Вписването в ЦПРС вече е възможно изцяло по електронен път

Актуалните за бранша теми, по които Камарата работи, бяха представени пред медиите от ръководството на КСБ

Прочетена: 315

Екип в. „Строител“

От 15 април 2019 г. е разширена електронната система на Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) към Камарата на строителите в България (КСБ) и е въведен режим на работа с квалифициран електронен подпис (КЕП), който дава възможност строителите, желаещи да се впишат в ЦПРС или да ползват отделните услуги, които предлага Регистърът, да го направят изцяло по електронен път. Това съобщи доц. д-р инж. Георги Линков, председател на Комисията за воденето, поддържането и ползването на ЦПРС по време на работна закуска с медиите, организирана от КСБ в последния работен ден преди великденските празници. Събитието се проведе в сградата на браншовата организация. На него присъстваха председателят на Управителния съвет (УС) на КСБ инж. Илиян Терзиев, инж. Николай Николов, зам.-председател на УС на КСБ и председател на Областното представителство на Камарата в Бургас, инж. Любомир Качамаков, член на ИБ и УС на КСБ, председател на ОП на КСБ – София, зам.-председател на FIEC, инж. Благой Козарев, член на ИБ и УС на КСБ и председател на секция „Хидротехническо строителство, ВиК мрежи и съоръжения“, членовете на УС на КСБ Велико Желев, Любомир Пейновски, Руен Панчев, който е и председател на СД на „Строителна квалификация“ ЕАД, инж. Мирослав Мазнев, изп. директор на КСБ, и Ренета Николова, прокурист и гл. редактор на в. „Строител“, ПР на КСБ.

Председателят на Комисията за ЦПРС доц. Линков посочи, че нововъведената технология за вписване с електронен подпис в Регистъра работи паралелно с действащата досега. „Изборът на един от двата режима е свободен. Вече е факт и първата регистрация чрез разширената електронна система на ЦПРС”, съобщи още доц. д-р инж. Георги Линков. Той подчерта, че
към 25 април 2019 г. в ЦПРС са вписани общо 5205 строителни фирми.
В началото на срещата с медиите инж. Илиян Терзиев представи актуалните теми, по които Камарата работи, както и данни от Националния статистически институт за тенденциите в строителството. „На предишната среща с медиите, която организирахме, ние обещахме да запознаваме редовно широката аудитория с нашата работа, проблеми, както и да представим информация за усилията, които полагаме, за да подредим строителния бранш“, подчерта инж. Терзиев.
„По предварителни данни произведената продукция в отрасъл „Строителство” през 2018 г. е 14 830 млн. лв., като спрямо 2017 г. това е увеличение с 10,2%“, информира председателят на УС на КСБ. Той също така запозна представителите на медиите с продукцията по сегменти, като за сград­ното строителство, в което влизат жилищното и нежилищното, формираната продукция за 2018 г. е в размер на 8359 млн. лв., или 56,4% от общо произведената продукция в сектора за дадения период. „Важно е да се отбележи, че произведената продукция в сградното строителство нараства с 11,0% спрямо 2017 г.“, каза инж. Терзиев. Той допълни, че в инженерната инфраструктура произведената продукция за 2018 г. възлиза на 6468 млн. лв. и е с дял от 43,6%, като спрямо 2017 г. данните сочат, че има нарастване с 9,2%. Инж. Илиян Терзиев подчерта, че очакванията на КСБ са да има увеличение в този сегмент през настоящата година с оглед на големи инфраструктурни обекти, които предстои да бъдат изградени в страната.

„През 2018 г. един от основните ни приоритети бе подобряването на нормативната база,

касаеща сектор „Строителство”, по-конкретно – Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за обществените поръчки (ЗОП)“, сподели още председателят на УС на Камарата. Той добави, че след положени много усилия от ръководството на КСБ, както и проведени редица срещи с всички отговорни институции, партньорски организации – работодателски, синдикати и т.н., вече е факт промяната в ЗУТ, с която се изменя и чл. 14, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите (ЗКС). „На вписване в ЦПРС вече подлежат всички фирми, изпълняващи строителство пета категория над 100 кв. м. Това е успех, макар и непълен, в борбата на Камарата срещу сивата икономика“, акцентира инж. Терзиев и допълни, че КСБ е поискала тази цифра да бъде нула и всеки, който изпълнява строителство на територията на България, да бъде вписан в Регистъра. „Само по този начин може да е ясно кой е отговорен за дадения обект и при евентуални грешки да му се търси отговорност“, каза още той.

В изказването си инж. Илиян Терзиев говори и за необходимостта от единни трудови норми в строителството. „Това е нашият приоритет за следващите години. Желанието ни е да въведем правила, по които да се определят цените на отделните сегменти“, заяви председателят на УС на КСБ. Той даде пример с Германия, където е създадена методология и тя стриктно се спазва. „Там са направили една книга, в която са определени всички часови ставки. За всеки вид строителство в Германия се работи по ясно разписаните правила и няма възможност нещата да се случват по различен начин. Ние ще се опитаме да въведем подобни норми и в България и това ще е една от основните ни задачи през настоящата година“, завърши инж. Илиян Терзиев.

Изп. директор на КСБ инж. Мирослав Мазнев информира журналистите за дейността на браншовата организация, свързана с промени в законодателството. По думите му темите за строителството са започнали да се обсъждат много често, като според него това е предпоставка да се търси тяхното решение. Пред журналистите той заяви, че срещите на КСБ с медиите имат за цел да се създаде възможността за едно реално информиране за проблемите, които стоят пред бранша.

„Безспорно през изминалата година важен приоритет беше да постигнем законови промени, които да регулират взаимоотношенията в инвестиционния процес. Оказа се нелека задача“, каза инж. Мазнев. Той подчерта, че редица стъпки са се направили в правилната посока, защото много елементи в самия строителен процес подлежат на дорегулиране. „За съжаление ЗУТ в момента не е уредил добре отношенията между възложител, проектант, надзор и строител. Създават се предпоставки за проблеми както в самото строителство, така и при неговото отчитане и при търсенето на отговорност от реалния участник в инвестиционния процес, допуснал грешки, тъй като сега вината се хвърля основно върху строителя“, обясни изп. директор на КСБ. Той посочи, че Камарата е положила наистина много сериозни усилия за промени в ЗУТ и че само така могат да се въведат ясни и точни правила за всички, занимаващи се със строителство. Изп. директор на КСБ сподели, че стремежът на браншовата организация е да се изсветли секторът. Такава е практиката във всички икономически развити страни, те регулират процеса на строителна дейност. „С постигнатите промени в ЗУТ всички обекти над 100 кв. м ще бъдат реализирани само от фирми, вписани в ЦПРС, с което се изпълняват нашите изисквания фирмата да има квалификация и правоспособност и да са ясни отговорните лица. Това е начинът да има качествено изпълнение на работата. Безспорно е, че само със закон няма да се решат проблемите, но това е стъпка в правилната посока“, подчерта инж. Мазнев. Той изрази притеснение, че ще има опити новата промяна в нормативната уредба да бъде заобикаляна и че е редно контролът да бъде завишен, за да се пресекат тези опити. „Само чрез подреждане на строителния бранш малките и средните фирми ще могат спокойно и в своята пълнота да изпълняват работата си на строителните площадки“, посочи инж. Мазнев. Той допълни, че Камарата ще продължи да настоява за нула квадратни метра, така че без регистрация в ЦПРС да не може да се извършват строителни дейности.

По време на работната закуска изп. директор на КСБ информира журналистите и за предложенията на Камарата за промени в ЗОП по отношение на поръчките, които се изпълняват по критерия „най-ниска цена“. „Нашето изискване е да се спре възлагането на обекти по този критерий. Необходимо е да има законодателни промени, които да гарантират, че ако все пак дадена поръчка ще се изпълнява на най-ниска цена, то предварително е направена преквалификация на строителите, които могат да я изпълняват“, каза инж. Мазнев. Според него само така ще се види какви са реалните възможности, които имат кандидатите, и те ще трябва да докажат своя опит. Той информира, че КСБ приветства промяната в ЗОП, според която вече не е необходимо подизпълнителите да бъдат декларирани в тръжната документация. „Когато се налагат строителни работи, за които предварително не е могло да се предвиди кой във времето ще ги изпълнява, с промяната в Закона вече се дава възможност подизпълнители да се наемат през целия процес на строителството“, обясни инж. Мазнев и допълни, че те ще бъдат одобрявани от възложителя и надзора. „По този начин се дава възможност на малките фирми да влязат с реалната си дейност в строителния процес и да получат своите референции за опит“, каза още инж. Мазнев. В заключение изп. директор на Камарата сподели вижданията на браншовата организация по отношение на девизните цени. Те трябва да бъдат изготвени на база пазарни проучвания и да са с актуалност няколко месеца преди обявяването на търга.

Срещата с медиите продължи с представяне на работата на Централния професионален регистър на строителя. Председателят на Комисията за воденето, поддържането и ползването на ЦПРС доц. д-р инж. Георги Линков сподели, че работата на структурата е да идентифицира лицата, които наричат себе си строител, и също така да защитава интересите на потребителите. „Всяка една фирма има своето досие при нас, като в него се посочват възможностите й“, поясни инж. Линков. Той подчерта, че информацията в публичната част на Регистъра може да се приема за абсолютно гарантирана и проверена. „Още когато ЦПРС беше създаден преди 12 години, беше замислено той да бъде електронен, но по онова време беше рано за подобна платформа и се прецени, че е добре първоначалният вариант на подаване на документи да е чрез хартиен носител“, заяви още той. По думите му вече е дошло времето Регистърът да влезе в крак с новите технологии, като се използват предимствата на електронното подаване на данни към ЦПРС. Той специално благодари на в. „Строител“, който в последния си брой от 26 април публикува материал за първата регистрация с електронен подпис в ЦПРС. „Взети са становищата на управителя на фирмата, която използва новата система, на началник-отдела във фирмата, на областния председател на Камарата във Враца и на отговорния експерт в Регистъра в ОП-то. Благодаря на изданието на Камарата, че ни даде възможност да погледнем как ни виждат отсреща ползвателите на услугите на Регистъра“, сподели инж. Линков. Той посочи, че чрез публикацията много лесно може да се проследи как работят всички части на системата и колко бързо се отстраняват откритите пропуски.

„Процедурата за регистриране чрез електронен подпис отнема не повече от 10 минути,

като е важно да допълня, че към момента системата продължава да работи в два режима – на хартия и електронно“, сподели председателят на Комисията. Той изрази задоволството си, че нововъведението е пуснато в експлоатация сега, защото това ще даде възможност на фирмите да се подготвят и за очакваните промени в централизираната електронна платформа за провеждане на обществените поръчки, където също ще се използва електронен подпис. „Новата форма на работа ще ги подготви за това, което ги чака. Прогнозата е първият етап на платформата да бъде въведен в експлоатация в края на годината и тя по същество ще бъде подаване на една оферта за една обществена поръчка с квалифициран електронен подпис, т.е. услуга, абсолютно идентична на това, което платформата на ЦПРС предлага“, поясни инж. Линков. По думите му, ако 100% от вписаните строители минат на система на работа с квалифициран

електронен подпис,

около 150 хил. часа работно време ще се освободи, което е еквивалентно на 900 средни работни заплати за страната
плюс материалните разходи за формиране на книжното тяло. „Моето желание е новата система на Регистъра да се популяризира. Към днешна дата през системата вече са регистрирани 12 електронни подписа“, каза инж. Линков.

Темата за Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (НПЕЕМЖС) също беше сред дискутираните. Инж. Николай Николов сподели вижданията на строителния бранш относно програмата, като подчерта, че КСБ настоява тя да продължи. „За нас ползите от НПЕЕМЖС са видими. Има доказан икономически ефект“, подчерта той. В изказването си инж. Николов заяви, че програмата осигурява заетост на всички, свързани със строителния процес, като проектанти, строители, технически надзор, производители на материали и доставчици. „По НПЕЕМЖС работят големи строителни фирми, но основно с изпълнението й са заети малки и средни компании като главни изпълнители или подизпълнители“, посочи той. Според него санирането е осигурило работа на бранша във времето между двата програмни периода. „Чрез изпълнението на мерките за енергийна ефективност се постигна намаление на енергопотреблението, реализираха се икономии на разходите, а също така се създадоха по-топли, уютни и красиви домове“, каза инж. Николов. Той допълни, че поставените цели на програмата се изразяват в подобряване на енергийните характеристики и повишаване на енергийната ефективност, в осигуряване на условия на жизнената среда в съответствие с критериите на устойчивото развитие.

По думите му по данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството
към март тази година са санирани 1669 сгради.

Общо 2022 здания в цялата страна имат сключени договори за целево финансиране от банката за развитие. „В момента се работи по 138 сгради, 91 са на етап техническо обследване, за 7 е обявена обществена поръчка“, информира зам.-председателят на КСБ. Инж. Николай Николов поясни, че в общините Бургас и Пазарджик са обновени и въведени мерки за енергийна ефективност във всички жилищни блокове със сключени договори. Той представи и статистика на санираните блокове по градове, които са, както следва: в Бургас – 205 сгради, Благоевград – 143, Пазарджик – 41, Хасково – 82, Стара Загора – 72, София – 55, Пловдив – 50, Перник – 50. „В столицата 166 сгради имат договори с ЕБР за финансиране. От тях се работи по 42, за 32 е обявена обществена поръчка за СМР, други 30 са на етап техническо обследване“, информира инж. Николов.

„По отношение на

НПЕЕМЖС за периода на реализиране на програмата до края на 2020 г. като резултат от домакинствата ще се отчете спестяване на над 405 млн. лв., като това са данни на Министерството на енергетиката. Облагодетелстваните домакинства ще са над 150 хил., като ефектът за всяко едно от тях е спестяване на средно по 2700 лв.“, подчерта зам.-председателят на КСБ и поясни, че
всеки участник в програмата ще усеща ползите от санирането в следващите 15 години.

По думите му ефектите от НПЕЕЖМС са доказани и признати от обществото. „Това поставя високи цели, които не се ограничават само до по-високи мерки на енергийната ефективност, а имаме за цел удължаване на експлоатационния цикъл на сградите, както и осигуряване на жизнена среда в съответствие с критериите на комплексно развитие на градовете. Казвам всичко това, защото ресурсът за НПЕЕМЖС е договорен и няма яснота за бъдещето на тази важна за бранша и икономиката програма“, каза още той. Инж. Николай Николов изрази и съжаление, че много от кадрите, които фирмите са обучили съобразно спецификата на програмата, в момента заминават в чужбина. „Не е тайна, че във Франция върви много мащабна програма за енергийна ефективност“, информира той. В изказването си пред журналистите инж. Николов подчерта, че реално констатираните проблеми по НПЕЕМЖС за ЕЕ са 1%, като голяма част от тях са били преекспонирани, което се е отразило на възприемането й от обществото.

Участниците в събитието се запознаха и с възможностите за дигитализация на строителния процес. Те бяха представени от инж. Любомир Качамаков. „Новите технологии като BIM (Building Information Modeling) позволяват да се проследи във всеки етап напредъкът на един проект и в процеса на работа да се открият грешките“, каза той. По думите му това е начин за решаване на проблемите с контрола и отговорността на всеки участник в строителния процес. В изказването си инж. Качамаков подчерта, че процесът на електронизация на Регистъра на КСБ е част от европейската, а и в световен мащаб, тенденция за цифровизация на сектора и дигитализация на управлението на целия строителен процес.

„Въвеждането на нови технологии е приоритет в работата на Камарата“,

допълни той. Инж. Любомир Качамаков поясни, че като вицепрезидент на FIEC има възможност да следи дейността на създадената в европейската федерация работна група, която от няколко години се занимава специално с въвеждане на дигитализацията. „Тя се нарича Constuction 4.0 и работи активно с цел налагане на BIM технологиите. Някои държави вече са много напреднали в това отношение, като техният брой постоянно се увеличава. Те залагат изисквания да имаш сертификат или закупена програма за BIM система, без наличието на която не можеш да участваш в обществени поръчки. Не говорим за частния сектор, където това се прави от години“, каза още той.

По думите на инж. Качамаков BIM технологията поставя рамки и въвежда правила, еднакви за всички, като това до голяма степен елиминира субективния фактор и не позволява да има различно тълкуване и интерпретиране на определени видове дейности. „Тя дава възможност да се проследи на всеки етап напредъкът на проекта и нещо много важно – превантивно в процеса на работа да се открият грешки и пропуски и да се дефинира точно кой участник ги е допуснал – дали строителят, дали проектантът, дали възложителят. Дигитализацията е един начин да решим проблемите в сектора, за които напоследък много се пише и от Вас, медиите, и които много често се дължат на лоши или непълни проекти или неправилно зададено финансиране“, заяви той.

Инж. Качамаков каза още, че ако един възложител работи по този начин – да използва 3D модела във всички етапи на проекта, започвайки още от проектирането, то тогава остойностяването ще става в рамките на минути или часове. „Няма да е възможно да се появяват обществени поръчки, чиито девизни цени са много под себестойността. Амбицията на Областното представителство София и КСБ е да поставят все повече на вниманието на отговорните институции и на възложителите – от централната и местна власт, необходимостта от въвеждането на BIM технологиите“, сподели инж. Качамаков. Според него ролята на медиите да информират широката общественост за ползите от въвеждането на нови дигитални технологии в строителството ще е от ключово значение. Той информира журналистите, че Камарата планира провеждането на семинари по темата, на които да бъдат показани софтуерните продукти, които визуализират целия процес и как той става много разбираем за възложителя, дори за хора, които не са специалисти, но следва да вземат решения.

„Чрез дигитализацията ще можем да развием сектора и да го издигнем на едно изцяло ново ниво.

В него проблемите с корупционни практики и злободневни теми относно качеството на изпълнение, отговорността на строителя и прочие се надяваме да бъдат силно намалени“, каза той. Инж. Любомир Качамаков сподели още, че цената на технологиите варира между 5 и 15 хил. лв., като все още в България не са много фирмите, които ги използват. „В страни като Великобритания, Холандия и Германия са внедрени масово, така че според мен това е постижимо и в България. Рано или късно мотивацията, която сега сами си налагаме за нашите фирми, ще бъде наложена и от държавата, когато тя прозре, че това е нещо добро и защитава интересите на инвеститора“, завърши инж. Качамаков.

„Предстоят 190 поръчки по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“, като във ВиК сектора ще бъдат инвестирани общо 1,2 млрд. лв. до края на програмния период“, заяви на свой ред инж. Благой Козарев, който информира за предизвикателствата пред изпълнението на „ОПОС 2014 – 2020“. Той изрази надежда, че всички проекти ще бъдат реализирани, като подчерта, че предстои много работа в кратки срокове.

„Наред с ентусиазма и оптимизма, че ще има много работа, ние сме сериозно притеснени,

защото на нас ни се искаше тези проекти да тръгнат преди половин или една година“, посочи инж. Козарев и информира, че има опасения, че голяма част от проектите ще се изпълнят в края на програмния период. „Имахме много сериозна пауза във ВиК строителството и доста от компаниите ни са с намален ресурс. Проектите, които са одобрени буквално в последните седмици, са разработвани в продължение на 3 години“, подчерта той. Според него е много притеснителна и липсата на работна ръка, кадрите са дефицит. „Колкото по-бързо стартират тези проекти, толкова по-сериозно може да се гарантира техният завършек, защото сроковете ще са много кратки и ще трябва да мислим в посока на внасяне на работници от чужбина“, сподели инж. Козарев. Капацитетът, който сме имали, е загубен, защото квалифицираните кадри са заминали да работят в Германия и Франция, сподели още председателят на секция „Хидротехническо строителство, ВиК мрежи и съоръжения“ на КСБ. „Повишаването на заплатите на българските строители е нещо, което ние много горещо желаем, но невъзможността да се вдигнат цените на проектите, които ние изпълняваме, е ограничително условие в случая“, заяви инж. Козарев. Той акцентира, че държавата трябва да има политика, която да осигури тези необходими средства.

В допълнение изп. директор на КСБ инж. Мирослав Мазнев информира, че според данните на Националния статистически институт годишната заплата за 2018 г. в строителството е 10 634 лв., или 5,9% завишение спрямо предишния период, но въпреки това по този показател строителството изостава сравнено със сектор „Промишленост“, където заплатите са 13 621 лв.

Темата за липсата на кадри бе водеща и в изказването на члена на ИБ и УС Руен Панчев.

„Огромен проблем за бранша е липсата на квалифицирани кадри.

Поради тази причина Камарата създаде „Строителна квалификация“ ЕАД“, каза Панчев, който е и председател на СД на дружеството. По думите му основен предмет на дейността на дружеството е организирането и провеждането на образователно-квалификационни обучения на кадрите, работещи в строителството, както и дейности по реализирането на разработени стратегии и политики на КСБ, свързани с професионалната квалификация на заетите в отрасъла.

„През последните две години ние проведохме редица срещи с абсолютно всички парламентарно представени партии, с министерства, агенции и други. На тях ние непрекъснато поставяме на внимание решаването на проблема с липсата на квалифицирана работна ръка“, сподели Руен Панчев.

Той също така говори и за необходимостта да се продължи с борбата със сивия сектор. „Миналата година в НСИ са подадени около 20 000 фирми, които се занимават със строителна дейност в България. Тоест около 2/3 от фирмите, които се занимават със строителство, са в сивия сектор, защото в ЦПРС са вписани приблизително 5200. Никой не може да каже дали останалите 15 хиляди извън Регистъра плащат данъци и осигуровки на своите работници“, поясни Панчев. Той поздрави ръководството на КСБ за работата по промените в ЗОП, които позволяват подизпълнителите да бъдат посочени и в хода на самото изпълнение на даден проект. „Това ще гарантира на компаниите да получат заслужените референции“, подчерта Панчев.

Той даде и информация относно работата на „Строителна квалификация“ ЕАД. „Ние обучаваме представители от малките и средните фирми безплатно. КСБ финансира обучение на служителите, като на годишна база през нашите курсове минават около 5000 души“, поясни той. Панчев даде за сравнение строителните гимназии в страната, в които годишно завършват около 800 човека със специалност „Строителство“. „От тях от 3% до 5% отиват да работят или да се занимават със строителство. Обикновено това са хората, които продължават висшето си образование, така че виждате огромния проблем в тази посока“, каза още той. По думите му, обучавайки тези работници, Камарата осъществява мониторинг върху качеството и технологията, по която става обучението.

Руен Панчев сподели също така, че част от курсовете, които дружеството е организирало, са били свързани със Закона за безопасни условия на труд.

„За 2018 г. тежките инциденти в строителството са намалели с 50%,
като смятам, че и ние сме спомогнали за това“, подчерта той.

Председателят на СД на „Строителна квалификация“ ЕАД представи и идеята на Камарата за създаването на Центрове за техническо обучение. „С помощта на държавата нашето желание е да съживим материалната база на средните професионални училища“, подчерта Панчев.

В изказването си той засегна и темата за възможността за вкарване на работна ръка от нашите общности в Украйна, Молдова, Македония и Сърбия. „Те също имат нужда от обучение, за да работят при нас. Трябва да създадем подходящи условия за това. Говорим за ниво правителство и общини, да се създадат такива механизми, че тези хора да получат достъп до професионално образование и у нас“, заяви Панчев.

В заключение той посочи, че Камарата работи активно с Министерството на образованието и науката, както и с всички други ведомства, които са заинтересовани страни и искат този проблем да се реши, но подчерта, че процесът е дълъг и труден.

Любомир Пейновски, член на УС, запозна представителите на медиите с дейността на Камарата, насочена към търсене и използване на възможностите за финансиране на бранша чрез фондовете и финансовите инструменти. „КСБ търси и разглежда всякакви варианти за осигуряване на средства за сектора, както и за самата дейност на Камарата с оглед нуждите на повишаване на капацитета на служителите, които работят в нея, и въвеждането на нови технологии“, каза той. По думите му има различни възможности това да се реализира, като част от тях са чрез държавния бюджет или оперативните програми.

„Камарата на строителите проведе среща с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР)“, информира Пейновски. Той заяви, че между двете институции е постигната договореност за дългосрочно сътрудничество. „Започваме от следващия месец обиколка по Областните представителства на КСБ с цел разясняване на възможностите за работа с ЕБВР“, допълни той.

„Друга важна тема за браншовата организа-
ция е

в следващия програмен период КСБ да бъде директен бенефициент на средства“,

подчерта Пейновски.

„В момента запознаваме нашите членове и с финансовите инструменти, които са част от бъдещите възможности и ще се предоставят на България по линия на Европейския съюз“, информира още той и даде пример с Фонда за устойчиви градове и Европейската инвестиционна банка, които финансират огромен брой дейности. „Това е нещо, което е сравнително ново. Ние също така търсим и взаимодействие с Европейския иновационен институт по теми като кръгова икономика и ресурсна ефективност“, сподели Пейновски.
Работната закуска продължи с информация относно предизвикателствата пред големите инфраструктурни проекти. Членът на ИБ и УС на КСБ Велико Желев акцентира върху започналите проекти с национално значение – АМ „Хемус“, магистрала „Струма“ в участъците „Железница“ и „Кресна“, Южната дъга на София, пътя Мездра – Ботевград и други. „Това са важни не само за строителството обекти, но и за нашата страна. Те ще генерират икономическото развитие на регионите“, поясни той.

Велико Желев говори и за проблема с отчужденията при големите проекти. „Важно е да отбележим, че по този казус имаме развитие, тъй като се предвиждат промени в законодателството, касаещо отчуждаването на недвижимите имоти, които ще позволят да се разреши предварително изпълнение на дейностите. Това ще „отпуши“ голяма част от обектите, по които все още не се работи“, подчерта той. Според него има случаи, в които за участък от 8 км има 350 разрешения за строителство, защото отчужденията стават изключително бавно. „Това затруднява целия строителен процес, както и застрашава качеството, а също така повишава себестойността на строителството“, сподели Желев.

Той коментира и археологията, която строителните фирми откриват на своите обекти, което също води до забавяне на строителния процес. Според него културното наследство е много важно за държавата, но трябва да има ясно разписани правила как да се извършват едни разкопки, така че да не затрудняват и оскъпяват строителните работи.

„Едно от най-важните неща в нашия бранш е работната ръка. Както колегите преди мен казаха, няма как да имаме високи заплати с най-ниска цена на строителството. Ние сме хората, които сме най-заинтересовани да запазим нашите работници“, подчерта Велико Желев. Той посочи, че фирмите в бранша полагат огромни усилия да задържат своите служители.

Желев говори и за проектирането като част от строителния процес. „Ние уважаваме нашите проектанти. Без тях не можем да работим. В нашата страна има много качествени колеги, но цените, на които те са принудени да работят, са много ниски“, посочи той. Велико Желев даде пример, като посочи, че има случаи, когато по европейските програми на една малка община с бюджет от 5 млн. лв. и спечелена поръчка за 3 милиона в един момент поради пропуски или грешки в проектирането й се налага да извърши допълнителни строително-монтажни работи. „Те обаче не могат да бъдат покрити от бюджета й. Така общината попада в една безизходица, защото трябва да плати съответната сума от своя бюджет на строителя, той от своя страна е задължен да изпълни дейностите, защото иначе проектът няма да се реализира и парите ще подлежат на връщане“, заяви Желев. Той обясни, че строителите искат да има качествени обекти, които да са добре проектирани.

Велико Желев сподели своите наблюдения и върху борбата срещу сивия сектор.

„Ние искаме да има конкуренция и всички да работят по правилата“,

каза Желев. Той отправи и въпрос защо се налага мнението, че е лошо български фирми да печелят обществените поръчки в страната. „Защо не се гордеете, че обектите се изпълняват от български компании? Те плащат своите данъци в България и правят всичко възможно техните работници да останат в България“, категоричен беше Желев.

В края на изказването си Велико Желев посочи и друг голям проблем пред строителния бранш, свързан с обжалването. „Разбирам, че премахването на таксите за обжалване беше направено с цел облекчаване на малките и средните фирми, но това даде възможност множество компании, без значение дали имат основание, да обжалват един проект, който е важен за една община или е от национално значение“, заяви членът на УС на КСБ. Според него особено малките населени места страдат от това, защото са вложили целия си потенциал в един проект и биват блокирани да работят. „За мен не е редно да има такива неща. Трябва да се носи отговорност от тези, които обжалват неправомерно“, завърши Желев.

В края на срещата инж. Терзиев благодари на журналистите за съвместната работа и коректността и им пожела светли великденски празници.

 

НСИ: 10,2% увеличение на производствената продукция в строителния бранш през 2018 г.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) произведената продукция в строителния отрасъл за 2018 г. е на обща стойност 14 827 млн. лв., като спрямо 2017 г. тя се увеличава с 10,2%.

В информацията се посочва още, че сегментът „Сградно строителство“, който включва жилищно и нежилищно строителство, формира произведена продукция за 2018 г. в размер на 8359 млн. лв., или 56,4% от общата в сектора за разглеждания период. Нарастването на сегмента спрямо 2017 г. е с 11%.

В „Инженерна инфраструктура“ произведената продукция за 2018 г. възлиза на 6468 млн. лв. и е с дял от 43,6% от общата в строителството. Спрямо 2017 г. произведената продукция в сегмента нараства с 9,2%.

Обобщени данни за състоянието на Централния професионален регистър на строителя към 25.04.2019 г.

В изпълнение на разпоредбите на Глава I Общи положения – чл. 2 от Закона за Камарата на строителите в частта му:

Т. 1. идентифициране и прозрачност на дейността на лицата, извършващи строителство;

Т. 3. защита на интересите на потребителите на строителни услуги
е създаден и се поддържа Централен професионален регистър на строителя (по-надолу ще се изписва като „ЦПРС“ или само „Регистър“).
ЦПРС е създаден в периода юни-септември 2007 г. и започва да функционира официално от 1.01.2008 година.
ЦПРС от самото му начало е публичен и информацията е достъпна за всеки строител или всеки потребител на строителни услуги.

Състояние на ЦПРС към 25.04.2019 г.

Към 25.04.2019 г. са вписани общо 5205 строители в 5 групи – Първа – „Високо строителство – жилищно, общественообслужващо, промишлено), Втора – „Строежи от транспортната инфраструктура“, Трета – „Строежи от енергийната инфраструктура“, Четвърта – „Строежи от благоустройствената инфраструктура, хидротехническото строителство и опазване на околната среда“, Пета – „Отделни видове СМР“.

Съществени промени в използваната технология за работа с електронната система на ЦПРС

От 15.04.2019 г. е разширена електронната система на ЦПРС и е въведен режим на работа с квалифициран електронен подпис (КЕП), който вече предлага възможността на строителите, желаещи да се впишат в ЦПРС или да ползват отделните услуги, които предлага Регистърът, изцяло да се осъществяват по електронен път.

Нововъведената технология работи паралелно с действащата досега до въвеждането на използването на КЕП. Изборът за работа с един от двата режима е свободен.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 02.05.2019. Категория КСБ. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of

%d блогъра харесват това: