Емил Христов Ренета Николова

В поредно съвместно преда- ване „Код Строител“ на Радио София на Българско национално радио, Камарата на строителите в България и вестник „Строител” гост бе Валентин Николов, изп. директор на КСБ. В началото на разговора той коментира приетата от Евро- пейския съвет МФР, както и мястото на строителния сектор в европейския Фонд за възстановяване. „Когато пандемията се разрази в Европа, всички изпаднахме в шок. И хората, и бизнесът, и правителствата, и дори Европейската комисия“, сподели той. Валентин Николов допълни, че създалата се ситуация е задействала защитен рефлекс в Европа, който се е изразил в затваряне на граници, ограничаване на пътувания и много други. „Всяко едно от правителствата реагира различно – кой по-бързо и решител- но, други изчаквателно, а трети противоречиво. Слава на Бога, че нашето правителство беше от първата категория и това е безспорен факт“, подчерта изп. директор на КСБ.

Той също така посочи, че са се чули много гласове на експерти в Европейския съюз, които са дали като пример предимството на централизираните системи – президентски, монархически, дори диктаторски. „Подобни подходи имат предим- ство, ако начело е правилният човек или група и реакцията му е адекватна. Видяхме това, но видяхме и обратното. Доколко- то пандемията е безпрецедент- но явление в съвременния свят и липсва опит за справянето с нея, то и реакциите бяха разнопосочни и противоречиви“, каза Валентин Николов. От думите му стана ясно, че изминалите месеци са показали, че в сред- носрочен и дългосрочен план

реакцията на ЕС е била адекватна, обмислена и съгласувана.

„Бяха изказани различни мнения, безброй тези, много спорове и аргументи, но истината се ражда в спор. Единство, родено от многообразието. Солидарност. Взаимопомощ. Прогрес. Ето това са ключовите думи. Планът за възстановяване е продукт на този подход“, акцентира Николов.

Изп. директор на Камарата на строителите в България за- яви, че още в началото на пандемията и очертаващата се ико- номическа криза много експерти в Европа и света са посочили, че един от основните двигатели на процеса по преодоляване на последствията е именно строителството. „Цели сектори буквално затвориха, докато строителният отрасъл продължи да функционира. Мнозина видяха още тогава в строителството възможността за запазване, дори увеличаване на заетост- та и обемите“, заяви Николов. Той допълни, че понятието „реновационна вълна“ е залегнало като един от крайъгълните камъни на бъдещата европейска политика. „Строителството е структуроопределящ отрасъл, засегнат относително по-слабо от пандемията, с възможност да изтегли, образно казано, ико- номиката от кризата както в България, така и в другите европейски страни“, категоричен бе Николов.

Запитан кои са основните направления на плана за възстановяване на ЕС, Валентин Николов посочи на първо място Зелената сделка. „Тя трябва да бъде разглеждана в най-широкия й аспект. Реновация на обществени и жилищни сгради с цел намаляване енергийните разходи и въглеродните емисии. Направлението не е ново нито за европейските страни, нито за България“, поясни той. В из- казването си той каза, че в мо- мента има силен импулс това да се случи, и допълни, че от практическа гледна точка България е по-подготвена от други- те партньори в Съюза. „Имаме готови и утвърдени проекти за саниране на 3250 многофамилни жилищни сгради на обща стой- ност 1,6 млрд. лв. В различна степен на готовност са още близо 2000 проекта“, подчерта Валентин Николов.

На второ място той изтъкна нуждата от преструктуриране на въгледобивната промишленост и енергетиката. „В това направление усилията са насочени в отлагане, забавяне, увъртане. Според нас това е грешка, защото промяната ще стане рано или късно. Разликата е, че сега това може да се случи организирано, обмислено, етапно, като се възползваме от Фонда за възстановяване“, заяви Николов. Според изп. директор на КСБ.

хората, които ще трябва да сменят професията си, най- добре могат да се реализират в сферата на строителството и като умения, и като размер на заплащането.

Това значи квалификация и преквалификация, достатъчно голям обем работа в строителния сектор, правилно райониране на процеса в годините и други“, информира Валентин Николов.

Като следващия важен аспект на Зелената сделка той определи отпадъците, било те битови, строителни или индустриални. Според него е необходимо да се приложи съвършено нов подход, който е мащабен и дългосрочен. Валентин Нико- лов даде пример с табаните на Кремиковци. „Досега там ровят да получат остатъци от пещите – желязо. Всъщност в тези табани има още много неща, които с подходящи технологии стават използваеми, екологични и ресурсоспестяващи“, каза изп. директор на КСБ.

Другият пример, който посочи Валентин Николов, бе за Оловно-цинковия завод в Кърджали, където остатъците от производството са натрупвани с десетилетия. „В тези планини отпадък я има половината Менделеева таблица. Да, необходими са супермодерни скъпи технологични решения, но ето такива неща ще финансира ЕК“, подчерта той.

В предаването изп. директор на Камарата говори и за още едно направление, което ще бъде финансирано от Европейския фонд за възстановяване - дигитализацията на управлението, администрацията и бизнеса. „КСБ съвместно с Камарата на архитектите и другите браншови организации в сектора обсъждаме иницииране на мащабна програма за цифровизация на местната власт в България“, посочи Николов. От думите му стана ясно, че дейността на общините най-общо може да се раздели на две големи групи – обичайната ежедневна работа за обслужване на гражданите и управлението и администрирането на инвестиционния процес. „И докато първата група е обемна, но рутинна дейност и подходът за цифровизация към нея е един, то инвестиционният процес има други характеристики“, каза още той.

Валентин Николов е на мнение, че, за да може да се говори

за дигитализация на проектирането, на строителството и експлоатацията, процесът трябва да започне именно от общините.

„Любопитна подробност в хода на проучванията на тази тема през последните месеци е единодушието на всички и пълната подкрепа – кметове, главни архитекти, администрация в лицето на ръководството на МРРБ, ДНСК, проектанти, инженери, строители и надзорници“, заяви изп. директор на КСБ. Спо- ред него една такава програма би получила одобрението на ЕК, съответното финансиране и след 3 - 4 години може да е ра- ботещ механизъм, който се са- мовъзпроизвежда и развива.

„Следващото направление е „Свързаност“ – между отделните части на Европа, между отделните страни, региони и области. В нашето общество битува една парадигма, касаеща магистралите и пътищата, че прекалено много пари се харчат в това направление. Истината е, че и в това отношение България е на опашката на Европа и въпреки направеното през последните години все още сме далеч от средноевропейските показатели“, подчерта Валентин Николов и допълни, че сме единствената страна в Европа, която има магистрална връзка на столицата си само с една съседна страна и с нит о една от ЕС. „Магистрала „Хемус”, София – Видин, „Струма”, отклонението на „Хемус” до Русе, магистрала „Черно море”, Околовръстното на София, тунелът под Шипка. Списъкът е дълъг и всичко това ни чака нас. Ето такива проекти ще финансира ЕК“, акцентира още той.

В края на предаването Валентин Николов отговори на въпрос дали има българска специфика или нещо, което да ни отличава от другите страни, като каза, че първото и най- важното е липсата на единно или по-точно доминиращо мнение в обществото за нашето развитие. „За съжаление сме свидетели на поредния случай на поставяне на лични и гру- пови, партийни интереси над обществения интерес. А от периода, в който се намираме, буквално в следващите 6 - 8 месеца зависи развитието на страната за десетилетия. Мно- го неща, които сме отлагали по- ради липса на разбирателство и поради недостиг на средства, сега могат да се поставят на дневен ред“, сподели Николов.

Той допълни, че Камарата на строителите може да бъде полезна в това направление със своята експертиза. „Един от най-наболелите проблеми е пътната безопасност. КСБ заедно с Браншовата асоциация „Пътна безопасност“ са готови да инициират национална програма за малки инфраструктурни проекти за места, където се пресича републиканската с общинската пътна мрежа. Тук вариантите са различни – обходни пътища, надлези, подлези, кръгови кръстовища и други“, посочи Николов и сподели, че този на пръв поглед маловажен проблем, може да доведе до опазването на стотици и хиля- ди животи, да осигури допълни- телна заетост на проектанти, инженери, администрация, строителни фирми.

„В тази посока е и необходимостта от ускорена подмяна на остарелите ограничителни системи за безопасност, т.нар. мантинели при всички катего- рии пътища. Тук е и отдавна известният проблем за необходимост от рехабилитация на железопътните мостове, магистралните електропроводи и т.н. Всичко това ще ни даде възможност да реализираме на практика идеята, философията „Next Generation EU“, каза в за- ключение изп. директор на КСБ.

Реклама