Областните представителства от Северозападна България искат засилване на контролните функции на КСБ

Росица Георгиева Ренета Николова Ръководството на Камарата на строителите в България (КСБ) проведе среща с Областните представителства (ОП) на организацията в Северозападна България, която се състоя в Плевен. Това беше третата среща от поредицата дискусии, които ръководството на Камарата провежда с местните структури на КСБ, като на тях се обсъждат проблемите пред строителите в отделните региони, приоритетите в работата на Камарата, както и предстоящите в края на годината избори за ръководство на организацията. Първите две срещи бяха с ОП от Североизточен и Югозападен район, а техни домакини съответно бяха ОП Варна и ОП Перник. Символичен домакин на събитието в Плевен беше инж. Розета Маринова, член на ИБ и УС на КСБ, председател на Комисията по професионална етика и член на Областния съвет на ОП на КСБ - Плевен. В срещата участваха инж. Илиян Терзиев, председател на УС на КСБ, инж. Николай Николов, зам.-председател на УС на КСБ и председател на ОП на КСБ – Бургас, инж. Христо Димитров, зам.-председател на УС на КСБ и председател на ОП на КСБ – Варна, инж. Благой Козарев, член на ИБ и УС на КСБ, изп. директор на Камарата инж. Мирослав Мазнев, Милен Илиев, председател на ОП на КСБ – Плевен, инж. Росен Дудушки, председател на ОП на КСБ – Враца, инж. Данка Кирилова, председател на ОП на КСБ – Монтана, членове на Областните съвети на ОП в Северозападна България, както и Димитър Копаров, директор на Дирекция „Организационна политика” в КСБ, и Ренета Николова, прокурист и главен редактор на в. „Строител”, ПР на КСБ. Инж. Розета Маринова откри срещата и заяви, че целта на тези дискусии е строителите по места да се информират за дейността на ръководството. „Предстои изборна година за КСБ и идеята е да се дадат насоки за настоящата и бъдещата работа на КСБ. Можем да предложим промени в дейността на организацията”, каза още тя и даде думата на инж. Илиян Терзиев. Той препоръча на местните структури да започнат да обмислят на регионално ниво кандидатури за Областните съвети, Управителния съвет и другите ръководни структури на организацията, които да бъдат издигнати по време на предстоящите отчетно-изборни събрания. Инж. Терзиев съобщи, че тъй като на голяма част от членовете на УС и областните председатели това е втори пореден мандат и не могат да бъдат избрани отново, има идея как да продължат да бъдат полезни на организацията с натрупания си опит. Ръководството обмисля създаване на фондация, с която Камарата да може да кандидатства по европейски програми и желаещите да се включат в нейната дейност ще могат да работят по проекти в полза на бранша. Председателят на УС на КСБ запозна присъстващите и с актуалните дейности на КСБ и приоритетите на ръководството. Той представи и информация за срещата, проведена с вицепремиера Томислав Дончев. Инж. Терзиев подчерта, че сред основните цели на Камарата е въвеждането на единни трудови норми в сектора. Той припомни данни, според които страната ни е на последно място по часова ставка за заплащане на работниците в целия ЕС - 3,70 евро. Инж. Терзиев обясни, че в Камарата се обсъжда да се възложи на експерти изработването на методика за ценообразуване в строителния процес. КСБ ще настоява и за въвеждане на възможност за промяна на заложените в договорите по обществени поръчки стойности заради промени в цените на основните материали, стана ясно още от думите на председателя на УС. Според него трябва да се постигне съвместно решение с общините и Управляващите органи да не се ценообразува по СЕК, а да се премине към залагането на пазарни цени. Председателят на ОП Плевен Милен Илиев коментира, че промените в Закона за устройство на територията (ЗУТ) по отношение на вписването на подизпълнителите в процеса на строителство, които бяха приети, са положителни. Той постави въпроса за категоризацията на фирмите по ЗУТ. „Ние, фирмите от Северозападна България, поддържаме определени категории и ако отпаднем от дадена, после трудно можем да я възстановим”, каза той и препоръча на ръководството да помисли какво може да се направи в тази посока. Според него КСБ трябва да предприеме действия и за изработване на нов ЗУТ, а настоящият нормативен акт да не се изменя повече. Инж. Росен Дудушки постави въпроса за консорциумите, нормативната база за създаването и прекратяването им, както и за отговорностите на участниците. Инж. Мазнев обясни, че КСБ ще настоява за промяна на изискванията към участниците в консорциума. Според КСБ всички участници в него, извършващи строителни дейности, трябва да имат регистрация в ЦПРС, главният – за предмета на проекта, а останалите за конкретните дейности, които изпълняват. Инж. Христо Димитров сподели, че държавата дава лош пример със съществуващата практика да не се разплаща навреме със строителите за осъществени от тях дейности на обекти, на които тя е възложител. „Държавата бави парите на големите фирми. Те от своя страна имат подизпълнители, на които също не могат да се издължат. Трябва да се работи в посока държавата да си заплаща за свършената работа в кратък срок”, призова инж. Димитров. Инж. Венцислав Недялков, член на ОС на ОП на КСБ – Плевен, и на Комисията за ЦПРС, коментира, че за много от проблемите в сектор „Строителство” вина имат самите участници в процеса. „Всички сме свидетели на неетични практики. Трябва да си почистим къщичката”, заяви той. „КСБ трябва да насочи усилията си към намаляване на субективните фактори при избирането на изпълнители на обществените поръчки и изчистване на тръжните процедури от неясни и насочващи към определен изпълнител критерии“, заяви от своя страна инж. Розета Маринова. „Повечето от сигналите, които постъпват в Комисията по професионална етика, са свързани с лошо качество на извършени дейности от страна на не много на брой фирми, но това рефлектира негативно върху целия бранш. КСБ трябва да излиза със становище по всеки един проблем и процедура, за които е получен сигнал. Камарата трябва да се обявява категорично срещу корупцията и да говори за нелоялната конкуренция на всички срещи, които провежда, и чрез в. „Строител“, допълни тя. Инж. Маринова посочи още, че е необходимо да се работи и за защита на цената на труда в бранша. „Важно е да обръщаме внимание и на качеството на проектите, които получаваме. Защото работим с рисунки, които трябва да знаем как да изпълним”, каза още инж. Маринова. Според участниците в срещата трябва да се работи в посока засилване контролните функции на КСБ, включително чрез промени в Закона за Камарата и Устава на организацията. В хода на дискусията инж. Илиян Терзиев припомни решението, взето на последното заседание на Разширения управителен съвет на КСБ – във в. „Строител” да има рубрика „Хайд парк”, в която членовете на браншовата организация да могат да изразяват свои виждания по проблеми в строителния бранш и да подават сигнали за нередности. „Вестникът ни е прекрасен. Отправяйте сигнали към изданието, а екипът ще отправя запитвания към отговорните институции за поставените им казуси”, призова инж. Терзиев. На срещата беше обсъдено и предложението за промени в Наредба №2 на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за увеличаване на минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти с 1 до 3 години. Беше изразено мнението, че срокът, за който обектите се нуждаят от поддръжка, зависи и от интензитета на тяхното използване. Ако трафикът по дадена отсечка е много по-голям от заложения, нормално е тя да се амортизира по-бързо, тогава трябва ли изпълнителят да се товари с по- дълъг гаранционен срок, коментираха участниците. Инж. Мирослав Мазнев подчерта, че всяко съоръжение изисква поддръжка и е редно държавата да предвижда средства за това. Инж. Дудушки даде като пример изграждането на атракционен парк във Враца, за който обаче не са предвидени средства за поддържането му. Обжалването на провежданите тръжни процедури бе друга тема, която се засегна от участниците в дискусията. Инж. Илиян Терзиев представи добрия пример на Румъния. Присъстващите се обединиха около тезата, че изработването на типизирани документи за провеждане на обществени поръчки е възможност за намаляване на обжалванията. Инж. Козарев припомни, че КСБ е участвала при подготовката на такава документация за проектите по ОП „Околна среда“, като са подготвени типизирани договори, технически спецификации, но не и типови процедури за обществени поръчки. „Имаме готовност да се включим и за изработването на такива процедури, въпреки че основният мотив да не бъдат направени досега, е, че всяка конкретна поръчка има своите особености, свързани с терен, почви, релеф и мн. др., които влияят на реализацията“, обясни той. В края на срещата инж. Николай Николов представи резултатите от Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (­НПЕЕМЖС) до момента. „За съжаление на този етап програмата фактически е спряна, тъй като е договорен целият й ресурс“, посочи инж. Николов. Той коментира, че в страната нужда от саниране имат най-малко 44 хил. сгради, а ползите от осъщественото дотук са големи. „До края на 2020 г. от обновените обекти по програмата ще бъдат спестени 400 млн. лв. Ефектът за всяко едно домакинство от тях ще бъде по над 2000 лв. на година в следващите 15 г.”, каза още той и припомни, че само при 1% от изпълнените проекти по ­НПЕЕМЖС има констатирани нередности, които са отстранени в рамките на гаранционните срокове.