка, изискуема за придобиване на диплома за средно образование. То може да се организира и в дуална форма. За примери могат да се посочат следните професии: електротехник, ресторантьор, готвач, икономист, системен програмист, строителен техник и др. Средното професионално образование завършва с полагане на матура по български език и литература и държавен изпит за придобиване на професионална квалификация, който включва теоретична и практическа част и се основава на набор от възможни въпроси, практически задачи и критерии за оценка, одобрени от МОН. Изпитните комисии се състоят от учители, работодатели и специалисти с четири или повече години опит в областта. Завършилите получават диплома за средно образование и свидетелство за професионална квалификация, която им дава достъп до пазара на труда. Учениците, които желаят да продължат образованието си, могат да се запишат във висши училища.