КСБ поиска облекчаване на процедурите за внос на работна сила

Ръководството на Камарата проведе среща със зам. министър-председателя по икономическата и демографската политика Марияна Николова

Прочетена: 98

Ренета Николова

Ръководството на Камарата на строителите в България (КСБ) и зам. министър-председателят, отговарящ за икономическата и демографската политика Марияна Николова проведоха работна среща. Първата поставена от председателя на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев тема бе за все по-засилващата се липса на кадри в бранша и необходимостта от облекчаване на процедурите за внос на работна сила. „Процесът на издаване на необходимите документи за работа на чужденци в България е много утежнен и продължителен като време“, посочи инж. Терзиев. Председателят на УС на КСБ подчерта, че браншът се нуждае спешно от строителни работници от целия спектър на професионалната квалификация в строителството.

„Необходима е национална политика за решаване на проблема с липсата на кадри, който вече е сериозно предизвикателство пред бизнеса, не само строителния“, заяви инж. Терзиев.
От своя страна вицепремиерът Николова коментира нормативната база в сферата, както и свършеното от правителството във връзка с опростяване на процедурите за внос на работна сила.

„Деликатен е въпросът за внасяне на работна ръка от трети страни, изискванията във връзка със сигурността са доста рестриктивни“, поясни тя. Николова призова КСБ да подготви писмени предложения по отношение на облекчаване на процеса за внос на работна сила, които да бъдат обсъдени от институциите. Тя посочи, че една от основните причини за липсата на кадри е изоставането на страната ни в сферата на професионалното обучение.

„Преди се провеждаше обучение по професии, докато сега всички гимназии се насочиха към хуманитарните дисциплини, а ние търсим специалисти със средно професионално образование, което е ключово за бизнеса. Трябва да се възстанови скъсаната връзка между обучението и практиката“, каза Николова. Заедно с нея в срещата се включиха и Христина Христова, парламентарен секретар, и Маноела Георгиева, началник на политическия кабинет на вицепремиера.

„Ние работим година и половина в тясна връзка с 24-те професионални гимназии по строителство, като използваме тяхната база. Предприели сме действия и с университетите. Камарата финансира собствени обучения на кадри на малки и средни фирми от строителния бранш, свързани с безопасност на труда – ЗБУТ. Основният ни проблем обаче е, че през периода 2014 – 2020 г. ние не сме конституирани като бенефициент на средства по европейски програми, свързани с обучение и квалификация. Бихме желали да бъдем включени като директен бенефициент през следващия програмен период, за да може да организираме обучението на кадри за нашия отрасъл“, заяви Руен Панчев, член на УС на КСБ и председател на СД на „Строителна квалификация“ ЕАД.

Представителите на КСБ запознаха вицепремиера Николова и с дейността на ръководството на организацията по отношение на промени в законодателството и по-специално в ЗУТ и ЗКС чл. 14, ал 2. „За нас е важно всеки субект, извършващ строителна дейност, да бъде вписан в ЦПРС, защото това е гаранция за капацитета и възможностите на дадената фирма, както и поставя на светло изпълнителя на строителната услуга. Фирмите извън ЦПРС, работещи в сивия сектор, изкривяват пазара“, каза инж. Илиян Терзиев.

„Второто, което искаме да постигнем, е в търговете да не се посочва пределна цена за строителните дейности. Сега тя се използва за отстраняване на участници, заложили по-високи параметри в своите предложения“, обясни той. Инж. Терзиев посочи, че Камарата работи и за възможност за промяна в цените по договорите в резултат на продължителното забавяне на проектите заради обжалвания и повишаването на цените на основни материали през този период.

Членът на УС на КСБ Любомир Пейновски коментира, че основният проблем с качеството на изпълнение на проектите е, че те се остойностяват 4-5 години преди началото на реализацията им. „Общините или който и да е възложител е с вързани ръце, за да увеличи бюджета си и да актуализира проекта спрямо последните промени на цените на материалите. Това съответно рефлектира върху качеството на строителството“, поясни Пейновски.

Председателят на УС на КСБ посочи, че когато в един обект се появи проблем, той трябва да бъде разчетен адекватно – дали е породен от проекта, от изпълнението или от поддръжката, и виновният да си понесе отговорността. „70% от бранша ни работят извън сферата на обществените поръчки. Там не се отчита проблем с изпълнението и качеството“, каза още инж. Терзиев.

Изп. директор на КСБ инж. Мирослав Мазнев постави въпроса за административната тежест в строителния процес. „Например в цяла Европа разрешение за строеж се издава на идеен проект. У нас и издаването на разрешение, и приемането на готовите обекти отнема дълъг период от време. Ето защо настояваме да отпаднат държавните приемателни комисии“, заяви инж. Мазнев. „Ние искаме подобряване на нормативната база и работим за промяната й. Други наши действия са свързани с цифровизацията на строително-инвестиционния процес чрез въвеждане на BIM технологии. Но тук без помощ от страна на държавата няма да успеем да се справим“, подчерта изпълнителният директор.

По отношение на задържането на кадрите в страната инж. Мазнев посочи, че трябва да се вдигне работната заплата в сектора с минимум 50%, за да може да се спре изтичането на работници от него. Това обаче може да се случи само с повишаване на цената на продукцията, обясни той. По време на срещата беше обсъдено и бъдещето на АМ „Струма“, както и забавянето на проекта заради обжалвания от зелени организации. Инж. Мазнев информира Николова, че заради обжалването на големи проекти е генерирано общо забавяне от над 30 години, а загубите, които търпят строителният бранш и държавата, са огромни. Една от възможните мерки за справяне с проблема е въвеждането на типови документи по проектите. Инж. Благой Козарев, член на УС на КСБ, запозна вицепремиера с действията, предприети съвместно между КСБ и МОСВ, за изготвянето на стандартизирани документи за кандидатстване по водните проекти по ОПОС. „Сега се борим да разработим стандартизирани тръжни процедури“, допълни той. Според инж. Козарев би било полезно типови документи да се изготвят и за по-малките ВиК проекти, които не се финансират по европрограмите. Той постави и въпроса за поддръжката на вече въведени в експлоатация обекти. Според него реализацията на един обект на най-ниска цена е „бомба със закъснител“.

КСБ и вицепремиерът Николова ще работят по дискутираните въпроси, като в началото на септември ще бъде проведена втора среща за набелязване на конкретни съвместни действия.

Представители на гилдиите в строителството от Пазарджик и Пловдив: Необходимо е разделянето на ЗУТ на два закона

Областните представителства на Камарата на строителите в България (ОП на КСБ) в Пазарджик и Пловдив проведоха кръгла маса, на която се обсъдиха проблемите в строителния процес и бяха формулирани някои предложения за решаването им. Домакин на събитието беше инж. Любомир Келчев, председател на ОП на КСБ – Пазарджик. В срещата се включиха инж. Евтим Янев, член на УС на КСБ, Пламен Иванов, председател на ОП на КСБ – Пловдив, арх. Даниел Мирчев, председател на Регионалната колегия (РК) на Камарата на архитектите в България (КАБ) в Пазарджик, арх. Петко Любенов, член на УС на КАБ и председател на РК на КАБ – Сливен, инж. Тодор Калоянов, председател на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране – РК Пазарджик, инж. Светлана Гюрджеклиева, зам.-председател на УС на Българската асоциация на архитектите и инженерите-консултанти, както и членове на Областните представителства на КСБ в Пазарджик и Пловдив и др.

Дискусията беше открита от инж. Любомир Келчев, който поздрави присъстващите. „Радвам се, че тук сме се събрали представители на различните гилдии в бранша. Надявам се заедно като колеги да акцентираме върху проблемите, които съществуват, да направим анализ на случващото се и да набележим стъпки за преодоляване на трудностите”, каза той и даде думата на Пламен Иванов. Председателят на ОП на КСБ – Пловдив, заяви, че

трябва да се намери пресечната точка между позициите на различните участници в строително-инвестиционния процес.

„На повечето места представителите на отделните професии в сектора си говорят на различни езици и всеки се опитва да си реши проблемите. Но това не може да стане. В крайна сметка нито инвеститорът е удовлетворен от случващото се, нито пък ние сме доволни от дейностите, които изпълняваме”, посочи Иванов. Темата продължи инж. Евтим Янев, който формулира идентифицираните до момента проблеми в строителния процес. „Ние сме далеч от мисълта, че можем да дефинираме всички проблеми на сектора, но можем да поставим най-належащите. Само около 20% от всички фирми в нашия бранш участват в обществени поръчки. Останалите, които работят на свободния пазар, посочват като сериозни трудности мудната администрация и забавянето на издаването на разрешителните за строеж”, каза той. Инж. Янев обясни, че има 49 закона и 400 наредби, които са свързани със строителството, като съществуват и множество документи за регламентиране на безопасността на труд.

„Преди 4 години КСБ направи опит за разрешаване на проблемите, свързани с нормативната уредба, като една от стъпките, които предложихме, беше
разделяне на Закона за устройство на територията (ЗУТ) на две части – за строителство и за устройство на територията.

Проблемът със ЗУТ е, че нормативният акт е много обемен, всеобхватен и касае повече устройството на територията, а не самото строителство. Не идентифицира отговорностите на участниците в него и реда на извършване на самия процес”, каза инж. Евтим Янев и представи по-подробно пред присъстващите формулираните от КСБ преди 4 години начини за преодоляване на проблемите.

От Регионалната колегия на КАБ също представиха концепция, разработена от организацията, за ново законодателство в областта на устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството. След това инж. Светлана Гюрджеклиева постави въпроса за мястото на авторския надзор в процеса на строителството. „Знаете ли, че проектанти отказват да ходят по строителните площадки, защото те възприемат проектите си като перфектни и се подписват на актовете само по документи”, попита тя. Инж. Гюрджеклиева беше категорична, че има санкционирани надзорни фирми, но проектанти – не.

Сред другите въпроси, които бяха поставени на кръглата маса, беше този за включването на застрахователя в строителния процес.

Според Пламен Иванов всяка една от организациите – КСБ, КИИП, КАБ, трябва да представи своите концепции за разрешаване на набелязаните проблеми и съвместно да се намерят най-добрите решения.

Участниците в срещата разискваха и възможностите за изработването и популяризирането на
реални цени на строителния продукт според типа на изпълнение –
масово, луксозно, промишлено и т.н. Беше поставена и темата за това доколко адекватни са цените в СЕК, които се използват към момента за определяне на стойността на един строителен продукт. Качеството на проектите, квалификацията на проектантите, строителите и хората, осъществяващи надзор, и липсата на кадри също бяха обсъдени на срещата.

Накрая присъстващите се обединиха около идеята подобни кръгли маси да бъдат проведени във всички регионални структури на организациите, включили се в кръглата маса в Пазарджик.

Съответно след всяка една дискусия участниците да съставят конкретни предложения за преодоляване на трудностите, с които да бъдат запознати ръководствата на различните организации на национално ниво, и те от своя страна да предприемат общи действия за решаване на проблемите.

Сред основните изводи от кръглата маса в Пазарджик, около които се обединиха присъстващите професионалисти в сферата на строителството, бяха, че трябва да се спре с поправките на сега съществуващия ЗУТ и е необходимо разделянето му на два закона – за устройственото планиране и за строителството. Нужно е да бъдат облекчени процедурите за издаване на разрешенията за строеж и при въвеждането в експлоатация на обектите. Тежестта на изискванията и таксите за издаване на разрешение за строеж да бъдат съобразени със сложността и категорията на обекта и значението му за запазване на обществения интерес. Общо е и виждането, че трябва да бъде променено изискването за съдържанието на проектната документация за различните категории обекти – сега например за болница, жилищна сграда, аптека и гараж съдържанието на изискваната документация е едно и също. Работният, а не техническият проект трябва да стане изискуем за започване на строителния процес. В него се регламентират подробно изискванията към качеството и изпълнението на строителния продукт.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 25.07.2019. Категория КСБ. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of

%d блогъра харесват това: