Необходимо е ускоряване на дигитализацията в сферата на командироването на работници

Мария Желева,

главен експерт КСБ

Камарата на строителите в България (КСБ) участва в международен виртуален семинар, посветен на темата „Административно сътрудничество в сферата на командироването на работници: настоящи практики и бъдещи сценарии“, част от проект ISA: Споразумения за командироване на работници. КСБ беше представена от Валентин Николов, изп. директор, и Мария Желева, главен експерт. В събитието се включиха и представители на инспекции по труда, социални министерства, паритарни фондове, синдикати и работодателски организации от България, Италия, Португалия, Испания, Франция и на Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC). Целта на семинара бе да се обсъдят добрите практики и проблемите на съществуващите международни споразумения за сътрудничество, за да се изготвят препоръки за подобряване на процеса на командироване на работници чрез партньорства между участващите институции.

Сред най-интересните примери за двустранно сътрудничество за обмен на информация се откроиха споразуменията, сключени от

Португалия - една от страните с най-много командировани работници в ЕС.

За да подобри условията на труд на командированите работници, да намали дела на недекларирания труд и да осигури своевременно събиране на информация за условията на работа, през последните седем години страната сключва различни двустранни споразумения с държавите, които приемат висок процент португалски работници както на институционално, така и на правителствено ниво. Съдържанието на тези документи се изготвя на базата на проучвания относно конкретните нужди и трудностите, пред които са изправени работниците във всяка една приемаща страна. Част от дейностите включват съвместни инспекции и споделяне на добри практики за проверки на място, системи за сигнализиране при констатирани нередности, информационни събития и материали, анализ на условията на труд и съответните национални законодателства, вкл. данъчна и социална политика, събиране на данни за командированите работници като декларации, А1 формуляри, подадени жалби от работниците и др. За постигане на по-висока ефективност и своевременно решаване на текущите проблеми конкретните сфери на сътрудничество се дефинират ежегодно според текущите нужди на участващите държави. Сред най-съществените пречки за ползотворно сътрудничество се открояват езиковата бариера, забавеното получаване на данни за командированите работници, участието на няколко институции, регулиращи процеса на командироване на национално ниво, и различията в националните нормативни актове.

Друг пример за ефективно сътрудничество илюстрира Дана Шефер, представител на Социалния фонд на строителния бранш (СОКА-БАУ) в Германия, отговарящ за работниците, командировани в и от Германия. Сключените споразумения между СОКА-БАУ и отговорните институции в Дания и Полша се фокусират върху няколко социални аспекта на командироването на работници: използване или компенсация за невзет полагаем годишен отпуск, коректно изплащане на социалните вноски и спазване на данъчното законодателство. „Тези споразумения са много важни за нас, защото не само условията на работа и минималното възнаграждение оказват влияние върху лоялната конкуренция, но също така и защитата на правата на работниците, коректните вноски за социално осигуряване и прилежното плащане на данъци. Ето защо предстои да сключим подобно споразумение с Румънския социален фонд, тъй като командированите работници от тази държава са на второ място от всички командировани строители в Германия“, каза Шефер.

В последвалата дискусия участниците в семинара разгледаха практическите аспекти на споразуменията за сътрудничество и откроиха две предизвикателства -

необходимостта от ускоряването на дигитализацията в сферата на командироването

и отстраняването на езиковата бариера по отношение на националните нормативни актове и колективните договори. Стана ясно, че ефективността на дигиталните инструменти, внедрени в резултат от изпълнението на Директивата за командироване на работници, зависи от готовността на администрацията да ги използва целесъобразно и синхронизирано със съответните европейски институции. Някои държави са постигнали значителен напредък, но други изостават. По отношение на езиковата бариера се коментира, че от една страна, е изключително важно да се преведат правилно текстовете, заложени в националните законодателства и колективните трудови договори. А от друга – ефективната комуникация с работниците извън граница играе съществена роля. „Ако няма добра система за преводи, не могат да бъдат постигнати добри резултати, нито пък може да се получи адекватна обратна връзка от работниците по отношение на защитата на техните права“, заключи модераторът на дискусията проф. Микеле Файоли, представител от италианския център за изследвания FGB.

Ефикасно решение за справяне с част от тези проблеми предоставят

многостранните споразумения между социални партньори и паритарни фондове.

Включването на работодателски организации и синдикати позволява да се вземе предвид мнението и на двете страни, за да се разберат по-добре договорите, характеризиращи процеса на командироване. Освен това подобни спогодби позволяват да се осигури социална защита и справедливост на пазара на труда, както и да се приемат политики за превенция на злоупотреби. За да функционират добре обаче, е необходима институционална подкрепа, както и наличието на ефективна система за събиране на данни относно социалните вноски.

Изп. директор на КСБ Валентин Николов подчерта, че темата на семинара е изключително важна за строителния сектор. „Проблемите с командированите работници не са нови. Те се натрупваха през годините, ситуацията с пандемията обаче ги изостри и ги изнесе на преден план. Ето защо сега се налага да се справяме и с нови предизвикателства, освен с традиционните, които се открояваха до този момент“. Николов сподели, че на първо място следва да се изясни правната страна на въпроса и необходимостта от качествен превод и разбиране на понятията. „Едва след това можем да говорим за дигитализация, защото да дигитализираме понятия, за които има неразбиране между нас, няма да има ефект“, поясни той.

По отношение на проблемите на българския строителен бранш Валентин Николов подчерта, че такива има с формуляр А1, но работата с администрацията в тази посока е ползотворна. „Проблемът е друг.

В България не е изградена система за обратна връзка какво се случва след реализацията на съответните командировки.

Когато се готвихме през януари за новия етап от проект ISA, бяхме много радостни, че се предвижда среща в Португалия, защото от информацията, която имаме, португалците са най-напред, развили са най-добре системата за обратна връзка. Очаквахме срещата с нетърпение, искахме да се запознаем от първа ръка с португалския опит и да получим информация. Надявам се, че това ще стане в най-скоро време. Като цяло системата за обратна връзка е изключително важна. Споразуменията, за които говорим, са двустранни, но според мен този проект може да доведе до изграждане на обща платформа за проследяване на различни аспекти от командироването на работници”, заяви още изп. директор на КСБ.

Винсент Детемерман, представител на FIEC, също приветства инициативата и изтъкна, че транснационалните сътрудничества между социалните партньори са изключително важни за осъзнаването на проблемите на командированите работници както за работодателите, така и за работниците. По думите му те дават сериозен тласък за промени и подобрения в международните нормативни актове в тази сфера. „Както подчерта изпълнителният директор на КСБ, настоящата пандемия добави повече предизвикателства към съществуващите трудности, а това е още една причина да вървим напред и да се опитаме заедно да предприемем практически мерки за справяне с проблемите на неравностойното заплащане на труда и социалните добавки на командированите работници“, допълни той.

Проект ISA

Проект „ISA: Споразумения за споделяне на информация. Изграждане на европейски споразумения за командироване на работници в строителството“, финансиран от ЕК, е третият от поредицата проекти на италианския Национален комитет за фондовете за благосъстояние на строителните работници (CNCE). Всички те се фокусират върху анализа и усъвършенстването на Директивата за командироване на работници, както и на съществуващите споразумения за командироване в ЕС, улесняващи условията на работа и свързаните административни процеси. Чрез проучвания, анализи и информационни срещи проект ISA цели да повиши информираността сред заинтересованите страни за подобряване на трансграничното сътрудничество в областта на командироването на работници и да засили транснационалното партньорство между органите и заинтересованите страни, участващи в командироването на работници в строителния сектор.

Проектът насърчава създаването на споразумения за обмен на информация, предназначени за наблюдение и облекчаване на командироването на работници и разширяване на обхвата на съществуващите споразумения към други държави. Изводите от семинарите, както и всички доклади, проучвания, интересни практики в сферата на командироване на работници, разработени по ISA, са налични в платформата isaproject.eu.

Реклама