Вицепрезидентът на FIEC инж. Любомир Качамаков ще работи за обща стратегия на федерациите от ЦИЕ

Прочетена: 72

Милена Желязкова,
Ренета Николова

Вицепрезидентът (ВП) на Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC) инж. Любомир Качамаков, който е и член на ИБ и УС на КСБ и председател на ОП София, стартира серия от работни срещи със строителните федерации на страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Целта е дефиниране на общите предизвикателства, пред които е изправен секторът, и обединяване на усилията за търсене на решения. Първата среща бе в Будапеща, Унгария, с ръководството на Националната федерация на унгарските строители (ÉVOSZ), която бе представена от председателя Ласло Кожи и зам.-председателя Золтан Пете.

Ден по-късно вицепрезидентът на FIEC посети Словенската камара на строителната индустрия и строителни материали (CCBMIS) в Любляна, където разговаря с новоизбрания председател на организацията Кристиян Мугерли и Йоже Ренар, директор. В българската делегация бяха включени и Милена Желязкова, експерт в отдел „Организационна политика“ на КСБ, и Ренета Николова, прокурист и главен редактор на в. „Строител” и вицепрезидент на Европейската медийна мрежа за сътрудничество в строителния сектор.

„Както знаете, през миналата година бях избран за вицепрезидент на FIEC, представляващ групата държави от ЦИЕ в организацията – България, Унгария, Словения, Словакия, Хърватска, Румъния, Литва и Естония. Считам, че е важно да се срещна с всяка една от федерациите от групата и да чуя от първо лице за състоянието на бранша и проблемите, пред които е изправен във всяка от страните. Сигурен съм – в голямата си част те са едни и същи. Моята позиция е, че заедно можем да работим за поставянето им в рамките на Европейската федерация, а чрез нея като официален представител на индустрията в ЕС и пред европейските институции“, посочи при срещите инж. Качамаков. Той добави и че в неговия ресор като вицепрезидент са малките и средните предприятия, които са преобладаващи в строителния сектор. Като резултат от проведените разговори с унгарската и словенската организация могат да се очертаят и първите общи теми – липсата на кадри и намаляващият интерес на младите хора към инженерните професии, ниските цени в търговете, които водят след себе до недостатъчно заплащане на работещите в сектора, нелоялната конкуренция и дъмпингът на фирми от страни извън ЕС, ниската степен на цифровизация и дигитализация в строителството и нуждата от подкрепа на държавно ниво за въвеждането на BIM технологиите и електронизацията в сферата на обществените поръчки. Инж. Качамаков бе приветстван за инициативата си за провеждане на срещи и получи уверение от председателите на ÉVOSZ и CCBMIS за желанието им да работят в рамките на групата на ЦИЕ за оформяне на общи позиции по актуалните проблеми.

УНГАРИЯ

„Нашата федерация беше сред първите от тази част на Европа, които се присъединиха към FIEC. Бяхме много активни в началото, за съжаление в момента имаме по-скоро пасивна позиция, но амбицията на новоизбраното преди 2 седмици ръководство и на мен като председател е това да се промени. Радваме се, че сте тук при нас и че като вицепрезидент на FIEC Вие отговаряте точно за нашия регион. На разположение сме

да работим с Вас и сме открити за диалог“,

с тези думи председателят на Националната федерация на унгарските строители (ÉVOSZ) Ласло Кожи посрещна инж. Любомир Качамаков в централата на организацията в Будапеща.

„Поздравявам Ви, че сте поели мисията да съберете информация от всички държави, които са включени в групата на ЦИЕ в Европейската федерация. За нас това е важно“, каза още Кожи. Той разказа за себе си, че се занимава със строителство повече от 40 години. „Националната федерация на унгарските строители е единствената организация в Унгария, която защитава интересите на строителните компании. Има други федерации, в които членуват строителни фирми, но ние представляваме само и единствено строители. Примерно във Федерацията на индустриалния капитал има наши членове, както и в Търговско-промишлената палата. Но нашата цел е да се занимаваме със строителните компании и цялото ни внимание е насочено към тях. Опитваме се да се пазим от конфронтация с другите организации. Винаги гледаме да защитаваме мнението на нашите членове и да се вслушваме в техните интереси и виждания. Също така имаме своя собствена медия – сп. Epitestehnika, и се стремим да поддържаме добри отношения с медиите“, разказа председателят на ÉVOSZ.

„Щастлив съм, че най-накрая успяхме да проведем тази среща. Сигурен съм, че като дългогодишен член на FIEC сте добре запознати с целите и задачите й. Моята идея е да се срещна с представители на всички 7 страни от групата, която представлявам, за да обменим мнения за проблемите, с които се сблъскваме, а също така да излезем с общи виждания по въпросите пред FIEC. Във FIEC аз отговарям и за малките и средни компании и целта ми е да защитя и техните интереси. Нормално е, че във FIEC често имаме различни позиции на големите и малките, на компаниите от Източна и Западна Европа. Но за мен е важно

да обсъдим нашите общи проблеми и интереси

в страните от Централна и Източна Европа. Също така какво може да направим заедно и какво аз мога да направя за Вашата федерация, представлявайки Ви пред FIEC“, каза от своя страна инж. Любомир Качамаков. Той представи накратко КСБ и ОП София, както и изданието на Камарата – в. „Строител“.

„Говорейки за брой на членовете, при нас членуват близо 250 големи и средни компании, които покриват над 50% от строителната индустрия на страната. От тях в 23 големи компании работят над 20 000 души.Общо в Унгария в строителния бранш са заети над 320 000 работници. 90% от компаниите са малки, като половината от тях имат само един или двама служители, останалата част от фирмите разполагат с персонал от не повече от 10 човека. Така че това е структурата на унгарския строителен бранш и Вие като представляващ малките и средни фирми във FIEC би трябвало да се чувствате като у дома си в Унгария“, каза Ласло Кожи.

„Последните 15 години имахме драматични ситуации. Между 2006 и 2013 г. претърпяхме криза. В този период броят на фирмите намаля драстично. През него ние имахме по-малко доходи, защото много от компаниите не можеха да си плащат членския внос. Това беше причината да нямаме толкова силно представителство във FIEC, което беше проблем.
2014 година сложи началото на нов период за строителния бранш в Унгария.

Нещата започнаха да се подобряват. В момента не можем да се оплачем, защото имаме много работа. Има покачване от 25 – 30% годишно на индустрията ни. Това увеличение дойде наистина добре след над 10 години затруднения. През тази година също виждаме 30% повишение на средствата за сектора. Инвестициите са над 10 млрд. евро. Европейският съюз ни отпуска по оперативни програми средства с цел да развием инфраструктурата си и ние смятаме, че трябва да бъдат усвоени всички пари. БВП се увеличава с 4% всяка година, което говори за увеличение и в сектор „Строителство“. През първите 3 месеца на тази годината БВП достигна 5,2%. Голяма част от това се дължи и на строителните работи в страната. Има и много инвеститори. 26% от строителните обекти са за индустриални проекти. Най-големият инвеститор е държавата. Ние водим разговори с правителството, защото непрекъснато идва повече и повече работа.

Правителството очаква всяка година да има увеличение с 30%. Ще се радваме ръстът по-скоро да е с по 15%, за да може обемът да бъде реализиран от строителите. Имаме притеснение, че капацитетът ни няма да позволи да покрием изискванията на държавата. Ние искаме до 2030 да постигнем средното ниво в Европа. Правителството от своя страна иска да удвои резултатите за БВП и да показва още по-добри постижения на годишна база. От 2014 г. мога да кажа, че стремглаво вървим в правилната посока. Работим успешно“, сподели председателят на унгарската федерация.

Като най-голям проблем пред унгарските строителни компании той посочи ефективността. „Тъй като работната ръка е малко, а пазарът кара строителите непрекъснато да търсят начин да наемат нови работници, това създава проблем. Нужни са работници за техниката и на терен. Ако попитате компаниите какво им пречи да се развиват, те ще Ви отговорят, че им липсват служители. За тях това е огромен проблем. На първо място липсват квалифицирана работна ръка и инженери. Техниката също е остаряла и трябва нова“, коментира Кожи.
„От това, което чувам, България и Унгария не са толкова различни. Като структура ние имаме около 95% малки компании, а големите са между 5 – 7%. На моменти интересите им са доста различни, но според мен това е нормално“, от своя страна каза инж. Качамаков.

„Моята позиция е, че големите без малките не могат и обратно – малките не разполагат с нужния финансов, технически и човешки ресурс, за да реализират самостоятелно големи обекти“, допълни той.

„Статистиката сочи, че над 30 000 души са напуснали Унгария и са започнали работа в Западна Европа, предимно в Германия. Сегашната ситуация обаче дава възможност на някои от големите компании да предложат на работниците същите условия както и в Западна Европа. Затова започнахме кампания, която цели да върне тези хора обратно в страната ни. Планирали сме тя да продължи 2 години. Ще стартираме в следващите няколко месеца“, информира Ласло Кожи. Той сподели и решението, което се търси на друг голям проблем – нуждата от обновяване на строителната техника. „Тъй като по европейските фондове не се финансираха проекти за закупуване на техника, през последните 12 години ние нямахме възможността да се развиваме технологично, както това се случи в други браншове. В резултат от нашите разговори с държавните власти ние успяхме да договорим определени средства, за които строителните компании могат да кандидатстват за грантово финансиране. Тази програма започна през миналата година, през тази също продължава и ще я има и догодина. Говорим за 40 билиона форинта (около 125 млн. евро). Финансирането е от държавния бюджет. Целта на този фонд е фирмите да могат да купят техника, с която да работят. Това е един от нашите успехи, срещнахме подкрепа от държавата. Министърът на финансите се вслуша в нашето желание и протегна ръка, така че компаниите да могат да си закупят нова модерна техника. Тук искам да допълня, че постигнахме споразумение с правителството, което позволява на консорциуми от фирми да кандидатстват за финансиране на техника. Идеята е средните и малките фирми да са конкурентоспособни на пазара. Примерно 3 или 4 по-малки компании да се обединят и да си купят техника заедно. Такива обединения дори имат предимство при кандидатстването“, сподели добрия опит на унгарските строители Кожи.

„Правителството също така разбра, че
липсата на работна ръка води до загуби за цялата държава.

Дискусията с властта беше необходима, защото всички сигнали показваха, че нещата с кадрите не отиват на добре. Особено необходимо беше за големите компании, които участваха във важните за страната обществени поръчки. През последната една година стана още по-ясно, че сектор „Строителство“ е един от 4-те важни отрасъла, които се нуждаят от специални условия.

Затова бе изготвена
нова стратегия за инфраструктурното строителство до 2030 г.

Предстои обсъждането и от правителството. Ние се надяваме, че ще бъде приета, защото ще е от полза за целия бранш, каза още Ласло Кожи.

Инж. Качамаков се поинтересува за възнагражденията на работниците и мениджърите в сектора. Според Ласло Кожи добре обучен работник може да изкарва от 1500 евро в страната до 3500 евро в Будапеща, където са концентрирани 44% от строителството и това определя по-високото ниво на заплащане в столицата. „Работниците като цяло получават около 65% от това, което взимат в други държави, като Германия например. Там обаче те трябва да плащат повече, за да живеят. Вероятно знаете, че Унгария се опитва да не внася работници отвън, а да се справим с това, с което разполагаме, и да обучаваме нови кадри. В унгарската строителна индустрия са заети 320 000 работници и само 10 000 от тях са от чужбина”, поясни Кожи.

Инж. Качамаков сподели, че в България също се предприемат мерки за задържане на заетите в бранша, но посочи, че се търсят и варианти за внасяне на работници от чужбина, особено от страни, където има българска диаспора, като Украйна, Молдова и др.

Участниците в срещата обсъдиха и проблема с конкуренцията на компании от страни, които не са членове на ЕС, което е сред приоритетите на FIEC. Ласло Кожи сподели, че това се отчита като реален проблем, особено що се касае до китайските компании, но към момента тяхното участие в строителния бранш в страната е почти 0. „Турските фирми са по-активни на имотния пазар и инвестирането в обекти, като хотели, офис и жилищни сгради, така че се опитват да са водещи там. Определено са много активни, що се отнася до недвижими имоти“, коментира Кожи.

Той и инж. Качамаков обсъдиха и дигитализацията в сектора. В Унгария BIM технологията се използва на големи инфраструктурни обекти, на такива, финансирани от държавния бюджет, и при частни инвестиции, обясни Ласло Кожи. „Голямото предизвикателство в ползването й е по-скро пред малките и средните компании. Това ще е един от приоритетите в новата строителна стратегия, която се изготвя в момента от правителството. Личното ми мнение е, че дигитализацията не е на най-доброто си ниво в Унгария. Мисля, че правителството усеща, че сме се забавили много, и вярвам, че ще помогнат предвид създалата се ситуация, за да се развият процесите по-бързо. Има още какво да се работи в тази посока“, уточни той.

Инж. Качамаков сподели, че в България нещата стоят по сходен начин. „Изключително нисък е броят на фирмите, които се възползват от BIM. Опитваме се да говорим с правителството да имплементира технологията в обществените поръчки. За съжаление и в другите държави, като Германия, Испания и т.н., дигитализацията все още не е толкова развита в строителния сектор. Най-напредналите страни, които са вкарали технологията, са Великобритания, в Холандия започват тепърва, а също така и в някои от скандинавските страни“, допълни вицепрезидентът на

FIEC. Важно е да се говори с правителствата, защото

дигитализацията не е само BIM технологиите, но и проектирането и развитието през последните години на т.нар. умни градове.

Когато инвестираш в един град и подготвяш проектите, които покриват изискванията за умни градове, тогава всичко това е имплементирано там и наистина има огромна полза. Не говорим само за пестене на енергия. Това е сфера, на която и правителствата трябва да обърнат внимание, и е едно от нещата, които FIEC се опитва да постави като приоритет“, каза още инж. Качамаков.

„Аз съм оптимист, защото в Унгария ние имаме опит в електронните технологии. Преди много документи бяха на хартия, но през последните години почти всички вече са на електронен носител. В началото беше трудно на фирмите да свикнат, но с времето успяха. Все пак това е бъдещето“, от своя страна заяви Ласло Кожи.

Двамата коментираха и програмите за саниране, и ползите от тях. Ласло Кожи сподели, че унгарското правителство има план за модернизиране на градовете и всяка община може да кандидатства за ремонта на различни обекти. Има и отделни кампании за обновяване на енергийните системи в домовете. „Броят на построените сгради е значително по-малък от очакваното, а ремонтирането на съществуващите такива става по-бавно. В момента правителството се опитва да реши и този проблем“, допълни той.

Инж. Качамаков информира, че преди 3 седмици е създадена организация от няколко европейски медии по инициатива на унгарското издание Мagyar Еpitok. „Идеята е в тази организация да участват медии, които се интересуват от строителния бранш и могат да представят общи интереси. Главният редактор на в. „Строител“ Ренета Николова беше избрана за вицепрезидент на тази организация, а председателят е от Унгария – Акош Сабо, главен редактор на magyarepitok.hu. Така че можем да работим заедно и в сферата на комуникациите“, посочи инж. Качамаков.
Председателят на унгарската федерация изрази своята готовност за съвместна работа и пожела успех на инж. Качамаков в инициативите му като ВП на Европейската федерация.

СЛОВЕНИЯ

„Като представляващ групата държави от Централна и Източна Европа във FIEC считам, че е важно да проведа лични срещи с ръководствата на федерациите на страните от групата, за да можем да споделим информация за състоянието на строителния сектор, проблемите, пред които е изправен във всяка държава, и след като набележим значимите за всички теми, да изградим обща стратегия за нашата група, която в качеството си на вицепрезидент да представя и защитя в рамките на федерацията, а чрез нея и пред европейските институции“, заяви в началото на срещата със Словенската камара на строителната индустрия и строителни материали (CCBMIS) в Любляна инж. Качамаков. Той посочи, че предишния ден е провел такава среща с Националната федерация на унгарските строители, на която са обсъдени редица въпроси, сред които и свързаните с образованието и работната ръка. „Предполагам те ще бъдат сред темите, които ще дискутираме и с Вас, тъй като те се очертават като изключително важни за нашия бранш. Движението на работната ръка е от Източна Европа към Западна и от Западна към скандинавските страни. Всички се движат към капитала и по-високия стандарт на живот и заплащане“, допълни инж. Качамаков. Той направи и кратко представяне на Камарата на строителите в България и обясни, че организацията е създадена със закон и е официалният представител на строителния бранш у нас. „КСБ има 27 областни представителства във всички административни областни центрове. ОП София, на което съм председател, е най-голямото, с най-голяма концентрация на строителни компании в България. Към Камарата е създаден ЦПРС, в който трябва да се регистрират всички фирми, извършващи строителство на територията на страната. Камарата има собствена медия – вестник „Строител”, която е отделно юридическо лице, както и дружество, което се занимава с професионалната квалификация“, разказа инж. Качамаков.

Като вицепрезидент на Европейската федерация и член на ръководството на КСБ той поздрави новоизбрания преди броени дни за председател на CCBMIS Кристиян Мугерли и му пожела успех.

От своя страна Мугерли благодари и посочи, че това за него е
първа официална среща

след избора му за председател на организацията. „Нашите членове са основно средни и големи компании, като, разбира се, има и малки, но техният процент е незначителен. Големите и средни компании са около 220, като те представляват около 50% от заетата в сектора работната сила. Десет от големите компании членки са значително финансово по-стабилни от останалите“, информира Мугерли. Той обясни, че пазарът в Словения е нестабилен. „Прирастът за две години от приблизително 20% е прекалено голям и се провеждат много дискусии за всяка намеса в инфраструктурата“, каза още словенският председател. Той сподели, че има сериозно забавяне на изпълнението на един от големите проекти, защото инвеститорите имат затруднение в избора на компания за реализацията му.

Според Мугерли в Словения

цените по обществените поръчки са много ниски.

„Тези цени правят невъзможно покриването на разходите на изпълнителя, но законите толерират ниските цени независимо как те се отразяват на осъществяването на проекта. Последствията от това са изплащането на ниски заплати, които не стимулират привличането на кадри в бранша“, коментира Кристиян Мугерли.

Директорът на организацията Йоже Ренар допълни, че заплатите в сектора варират спрямо условията на фирмата, но най-ниските са около 900 евро. „Географски Словения е близо до водещите сили в строителния бранш като Италия и Австрия и сравнението с тях е неизбежно“, допълни Ренар. Това, че пазарът е нестабилен, пречи на компаниите да предвидят кога могат да инвестират в работна ръка и оборудване.

Инж. Качамаков посочи, че в България заплатите спрямо статистиката са сред най-ниските в Европа, но в строителния бранш възнагражденията се доближават до тези в Словения. Той посочи, че за последната 1,5 година се наблюдава нарастване на заплатите в сектора, което се дължи и на невъзможността за намиране на квалифицирани работници и задържане на обучените такива. Инж. Качамаков сподели и че се наблюдава намаляващ интерес към професионалното образование в България, което допълнително усложнява проблема с кадрите.

По въпроса за образованието Кристиян Мугерли каза, че в университетите има спад на посещаемостта. Преди 15 години в Словения от два университета са излизали 200 специалисти по строителни професии на година, а към днешна дата те са едва 60, около 100 човека завършват строителни техникуми годишно. „За съжаление подготовката им за практиката е недостатъчна“, обобщи Мугерли. Австрия е най-предпочитаната дестинация за строителните кадри от Словения, каза още той.

На срещата беше обсъден и проблемът с обжалванията. „Юридическата система у нас е такава, че при жалба на търг проекти може да се забавят с години, като по този начин се губят и европейските инвестиции. Опитваме се да намалим риска от обжалванията“, сподели Мугерли.

Инж. Качамаков посочи, че и в България се сблъскваме със същия проблем и че дори има фирми, които превръщат обжалването на поръчки в бизнес. Той посочи, че българското правителство е предприело законодателни промени за решаване на проблема, особено когато се касае за мащабни инфраструктурни проекти, и че КСБ е подкрепила в своя позиция помените в нормативната база.

Инж. Качамаков постави и една от водещите теми в дневния ред на FIEC – дигитализацията в строителния сектор. Дигитализация, която не е насочена само за процеса на работа, но и за изграждането на умни градове. „В България дигитализацията е почти на нулево ниво. Сега ние полагаме старта, защото освен за контрол по време на работа едно от решенията за повишаване квалификацията на работниците е въвеждане на автоматизирана система за обучение в процеса на работа. Например на фаянсаджиите всеки месец им се пуска клипче как работата им може да бъде подобрена и т.н. Използването на системата е добро решение, защото когато имаш заложени правила и процедури, е лесно за хора, които нямат знанията на нужното ниво, да могат да изпълняват възложената им работа“, обясни Качамаков.

„В България често спечеленият проект по обществена поръчка е с вече определени параметри, които са строго фиксирани, и според нашия закон строителят е длъжен да се вмести в тях. Екипът, който изготвя обществената поръчка, в повечето случаи е недостатъчно компетентен, за да прецени реалната стройност и обем на работата, която трябва да се свърши, и впоследствие това създава огромни трудности на строителя. Затова въвеждането на BIM от самото начало на проекта, от проектирането му ще даде реалната ситуация при изпълнението. Това е нещо, което във FIEC е един от приоритетите и моето желание е да стане приоритет и в България, а защо не и във всички държави от ЦИЕ. Във FIEC има специално създадена група – Construction 4.0., която се занимава с проблемите и въвеждането на дигитализацията“, допълни инж. Качамаков и посочи, че за него е важно да се информира за нивото на дигитализацията във всичките страни от групата.

Йоже Ренар съобщи, че в Словения по въпроса за BIM има специален клуб, който е с доста голямо влияние. „Има словенски компании, които използват BIM, както и някои австрийски компании. BIM е име, което се комерсиализира, харесва се от политиците, привлича младите хора. Използването на BIM от дадена компания я прави да изглежда иновативна и високотехнологична. Това е прогрес в строителния бранш на Словения. Машинните инженери изучават BIM от 15 години, затова е необходимо по-сериозното му въвеждане в сектора. Възможностите, които предлага BIM в комуникацията и проджект мениджмънта, също са важни за развитието на една компания.

Дигитализацията е необходима и неизбежна в развитието на новото време“,

бе позицията на Ренар.

Участниците в срещата се обединиха, че ще работят за промяна на мисленето и ще търсят подкрепа на правителствата на двете държави за въвеждането на BIM, особено при обществените поръчки. Българската и словенската организация ще си сътрудничат и за подобряване на условията за изпълнение на обществените поръчки чрез използването на договорите по FIDIC.

Участниците в срещата обсъдиха и проблема с нелоялната конкуренция на фирми от трети страни на европейския пазар и дъмпинга, който правят на местните компании.

Инж. Качамаков информира своите колеги и за новосъздадения европейски алианс от медии, работещи по теми за строителния сектор, в който участват в. „Строител” и електронни издания от Словения. „Надявам се към този съюз да се присъединят всички централни европейски държави. Целта е да разпространяваме бързо, своевременно и обективно актуалната информация за строителния бранш, да обменяме новини и идеи, да подобрим комуникацията между нас и да информираме европейските граждани за значението и постиженията ни като европейски строители,“ обобщи инж. Качамаков. Вицепрезидентът на FIEC получи уверението на своите колеги от Словения за подкрепа в дейността му в рамките на организацията и за консолидиране на общите позиции на групата държави от ЦИЕ.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 30.05.2019. Категория КСБ. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: