КСБ и институциите обсъдиха европейската солидарност в инвестиционната политика на ЕС

Петата международна конференция бе организирана съвместно от КСБ и Искра Михайлова, председател на КРР в ЕП и даде възможност на бранша да се запознае с новите перспективи за финансиране през периода 2021 – 2027г.

Прочетена: 111

Екип на в. „Строител“

За пета поредна година Камарата на строителите в България (КСБ) и председателят на Комисията по регионално развитие (КРР) в Европейския парламент (ЕП) Искра Михайлова в партньорство с в. „Строител“ организираха международна конференция. Темата на тазгодишния форум беше „Европейската солидарност в инвестиционната политика“. Дискусията се проведе в „София хотел Балкан“.

Участие в събитието взеха Томислав Дончев, заместник министър-председател на Република България, Росен Желязков, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Деница Николова, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, Вазил Худак, зам.-председател на Европейската инвестиционна банка, представители на Европейската комисия (ЕК) и на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

КСБ бе представена от инж. Илиян Терзиев, председател на Управителния съвет (УС) на КСБ, инж. Николай Николов, зам.-председател на УС, почетният председател инж. Симеон Пешов, членовете на УС инж. Любомир Качамаков, инж. Благой Козарев, Любомир Пейновски, изп. директор инж. Мирослав Мазнев, председатели на Областните представителства, на секциите на организацията и др.

Целта на конференцията беше да представи резултатите от инвестиционната политика на ЕС, реализирана в България чрез строителния бранш, и да даде възможност на бизнеса да се запознае с визията за развитие на кохезионната политика на Европейския съюз през периода 2021 – 2027 г., а също и с новите перспективи за финансиране.

Специално за форума Корина Крецу, комисар по регионалната политика в Европейската комисия, беше изпратила приветствие (видео съобщение), което бе включено в програмата на събитието.

„В продължение на пет години заедно с Вас дискутираме инвестиционната политика на Европейския съюз и подкрепата, която България получава. Опитваме се да се ориентираме в тенденциите и в бъдещето, за да направим така, че строителните фирми в страната да бъдат добре подготвени и информирани, участващи във взимането на решения и партниращи си както с държавната власт, така и с европейските институции“. Това каза при откриването на международната конференция „Европейската солидарност в инвестиционната политика“ Искра Михайлова, председател на Комисията по регионално развитие в Европейския парламент.

„Трябва да инвестираме в солидарността, в регионите. Моето мото е непроменено – без изоставащи региони, без изоставащи хора. Подпомогнали сме 9 хил. предприятия, 10 хил. деца, подобряването на водоснабдяването на 200 хил. българи, развитието на Софийското метро“, сподели в своето видео обръщение еврокомисарят по регионалната политика в ЕК Корина Крецу. „Имаме три приоритета – подпомагането на конкурентоспособността, инвестирането в инфраструктура и градското развитие. Предложението за годините след 2020 г. е даване на правомощия на градовете да достигнат още по-далеч. Убедена съм, че ще използвате тази възможност“, заяви още еврокомисар Крецу.

„Благодаря за поканата, която е и традиционна. Давам си сметка, влизайки в залата, че през последните години сме се виждали поне 4-5 пъти по този повод. Хубаво е да се направи анализ какво е говорено и какво е коментирано и се надявам той да покаже, че всичко, което съм казал, впоследствие се е случило“, каза по време на събитието заместник министър-председателят на Република България Томислав Дончев. Той заяви, че едва ли някой по-добре от г-жа Михайлова може да обясни процесите и тенденциите, които текат на европейско ниво, и какво може да се очаква, говорейки за многогодишната финансова рамка и кохезионната политика.

„Започнали сме програмирането преди средата на миналата година
– относително рано, но породено от амбицията ни не просто да се опитаме да повторим всичко, което сме направили към момента, и да го екстраполираме по отношение на следващия програмен период, дори и не заради амбицията да бъдем малко по-добри, отколкото сме били досега. Според мен трябва да се опитаме да бъдем много по-добри, каквото и да ни коства“, заяви Дончев.

„Важно е да подпомогнем и строителната индустрия, защото Вие държите ръката си на пулса на икономиката. Аз съм бил член на правителството в Словакия и зная какво се случва на терен. Необходимо е тези дискусии да се проведат, защото се намираме в дуална ситуация – имаме възможност да развиваме традиционната инфраструктура, пътища, железни пътища и т.н., като подпомогнем по-слабо развиващите се държави в това отношение, но трябва да обогатяваме и широколентовата комуникация, и други съвременни технологии, които подкрепят свързаността и които способстват за по-добрия икономически растеж“, каза Вазил Худак, зам.-председател на Европейската инвестиционна банка.

„В нашата банка разсъждаваме по тези линии на развитие и начина, по който може да подпомогнем съответните държави, в това число и България“, добави Худак.

„За мен е удоволствие да присъствам на конференцията. Тази година ще бъде изпълнена с предизвикателства в политически и социален аспект, което поставя редица въпроси. Управлението на ресурсите през настоящия период и конкретно тези в Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“
(ОПТИТИ) постави редица теми за обсъждане и смятам, че КСБ ще бъде част от този дебат“, сподели Росен Желязков, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

„2% от портфейла на ЕБВР може да бъдат насочени към България.“

Това каза Лариса Манастирли, директор офис на ЕБВР в България. Тя обясни, че в страната е създадена такава структура, която да мобилизира средства от търговските банки и така да се подпомогнат инвестициите във водния сектор и комуналните услуги. „Работим с 16 водни оператори, които могат да кандидатстват за подпомагане. Сумата е повече от 1 млрд. евро, като дейностите трябва да бъдат приключени до 2023 г. Ако нямаме изпълнители на строителните работи, нещата силно ще се усложнят. Подпомагаме до 15% от общото финансиране, като работим в тясна връзка със субектите във водния сектор“, каза още Манастирли.

„Бъдещата европейска оперативна програма за регионално и градско развитие в програмния период след 2020 г. се предвижда да бъде фокусирана в две оси – подкрепа на инвестициите на регионално ниво и инвестиции за градско развитие, а основната ни цел е да търсим намаляване на регионалните различия и дисбаланси”, заяви на събитието Деница Николова, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството.

Според нея през новия програмен период ще се цели развитие на потенциала на всеки регион, за да може да се постига икономически растеж, като се съчетават европейското финансиране със средства от бюджета, финансови инструменти и от международни финансови институции.

„В новия програмен период се предвижда и въвеждането на механизъм за опростяване на изпълнението на проекти. В Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще създадем предпоставки за разработването и одобряването на национална методология за средни разходи на единица продукт за строителните дейности. Новите регламенти дават възможност чрез исторически и статистически данни и чрез пазарни оценки да се стигне до средни цени, с които да определим разходи като допустими по програмата“, каза още зам.-министър Николова.

„В периода след 2020 г. искаме 75% от кохезионните ресурси да бъдат насочени към по-слабо развити региони от съответните държави членки
на ЕС“,

сподели Аурелио Сесилио, началник-отдел за България в ГД „Регионална политика и селищно устройство“ в ЕК.

„След присъединяването на България страната Ви осъществява конвергенция, макар и с бавни темпове. Регионалните и социалните различия са доста силни – 5 от 6 региона на планиране са сред най-бедните в ЕС. В Софийския се генерират 50% от БВП, а заплащането е 8 пъти по-високо от останалите в страната“, каза още Сесилио.

Мерете Клаузен, началник-отдел в ГД „Икономически и финансови въпроси“ в ЕК, заяви, че в България има нужда от повече публични инвестиции, тъй като страната разчита основно на европейски средства. „2/3 от инвестициите идват от европейските фондове. Имате нужда от вложения в работната сила, в по-добра свързаност, в транспортна инфраструктура, в енергетика. ЕС заедно с ЕВБР предложи плана „Юнкер“, като предоставихме огромна гаранция на банката, за да инвестира в проекти и региони с по-висок риск“, каза още тя.

В заключителното си слово Искра Михайлова, председател на КРР в ЕП, благодари на КСБ за партньорството през годините. „Устойчиво продължаваме да работим заедно и виждам как ние надграждаме и разширяваме кръга на информацията, която предоставяме. Убедена съм, че тя ще бъде от полза на фирмите, които членуват в Камарата“, каза Михайлова.

Тя обясни, че
ЕС успява да запази политиката на сближаване.

„В предложението от май 2018 г. тази политика е една от основните. Има развитие по отношение на финансовите инструменти, съществува реакция на предизвикателствата, с които се сблъсква ЕС, има фондове и програми за инвестиции в отбраната, по-висока гаранция за бъдещия фонд InvestEU. Но политиката на сближаване запазва своето място“, посочи Михайлова. Тя сподели, че истинските преговори за бъдещите европейски програми ще започнат най-рано през есента на 2019 г. и може би ще завършат през 2020 г.

„Мисля, че всички ние може да кажем, че солидарността на ЕС доведе до това, че има реализирани стотици проекти. Ние имаме променени населени места – обновени са училища, детски градини, улици, водоснабдяване, театри. Изградени са магистрали, но и стотици други проекти. Това е смисълът на европейската солидарност“, подчерта Михайлова.

Председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев от своя страна благодари на г-жа Михайлова за дългогодишното партньорство в организацията на станалите вече традиционни годишни съвместни форуми. „Инвестиционната политика на Европейския съюз е от съществено значение за строителния сектор в България и е сред приоритетните теми за КСБ. Сериозен процент от обществените поръчки за строителство у нас продължават да са свързани с европейските фондове. Като организация с поглед към бъдещето обаче Камарата следи за промените и новите възможности за финансиране и съфинансиране, интересува се от финансови инструменти, от добрите практики и се стреми да дава на своите членове изпреварваща информация за тенденциите на развитие на сектора и глобалните политики, с които той е свързан“, допълни той.

Инж. Терзиев благодари на гостите на конференцията от българските институции, ЕК, ЕИБ и ЕБВР, и посочи, че Камарата оценява много високо присъствието им, както и че изнесената от тях информация е важна и полезна за бранша.

В заключение инж. Терзиев посочи, че сериозният интерес към форума е показател, че темите, които ще се дискутират, са актуални и навременни за строителния сектор, институциите и оперативните програми и значими за успешното реализиране на европейската инвестиционна политика.

Томислав Дончев, заместник министър-председател: Приоритет на приоритетите е повишаването на добавената стойност на икономиката

Благодаря за поканата, която е и традиционна. Давам си сметка, влизайки днес в залата, че през последните години сме се виждали поне 4-5 пъти по този повод. Хубаво е да се направи анализ какво е говорено и коментирано и се надявам той да покаже, че всичко, което съм казал, впоследствие се е случило.
Едва ли някой по-добре от г-жа Михайлова може да обясни процесите и тенденциите, които текат на европейско ниво и какво може да очакваме, говорейки за многогодишната финансова рамка и кохезионната политика. Но ще използвам ценното време да Ви заредя с неща, които може би не знаете.

Ние сме започнали програмирането преди средата на миналата година – относително рано, но породено от амбицията ни не просто да се опитаме да повторим всичко, което сме направили към момента, и да го екстраполираме по отношение на следващия програмен период, дори и не заради амбицията да бъдем малко по-добри, отколкото сме били досега. Според мен трябва да се опитаме да бъдем много по-добри, каквото и да ни коства.

Какви са основните предизвикателства, които стоят пред нас?

Те са свързани с най-големия риск да влезем в патологичната формула на разсъждение на бедния, който има много много нужди, и когато има на разположение някакъв ресурс, го разпределя между всички нужди, като по тази причина не успява да направи значимо подобрение никъде. Ние може да коментираме който и да е от секторите – пътища, железници, воден сектор, социална сфера, малка общинска инфраструктура. Едва ли ще има такава, където обемът пари ще успее да покрие над 30% от нуждите. Това обаче не е причина да се опитваме да разпилеем по-малкия или по-големия ресурс, който имаме навсякъде, без стратегическа логика. Според мен трябва да се стремим да бъдем дръзки, амбициозни, но в същото време да бъдем умни. Не ме разбирайте неправилно. Типът инвестиции, които има към момента, в голяма степен ще се запази и през следващия програмен период. Не предвиждам промяна и в обемите. Ако има такава, тя ще е нагоре. Но трябва да се опитаме да мислим за нещата по друг начин, следвайки пулса на основните проблеми, но и възможностите, които стоят пред нас. Правейки един исторически и икономически анализ на всичко, което се случва в България в последните 15 или 20 години, следейки тенденциите на пазара в момента – ако ние имаме приоритет на приоритетите, това е повишаването на добавената стойност на икономиката. Или този вътрешноекипен термин, който използваме- процес на вътрешноикономическа трансформация, преминаване и на производствата, и на услугите към такива с много по-висока добавена стойност, дигитализация, внедряване на високи технологии, повече комерсиализация на иновации, на продукти, създадени от български и други университети.

Няма да крия, че самото оркестриране на тези процеси е изключително сложно и рисково. За да бъда по-конкретен, през следващото десетилетие като резултат от всички политики, които се развиват, включително и със средства от кохезионната политика,

в България трябва да се изградят поне още 10 – 12 индустриални зони с цялата съпътстваща инфраструктура,

които да позволят при появата на нови производства те да се случват в пъти по-бързо като инвестиция от това, което имаме като времеви график към момента. Това ще го подкрепим и със законодателни промени. Трябва да създадем нова национална система, която да управлява на политическо, на експертно, на техническо ниво цял сложен и чувствителен процес на наука и иновации. Това предполага дори промени в структурата на Министерския съвет, защото става дума за бройки и звена, които се взимат от съществуващи към момента министерства. Всички звена на научна инфраструктура, които са изградени, финансирани са в годините , като се започне от „София Тех Парк” и тези 13 – 14, които реализираме към момента – те трябва да бъдат в мрежа и да следват политика, свързана с целите и нуждите на икономиката. Това означава и грижа в перспектива по отношение на годишните задачи, финансиране за тях и за всичко, което те разработват. Разбира се, ще са необходими и съответни мерки в сферата на науката и образованието, защото няма как да говорим за приложна наука, за комерсиализация на научните изследвания, без преди това да сме инвестирали по най-добрия начин в тази сфера.

Какво ще се промени в бранша, като гледаме с хоризонт едно десетилетие напред?

Има неща, които сте ги усетили, и едва ли ще Ви съобщя някаква особена новина. Аз предвиждам ескалацията на разходите за труд да продължи вследствие на процесите на конвергенция на България с другите държави, натиска на пазара на труда и недостига на работна сила. Това го приемете като аксиома. Единственото, с което не мога да се ангажирам, е средният темп на разходите. Ако бях на Ваше място, основния акцент щях да поставя върху механизацията – неща, които сте ги правили с 10 души, да се опитате да ги организирате по друг начин и да ги правите с 6 или 7.

По отношение на финансирането по обществени поръчки – още до края на тази година процесът ще се дигитализира тотално. Бенефициентите по оперативните програми знаят, че от началото на настоящия програмен период кандидатстването и отчитането се извършват по електронен път. Ако има нещо като новина, то е, че до края на годината целият процес по кандидатстването, сключването на договори и всички отношения между възложител и изпълнител също ще бъдат дигитализирани.

Така че, ако не сте развили капацитет в тази посока, в което силно се съмнявам, приятелски Ви подканвам да помислите в тази сфера. Това силно ще ускори нещата и ще направи практически невъзможни всякакви опити за изкривяване и заиграване, на каквито сме били свидетели, включително когато цената се оферира. Без значение каква ще е процедурата, цената, която се оферира, ще се криптира и по никакъв начин няма да може да бъде променена до момента на отваряне на офертите. Едва ли има съмнения, че по този начин процесът на възлагане на обществени поръчки ще бъде много по-прозрачен, по-проследим, неподатлив на корупционен натиск и манипулации, и по евтин, без да се налага да се разнасят тонове хартия.

Като тип инвестиции казах, че не бива да се очаква значима промяна. Ще се сменят сценариите обаче. Аз предвиждам примерно всички мерки за енергийна ефективност да бъдат в много по-голяма степен обезпечени с финансови инструменти и финансов инженеринг. Но като цяло този дял от пазара, който е свързан с публично финансиране, няма да се редуцира.

Вазил Худак, вицепрезидент на ЕИБ: Важно е да подпомогнем строителната индустрия

Много е важно, че присъстваме на тази конференция. Както чухме от г-жа Михайлова, срещата вече се превръща в традиционна и това е голяма възможност, която ни се предоставя като банка на ЕС да Ви кажем с какво се занимаваме и по какъв начин можем да Ви помогнем. Но не само това, ние имаме възможността и да Ви изслушаме, защото всички тези институции в Брюксел и Люксембург са много силно заинтересовани да чуят Вашето мнение и като цяло на всички държави.

Искам да се възползвам от възможността да благодаря на г-жа Искра Михайлова за нейните усилия, които полага и имат отношение както към развитието в България, така и за това на Европа. Като член на ЕП тя наистина е двигател на промяната и за мен е голяма чест възможността да работя с нея в продължение на доста години както по въпросите на финансовите инструменти, така и по общите разпоредби. Искам да благодаря на България за това, че са номинирали такива хора като г-жа Михайлова да работят в ЕП, което ни дава възможност да постигаме добро развитие в много области.

Знаете, че ни наричат банката на ЕС. Създадени сме през 1958 г. и още от самото начало нашите цели бяха да помогнем на един изоставащ регион в Италия и да приложим принципа на солидарността. И точно в това се изразява нашата работа – да помагаме на по-слабо развитите региони в Европа. Ние също така сме и банката на България, защото Вие сте един от акционерите. Министърът на финансите Владислав Горанов е член на ръководството ни.

Важно е да подпомогнем и строителната индустрия, защото Вие държите ръката си на пулса на икономиката.

Аз съм бил член на правителството в Словакия и зная какво се случва на терен. Необходимо е тези дискусии да се проведат, защото се намираме в дуална ситуация – имаме възможност да развиваме традиционната инфраструктура, пътища, железни пътища и т.н., като подпомогнем по-слабо развиващите се държави в това отношение, но трябва да обогатяваме и широколентовата комуникация, и други съвременни технологии, които подкрепят свързаност­та и които способстват за по-добрия икономически растеж. В нашата банка разсъждаваме по тези линии на развитие и начина, по който може да съфинансираме съответните държави, в това число и България. През миналата година Групата на ЕИБ, включваща и ЕИФ – нейна дъщерна институция, специализирана в продукти като гаранции и първоначален капитал, – е осигурила 64 млрд. евро инвестиции по целия свят. Едно от събитията, които ни влияят, е Брекзит, защото Великобритания е акционер в нашата банка, раздялата с нея води до редица последици и утежнява положението в момента.

Нашата годишна цел от гледна точка на банката, свързана с кохезионното финансиране, е 3% от годишното кредитодаване да бъде ориентирано в тази насока.

Ние подпомагаме малките и средните предприятия, но освен това съфинансираме правителствата, за да може да се подкрепи изпълнението на оперативните програми. Например през последното десетилетие 28 млрд. евро са предоставени под формата на съфинансиране за изпълнението на оперативните програми на национално ниво. Има повишено търсене в тази насока. Така че обемът е много важен и ще зависи от структурата на европейския бюджет в годините след 2020 г. Качеството на финансирането също е много важен аспект. Ние предоставяме консултантска и техническа помощ, като може да използваме най-добрите практики от една или друга държава, да подпомагаме различни бенефициенти и те да се насърчават да използват тези добри практики в процеса на реализация на техните планове. Разбира се, трябва да извършваме добро планиране, както вече споменах – необходимо е да използваме по-малко традиционни средства и начини, особено свързани с подпомагане на инфраструктурни обекти.

Трябва да се търсят различни източници на финансиране и финансови инструменти.

InvestEU например е една от тенденциите, които трябва ползваме, тоест ще въведем по-голяма комплексност във финансовата структура. Ние като банка разполагаме с наши вътрешни ресурси, които могат да работят по създаването и развитието на такива финансови инструменти.

От гледна точна на въздействието вярваме, че новата кохезионна политика трябва да бъде различна и модернизирана. Тя трябва да позволява на държавите и регионите да вървят напред в своето развитие. Полагаме всички усилия, за да създадем иновационни платформи за интелигентно развитие на градовете, за да може да се работи ефективно на градско ниво. Откриваме възможности за общините и фирмите на местно ниво, за да може да реализират проекти, които водят до подобрено икономическо развитие.

Може би знаете, че управляваме и Европейския фонд за стратегически инвестиции и считаме, че по този начин внасяме своя принос в развитието на европейската икономика.

В заключение ще кажа няколко думи за нашата работа в България. Започнахме дейност през 1992 г. Обемите на кредитиране от ЕИБ достигат средно годишно между 200 – 250 млн. евро.

Имаме намерение да повишим тази подкрепа, особено насочена към малките и средните предприятия, тъй като те са двигателят на икономиката. Бях щастлив да чуя от вицепремиера Дончев за намеренията за развитие на индустриалните зони в страната Ви, за начините за реализация на иновативните идеи и банката ще партнира на правителството за осъществяването им. Нашият продължаващ фокус ще бъдат устойчивите инфраструктурни проекти – както в традиционната, така и в цифровата инфраструктура.

Росен Желязков, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията: До няколко месеца ще са ясни транспортните проекти в новата оперативна програма

За мен е удоволствие да присъствам на конференцията. Тази година ще бъде изпълнена с предизвикателства в политически и социален аспект, което поставя редица въпроси. Управлението на ресурсите през настоящия период и конкретно тези в Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ (ОПТИТИ) поставят редица теми за обсъждане и смятам, че КСБ ще бъде част от този дебат.

Важно е да знаем, че през годината ще се променят много от тенденциите и разбирането, защото ние сме свидетели не само на период на дигитална трансформация, но и на социално-политическа такава. Г-н Худак спомена за Брекзит, всички тези малки елементи от голямата система на нашата социално-политическа и икономическа битност трябва да бъдат вземани предвид. А и всяко наше национално действие трябва да бъде повлияно от общоевропейската тенденция. Неслучайно темата на конференцията е европейската солидарност. Затова и ние във всичките си разбирания като политика и стратегия изхождаме от убеждението, че мислим глобално, но трябва да действаме локално.

Транспортът остава най-важният елемент от процеса на европейската интеграция.

Той гарантира социалното, политическото и икономическото сближаване на всички региони в Европа и свърза­ност­та в рамките на ЕС. Това трябва да е ясно и да бъде подчертано, че е изключително важно ефективното усвояване на средствата от европейските фондове, особено тези в сектор „Транспорт“, по които се отпускат пари за развитието на Трансевропейската транспортна мрежа. Въпреки извършеното до момента се изискват още значителни средства. Те трябва да бъдат свързани с осезаема подкрепа за развитието на транспортната мрежа до 2030 г., особено в по-слабо развитите региони и там, където са нужни усилия за изграждането на липсващи връзки. За нас е важно в бързоразвиващата се технологична революция да отговорим на предизвикателствата на модерните транспортни мрежи в железопътната и пътната инфраструктура.

От съществено значение в определянето на бъдещите проекти в новата оперативна програма ще бъде дебатът за съдържанието и приоритетите на кохезионната политика след 2020 г., който намира своето ясно отражение в новите регламенти в многогодишната финансова рамка.

През следващите няколко месеца в диалог с ЕК предстои да дефинираме проектите, които ще залегнат за изпълнение в периода 2021 – 2027 г.

В сферата на инвестициите ще се търси много ясна и категорична синергия между сектори „Транспорт“, „Енергетика“ и „Цифрови технологии“, тъй като основната цел на ЕС за декарбонизация и дигитализация е водещ приоритет. Важен елемент в тази стратегия остава железопътната инфраструктура.

Ако трябва да говорим в конкретика за целенасочени интервенции, това е нашето виждане за следващия програмен период – модернизация на жп линиите София – граница с Република Северна Македония и София – граница с Република Сърбия, както и развитието на различните алтернативи за жп направление Север – Юг.

В пътния сектор също се поставя акцент в изграждане на хоризонталните транспортни оси. Към момента ОПТТИ финансира подготовката на два пътни проекта, като целта е те да бъдат завършени след 2020 г. Това са автомагистралата „Русе – Велико Търново” и скоростен път Видин – Монтана – Враца. С висока степен на проектна готовност е продължението на линия 3 на Софийското метро, като Етап 3 включва три метростанции, това е участъкът кв. „Хаджи Димитър” – жк „Васил Левски” – 3 км дължина, и другият Етап 4 – от ул. „Шипка“ до „Цариградско шосе“ – с дължина 6 км и 6 спирки на градската железница.

Във водния сектор е заложено изпълнението на проект за насърчаване на корабоплаването по р. Дунав, което е логично продължение на реализираните мерки през изминалите програмни периоди. Проектите са ясни, политиката в това отношение е последователна и прогнозируема. Разбира се, в етапа на планирането ще очакваме от КСБ съдействие и съвети.

Лариса Манастирли, директор офис на ЕБВР в България: 2% от портфейла на ЕБВР могат да бъдат насочени към България

Благодаря на организаторите за възможността да участвам в тази конференция. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) работи в редица държави, в това число и България, съвместно с правителството и други заинтересовани страни, за да може да определи по какъв начин да използва най-ефективно така наречените публични средства и да постигне растеж с нейния собствен ресурс в частния сектор, и да подпомага изпълнението на важни проекти.

Благодаря на колегите от ЕС, на представителите на правителството и на КСБ за възможността, която ни се предоставя да разкажем по-подробно за дейността на нашата банка и за ангажираността ни в редица страни, включително и България. Искам да отправя и едно послание – присъствайки във Вашите държави, ние отразяваме нуждите Ви и искаме да видим по какъв най-добър начин може да Ви подпомогнем. Разбира се, имаме необходимост от партньори. Затова бих искала да Ви окуража да станете активни участници в дебата за решаване на редица наболели въпроси.

Създадени сме през 1991 г. и имаме 67 държави членки – акционери, и две институции – ЕИБ
и ЕК.

От 1992 г. присъстваме в България и сме инвестирали 4 млрд. евро в редица проекти. 2% от портфейла на ЕБВР могат да бъдат насочени към страната. Разбира се, знаем, че има потенциал за по-добро развитие. В това отношение разчитаме на Вашата подкрепа, за да може да се обследват и проучат възможности за по-добро развитие в бъдеще. Ние работим много активно с различни институции на ниво ЕС с оглед намиране на начини за промотиране на добри проекти и на тяхното финансиране. За да бъда по-конкретна, ще Ви дам примери от някои европейски държави. В Кипър предоставяме консултантски услуги за малки фирми, при изпълнението на услуги, свързани с иновативни технологии. Освен това си партнираме по линия на 12 проекта с една специална структура, създадена в рамките на ЕС, която подпомага консултантските услуги, свързани с развитие на местния капиталов пазар с различни държавни реформи.

В България сме фокусирани върху създаване на финансови инструменти със съответните ресорни министерства. Успели сме да разгърнем структура, която мобилизира средства от търговските банки, за да може да се подпомогнат инвестициите във водния сектор, комуналните услуги, като това е част от съфинансиране, предоставено по линия на Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС). Компонент на тази програма е техническата помощ, която се предоставя директно на водните оператори, за да могат да подобрят своето финансово и оперативно изпълнение.
Ние искаме да постигнем систематично положително развитие в сектора, за да можем да превърнем ВиК операторите в по-устойчиви търговски обекти и по-добри доставчици на услугите. Работим с 16 водни оператори, които могат да кандидатстват за получаване на подкрепа по линия на ОПОС. Те трябва да изпълнят голям обем строителни работи.

Тези дейности възлизат на повече от 1 млрд. евро и е необходимо да бъдат приключени до 2023 г.

Ако нямаме изпълнители на строителните работи, нещата силно ще се усложнят. Ние подпомагаме до 15% от общото финансиране. Работим в различни направления със субектите във водния сектор, за да може да обединим своите усилия и да постигнем целите.

Друга програма, която се финансира от хъба на банката, е ОП „Иновации и конкурентоспособност“. Помощта е насочена към малки бизнеси, за да могат те да имат достъп до най-съвременните технологии, като им даваме възможност да мобилизират експертизата си на местно ниво. Ние им помагаме да получат достъп до най-добрите носители на иновативни идеи.

Освен това работим и с „Хоризонт 2020“, за да може да се окаже помощ на иновативни компании в който и да е бранш. Отворени сме към фирми от всички сектори.

Ресорните министерства ни съдействат да се създаде добър екип на местно ниво. Г-н Худак спомена, че много активно дискутираме с ЕК и ЕП програмата InvestEU, в рамките на която искаме да подпомогнем създаването на стабилна инфраструктура.

Уверяваме Ви, че като създадем нов финансов инструмент или програма, веднага ще Ви информираме за това. Но ако Вие имате идеи, ние сме отворени за дискусия.

Любомир Пейновски, член на УС на КСБ: Въпросите ми са към г-жа Манастирли. Бихте ли се заинтересовали от регионални срещи с ОП на КСБ за анализ на инвестиционните възможности? И вторият ми въпрос е – кога е следващият прозорец, когато български фирми могат да влязат като рамкови изпълнители?

Лариса Манастирли: Трябва да имаме бъдещи срещи, за да информираме КСБ за дейностите, които са предприети и които предстоят. Две неща бяха споменати и аз ги засегнах в моята презентация – водната програма, която се финансира от ЕВБР, и търговските банки. Разбира се, необходима е координация между отделните структури.

По отношение на програмата за предоставяне на консултантски услуги – там няма прозорец за участие. Постоянно може да се участва. Всяка фирма може да се възползва. Финансирали сме вече 35 проекта в България. И търсим местните консултанти. 

Деница Николова, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на „ОПРР 2014 – 2020“: Ще разчитаме на КСБ за създаването на национална методология за единни разходи в строителните процеси 

За мен е чест и удоволствие да съм част от конференцията, на която имаме възможността да коментираме солидарността в инвестиционната политика на Европейския съюз. Тя спомага за развитието на регионите и намаляване на различията. Когато говорим за тенденция за намаляване на дисбалансите и различията между регионите, ние трябва да обърнем внимание повече на това къде стои територията, по какъв начин тя се развива, кои са основните предизвикателства пред нейното бъдеще и как да използваме по-добре потенциала за растеж.

Като човек, който е пряко обвързан с това да структурираме политиката и да я синхронизираме с инструментите, ще кажа, че България е в доста благоприятна позиция, защото в рамките на едно министерство е концентрирана не само възможността да правим политиката за регионално развитие, но и в допълнение на това да използваме всички инструменти за финансиране от Европейската комисия. Не говоря само за Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“, но и за още 12 инструмента, които са финансирани с подкрепата на средствата на Европейския съюз по линията на трансграничното и регионално сътрудничество. Тук искам да включа и Фонд „Солидарност“, който допринася за това да преодоляваме неблагоприятните условия, свързани с климатични промени.

В допълнение, с подкрепата на финансовите инструменти, с които разполагаме, е възможно да се постигне основната ни цел за едно балансирано териториално развитие на страната.
Трябва да се отбележи, че до този момент не сме използвали достатъчно често възможността за финансиране например от страна на другите финансови институции, а именно банките в подкрепа развитието на регионите. Опция е и отпускането на средства от страна на държавния бюджет за целите на балансираното регионално развитие.

Изпълнявайки втори програмен период, това, което отчитаме, е, че се наблюдава задълбочаване на териториалните различния. За съжаление не постигаме ефекта на намаляване на дисбалансите между конкретните територии, населени места и глобални региони.

Ние финансираме конкретни градове, концентрираме средства в образователната, транспортната инфраструктура, а и в подкрепа на градската среда, в социалните мерки. С този механизъм за финансиране ние създаваме един дисбаланс по отношение на останалата част от територията на нашите населени места. Това е не само дисбаланс на общинско, но и на регионално ниво. С това се допринася за ефекта на миграционни процеси именно към тези места, които дават високо качество и стандарт на живот на хората, но вследствие на това идва другият негативен ефект, който е в посока обезлюдяване на територии.

Бъдещата европейска оперативна програма за регионално и градско развитие в програмния период след 2020 г. се предвижда да бъде фокусирана в две оси – подкрепа на инвестициите на регионално ниво и инвестиции за градско развитие, а основната ни цел е да търсим намаляване на регионалните различия и дисбаланси. Това, върху което със сигурност трябва да обърнем внимание, е, че когато говорим за интегрирани инвестиции и мерки, ние вече трябва да поставим акцента върху друг тип стратегически документи. Ако към настоящия момент основополагаща беше националната концепция за пространствено развитие, която определяше конкретните градове с основни функции на центрове за растеж, то за следващия програмен период трябва да слезем на ниво регион и да определим конкретните потенциали на тази територия.

По този начин ние ще
можем да инвестираме

по-концентрирано и по-тясно спрямо съответните специ­фични нужди на даденото място.

В допълнение на това като интегрирани териториални стратегии предвиждаме да се разработят и общинските планове за развитие. Нещо, което към настоящия момент е издадено като посока и методология от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Тези документи ще бъдат основата, на която ще се стъпи, за да може да се изгради приоритетът за градско развитие.

Ще се засили и ролята на регионалните съвети за развитие, чийто потенциал ще се укрепи, за да могат те да имат нужния капацитет на регионално ниво, с който да избират по места най-важните проекти за реализация. В тази връзка работим в тясно сътрудничество със Световната банка и с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Освен това проектни идеи ще могат да се подават и от неправителствени организации, гражданското общество и бизнеса, с което регионалната програма няма да е фокусирана само върху публичните власти, а ще отразява нуждите на цялото общество. По отношение на приоритета за градско развитие посоката и линията за изпълнение ще съблюдава създадения модел чрез избор на проекти, основно от страна на местната власт, които ще трябва да защитят важността им по отношение на инвестиции и постигнати ефекти.

Искам да подчертая, че в новия програмен период се предвижда въвеждането на механизъм за опростяване на изпълнението на проекти. В Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще създадем предпоставки за разработването и одобряването на национална методология за средни разходи на единица продукт за строителните дейности. Новите регламенти дават възможност чрез исторически и статистически данни и чрез пазарни оценки да се стигне до средни цени, с които да определим разходи като допустими по програмата. Основното облекчение вследствие на прилагането на една такава методология е свързано с това, че ще намалим и ще премахнем необходимостта Управляващите органи, да проверяват провеждането на обществените поръчки или начина, по който е избран изпълнителят. Ще се ограничи и огромният риск, който е основно предизвикателство и в този програмен период, от налагане на санкции вследствие на некоректно проведени обществени поръчки.

Казвам, че ще създадем предпоставките, защото е наше национално решение дали ще се възползваме от възможностите на регламента. В тази връзка смятам, че ние трябва да направим усилия, защото това впоследствие ще облекчи процеса на изпълнение на бъдещите ни инфраструктурни и инвестиционни проекти. В допълнение ще доведе и до намаляване на административната тежест, свързана с постоянни проверки и контроли по отношение на обществените поръчки, а и за полагането на санкции при нужда.

Ще разчитаме изключително много на Камарата на строителите в България да преценим заедно и да потърсим решението по отношение на националната методология за единни разходи в строителните процеси.

Данните ще се съберат от всички проекти, реализирани през първия и втория програмен период, в които е участвала страната ни. Така ще се проследят всички видове разходи за типовете инвестиции и видовете строителни дейности.

В заключение искам да кажа, че новият програмен период е предизвикателство и поради тази причина ние се стремим да надградим постигнатото и да го променим в посоката да намерим по-голям ефект за развитие на цялата територия на страната. От гледна точка на политиката ще заявя, че подходът на МРРБ ще бъде нов и градивен, но в никакъв случай революционен. Все пак ние сме се научили от опита си, че всяка една стъпка, която води след себе си до твърде големи промени, не носи подходящия ефект, така че по-скоро търсим балансирания подход. Целта ни е да създадем по-гъвкав механизъм за инвестициите и съответно да дадем възможност те да са изцяло съобразени с нуждите на конкретна територия.

Аурелио Сесилио, началник-отдел за България на ГД „Регионална политика и селищно устройство“ в ЕК: В периода след 2020 г. искаме 75% от кохезионните ресурси да бъдат за по-слабо развити региони

Не искаме да има нито един район в Европейския съюз (ЕС), който да изостава. Пред нас стои въпросът за справяне и изглаждане на икономическите и социалните различия. В периода след 2020 г. искаме 75% от кохезионните ресурси да бъдат насочени към по-слабо развити региони от съответните държави – членки на ЕС. Желанието ни е и самите страни да възприемат същия подход. След присъединяването на България към общността през 2007 г. държавата Ви осъществява икономическа конвергенция, макар и с бавни темпове. Регионалните и социалните различия са доста силни – 5 от 6 региона на планиране са сред най-бедните в ЕС. В Софийския се генерират 50% от БВП и голяма част от преките чуждестранни инвестиции са насочени в него, а заплащането е 8 пъти по-високо от останалите в страната. Ако разгледаме заетостта, в северната и северозападната част на страната тя е 3,3%.

В последния доклад на ЕК за развитието на България може да се види

прогрес в редица области,
включително в развитието на инфраструктурата.

Но продължават да съществуват и трудности, с които трябва да се справите. Те са в определени области и са свързани със структурни реформи и насърчаване инвестициите. Отчита се и недостиг на работна ръка в определени сфери.

Предизвикателствата пред България са високото енергийно потребление, качеството на водата, транспортът, отоплението, замърсяването. Много ми беше интересно да слушам министър Росен Желязков, когато той говореше за перспективите пред развитието на транспорта в България и по-специално за железниците. Железопътният Ви транспорт има потенциал, който не е усвоен.

Трябва да мислим за модернизацията му, за контейнери, които могат да преминават от Бургаското пристанище в посока запад. В момента това не е възможно, защото няма интермодални терминали.

България има нужда от по-балансирано разпределение на инвестициите.

Необходимо е да се комбинират европейските, националните и местните ресурси и политики.

Радостен съм да чуя това, което каза зам.-министър Деница Николова. Трябва да преминем от институционалния към териториален подход, който дава възможност за равно развитие на всички населени места. Ако съответните общински власти искат територията, за която отговарят, да се развива, трябва да привличат инвестиции, за да може да има ръст на икономиката и да се задържа населението. Това се постига, като се подпомагат предприятията, а не като се изгражда обходен път или общинска инфраструктура сама по себе си. Надявам се това да бъде факт в бъдеще.

Ключово е да се подготвим за периода след 2020 г. Чухме, че България е започнала да работи в тази посока. Ние пък трябва да предвидим един амбициозен бюджет, особено по отношение на изпълнението на кохезионната политика. България ще получи 8,9 млрд. евро по линия на кохезията.

Какво очакваме от страната Ви? Да запази фокуса върху изпълнението на целите на програмния период 2014 – 2020 г., защото те не са постигнати. Трябва едновременно да се готвим за бъдещия период и да работим за реализиране на целите на настоящия. Както беше споменато от г-жа Николова, трябва да подобрим условията за инвестиции, за работата на администрацията на различни нива. Необходимо е да се постигне и напредък по отношение на по-висока ефективност на обществените поръчки.

В моята държава националният спорт е футбол. В България изглежда е обжалването на търговете.

Не става въпрос за обжалванията по принцип, но има някои от тях, които са неразбираеми. С Камарата на строителите в България сме дискутирали този въпрос.
Трябва да преминем към друг начин на действие. ЕК е готова да започне дискусията с българските власти и съм сигурен, че всички сме съгласни, че трябва да дадем своя принос за едно по-балансирано развитие, за да гарантираме една по-конкурентна, по-приобщаваща и по-добре стояща в бъдеще България.

Мерете Клаузен, началник-отдел в ГД „Икономически и финансови въпроси“ в Европейската комисия (ЕК): България има нужда от повече публични инвестиции

Благодаря за поканата да участвам в тази конференция като лектор. Аз съм сигурна, че зам.-председателят на ЕК Катайнен би желал да присъства лично, но неговата програма не позволява това да се случи в този момент. Аз ще говоря за едно от основните досиета в неговото протфолио – програмата InvestEU, която вече беше спомената. Няма да говоря в детайли за структурните фондове. Предходните лектори дадоха много добри обяснения по темата. Аз ще Ви информирам за намеренията ни относно бюджета на ЕС за насърчаване на инвестиции в стратегически сфери в държавите членки. България има нужда от повече публични инвестиции. Вие разчитате предимно на европейско финансиране, 2/3 от инвестициите в страната идват от европейските фондове. В допълнение бизнес инвестициите са доста слаби във всички сектори на икономиката. Имате нужда от инвестиции в работната сила, за да може да се адаптира към пазара на труда, имате нужда от повече средства за научноизследователска дейност, както и от вложения в свързаност – в транспортна инфраструктура и в енергетиката. Ниските нива на публични инвестиции не са проблем само на България след кризата, а на всички държави членки. Така че Комисията заедно с ЕВБР предложи плана „Юнкер“ през 2015 г., като предоставихме огромна гаранция на банката, за да инвестира в проекти и региони с по-висок риск. Намерението беше 300 млрд. евро да бъдат инвестирани в стратегически проекти. По-късно удължихме тази инвестиция и целта е сумата да достигне до 500 млрд. евро. Първата сума трябваше да бъде активирана до 2018 г. Това е преизпълнено. Сега през 2020 ще отчетем изпълнението на втората. 1/3 от тези инвестиции дойдоха от частни източници. Резултатът, който отчитаме, е 6,4% увеличение на брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС. Очаквме той да се увеличи и през новия програмен период. Също така създадени са над 700 хил. работни места, като 1,4 млн. работници в общността получават подкрепа. Малките и средните предприятия вече имат по-лесен достъп до финансиране.

Към България как се отнасят цифрите?

Страната е една от първите, която се изказа положително за този проект. Това е много важно, тъй като националните банки също получават такава гаранция и предоставят финансиране. Това увеличава ефекта от проекта. Включени са и много търговски банки от страна на България, които действат като посредници и гарантират кредитирането. Обемът възлиза на 437 млн. евро, с което България е над средното ниво от 13 държави членки. Що се отнася до малките и средните предприятия, страната е на второ място според обема на гаранциите като процент от БВП. За иновации по тази програма са изпълнени 6 проекта за 300 млн. евро. Фондът на фондовете управлява финансовите инструменти по структурните фондове. Подкрепата, която се предоставя, цели да активизира допълнително 2 млрд. евро капитали от публичния и частния сектор чрез осъществяване на инвестиции в ключови сектори.

Да погледнем към бъдещето.

Искаме да надградим и разширим успешните практики за европейските гарантирани кредити. ЕК предложи за следващата многогодишна финансова рамка да инвестира в европейската програма InvestEU. Също така ще бъдем водени от политиката в инвестиционната сфера, като гаранционните средства ще бъдат 38 млрд. евро с индикации за 11,2 млрд. евро за инфраструктура, над 11 млрд. евро за изследователска дейност и за дигитална цифровизация, 11 млрд. за малки и средни предприятия. Ще има увеличение на финансирането в сфери, като образованието, социалното предприемачество, социалната сфера и редица други проекти, които ще спомогнат за включване на различните граждани в Европа. Надяваме се да се привлекат и национални банки, които да предоставят насоки как да се осъществи устойчивост на тези проекти.

Трябва да подсигурим подкрепа за качествени проекти. Има 40 запитвания за консултантски услуги, като 27 проекта получават подкрепа. Те са предимно в развитието на транспортната инфраструктура, управлението на отпадъци, енергийната ефективност на публични сгради.

В InvestEU и в регламента за общите разпоредби предлагаме да се предоставят заеми и безвъзмездна помощ и да се прилагат едни и същи правила за всички проекти. В момента програмата се обсъжда в ЕС и ЕП. Надяваме се да се постигне съгласие и тя да мине през ЕП до изборите през май. Това ще ни позволи до 2022 г. да подготвим програмата и да гарантираме плавен преход към следващия период, така че България и останалите страни да продължат да изграждат по-силна и свързана икономика.

Искра Михайлова, председател на Комисията по регионално развитие в Европейския парламент: Необходимо е да променим начина си на мислене и да се подготвим и за нови инвестиционни програми

За мен е изключително удоволствие да приветствам гостите на международната конференция „Европейската солидарност в инвестиционната политика на ЕС“. Благодаря и за добрите думи по мой адрес. Желанието ми винаги е било да бъда полезна. В началото бих искала да благодаря на КСБ за партньорството. В продължение на пет години заедно дискутираме инвестиционната политика на Европейския съюз и подкрепата, която България получава. Опитваме се да се ориентираме в тенденциите и в бъдещето и да направим така, че строителните фирми в страната да бъдат добре подготвени и информирани, участващи във взимането на решения и партниращи си както с държавната власт, така и с европейските институции. Устойчиво работим съвместно и виждам как надграждаме и разширяваме кръга на информацията, която предоставяме. Убедена съм, че тя ще бъде от полза на фирмите, които членуват в Камарата.

В предишни години сме коментирали какви са проблемите пред политиката за сближаване в ЕС и как тя като че ли малко по малко отстъпва заради трудностите, пред които е изправена. Сега мога да кажа, че успяхме да я запазим като основна инвестиционна политика на ЕС. В предложението за многогодишна рамка, прието от ЕП през май 2018 г., тя е една от основните политики.

Има развитие по отношение на финансовите инструменти, съществува реакция на предизвикателствата, с които се сблъсква ЕС, има фондове и програми за инвестиции в отбраната, по-висока гаранция за бъдещия фонд InvestEU, но политиката на сближаване запазва своето място. Трябва да кажа, че не беше лесно. Имаше период, в който се сблъсквахме с много противници. Но благодарение на съвместната ни работа с хора от различни нива в ЕС успяхме да запазим кохезионната политика.

Мога да кажа, че

в Комисията по регионално развитие в ЕП си сътрудничихме активно с
цялата ЕК

не само с еврокомисар Крецу, която отговаря за регионалната политика, но и с вицепрезидентите Катайнен и Домбровскис. Случвало ни се е да правим срещи до късно вечер. Резултатът е добър и удовлетворяващ. Успяхме в кратки срокове да подготвим позицията на ЕП. Сега предстоят преговорите със Съвета. Те ще се състоят най-рано през есента. Надявам се да приключат до началото на 2020 г., за да могат да се приготвят необходимите документи за започване на оперативните програми (ОП). Защото освен рискът от липса на проекти, съществува и такъв от забавяне на самите ОП.

На таблата, свързани с оперативните програми, които бяха подготвени от КСБ и в. „Строител“,

можете да видите за какви числа става дума. Това са проекти, реализирани в България, изпълнени с усилията на членовете на КСБ. Обектите не са само магистрали. Солидарността на ЕС доведе до факта, че освен тях има реализирани стотици други проекти. Имаме коренно променени населени места в България, в които са реновирани и реконструирани училища, детски гради ни, общини, театри, библиотеки, площади, улици, водоснабдяване, канализация. Разбира се, има и магистрали, но освен тях има много други обекти, по които присъстващите на тази конференция сте работили и Ви благодаря за тяхната реализация. Това е смисълът на европейската солидарност, а и на подобни събития като днешното – да покажем какво сме свършили.

Що се отнася до бъдещето, аз се радвам, че на този форум разбрахме, че програмирането е започнало. Удовлетворена съм, че то върви добре, и се надявам, че бъдещите оперативни програми ще бъдат модерни, реформирани, гъвкави, подготвени навреме и подплатени с достатъчен брой проекти, за да бъдат успешни.

Ние вече имаме опит в ОП, знаем как да работим с тях, а и къде са проблемите. Бих апелирала специално към КСБ да обърнем поглед към други възможности, да разширим хоризонта. В периода след 2021 г. ще има няколко направления, които са тясно свързани с работата на българския строител. Едно от тях е Механизмът за свързване на Европа. Това е програма, централно управлявана от ЕК, която използва и финансови инструменти, финансираща големи трансгранични и транснационални проекти от европейско значение. От дълги години говорим за транспортната връзка с Ниш. Механизмът за свързване на Европа може да я финансира, дори я предвижда в своите планове. Достатъчно е да бъдем ефективни, отворени и да докажем, че имаме необходимите компетенции, техника, иновации, самочувствие, за да реализираме такива проекти. Говореше се и за транспортна връзка между Румъния, Гърция и България. Механизмът за свързване на Европа може да подкрепи такъв проект, който е напълно във възможностите на българските строителни компании. InvestEU също финансира изграждането на модерна и екологична инфраструктура.

Искам да обърна внимание на още една възможност, за която не сме говорили дълги години.

След 2020 г. ЕС изключително много разширява програмите за инвестиции, особено такива в инфраструктура в Африка.

Определеният бюджет към днешна дата е 80 млрд. евро, като той вероятно ще нарасне. Може би е време да си спомним добрия опит на българските фирми, работили там. Трябва да се обърнем към възможности извън територията на България, но по проекти, които спазват същата логика на европейските инвестиции, на добавената стойност, на чистите правила, на ясните приоритети. Разбира се, това е свързано с един от основните приоритети на ЕС – запазване на сигурността на Съюза и спиране на мигрантската вълна чрез инвестиции в страните, от които мигрантите биха могли да дойдат в Европа. Това е възможност, която стои отворена. Договарянето предстои.

С най-голямо удоволствие бих работила с КСБ и бих се ангажирала да организираме събития, фокусирани към конкретни програми. За да можем с експертиза да видим къде са възможностите за българските строителни компании. България е външна граница на ЕС. Затова са нужни и инвестиции в отбраната. Необходимо е да променим начина си на мислене и да се подготвим и за нови инвестиционни програми. Това е моят основен апел.

Инж. Илиян Терзиев, председател на УС на КСБ: КСБ се стреми да дава на своите членове изпреварваща информация за бъдещите възможности за финансиране

Бих искал да благодаря на г-жа Михайлова от името на УС на Камарата за избора на тема на конференцията, пета поред, която организираме съвместно. Защото едва ли има по-видим резултат от европейската солидарност от успеха на кохезионната политика, от инвестициите в модерна инфраструктура, в нови пътища и магистрали, в съоръжения за опазване на околната среда, в енергийна ефективност и обновяване на сградите, в които живеем, работим, учат нашите деца. И едва ли има по-добър начин да бъде показан приносът на строителния бранш за промяната и развитието на градовете, регионите и страните, в които живеем. За това как секторът допринася за превръщането им в по-красиво, по-добро и привлекателно място за бизнес, инвестиции и за живеене.

Инвестиционната политика на Европейския съюз е от съществено значение за строителния сектор в България и е сред приоритетните теми за КСБ.

Сериозен процент от обществените поръчки за строителство у нас продължават да са свързани с европейските фондове.

Като организация с поглед към бъдещето обаче Камарата следи за промените и новите възможности за финансиране и съфинансиране, интересува се от финансови инструменти, от добрите практики и се стреми да дава на своите членове изпреварваща информация за тенденциите на развитие на сектора и глобалните политики, с които той е свързан.

Ето защо оценяваме много високо присъствието на нашите гости от Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие и очакваме да получим от тях важна и полезна за бранша информация.

КСБ ще продължи да работи за подобряване на строително-инвестиционния процес в страната, включително и чрез предложения за промени в законодателството.
Някои предложения, които направихме за промени в ЗУТ и ЗОП, вече са факт.

Новина от последните дни е, че Народното събрание реши, че обекти над 100 кв. м могат да се строят само от фирми, вписани в ЦПРС. Тези промени в ЗУТ са успех за Камарата в борбата срещу сивия сектор в бранша и за подобряване качеството на изпълняваните обекти.

Сериозният интерес към днешния форум е показател, че темите, които се дискутират, са актуални и навременни за строителния сектор, институциите и оперативните програми и значими за успешното реализиране на европейската инвестиционна политика.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 20.03.2019. Категория КСБ. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Don`t copy text!
%d блогъра харесват това: