Община Варна представи инвестиционната си програма за 2019 г. на среща с ОП на Камарата в морската столица

Форумът се провежда за трети път и предоставя широка платформа за дискусии

Прочетена: 145

Екип в. „Строител“

Областното представителство на Камарата на строителите в България във Варна (ОП на КСБ – Варна), проведе работна среща с ръководството на община Варна. Събитието се състоя за трета поредна година в морската столица. На него традиционно местната администрация прави преглед на изпълненото по инвестиционната програма за предходната година и представя най-важните обекти в сферата на строителството за текущата. Съорганизатор и медиен партньор на събитието е вестник „Строител“.

Форумът бе открит от кмета на Варна Иван Портних и от инж. Христо Димитров, зам.-председател на Управителния съвет (УС) на КСБ и председател на ОП на КСБ – Варна. Гости на срещата бяха инж. Илиян Терзиев, председател на УС на КСБ, и инж. Мирослав Мазнев, изп. директор на Камарата. В нея се включиха и зам.-кметът на града инж. Христо Иванов, членове на Областния съвет на ОП на КСБ – Варна, Ренета Николова – прокурист и главен редактор на в. „Строител“ и ПР на КСБ, както и представители на строителни фирми от региона.

„Радвам се, че отново имаме възможност да проведем работна среща с Камарата на строителите в България в община Варна. Усилията на местната администрация са пряко свързани с дейността на фирмите членове на КСБ за обновяване на града ни и превръщането му в по-добро и красиво място за живеене“, заяви кметът Иван Портних.

Той припомни, че бюджетът на Варна за т.г. е почти половин милиард лева, като макрорамката е увеличена двойно спрямо 2013 г. „Работим активно за осигуряване на финансови средства от европейски проекти и програми, за привличане на финансиране от държавата и увеличаване на местните приходи без повишаване на данъците. На тази база можем да кажем, че Варна е град в развитие“, каза кметът.

Той посочи, че в момента на територията на града се работи едновременно по 12 обекта от уличната инфраструктура, сред които бул. „Васил Левски“ – най-мащабният проект на Варна, бул. „Народни будители“ в „Аспарухово“, бул. „Осми Приморски полк“ – от бул. „Васил Левски“ до бул. „Хр. Смирненски“; бул. „Съборни“; ул. „Цар Симеон I“; ул. „Георги Бенковски”; Морската градина; ул. „Михаил Колони“ и площад „Екзарх Йосиф“; IV микрорайон, „Владиславово“, ул. „Баба Тонка“. В процес на реализация са обекти от образователната инфраструктура, предстои модернизация на филиала на Драматичния театър „Стоян Бъчваров“. В ход са процедури за реализиране на проекти като новото Рибарско пристанище Карантината, новите сгради на Математическата гимназия и на Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“.

Кметът посочи още, че в

капиталовата програма на общината са включени и редица обекти от спортната инфраструктура,

тъй като Варна е Европейски град на спорта за 2019 г.

„Имаме три по-големи проекта. Единият е за спортен комплекс в район „Владислав Варненчик”, където изграждаме многофункционална закрита зала и прилежащи игрища за различни спортове. Подобен обект се реализира и на ул. „Студентска” и в кв. „Виница“, заяви кметът. Той припомни, че общината е реализирала пилотен проект, свързан с обновяването на 10 училищни двора с изграждането на нови спортни игрища. „Считаме, че тази инициатива е изключително удачна, защото децата ползват една прекрасна база в рамките на учебния процес, а извън часовете тя се превръща в място за масов спорт за хората, които живеят в тези райони. През 2019 г. сме амбицирани да ремонтираме и всички останали спортни обекти в училищата и част от съоръженията за игра в детски ясли и градини.

Портних допълни, че друг акцент в бюджета е след приключването на мащабните пътни проекти инвестициите да се насочат към междублоковите пространства, малките улички и създаването на паркоместа. Той обясни, че тези дейности са изключително важни, защото от десетилетия в тази посока не се е правило почти нищо и съществуват проблеми в целия град. „В момента изпълняваме такъв пилотен проект в четвърти микрорайон в район „Владислав Варненчик”.

„Предстоят ни много предизвикателства, по които да работим. Естествено, разчитаме на активното сътрудничество с КСБ, на каквото сме се радвали и до този момент. Надявам се до дни да започнем изграждането на рибарското пристанище в местността Карантината, защото Варна е морска столица и е недопустимо да няма такова съоръжение. Предстои и продължаване на процеса на социализация на зоната на пристанище Варна-изток, т.е. превръщането му в част от градската среда. Знаете, че след дълги години и перипетии една малка зона се отвори за гражданите. Видя се, че и варненци, и гостите на града припознаха това място като свое за разходка, рекреация, за спорт“, коментира кметът, който бе категоричен, че този процес трябва да се ускори. Той обясни, че подобни инициативи са реализирани във всички развити морски градове – старите пристанища са превърнати в атрактивната зона на града, след като са преместени пристанищните мощности. По думите на Портних има опция съоръженията от Варна-изток да се изместят на пристанище Варна-запад, с което да се даде развитие на терминал Варна-запад.

„Определено има потенциал за надграждане и вярвам, че зоната ще се превърне във визитната картичка не само на нашия град, но и на България. Собствеността там е изключително държавна и естествено това развитие трябва да бъде решено след широк обществен дебат“, убеден е Иван Портних. Той съобщи още, че предстои и сериозна работа по отношение на
социализация на обектите на културно-историческото наследство във Варна.

Според него морската столица има какво да покаже и с какво да се гордее, но голяма част от обектите не са социализирани. Кметът изрази надежда съвсем скоро общината да получи финансиране, за да може да започне реални действия по тези обекти.
Зам.-председателят на УС на КСБ и председател на ОП на КСБ – Варна, инж. Христо Димитров от своя страна също благодари на Иван Портних за срещата, както и на ръководството на Камарата.

„На подобни събития ние винаги се запознаваме с инвестиционната програма на общината. От този наистина сериозен бюджет, който има морската столица,
ние, строителите, очакваме не само работа, но и добра инвестиционна среда.

Видно е, че в рамките на само 3 – 4 години бюджетът на общината за капиталови разходи е нараснал в пъти. От срещите с местната власт очакваме информация и обмяна на мнения“, каза инж. Димитров. Той засегна темата за пътните ремонти по т.нар. вътрешни райони извън големите артерии. Според него елементарните повреди на настилките е възможно да се оправят от кметствата и с минимални разходи. „Някои неща могат да се реализират много по-бързо и евтино, за да няма дупки, да има хубави бордюри и т.н. Общините са способни да го реализират“, заяви той.

Инж. Христо Димитров сподели още, че членове на Камарата на строителите в България, на Камарата на архитектите в България и на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране биха могли да бъдат в голяма помощ на местната администрация. „Вие трябва да решавате много въпроси, а ние смятаме, че имаме потенциал, с който да сме полезни. Отново благодаря за срещата. Тя е традиционна. Надявам се, че винаги когато имаме възможност, ще може очи в очи да споделяме мнения за инвестиционната програма, належащи проблеми и други въпроси“, каза още инж. Димитров.

„Позволете ми първо да поздравя кмета на община Варна г-н Иван Портних и неговия екип, както и зам.-председателя на Камарата и председател на структурата на организацията във Варна инж. Димитров за добрия стил на комуникация, който сте наложили между местната власт и строителния бранш в региона. Това е третата среща, която се провежда на такова ниво, и втората, на която аз присъствам, затова използвам възможността да изразя моята и на УС на КСБ подкрепа за подобен род инициативи“, каза председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев. Той посочи, че преди броени дни на среща с областните председатели на Камарата от цялата страна е

дал за пример Варна като начин на работа, активен диалог и обсъждане на актуалните за строителите и за общината теми от общ интерес.

„За ръководството на КСБ областните структури са от изключително значение, те са най-пряката връзка с фирмите по места. Ние приветстваме и настояваме за по-широкото включване на представители на организацията в изготвянето на местните бюджети и формирането на инвестиционните политики на общините, както и по всички въпроси, засягащи строителните фирми“, сподели инж. Терзиев. „За нас е важно и да имаме информация за проектите, които се изпълняват, и тръжните процедури, които се предвижда да бъдат обявени“, добави той.

„Не мога да не отбележа, че след големи усилия, които КСБ положи, НС вече прие промяната в ЗУТ, с която се променя и чл. 14, ал. 2 от ЗКС, и обекти над 100 кв. м ще могат да се строят само от вписани в ЦПРС фирми. Това ще наложи засилване на контрола както на централно, така и на местно ниво. Вашата подкрепа и в тази насока ще ни е много нужна“, каза още председателят на

УС на Камарата.

„Изразявам готовността на КСБ да съдейства при необходимост с целия си експертен потенциал както на ОП Варна, така и на община Варна по всички възникнали въпроси и за реализацията на съвместни инициативи“, каза още инж. Терзиев.

Изп. директор на Камарата инж. Мирослав Мазнев представи още някои направления от работата на КСБ.

„В края на миналата година по инициатива на КСБ в Закона за обществените поръчки бяха променени три важни точки за сектор „Строителство“. Нашата цел е да има ясна регламентация за малкия и средния бизнес. Досега имаше изисквания в тръжните документи по отношение на това да се обявяват всички под­изпълнители. Това вече отпадна и по време на строителството допълнително могат да бъдат вписвани всички подизпълнители съгласно вида работа, която те ще изпълняват, а не според категорията на обекта. По този начин ние даваме на малките и средните фирми възможност за развитие, защото те ще получат и референции за своя труд“, заяви изп. директор на Камарата. Той изтъкна и промените по отношение на т.нар. девизни цени, които трябва да бъдат образувани на база на пазарните правила, а не на исторически данни за обектите, реализирани във времето.

„Даде се и възможност за предоговаряне стойността на проекта при изменение на някои от структуроопределящите цени – горива, арматура и др. Безспорно това е нелека задача за инвеститора, защото той работи с определен бюджет, но тази разлика не трябва да се прехвърля при нас, строителите. Когато има такъв случай, или средствата трябва да бъдат увеличени, или да се подпише Акт 10 и изпълнението да се спре, докато се намери съответният бюджет. Това е борба и против дъмпинга и да защитим нашите работни места“, каза инж. Мазнев.
Той сподели, че

КСБ продължава дейността си, свързана със законодателните инициативи и през 2019 г.

Браншовата организация планира да разработи единни трудови норми и правилник за изпълнение и приемане на СМР.

„Разчитаме особено на големите възложители като община Варна да ни помогнат при усъвършенстването на нормативната уредба, касаеща строително-инвестиционния процес“, добави изп. директор на Камарата.

Главният редактор на в. „Строител” Ренета Николова заяви, че публикуването на инвестиционната програма на община Варна на страниците на вестник „Строител“ се оценява като много полезно от членовете на организацията и всички строителни компании. Тя изрази очакване, че инвестиционната програма и тази година ще бъде предоставена на изданието на Камарата, за да бъда публикувана и да достигне до широк кръг заинтересовани фирми.

Срещата продължи с отчет на изпълнението на строителната програма на община Варна за 2018 г. и представяне плана за дейностите през 2019 г. Подробна информация по двете теми даде зам.-кметът инж. Христо Иванов. В началото на презентацията си той съобщи, че местната администрация е сключила договор за изменение и надграждане на Интегрирания план за градско възстановяване и развитие (ИПГВР) на Варна. „Това е една изключително важна тема, по която предстои да започнем работа. Трябва да направим правилните и точни ходове, защото ИПГВР ще даде основата за развитието на морската столица през следващите години“, каза инж. Иванов и обясни, че планът ще даде насока за това как ще се усвояват средства по оперативните програми през програмен период 2021 – 2027 г. „В известна степен ще има промяна в структурата на финансиране. След 2020 г. ще се наблегне повече на участието на частния капитал и на обединение на интересите на община или държава с бизнеса и привличане на заемни средства от Фонд на фондовете, който вече функционира в България. В момента изпълняваме няколко обекта чрез Фонда“, обясни зам.-кметът на Варна и подчерта, че

корекцията и надграждането на съществуващия ИПГВР за градско развитие ще бъдат ключови

както за администрацията, така и за частния бизнес.

По думите на инж. Христо Иванов през 2018 г. целият град е бил строителна площадка. „Преди да дойда на срещата, проверих два обекта от бул. „Васил Левски“. На единия – стария участък между бул. „Осми приморски полк“ и ул. „Подвис“, изпълняван от „Пътища и мостове“ ЕООД, преброих 38 работещи машини. На другия обект при бул. „Осми приморски полк“ те бяха 18. В момента строителството е в абсолютен разгар, защото трябва да го приключим за туристическия сезон“, сподели той.

Инж. Иванов посочи, че всичко, което е било включено в капиталовата програма на общината за 2018 г. и е обявено на миналогодишната среща на местната администрация с Камарата, е изпълнено в голяма степен. „Южното обслужващо платно на бул. „Васил Левски“, първата копка на което направихме с премиера Борисов, е завършено. Изпълнен е първият етап от реконструкцията на ул. „Ана Феликсова“ и се надяваме тази година да приключим проекта. Остана да реализираме най-важната част – връзката с бул. „Цар Освободител“, където е необходимо да приключим отчуждителните процедури“, информира зам.-кметът.

От изказването му стана ясно, че друг обект, който е важен за инфраструктурата на града, е реконструкцията на ул. „Александър Рачински” в участъка от бул. „Сливница” до ул. „Антим I”. Обектът е в процес на одобряване на Подробния устройствен план, който се очаква да приключи до края на годината и да стартират СМР.

„С държавно финансиране направихме пробива на бул. „Сливница“, с който се осигури връзка между бул. „Янош Хуниади” и ул. „Д-р Атанас Москов”. Приключваме процедурата и за следващата връзка, с която ще надградим проекта и ще е възможно влизане на АМ „Хемус“ от ул. „Д-р Атанас Москов”. В бюджета имаме предвидени финансови средства за изпълнението. С реализацията бул. „Сливница“ ще стане гръбнак за движение успоредно на бул. „Владислав Варненчик“, а връзката с АМ „Хемус“ ще пренасочи тежкотоварния трафик. Той няма да влиза в града, а по ул. „Д-р Атанас Москов“ и ул. „Девня“ ще се обслужва връзката Аспарухов мост – пристанище“, посочи инж. Иванов.

Друг приключен обект от миналогодишната програма е ремонтът на бул. „Цар Борис III” в кв. „Виница”.

Тази основна пътна артерия е била в много тежко състояние. Ремонтирана е и ул. „Студентска“ в участъка между улиците „Мир“ и „Дубровник“.

През миналата година са реализирани и няколко проекта за паркинги. Единият – при бл. 51 в кв. „Аспарухово“, а други – в рамките на изграждането на новия бул. „В. Левски“ в участъка между улиците „Подвис“ и „Девня“. През 2019 г. ще бъдат изпълнени 4 проекта за паркинги. „За миналата година можем да отчетем и 10 обекта за улично осветление в бившите крайградски зони. Изградихме и 10 площадки за игра на открито, по няколко във всички райони на града. Така от 230 площадки, които направихме през предходните години, те нараснаха до 240 бр. Освен това построихме спортна площадка в кв. „Галата“. Но нашата гордост е новият парк в кв. „Възраждане“, за реализацията на който бяха вложени доста усилия през последните години. Смятам, че стана добре и той обслужва една голяма жилищна зона“, съобщи зам.-кметът и допълни, че общината работи и по идеята да се изгради парк и в кв. „Младост“, за който е осигурен терен.

Според инж. Христо Иванов малък, но емблематичен обект, който е стартирал през 2018 г. и е пред приключване, е

благоустрояването на пространството около Юнашкия салон,

който е бил напълно възстановен през 2015 г. С изпълненото облагородяване се показва истинският блясък на емблематичната сграда.

„Имаме един много интересен проект за кръгово кръстовище в кк „Св. св. Константин и Елена“. Той включва и изграждането на чешма с минерална вода, и естетизирането на центъра на курортния комплекс“, сподели зам.-кметът. Ремонтът по ул. „Баба Тонка“, който общината е започнала през миналата година, е на финален етап.

През миналата година разработихме проект и за пътна връзка с бъдещото рибарско пристанище в кв. „Аспарухово“, дейностите по което трябва да започнат. Изпълняваме обекти по ОП „Региони в растеж“. Предстои въвеждането на мерки за енергийна ефективност в сградата на МВР, които ще се реализират със съфинансиране от оперативната програма и средства на МВР. В момента приключваме процедурата за избор на изпълнител, която е за инженеринг“, заяви инж. Христо Иванов.

На седем многофамилни жилищни сгради се правят енергийните одити и паспорти и предстои сключване на договор с Министерството на регионалното развитие и благоустройството за финансиране, след което може да бъде обявена и процедура за избор на изпълнители за инженеринг.

Важен проект от градската среда, който е финализиран, е пешеходното преминаване на ул. „Мара Тасева“ и зоната за отдих от страна на езерото. Зам.-кметът се похвали и с изпълнения основен ремонт на улицата към Специализираната болница за активно лечение за онкологични заболявания „Д-р Марко Марков“.

„В момента се прави облагородяване на междублокови пространства в район „Владислав Варненчик“, както и на зоната около ул. „Бенковска“. Ул. „Михаил Колони“ е много важен обект, по който също работим активно, за да може пешеходният ринг да бъде затворен. Приключваме дейностите в кв. „Възраждане“, където се благоустроява пространството между ул. „Ана Феликсова“, ул. „Петър Алипиев“ и локалното платно на бул. „Трети март“, каза инж. Иванов. Той коментира още, че в

Морската градина се изпълнява основно ремонт

на подпорни стени и реставрация на съществуващите атрактивни съоръжения. „Там възстановяваме вида, в който Морската градина е била преди години. Изключение прави само велоалеята, която правим. Тя ще е успоредна на бул. „Княз Борис I“, разясни зам.-кметът. Той добави, че през 2018 г. са приключени три важни инфраструктурни обекта в кв. „Аспарухово“ – булевардите „Приморски“, „Цар Освободител“ и „Първи май“, а бул. „Народни будители“, който също е в този квартал, ще бъде завършен през април.

„Доставени са 10 автобуса за градския транспорт и работим по Интелигентната транспортна система. Направена е една пешеходна пътека с добра видимост за по-голяма безопасност. Тя е на ул. „Г. Бенковски“. Събрани са мнения от граждани и организации. Предстои изграждането на останалите интелигентни пешеходни пътеки в града“, каза инж. Иванов.

Той обясни, че в момента се работи по 10 училища и детски градини. В социалната инфраструктура е планиран ремонт и ще се доставя оборудване на СУПЦ „Д-р Анастасия Железкова“.

Предстои сключване на договор с МРРБ за осигуряване на финансиране и обявяване на тръжна процедура за инженеринг. Изпълнени са мерки за енергийна ефективност в Професионалната гимназия по икономика „Д-р Иван Богоров“. Скоро приключва и ремонтът в Професионалната гимназия по горско стопанство и дървообработване „Николай Хайтов“.

„През миналата година започнахме работа по реконструкция и модернизация на Пречиствателна станция за отпадъчни води в „Златни пясъци“. Изключително важен обект, тъй като ще реши въпроса с екологията на курортния комплекс и зоните около него. В изпълнение е и проектът „Частично изграждане, реконструкция, рехабилитация на канализационната мрежа в „Ален Мак“, заяви зам.-кметът на Варна.

Той обяви, че
в бюджета на общината за 2019 г. са заложени текущи ремонти,

рехабилитация на улична мрежа, паркинги, подлези, тротоари и продължение на ремонта на ул. „Ана Феликсова“. Ще се работи и по решаването на един наболял проблем за града – дупките по малките улички и междублоковите пространства.

Зам.-кметът обяви, че за уличното осветление – сериозен въпрос, който касае гражданите, за 2019 г. са заделени 300 хил. лв. Ще се изпълнят около 15 обекта, които са избрани на базата на жалби на граждани. Предвижда се изграждане на първи етап от парк в село Казашко. Планирана е и реализацията на няколко обекта, свързани с водоснабдяване и канализация, които ще решат локални проблеми на отделни места в града.

„Както каза кметът г-н Портних, тази година Варна е Европейски град на спорта. Разработихме три проекта за спортни комплекси – на ул. „Студентска“, на ул. „Виница“, и най-големия – за многофункционална зала във „Владислав Варненчик“, 4-ти микрорайон. Последният обект ще предостави на хората от района добри условия за спорт. Имаме за довършване многофункционална спортна зала в комплекс „Възраждане“, уточни зам.-кметът. „Ще се опитаме да привлечем финансиране, за да може да приключим обекта. В бюджета са заложени още изграждане на детски площадки основно в „Одесос“ и „Приморски“. Поставили сме си за цел да
имаме пълна готовност за допълнителните обекти, които бяхме включили в ОП „Региони в растеж“.

Затова през миналата година разработихме инвестиционни проекти и ако от други общини останат пари или под някаква форма може да получим допълнителни средства, ще е възможно веднага да обявим търгове, да изберем изпълнители и да започнем да работим. Такива проекти имаме за микрорайон „Кайсиева градина“, за „Младост“, „Възраждане“, в централната част на „Одесос“ – зони, които попадат в Интегрирания план за градско възстановяване и развитие“, съобщи още той. Инж. Иванов каза, че наскоро е провел среща със зам.-министъра на регионалното развитие и ръководител на Управляващия орган на ОПРР Деница Николова, която е дала насоки на община Варна какви стъпки трябва да предприеме, за да получи допълнителни средства по оперативната програма.

„Поставили сме си много амбициозни цели за 2019 г., които смятам, че са реалистични и ще бъдат изпълнени“, убеден е зам.-кметът. В заключение инж. Иванов каза, че последните промени в Закона за обществените поръчки са били необходими, тъй като те дават по-добра регламентация на взаимоотношенията между възложители и изпълнители. По думите му доскоро всички негативи са били за сметка на изпълнителите, което не е справедливо. „С измененията в ЗОП ще се защити и общественият интерес, защото когато се прави нещо, то трябва да бъде извършено законосъобразно и без да има щети за страните, които участват в строително-инвестиционния процес“, коментира той и допълни, че счита, че е положителна и промяната в ЗУТ и Закона за Камарата на строителите.

Инж. Христо Иванов посочи, че трябва да се разшири и прилагането на FIDIC и все повече проекти да започнат да се управляват по тази договорна система. „Не смятам, че е редно в едно министерство строителният процес да се управлява по един начин, а в други институции по различен. Няма логика, при положение че в България вече е придобит опит и от страна на консултантски фирми, които да управляват процесесите, и от всички големи компании, работили вече по тази система“, каза още той.

„На финала искам да повдигна въпроса за това, че следващата стъпка в оперативните програми е да се затвърди сътрудничеството община – държава – бизнес, да набележим обекти заедно и да реализираме публично-частни партньорства“, завърши инж. Христо Иванов.

В края на срещата председателят на ОП-Варна инж. Христо Димитров благодари на инж.Иванов за изчерпателната информация. Общината и ОП-Варна потвърдиха желанието се за чести срещи и консултации по въпросите, касащи строителния бранш.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 04.04.2019. Категория КСБ. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: