Областните представителства на КСБ от Южен Централен район: Най-големите предизвикателства пред бранша са липсата на кадри и некоректните практики

Прочетена: 34

Росица Георгиева
Ренета Николова

Ръководството на Камарата на строителите в България (КСБ) проведе среща с Областните представителства (ОП) от Южен Централен район, която се състоя в Пловдив. Това е петата от поредицата дискусии, които ръководството на Камарата организира с местните структури. Преди това такива разговори се състояха с ОП от Североизточен, Югозападен, Северозападен и Северен Централен регион. Домакин на събитието беше Пламен Иванов, председател на ОП на КСБ – Пловдив. В срещата се включиха инж. Илиян Терзиев, председател на Управителния съвет (УС) на КСБ, инж. Николай Николов, член на Изпълнителното бюро (ИБ), зам.-председател на УС на КСБ и председател на ОП на КСБ – Бургас, инж. Христо Димитров, член на ИБ, зам.-председател на УС на КСБ и председател на ОП на КСБ – Варна, инж. Любо­мир Качамаков, член на ИБ и УС на КСБ, председател на ОП на КСБ – София, изпълнителният директор на Камарата инж. Мирослав Мазнев, инж. Любомир Келчев, председател на ОП на КСБ – Пазарджик, Владимир Кехайов, председател на ОП на КСБ – Смолян, инж. Емил Младенов, председател на ОП на КСБ – Кърджали, членове на Областните съвети на ОП от Южен Централен район.

Пламен Иванов откри срещата и акцентира върху темата за предстоящите отчетно-изборни събрания. „Това, което аз наблюдавам, прилича на сериозна застраховка кой може да присъства на отчетно-изборните събрания. Лично аз смятам, че трябва да идват колеги, които са от бранша, а не да затваряме входовете към КСБ. Сигурно някъде има прецеденти, където някой, който представлява дадена фирма, след като я напусне – не трябва да остава в Камарата. Но избирайки някого за член на УС, ние го избираме заради качествата му, а не заради това коя фирма представлява. Обстоятелството, че е сменил фирмата, не означава, че е загубил качествата си”, коментира той. След това даде думата на инж. Илиян Терзиев. „За мен е притеснително, че на повече от половината областни председатели изтичат мандатите и трябва да им търсим достойни заместници. Моят апел е да бъдат привлечени качествени хора, които желаят да работят и да посветят времето си на каузата КСБ”, каза инж. Терзиев. Председателят на УС запозна присъстващите с приоритетите на ръководството, с целите, които то си е поставило, с резултатите от проведеното при вицепремиера Дончев заседание на работната група между представители на КСБ, МРРБ, АОП и ДНСК. Инж. Терзив представи стъпките, предприети за установяване на
правила, по които да се определят реални цени на строителния продукт,

и намерението да се ангажират авторитетни научни организации, които да подготвят адекватни норми за ценообразуването. „Аз постоянно разнасям една червена книга, която ни подариха

колегите от Немската камара. В нея България е на последно място като часова ставка в строителството с 3,70 евро на час. Трябва да имаме нормална ставка, за да ни е нормално всичко“, посочи Терзиев. Той запозна участниците със сигнал, постъпил в Камарата, касаещ некоректно изпълнение от фирма, която обаче не е вписана в ЦПРС. „Затова ние настояваме всички изпълняващи строителни дейности лица да са вписани в Регистъра и той да бъде източникът за правдива информация за фирмите. Когато някой вземе данни от Регистъра, да знае каква е фирмата, с която ще работи”, подчерта той. Според него една от темите, които трябва да бъдат засегнати на общото отчетно-изборно събрание на КСБ, е за механизмите на въздействие от страна на Камарата

спрямо некоректни фирми.

От своя страна председателят на ОП на КСБ – Пловдив, Пламен Иванов постави за обсъждане

темата за предстоящите отчетно-изборни събрания по места

и на КСБ. Той представи възможните профили на бъдещите ОП председатели, както и на членовете на Областните съвети. „Какво показват вариантите – можем да изберем известни наши колеги, които имат много ангажименти и не могат да отделят време. Тези хора институционализират съответната структура, допринасят с тежест и имат доверието на членовете. Следващият момент е, че могат да бъдат хора, които кумулират компетенция и изграждат един много работещ ОблС. Това са модели, които ще доведат до резултат. Виждали сме и едното, и другото. Но може да имаме председател, който не е толкова подкрепян като вариант, и ОблС, който не е заинтересован, защото в него са хора, за които не е престиж да са там и не смятат, че трябва да въвеждат правила в действие. Тогава започваме бавно и постепенно да губим интерес от колегите и членовете. Казваме, че 50% от председателите на ОП трябва да бъдат сменени, но това не означава, че непременно ще бъдат сменени. Въпросът е, че ако няма силни структури от хора, които са авторитети по регионите и в градовете си – тогава КСБ започва да линее по места, а и като цяло“, подчерта Иванов.

„Кои са тези хора, които да привлечем, с какво да ги изкушим –

не е с участие в Разширен УС, не е с тези скромни бюджети, които ще управляват. Тогава трябва да се привлекат за каузата. Но това означава, че търсим някого, който е узрял, че вече няма да е толкова успешен бизнесмен. Когато заемеш една такава позиция, трябва да поставиш интересите на другите над твоите. Това е по места. А националната камара обобщава резултатите от дейността на ОП-тата и създава национални програми. Тя формира национални политики, които спуска към съответните ОП-та. Това трябва да се направи и с УС, за да може да се получи механизъм на баланс. Ако това не стане, тогава хората ще казват: така или иначе Вие там нещо правите, но ние нямаме интерес“, каза още Пламен Иванов. Той постави въпроса за връзката между вписаните в ЦПРС и членовете на КСБ и беше категоричен, че организацията трябва да работи в посока хората да виждат смисъла от членството. Председателят на ОП на КСБ – Кърджали, Емил Младенов акцентира в своето изказване върху моментното състояние на КСБ и припомни създаването на първия устав на организацията на строителите в началото на 90-те години на миналия век. Той постави въпроса за участието на председателите на ОП на КСБ в УС на организацията. Друга тема, която засегна, беше за разпределянето на бюджета на Камарата и дейността на местните структури. Според него е редно част от средствата, събрани от Регистъра, да остават в областните организации и те да развиват дейността си с тях. Инж. Христо Димитров, председател на ОП на КСБ – Варна, внесе разяснения върху начина на събиране на вноските по чл. 20 и разходването на тези суми. „Единствената цел е да бъде справедливо, но и да бъде достатъчно за водене на нормална организационна политика на централно ниво и по места“, подчерта още той. Инж. Николай Николов обясни логиката на формиране на бюджетите по места. „За първи път направихме бюджети, които са наши, и се надяваме да бъдат изпълнени. За първи път можем да кажем какво искаме и какво можем да постигнем с този бюджет. И да може все пак всички ОП-та да си организират дейността”, подчерта той. Пламен Иванов постави въпроса за намирането на механизъм, по който официално да се привличат средства, които да бъдат целеви за някакво събитие или конкретна дейност. Инж. Любомир Качамаков сподели практиката, която се прилага в ОП на КСБ – София. „Когато ние правим семинари, заплащаме допълнителен членски внос. Включваме такова перо при одобрението на финансовата рамка”, обясни той, но подчерта, че подкрепя разписването на ясни правила за привличането и разходването на допълнителни средства. Инж. Мирослав Мазнев обяви, че администрацията подготвя Правилник за счетоводната политика. „През тази година УС прие правила за формиране и разходване на бюджетите. Те са добре разписани, но излизат различни казуси и ние ще се опитаме да дадем разрешение на всеки един от тях”, посочи още той.

Председателят на ОП на КСБ – Смолян, Владимир Кехайов също повдигна въпроса за участието на председателите на местните структури в УС.

По думите на Пламен Иванов

трябва да се премине към квотност при формирането на УС на КСБ.

„Според мен работеща практика ще е от 28 души в УС 50% или колкото се реши да бъдат председатели на ОП. Всичките те да се включват в списък, да се гласува и който събере най-много гласове, той да влезе в УС. Ако КСБ се състои от областни представителства, нормално е според мен председателите на ОП да имат блокираща квота 50+1. Другите са представители на организации, на фирми, на едър бизнес. Така ще се получи балансирана структура. Тогава и решенията, които ще се вземат, ще са балансирани“, обясни Иванов позовавайки се на дългогодишния си опит в ръководните органи на Камарата. Той подчерта, че

спецификата на дейността на КСБ е специфика на дейността по места.

„Ако това не го разберем и обезпечим при взимането на решения, тогава ние имаме една структура с изместена центробежна сила, която рано или късно ще се разруши”, допълни още той.

Според Любомир Келчев трябва да се постави на обсъждане въпросът за заинтересоваността от дейността на КСБ. „ Ако не си дадем сметка какво се случва по места, то това означава, че не виждаме елементарни проблеми. Колегите най-често ми задават въпроса аз какво правя в тази Камара. Те започват да ми обясняват, че Камарата се занимава основно с проблемите на големите фирми, а нищо не се прави за несправедливостите в строителния бранш”, сподели той. „Браншът се състои както от големи, така и от малки фирми, организирани в Областни представителства, и малките не се чувстват достатъчно представени“, каза още инж. Келчев. Изпълнителният директор инж. Мазнев припомни постигнатото от КСБ по отношение на промените в ЗУТ, свързани с това, че строителни дейности над 100 кв. м могат да се изпълняват само от вписани в ЦПРС компании, което е в интерес на малките фирми. „Второ, постигнахме промяна подизпълнителите да се включват в целия процес на строителството, а не само в тръжната процедура. Търсим начин да се формират правдиви цени. Това са неща, които започнахме в рамките на тази година. Не може да се казва, че Камарата нищо не е свършила“, заяви той.

Пламен Иванов коментира, че никой не оспорва постигнатото и че има промяна в посоката и по отношение на законодателството. „Усещането в хората обаче е, че липсва колегиалност, приемственост и мъдрост при вземане на решенията“, подчерта той. „Ако съпоставим изразходваните средства и резултатите, трудно можем да докажем ефективност“, заяви Иванов. Той посочи, че основата на строителния бранш са специалистите, и, че според него КСБ е абдикирала от политиката за квалификация на младите кадри. „Трябва да обърнем внимание на тази политика. Ще стигнем дотам да аутсорсваме дейности, поради липса на хора. Най-големият ни проблем не е законодателството, много по-съществени са проблемите с кадрите и некоректните практики и това са предизвикателствата, с които трябва да се справя следващият УС“, завърши своето изказване председателят на ОП на КСБ – Пловдив.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 31.07.2019. Категория КСБ. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of

%d блогъра харесват това: