Димитър Копаров: КСБ е приела „зелената вълна на саниране” като своя кауза
Необходимо е да се разработи Национална пътна карта за внедряване на BIM в целия строително-инвестиционен процес
Eмил Христов
Ренета Николова
В първата седмица на юли Димитър Копаров, директор „Организационна политика“ в Камарата на строителите в България, бе гост на съвместното предаване „Код Строител“ на Радио София на Българско национално радио, КСБ и вестник „Строител”. В началото на разговора той коментира т.нар. Зелен пакт, предложен от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
„Той представлява пакет от действия, насочени за справяне с предизвикателствата, свързани с климата и околната среда – определящата задача на настоящото поколение. Атмосферата се затопля и климатът се изменя с всяка изминала година“, каза Копаров. Според него
европейският Зелен пакт е отговор на тези предизвикателства и е нова стратегия за растеж,
която има за цел превръщането на ЕС в справедливо и благоденстващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика.
На въпрос: какво е необходимо, за да се реализира Зеленият пакт, директорът на отдел „Организационна политика“ в КСБ отговори, че е нужно да се преосмислят политиките за снабдяване с чиста енергия в сферите на икономиката, промишлеността, производството и потреблението, мащабната инфраструктура, транспорта, храните и селското стопанство, строителството, както и данъчното облагане и социалните придобивки. „Трябва да се даде приоритет на енергийната ефективност (ЕЕ)“, поясни той и добави, че преходът към неутралност по отношение на климата изисква също така интелигентна инфраструктура. „Необходими са 25 години, за да се извърши трансформация на даден промишлен сектор и на всички вериги за създаване на стойност. За да бъдем готови през 2050 г., трябва да се вземат решения и да се предприемат действия през следващите пет години“, категоричен бе той.
Димитър Копаров обясни къде е мястото на строителството в този процес. За него
браншът ще играе ключова роля за постигане целите на Зеления пакт,
като акцентът ще е върху обновяването на сгради, изграждането, използването и санирането им, за което ще изискват значителни количества енергия и минерални ресурси, като пясък, чакъл, цимент.
„Декарбонизацията на строителната индустрия ще бъде едно от основните предизвикателства за политиката на ЕС през следващото десетилетие, като се има предвид мащабът на емисиите, произвеждани от сектора“, подчерта той и поясни, че е необходимо да се отчетат и емисиите от строителните материали, влагани в строежите – като стоманата и цимента, които съставляват 11% от глобалните емисии.
В ефира на БНР директорът на дирекция „Организационна политика“ в КСБ засегна и коментираната напоследък „вълна за саниране“ в ЕС. „Европейско проучване посочва, че около 97% от съществуващия сграден фонд се нуждаят от големи модернизации, за да се постигнат целите за декарбонизация през 2050 г. Друго голямо предизвикателство при прилагането на Зеления пакт е, че над 80% от съществуващите строежи все още ще бъдат в рамките на експлоатационния си срок през 2050 г., т.е. трябва да се обновят и приведат в съответствие с новите изисквания“, бяха думите му. Той заяви, че за да се справят с двойното предизвикателство, свързано с ЕЕ и достъпността на цените,
ЕС и държавите членки следва да дадат начало на такава „вълна на саниране“
на публични и частни сгради. Той подчерта, че санирането намалява сметките за енергия, може да намали енергийната бедност и също така да даде тласък на строителния сектор.
Копаров изтъкна, че ЕК предлага и да работи със заинтересованите страни по нова инициатива за саниране през 2020 г., като това ще включва открита платформа, обединяваща сградния и строителния сектор, архитектите и инженерите и местните органи с цел преодоляване на пречките пред санирането, както и за нови иновативни схеми за финансиране в рамките на InvestEU.
В предаването Димитър Копаров разгледа и финансовата страна –дали са предвидени достатъчно средства, с които да се реализират програмите на ЕС. „Комисията е изчислила, че за постигането на текущите цели в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г. ще са необходими 260 млрд. евро допълнителни инвестиции годишно, т.е. около 1,5% от БВП на Съюза за 2018 г. Този поток от инвестиции ще трябва да остане постоянен с течение на времето“, заяви той.
В изказването си той представи и
позицията на Камарата на строителите в България по отношение на Зелената сделка.
Той подчерта, че КСБ оценява високо амбициозните цели на ЕК за постигане на климатична неутралност, заложени в Зеления пакт, както и предложените план за възстановяване „Следващо поколение ЕС“ и Renovation Wave initiative. „Ние считаме, че енергийното обновяване на сградите е от ключово значение за ограничаване на въглеродния отпечатък и е основен приоритет на Камарата както като мярка за намаляване на икономическата криза у нас и в ЕС, така и за постигане на по-високи цели за намаляване на емисиите от парникови газове до 2030 г., респективно до 2050 г. КСБ смята, че най-реално достижимата цел е предложената „вълна за обновяване“ на сградния фонд като част от Зелената сделка на ЕС“, посочи директорът на дирекция
„Организационна политика“ в браншовата организация.
„Същевременно би бил много навременен ефективен финансов инструмент, с който да се осъществи мащабно обновяване, в т.ч. енергийно, конструктивно на едно- и многофамилните жилищни сгради, както и осигуряване на достъпност за всички хора, в т.ч. хора с увреждания. Успоредно с това ще се запази и повиши конкурентоспособността на българската икономика, промишленост и строителство, включително създаване на възможности за участие в иновативни схеми за финансиране на малките и средни предприятия“, каза още Димитър Копаров.
Той информира, че Камарата на строителите настоява България да се включи активно в новите европейски програми в подкрепа на Зеления пакт. „Препоръчва се „мащабно и дълбоко обновяване“ и най-малко удвояване на % на санираната разгъната застроена площ на жилищни и обществени сгради“, заяви Димитър Копаров, като добави, че за осъществяване на „дълбокото“ обновяване и модернизация трябва да се обединят усилията на целия строителен сектор – строители, предприемачи, производители, проектанти, консултанти, жилищни асоциации и др.
„Енергийното обновяване не е само идеален инструмент за създаване на зелена икономика, но и става все по-привлекателна сфера за младите хора благодарение главно на дигитализацията на сектора. Увеличаването на приоритетни курсове за обучение и създаването на умения за отделните работи по енергийно обновяване в строителния отасъл би помогнало за повишаване на заетостта на младите или безработните хора и по този начин би подобрило икономическото, социалното и териториалното сближаване“, подчерта Копаров.
Според него Зеленият пакт ще се увенчае с успех, но само ако индустриалната стратегия на ЕС гарантира конкурентоспособността на индустрията по време на тази мащабна трансформация, тъй като извършването на екологичния и цифров преход ще засегне всеки един сектор от промишлеността, икономиката и обществото като цяло.
Той коментира и къде е мястото на дигитализацията на строително-инвестиционния процес, като сподели, че КСБ работи активно за навлизането й в бранша в България.
„За ускореното въвеждане на дигитализацията и кръговата икономика в строителството ние смятаме, че трябва да се разработи Национална пътна карта за внедряване на BIM в целия процес, както и цялостна стратегия за изграждане на устойчиви строежи, в т.ч. интегриране на оценката на жизнения цикъл в законодателството и при възлагане на обществени поръчки“, посочи директорът на отдел
„Организационна политика“ в КСБ.
Той коментира още и, че Зеленият пакт може да бъде успешен, ако се даде възможност на най-засегнатите региони да подкрепят икономическата диверсификация и модернизация. „В тази връзка КСБ смята, че една от най-ефективните икономически мерки за намаляване на безработицата и същевременно носеща най-видими ползи е активизиране на процеса по повишаване на квалификацията и преквалификацията на работната ръка от засегнатите райони и отрасли“, добави Димитър Копаров.
В заключение той заяви, че Камарата на строителите в България е приела „зелената вълна на саниране“ като своя кауза и основен приоритет за работата си в следващия период на европейско финансиране 2021 – 2027 г.