Емил Христов Ренета Николова Строителство е един от секторите в страната, който в условията на ограничителни мерки и извънредно положение не преустанови своята дейност, а точно обратното – с пълни темпове се реализират всички големи инфраструктурни проекти. Това заяви на брифинг в Министерския съвет Николай Нанков, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, след като преди това взе участие в среща на ръководството на Камарата на строителите в България (КСБ) с министър-председателя Бойко Борисов. На събитието от страна на КСБ присъстваха председателят на Управителния съвет (УС) на КСБ инж. Илиян Терзиев, зам.-председателите на УС и членове на Изпълнителното бюро (ИБ) Владимир Житенски, инж. Калин Пешов, инж. Николай Николов и изп. директор на Камарата Валентин Николов. Зам.-министър Николай Нанков съобщи, че по време на срещата с премиера Бойко Борисов са били коментирани редица актуални теми пред строителния бранш. „Искам да подчертая, че строителството е може би най-важният сектор, който след всяка една рецесия или икономическа криза, каквато очакваме не само в България, но и в световен мащаб, ще изведе икономиките отново на пътя на положително развитие“, посочи зам.-министърът. Той допълни, че възлага огромни надежди на целия бранш, който винаги е бил основен партньор на държа­вата. След него думата взе изп. директор на Камарата на строителите в България Валентин Николов, който напомни, че преди около месец КСБ е изпратила обръщение към институциите и обществото с апел да не се спира строителството. „Щастлив съм да кажа, че тогава бяхме чути. Сега дойдохме с един по-различен апел. Не просто да не се спира строителството, а да се набележат мерки за излизане от кризата в икономически аспект“, каза Николов. Той заяви, че строителството е един от най-важните фактори, които задвижват цялата икономика на страната. Изп. директор на Камарата допълни, че е участвал във видео конферентна среща с изпълнителните директори на строителните федерации на 20 европейски държави, членки на FIEC, по време на която всички са изразили същото мнение по отношение на значението на строителния отрасъл за икономиката. „Дори ще споделя, че английските колеги в своето изказване използваха израза – „За да се излезе от икономическата криза, е необходимо строително цунами!“, посочи Валентин Николов. Той сподели, че ръководството на Камарата на строителите в България стъпва и на философията на колегите си от Франция - „Ако строителството върви, върви всичко“. „Ние също така искаме да вземем и добрия исторически опит и инстинкт за оцеляване на германците, които, ако се върнем 10 - 12 г. назад, излязоха от икономическата криза, влагайки изключително много средства в строителството“, подчерта Николов. Изп. директор на КСБ даде пример и с прагматизма на италианците, които обмислят програма за саниране на 1,2 млн. жилищни единици и разчитат, че това ще донесе заетост на над 430 000 души. „С други думи, строителството не просто трябва да се запази и съхрани, но и да бъде двигателят на развитието в следващия етап“, каза той. В изказването си Валентин Николов засегна и темата за възстановяването на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. „Сега в цяла Европа се готвят проекти, като се предвижда да се използва европейско и национално финансиране, а също така и средства от Европейската централна банка. Ние можем да погледнем към програмата за саниране, намирайки се в една изключително благоприятна ситуация, защото имаме готови, приети и утвърдени проекти за 3250 сгради“, заяви Валентин Николов и допълни, че това са обекти на обща стойност от над 1,605 млрд. лв. Той сподели, че КСБ е готова много бързо да се включи в задвижването на този механизъм. „В това отношение Камарата е отправила предложение към Министерството на регионалното развитие и благоустройството при намиране на ресурс за възстановяване на програмата да се дават обекти на малки и средни фирми, и то по не повече от два обекта едновременно на една компания“, сподели Николов. По думите му така ще се даде възможност повече строители да се включат в процеса на реализация. Той също така опроверга критиките и коментарите за проблеми в санирането. „Имаше такива единични случаи, но техният брой на база на общата цифра е около 1% и проблемите бяха своевременно отстранени“, допълни Николов. Той посочи, че програмата за енергийна ефективност е и много мощен механизъм, който може да противодейства на безработицата в страната. Изп. директор на Камарата даде за пример доклад на учените от Българската академия на науките, според който безработицата и потреблението вървят заедно. „Икономическите мерки, които трябва да се предприемат, са изключително важни. Това, което дойдохме да кажем, е, че основното и главното е икономиката да заработи“, поясни Николов. Той още веднъж изтъкна, че строителният сектор е един от малкото, които могат бързо да увеличат своя обем на работа, стига да има обекти. „Една фирма, която е с 15 - 20 човека персонал, с двама или трима инженери и технически състав, много лесно може да наеме нови служители, без да са необходими кой знае какви капиталови вложения. Следователно строителството може да нараства като гъба в зависимост от наличието на обекти и средства“, заяви Николов. Изп. директор на КСБ сподели, че в бранша могат да работят както висококвалифицирани служители, така и средно и ниско квалифицирани, което в този труден момент е от голямо значение за страната. Николов каза също така, че едно от исканията на Камарата на строителите в България е да има по-адекватен подход за ценообразуването в сектора в съответствие с реалистичните стойности на материалите, суровините и труда. „Желанието ни е да се дефинира не обща стойност на кв. м, а цени по дейности, за да може ценообразуването да бъде по-точно и прозрачно. Когато нещата се вършат правилно от технологична гледна точка, когато се използват правилните материали и на хората, които работят в бранша, се заплащат реални заплати и осигуровки - целият този процес може да бъде много полезен и важен за нашето общество“, акцентира изп. директор на КСБ. В изказването си по време на брифинга Валентин Николов коментира и изразеното в публичното пространство мнение да се спрат инфраструктурните обекти в страната и средствата да се насочат към борбата с коронавируса. „Обръщаме се към хората, които споделят това мнение, особено президентите, на които бих казал следното – когато става въпрос за използване на дезинфекционни препарати и когато става въпрос за строителство на магистрали - нека първо да попитат специалистите и тогава да говорят“, заяви Валентин Николов. Изпълнителният директор на КСБ сподели, че в България се е направило много за инфраструктурата през последните години на база на голямото изоставане в миналото. По думите му е необходимо да се осигурят средства за ускоряване на големите инфраструктурни проекти в страната. „Безобразие е 40 г. да не можем да завършим Околовръстното шосе на София. Остана един малък участък, който е много важен. Безобразие е 40 години да не можем да завършим магистрала „Хемус“. Безобразие е да не можем да си осигурим път София - Видин, който да е истински, качествен, европейски. После - защо Северозападът не се развива достатъчно?“, акцентира той. Според Валентин Николов инфраструктурата в България винаги е била важна, но сега в дадената ситуация става още по-значима. „С други думи, това е един голям шанс пред българската икономика за развитие напред в перспектива 10 - 15 - 20 години и ние не трябва да го изпускаме“, каза още той. Николов завърши, че сега България има уникалната възможност да създаде условия редица европейски производители да се насочат към страната ни. На свой ред председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев информира, че към днешна дата между 20 - 25 хиляди работници са се завърнали от чужбина. „Това, за което апелираме, е да направим така, че тези хора да останат да се трудят в България и после да не се налага да търсим чуждестранна работна ръка“, каза още той. Инж. Терзиев сподели и че КСБ и фирми членове на Камарата са дарили над 1,2 млн. лв. за борба с коронавируса. В изказването си той също така благодари на правителството за мерките, които са взети в началото на пандемията. „Най-вече, че не ни спряха да работим. Категорично ние навсякъде полагаме достатъчно усилия по всички обекти да се спазват стриктно мерките за безопасност на труда. Строителството предразполага работа на открито. При нас има достатъчно възможности да работим на смени. По този начин разреждаме работниците и имаме минимален риск от заболяване, но също така изпълняваме задачите си“, посочи инж. Терзиев. Той коментира, че Камарата на строителите в България настоява да бъде променен Законът за защита от шума в околната среда. „Поискахме съдействие от Министерския съвет за прецизиране на текстовете, така че да се определят децибелите, които се смятат за шум, с което да се позволи възможност за работа под допустимите нива между 14.00 и 16.00 ч.“, поясни инж. Терзиев. Той даде пример с Германия, където вече е разрешено да се работи и в неделя. Зам.-министър Нанков посочи, че би могло да се подкрепи искането на Камарата, особено в сегашната форсмажорна ситуация, но това трябва да се обсъди с останалите ресорни министерства. „Една подобна промяна, знаете каква е процедурата - трябва да премине през обществено обсъждане“, допълни Николай Нанков. Зам.-министърът информира, че в строителния бранш има над 200 000 наети лица. „Има потенциал цифрата да расте и нагоре в зависимост от обемите на работа“, каза още Нанков. По думите му по време на срещата с министър-председателя Бойко Борисов от КСБ са отправили молба да бъде поет ангажимент от правителството за бързо разплащане от страна на всички публични възложители на дължимите суми по обществени поръчки. „Това включва Агенция „Пътна инфраструктура“, както и общинските администрации и ведомствата, които имат договори със строителния бранш“, подчерта зам.-министър Нанков. Той информира, че вече е ускорен срокът на разплащане по сертификати, като допълни, че от началото на извънредното положение до 30 април са били изплатени над 147 млн. лв., и до дни ще бъдат разплатени още 20 млн. лв. „По този начин строителите ще могат наистина да са коректни към своите контрагенти и доставчици. Забавянето е един от основните проблеми пред сектора. Част от материалите и доставките идват от страни членки на Европейския съюз и от трети страни, които са затворили своите граници и производства. В оперативен порядък и със способите на дипломатическите канали се опитваме да съдействаме по отношение на доставките на материали и консумативи за сектора“, поясни зам.-министърът. Николай Нанков каза още, че строителството трябва да бъде един от приоритетните сектори на икономиката в България, като целта е темповете на работа да се възстановят и да нарастват. На въпрос на журналисти за визията на правителството за създаване на условия за заетост в строителния бранш той отговори, че това винаги е било основен приоритет на кабинета „Борисов“. „Правителството създава редица механизми в тази посока. Спомена се програмата за саниране, но не е само тя. Предстои реализацията на много ВиК проекти по населени места в изпълнение на Оперативна програма „Околна среда 2014 - 2020“ и дейности, които ще финансираме чрез държавния бюджет или чрез бъдещия „ВиК Холдинг“. Чрез тях ние ще дадем достатъчно работа и ще осигурим необходимия обем от проекти за малките и средни строителни фирми“, обясни зам.-министър Нанков. Николай Нанков беше попитан и за мнението му за финализирането на отвеждащия водопровод от Мало Бучино до Перник. „Той беше изключително добре реализиран“, каза зам.-министър Нанков и сподели, че тече процедура по отношение на подробния устройствен план и на инвестиционния проект на ВиК системата в Перник. „За ремонт на водопроводите в града по 2 от 4-те лота строителните дейности се извършват в момента, и то изключително бързо и качествено“, поясни Нанков и сподели, че по другите два лота предстои стартирането на строително-монтажните работи в началото на месеца. „В Перник нещата с ВиК инфраструктурата вървят с бързи темпове и до края на годината ще имаме добри резултати по отношение на вътрешната водопроводна мрежа“, заяви Нанков. По темата думата взе и изп. директор на КСБ Валентин Николов. „Представете си, че този водопровод не беше направен, че не бяха паднали достатъчно валежи. Идва кризата с коронавируса и Перник остава без вода. Всички въпроси, които се задават на тази тема, са търсене под вола теле. Нашата съвест е чиста. Ние спасихме този град“, подчерта Николов.       Инж. Калин Пешов, зам.-председател на УС на КСБ и член на ИБ:

Ние строим за Вас, оставете ни с труда си да заслужим това, което правим

  Един голям визионер от миналия век беше казал, че добрата инфраструктура създава богатата държава, а не обратното. Ние се радваме и благодарим на правителството на България, че разбира тази визия. Действително, както и колегата инж. Илиян Терзиев каза, в един голям инфраструктурен обект ние не сме сами. Там има доставчици на осветителни съоръжения, на шумозащитни стени, на вода, на канали. Ние работим със стоици, дори хиляди подизпълнители, с които сме в партньорски отношения. Плащаме им, те от своя страна на други и така нещата вървят. Имам един голям апел към опозицията и други институции, които ни атакуват и се опитват да настройват малки срещу големи, пенсионери срещу работещи. Не е нужно това нещо. Ние строим, създаваме продукт и тези пари също влизат при хората. Ние строим за Вас, оставете ни с труда си да заслужим това, което правим.       Инж. Николай Николов, зам.-председател на УС на КСБ и член на ИБ:

Ако НПЕЕМЖС бъде възстановена, това ще създаде заетост на 150 хил. души

  За съжаление Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (­НПЕЕМЖС) спря много преди пандемията, защото беше оплюта и обругана. По нея бяха обновени над 2000 български сгради, едропанелни. Тази програма мултиплицира ефекта на голяма трудова заетост, на работа не само на строители, но и на доставчици, производители, в сферата на услугите. Във всички райони, в които тя се извършваше, живнаха малките търговци. Да не говорим за целта, която постигна – високата ефективност на сградите, които вече с минимална енергия се отопляват и охлаждат. Около 100 хил. строители бяха заети в нея. Включиха се основно малки и средни фирми. Тя помогна да се развият цели региони и отрасли. Ако програмата се възстанови, ние имаме прогноза, че тези 3250 сгради, които са готови да стартират, които са обследвани, отново ще създадат заетост на 150 хил. души и ще се мултиплицира ефектът за половин милион български граждани. Само 1% бяха онези блокове, които се показаха по медиите как текат със сталактити и сталагмити. Ние направихме проучване, което установи, че всички пропуски са били отстранени. Но няма нито един отразен случай, няма предаване, което да показва как нещата са били оправени. По време на срещата ни с премиера Бойко Борисов коментирахме също така и черноморските общини, където може би общинските съвети трябва да приемат да се съкрати периодът, в който е забранено строителството, и да се увеличат дните за строителство, защото Законът за Черноморското крайбрежие доста ограничава тези дейности по общините.