КСБ и МРРБ обсъдиха актуални за строителния бранш теми

Прочетена: 63

Емил Христов
Ренета Николова

Ръководството на Камарата на строителите в България (КСБ) и министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова проведоха работна среща. На нея КСБ бе представена от инж. Илиян Терзиев, председател на Управителния съвет, инж. Благой Козарев, член на Изпълнителното бюро (ИБ) и на УС, Любомир Пейновски, член на УС, инж. Светослав Глосов, почетен председател на Камарата, инж. Мирослав Мазнев, изп. директор, арх. Лидия Станкова, директор на дирекция в КСБ, Ренета Николова, прокурист и главен редактор на в. „Строител“, Георги Андреев, експерт в КСБ. От страна на МРРБ в срещата участваха и зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков, началникът на политическия кабинет на министъра Весела Начева-Кръстева, началникът на отдел „Устройство на територията“ в МРРБ Огнян Николов, управителят на Научноизследователския строителен институт Мая Косева и зам.-началникът на Дирекцията за национален строителен контрол арх. Петър Духлински.

„Срещите ни започнаха да стават регулярни и това е хубаво, защото обменяме мнения и добри идеи, които вярвам, че ще се реализират в близко бъдеще“, заяви в началото Петя Аврамова. Тя благодари на КСБ за отличното партньорство с МРРБ, и сподели, че разчита на експертното мнение на Камарата по актуалните теми, касаещи строителния бранш.

Инж. Илиян Терзиев подчерта, че само с общи усилия е възможно справянето с предизвикателствата, пред които са изправени българските строители.

Първата тема, която бе обсъдена на срещата, бе за увеличаването на гаранционните срокове за изпълнени СМР. Позицията на Камарата е, че сроковете не трябва да се увеличават механично, а да бъдат съобразени с конкретните обекти, както и с гаранционните срокове на съоръжения, устройства и материали. Освен това Камарата настоява сроковете да започват да текат след подписване на Акт 15, а не както е сега – след Акт 16. От КСБ считат също, че трябва да отпаднат и държавните приемателни комисии. „Това ще е от полза за всички строители“, заяви инж. Мирослав Мазнев. Инж. Благой Козарев допълни, че е важно да се направят промени в това направление, защото в момента има редица случаи на обекти, чиито гаранционни срокове са изтекли, а те все още не са въведени в експлоатация.

„Считаме, че гаранционните срокове могат да започват да текат след приемане на Акт 15 без забележки“, коментира министър Аврамова.

Инж. Илиян Терзиев изтъкна, че за Камарата е важно
всички участници в строително-инвестиционния процес да носят своята отговорност,
в това число – проектанти, строители и надзор.

Министър Аврамова съобщи, че са изготвени и предстои да се публикуват за обществено обсъждане промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ), свързани с дейността на надзорните фирми. „Това е опит и желание от наша страна да направим тези компании по-добре работещи и техният контрол в действителност да гарантира качественото изпълнение на проектанта, строителя и на всички по веригата“, подчерта Петя Аврамова. Двете страни се обединиха около идеята, че темата за засилване на отговорността на участниците в строителния процес трябва да бъде обсъдена на обща среща на всички браншови организации от сектор „Строителство“.

Ръководството на КСБ коментира с министър Аврамова и необходимостта от
разделянето на Закона за устройство на територията на два нормативни акта.

„Аз съм добре запозната с желанието Ви за разработване на ново законодателство в сферата“, посочи Петя Аврамова. „Ние сме открити към диалог и ще очакваме Вашите аргументи и предложения“, каза още тя.

От своя страна зам.-министър Николай Нанков коментира, че две са основните възможности за по-сериозна промяна на ЗУТ – разделяне на два закона или кодификация. Той допълни, че Народното събрание е възложило проучване на европейските практики, свързани с този вид законодателство. „Това ще е най-добрият начин да изберем кой вариант за промяна на ЗУТ трябва да следваме“, обясни Нанков.

„Камарата на строителите постигна напредък в това направление. Споделихме концепцията и вижданията си с другите браншови организации в сектора, като дори имахме единомислие по редица от предложенията, но останахме на този етап“, заяви инж. Мирослав Мазнев.

Мая Косева засегна темата за
контрола на строителните материали, като подчерта, че това е важна част от отговорността в целия строителен процес.

„Добре е контролът върху изпитванията на строителните материали, както и влагането им в обектите да минава през НИСИ“, заяви управителят на института. Тя добави, че трябва да се засили контролът върху лабораторните изпитвания на инертните материали. Косева подчерта, че НИСИ ще работи по общи инициативи съвместно с КСБ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.

„Аз приветствам подобна колаборация. Смятам, че е добра идея, защото трите структури разполагат с опитни кадри, които могат да съдействат за подобряването на законодателството, касаещо строителните продукти. Това ще бъде от полза за бранша“, акцентира министър Аврамова.

Изп. директор на КСБ инж. Мирослав Мазнев подчерта, че в момента има стандарти и наредби, които частично дефинират контрола върху строителните материали. Според него е необходимо да бъде направен обстоен и пълен анализ по темата. Той добави, че трябва да има съвместно звено, което да следи за контрола. „Заедно с НИСИ ще работим и за промени при ценообразуването на дейностите в сектора, което да е съобразено и със стойността на материалите. Когато някой определя цена, тя трябва да е правдива и актуална“, заяви още изп. директор на КСБ.
Ръководството на КСБ запозна министър Аврамова и със становището на организацията, че са
необходими промени в Закона за Камарата на строителите по отношение на консорциумите.

„Всички фирми, участващи в обединения, трябва да са вписани в ЦПРС – главният партньор за основната дейност на поръчката, а останалите участници – за конкретните видове работи, които ще изпълняват“, поясни инж. Мирослав Мазнев.

В края на срещата арх. Петър Духлински информира ръководството на КСБ, че разрешенията за ползване на обекти и тяхното въвеждане в експлоатация вече ще бъдат одобрявани от районните структури на ДНСК, а не от централното звено.

Сред другите разгледани теми бяха вариантите за засилване на регулаторните функции на КСБ, както и темата за финансовите корекции по оперативните програми, които се отразяват както на бизнеса, така и на общините.

По всички обсъждани теми предстои конкретна работа на експертно ниво.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 23.09.2019. Категория КСБ. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of

%d блогъра харесват това: