Ренета Николова Броени дни след Общото отчетно-изборно събрание на Камарата на строителите в България (КСБ) новият изп. директор на организацията Валентин Николов бе гост на третото издание на рубриката „Код Строител“. До събранието той бе председател на Контролния съвет (КС) на КСБ. Изп. директор на Камарата даде първото си интервю в новото си качество в съвместното предаване на Радио София на Българско национално радио и вестник „Строител”. В началото на разговора водещата Анелия Торошанова го поздрави за новата отговорна позиция и му пожела успех. Валентин Николов благодари за пожеланията и добави, че се радва, че има възможността да сподели със слушателите на БНР актуалните за бранша, но и за обществото проблеми, свързани със сферата на строителството. „Поздравявам Ви за тази инициатива, още повече че тя е съвместна с изданието на Камарата – в. „Строител”, едно сътрудничество, което се радва на голям интерес и със сигурност ще бележи успехи. Ще използвам възможността първо да благодаря за доверието на моите колеги, да бъдеш изп. директор на най-авторитетната браншова организация е чест, но и огромна отговорност. В Камарата съм от самото й създаване, нещо повече - активно съм участвал и подкрепял процеса на изготвяне на закона, учредяването на организацията и утвърждаването й през изминалите близо 12 години до днешната ситуация, в която КСБ е важен фактор в икономическия и обществения живот на нашата страна и се ползва също и с голям международен авторитет“, каза в радиоефира Николов. Той добави, че натрупаният опит като дългогодишен председател на КС на организацията и познаването на спецификите на функционирането й и най-вече персонално на всеки един човек от структурите и администрацията му дават основание да счита, че му предстои период на конструктивна и ползотворна за бранша работа. Валентин Николов разказа, че Общото събрание (ОС) на КСБ е преминало при голям интерес от страна на колегите му и в работна атмосфера. „Ключовите ръководни позиции на председателите на УС, на Комисията за воденето, поддържането и ползването на ЦПРС и на Контролния съвет бяха подкрепени единодушно. Новото е, че за първи път в състава на УС на Камарата, който е от 28 членове, бяха включени 20, предложени от Областните представителства на организацията. Това се случва за първи път и е ясен знак за политиката на председателя и на КСБ за по-активно представяне на проблемите на регионите и на фирмите по места и по-активното им включване в живота на Камарата“, информира изп. директор. Той допълни, че на събранието е направен отчет за свършената работа, обсъдени са актуалните проблеми и са поставени цели занапред. Едно от направленията, в които Камарата активно работи, е законодателството. В тази връзка Николов бе попитан какво е най-същественото, което КСБ е отчела в това отношение? „Камарата наистина работи доста активно по отношение на нормативната уредба в областта на строителството. Проведени бяха множество срещи със законодателната власт в лицето на председателите на комисиите по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и по бюджет и финанси към Народното събрание, както и с групите на парламентарно представените политически сили. В резултат на положените усилия бяха приети промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ), чрез които бе изменен и Законът за Камарата на строителите (ЗКС) в чл. 14, ал. 2 за вписване в ЦПРС на всички строители, извършващи дейности на строителни обекти (жилищни и вилни сгради) с РЗП по-голяма от 100 кв. м“, заяви Николов и подчерта, че това е сериозна стъпка напред в борбата, която КСБ води срещу сивия сектор в строителството, и е особено важна за по-малките и средните фирми в регионите на страната. „Там нелоялната конкуренция от работещите без регистрация и без спазване на трудовото, данъчното и осигурително законодателство фирми и бригади е унищожителна за компаниите, които развиват дейността си на светло и при спазване на закона. Разбира се, нашата цел бе да го няма и това изключение от 100 квадрата, но и направената промяна отчитаме като сериозна крачка в правилната посока“, заяви той. Изп. директор на КСБ допълни, че пак по отношение на законодателството Камарата е направила и предложения за подобряване на нормативната уредба в ЗОП, касаещи включването на подизпълнители и по време на изпълнение на договорите, както и въвеждането на задължение към възложителя изчисляването на прогнозната стойност на обществената поръчка да е към датата на решението за нейното откриване съобразно пазарната стойност на предстоящите за възлагане дейности. Николов коментира още, че към последния ЗИД на ЗОП Камарата е изготвила и предложения, които обаче не са включени в тази редакция на закона. Те са свързани с: – ограничаване на възложените обществени поръчки на фирми за строителство, проектиране или строителен надзор въз основа на критерий „най-ниска цена“; – въвеждане на предквалификация за предварителен подбор на строителните фирми с подходящ капацитет и опит; – при повече от четири оферти да отпадат участниците, предложили най-висока и най-ниска цена - с повече от 20 на сто от средната стойност на предложенията на останалите участници; – ограничаване възможността в договорите, възложени по реда на ЗОП, да се включват условия, позволяващи обвързването на реда или размера на плащанията с възможността за осигуряване на финансиране за изпълнението му от страна на възложителя; – въвеждане на възможност за индексиране на договорите при ръст на инфлация и промяна на минималната работна заплата и др. „Така че, това са текстове, по които предстои да работим. Предизвикателствата, пред които сме изправени като бранш, са много - подобряване на законодателството, както вече говорихме, прозрачност в провеждането на обществените поръчки и еднакви правила за всички, промени по отношение на професионалното образование и обучение и търсене на решение на придобиващия все по-сериозни размери проблем с кадрите. Нужно е и Камарата да стане по-ефективна в действията си спрямо нелоялните фирми сред самите нас, говорим за саморегулация. И, разбира се, цифровизацията на сектора, това е бъдещето. Доколко сме подготвени за нея и какво можем като Камара да направим, за да помогнем на българските фирми за ускоряването на процеса на дигитализация“, подчерта той. Относно приоритетите на КСБ Валентин Николов посочи, че те са свързани с необходимостта да се отговори на предизвикателствата и са определени във визията за развитие на организацията и основните политики за 2020 г., които са приети от ОС. Сред тях са: ✓Активна позиция и участие на КСБ при разработване на нормативната уредба в областта на строителството; ✓Партньорство с министерства, ведомства, научни институти и висши учебни заведения при разработване на предложения за нови или актуализиране на действащи нормативни актове, технически правила и норми от строителното законодателство; ✓Запазване лидерската позиция на КСБ като обединител на бизнеса и образователните и обучителни институции и продължаване на развитието на политиката за професионалната квалификация в бранша и за преодоляване на предизвикателствата, свързани със заетостта и работната сила; ✓Издигане ролята на Комисията по професионална етика; ✓Сътрудничество с работодателските и сродните браншови организации и със синдикатите за разработване на единни становища по актуалните за сектора въпроси; ✓Търсене на нормативни облекчения за внос на работна сила в строителството от трети страни; ✓Активна позиция в Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC) в подкрепа на малките и средните строителни фирми и разширяване на партньорските взаимоотношения със сродните федерации; ✓Развитие на дигиталните иновации в сектор „Строителство” чрез използване на европейския опит и стимулиране на внедряването на новите технологии в строителните компании с цел повишаване на конкурентоспособността им. В предаването бе обърнато внимание и на един много важен за гражданите въпрос - качеството на строителството. „Тази тема е важна и за нас като Камара. Напоследък като че ли в общественото пространство се наложи практиката за всеки проблем, свързан с изпълнението на даден проект, вината да се прехвърля на строителя. Може би това е, защото нашата част от работата е най-видима, но със сигурност това не e правилно“, коментира той и разясни, че в строително-инвестиционния процес участниците са много - има възложител, проектант, строител, надзор, контролни органи. По думите му темата за ясното определяне на отговорността на всеки един участник в процеса е на дневен ред за КСБ. „Ние ще настояваме за промени, с които всеки участник да носи своята отговорност и да бъде санкциониран за неизпълнението на своите задължения. Не може строителят винаги и за всичко да е виновен, вкл. за некачествения проект или за това, че надзорникът не е посетил нито веднъж обекта, за който отговаря“, бе категоричен Валентин Николов. На финала той бе запитан за личните му задачи като изп. директор на Камарата и какво би му донесло удовлетворение? „Строителните фирми, особено малките и средните, да оцелеят и да се развиват в бурното море на пазарната икономика, което ни очаква в следващите 2-3 г. Важна цел е работата с кадрите. Липсата на работна ръка е проблем във всички сектори на икономиката, но в строителството може би той е най-сериозен. Има доста възможности за разрешаването му, но аз ще откроя най-важната – квалификацията. Всъщност много хора имат желание да работят в нашия отрасъл, но им липсват съответните умения, особено тези, свързани с новите технологии. Ето тук Камарата вижда главния резерв и в тази посока ще работим активно и очакваме резултати“, заключи изп. директор на КСБ.