Г-н Николов, на 1-ви януари – Честита Нова година! Какво ще пожелаете на строителите, читателите на вестника и на екипа на изданието на КСБ?
Преди всичко да сме здрави! Случилото се през изминалата година показа, че най-важното в нашия живот е здравето. И това е един труден урок, който ще окаже огромно въздействие върху нас, обществото и икономиката на нашата страна и света. Опитът ни от 2020 г. ни убеди, че това е не само необходимо, но и напълно възможно. Човекът в своето хилядолетно развитие се е адаптирал към изменящите се условия и е оцелял. Вярвам, че така ще бъде и сега.
Каква е равносметката за работата на Камарата през изминалата нестандартна, сложна и изпълнена с непознати предизвикателства година? Как се отрази пандемията, предизвикана от коронавируса, на дейността на организацията? Отбележете най-важните неща, които се случиха през 2020-а, тези, които бихте определили като постижения на КСБ, и тези, за които не стигна време или по друга причина не бяха реализирани?
Казано с една дума, равносметката е положителна. Първо ще отбележа реакцията ни по отношение на дигитализацията. Закупихме и монтирахме система за онлайн конферентна връзка. Създадохме няколко Вайбър групи за бърза комуникация. Организирахме десетки видео срещи, конференции и обсъждания. Успяхме да проведем дистанционно и редовното Общо събрание на КСБ.
Специално трябва да отбележа, че международната дейност на Камарата не пострада съществено от затварянето. Участвахме в конгреса на Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC), в Общото събрание на европейската асоциация за жилищно строителство Build Europe, на която бяхме приети за член-наблюдател, и много други.
По отношение организацията на работа на КСБ предприехме съответните мерки още от пролетта – дистанционна дейност, седмичен сменен режим, ежедневна дезинфекция на офисите, ограничаване на контактите, кварцови лампи, индивидуални средства за защита и т.н.
Всичко това ни позволи, когато се появиха отделни случаи на заразяване, да ограничим разпространението. Тук трябва да отбележа изключителната отговорност и дисциплинираност на служителите на Камарата. Всички предприети мерки бяха предварително обсъдени и всеки разбра, че те са важни както за отделния човек, така и за колектива.
По отношение на реакцията на КСБ към пандемията трябва да кажем, че ние бяхме може би първите, които отправиха апел към изпълнителната и местната власт да не се спира работата в строителството. Важно е, че бяхме чути и разбрани, и то съвсем в началото, в момент, когато много други се бяха сковали и чакаха.
Ние категорично бяхме първият отрасъл, който публично започна разговор с обществото и властта за противодействие и излизане от очертаващата се икономическа криза. Посочихме, че строителството е моторът на икономиката, който в кризисни ситуации дава енергия на целия икономически живот.
Намериха се хора, които ни се подиграваха, иронизираха израза „строително цунами“, а след броени месеци това се превърна в официална политика на Европейския съюз. Стотици милиарди евро бяха пренасочени – върнати за реновация на сгради, енергийна ефективност, дигитализация, иновации, образование, здравеопазване и т.н.
Всичко свършено е голям успех за Камарата. Показа, че дори в необичайни условия ние трезво, без паника, организирано и мащабно продължихме напред. В същото време се включихме в разрешаването на проблема с безводието в Перник, отделихме повече от 1,5 млн. лв. от собствените си пари, за да подпомогнем здравеопазването, нуждаещите се хора – социално слаби, студенти, учени, ветерани.
Какво не успяхме да свършим? Желанието ни беше доста от нещата да станат по-бързо и по-резултатно. Може би очаквахме по-голяма активност на администрацията, особено на средния ешелон от нея. Искахме по-добра съгласуваност в действията и повече всеотдайност от много хора и структури. Но както е казано в старите писания – по делата им ще ги познаете.
Ако трябва да кажете кой е най-големият успех на Камарата на строителите през изминалата година, какво бихте посочили?
Това, че останахме на своя пост и без колебание продължихме да работим за колегите си и за отрасъла, в крайна сметка и за обществото.
Подобряването на законодателството, касаещо строително-инвестиционния процес, е сред приоритетите на КСБ. Какво бе направено в тази посока? Може ли да се каже, че има стъпки напред, и къде остават проблемните места?
Още в началото на 2020 г. инициирахме поредица от срещи със законодателната, изпълнителната и местната власт в тази посока. Активизирахме и другите браншови организации – архитекти, инженери, геодезисти, консултанти и предприемачи. В резултат на което се създаде Консултативен съвет на браншовите организации, който проведе две присъствени заседания и едно онлайн. Заедно реагирахме адекватно на предлаганите изменения в Закона за устройство на територията, изразихме позицията си по Концепцията и Стандарта за управление на отрасъла.
Поставихме добро начало, и то в условията на пандемия. Пътят е дълъг. Предстои ни много работа. Най-важното сега е да загърбим някои от различията си с другите организации и да се обединим около това, което е общо и важно за всички. Все още не сме избистрили механизми на координация и съгласуване. В определени моменти вземат връх лични амбиции и егото на някои хора. Най-важното е да не допуснем тези неща да доминират в дейността на Консултативния съвет и да не позволим вътрешните проблеми и противоречия в някои от браншовите структури да влияят на общата дейност. Вярвам, че ще успеем.
Комуникацията с институциите е ключова за работата на всяка организация. Как бихте оценили диалога на Камарата със законодателната, изпълнителната и местната власт?
Както вече отбелязах, ние успяхме в кратък срок много ефективно да се пренастроим към новата ситуация от гледна точка на бързина и комуникация. За съжаление същото не се отнася до всички институции. Някои от тях изчакваха, „снишиха се“, както е популярният израз, да отмине бурята. В този случай обаче подобен ход не помага. Слава на Бога, това не се отнася за парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, Министерския съвет, някои от ключовите министерства за нас, НСОРБ и много общини, начело със Столичната община, Агенция „Пътна инфраструктура“, Дирекцията за национален строителен контрол, Комисията за защита от дискриминацията, Конфедерацията на независимите синдикати в България, КТ „Подкрепа“, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската стопанска камара и доста други.
Мога да кажа с увереност, че в много отношения комуникацията с институциите даже се подобри – стана по-бърза и резултатна, по-прагматична. Сигурен съм, че тази тенденция ще се запази и развие и през 2021 г.
Всяка криза освен трудности крие и възможности. Например много бързо трябваше да се пренастроим и да започнем да провеждаме срещи и конференции в дигитален формат. Какви нови възможности пред бранша разкри пандемичната ситуация?
Както казах, ние се пренастроихме много бързо. За това ни помогна високото ниво на компютърна грамотност на служителите на Камарата. Несъмнено и работата на КСБ в международен план повлия положително на този процес. Когато много организации и институции се „бореха“ със Skype, ние вече работехме с професионална комуникационна видео система с голям обхват и високо качество. Изключително важна роля изиграха и отзивчивостта на Изпълнителното бюро, Управителния съвет и председателите на Областните представителства на КСБ. Ключовите думи в това направление са бързина, професионализъм и мащаб.
През тази сложна година успяхме да усъвършенстваме дигиталната инфраструктура на Камарата. Започнахме с цялостен одит, разиграхме няколко варианта, извършихме съответната подготовка и за броени дни осъществихме цялостна подмяна на системата. Посрещаме 2021 г. много по-добре подготвени по отношение на дигитализацията, комуникациите и кибер сигурността.
Не мога да не отбележа, че всичко това ни позволи да продължим да изпълняваме проектите, в които сме включени, но и да започнем още много нови.
Определено мога да заявя, че по отношение на цифровизацията КСБ е една от водещите браншови организации и по много показатели изпреварва доста институции, които имат и по-големи отговорности в тази област.
Какви са основните направления, в които КСБ ще работи през новата 2021 г., така че организацията да бъде максимално полезна за бранша?
Ще бъда кратък, защото на тези въпроси вестник „Строител“ отделя подобаващо място на своите страници. Най-важното направление е инструментът Next Generation Europe. Той включва в себе си всичко – не просто възстановяване и преодоляване на последиците от кризата, а разкриване на нови пътища за развитие на Европа и България. Става дума за друга философия, начин на мислене, организация, действия, мобилизация. Ние не просто вземаме дълг от нашите деца и внуци, а трябва да поставим основите на един по-различен свят – енергоикономичен, щадящ природата, нова, по-качествена жизнена среда за следващите поколения. Това не е лесна задача, но тя стои пред нас тук и сега.
Ресурсите, които мобилизира ЕС, трябва да се използват разумно за дигитализацията на целия инвестиционен процес, BIM технологиите, енергоефективно строителство, умни сгради, саниране на вече построените, нови технологични решения за използване на възобновяемите източници на енергия и тяхното въвеждане във всеки дом, система за оползотворяване на строителните отпадъци и още, и още.
Огромна работа, работа за десетилетия. Ние сега трябва да сложим началото.
Годината е и начало на новия програмен период. Вече са ясни приоритетите на Брюксел – Зелената сделка, „вълната на саниране”. Как Камарата най-активно ще се възползва от европейската солидарност?
Аз съм от хората, които са настроени позитивно към този процес – европейската солидарност. В далечната 1992 г. станах член на Атлантическия клуб на България, а впоследствие и член на почетния борд на директорите на клуба. По това време той изглеждаше екзотично, дори снобско в очите на много хора. Но и тогава, както и сега дълбоко вярвам, че естественият път на България е европейският. Нещо, което нашите предци са прозрели преди повече от хиляда години и са го отстоявали с меч и слово. В общия път обаче трябва да се запази националното, специфичното, уникалното. В КСБ има частица от това мислене, защото строителите на България, древни и съвременни, винаги са мислили за бъдещето, работили са за него. Ето защо приоритетите на Брюксел са и наши приоритети.
Ние също искаме да оставим след себе си една по-добра България. Всеки от нас се радва на това, което е построил, вярва, че то ще бъде полезно на хората да живеят по-хубаво, да дишат чист въздух, да са заобиколени от красиви сгради, паркове и градини, светлина и топлина.
Имаме решимостта, силата и волята да работим в тази посока.
Какви са конкретните стъпки, които КСБ ще предприеме за справяне с проблема с липсата на кадри?
Недостигът на кадри не е само наш проблем. От него страдат всички в Европа. Ние работим по широкомащабна програма за подготовка, преквалификация и растеж на кадрите – изпълнители, майстори, техници, специалисти, инженери, ръководители. В това отношение настоящата 2021 г. е решаваща. Новите задачи и мащаб изискват различен подход към всичко и всички. Именно човешкият фактор е решаващ за реализацията на Next Generation Europe.
Много хора в Брюксел и София задават напълно основателно въпроса: „Ще се справи ли строителният сектор с това предизвикателство?“ Моят отговор на този въпрос е кратък – категорично „ДА“. Зависи от нас!
Като изп. директор на Камарата работите в тясна връзка с в. „Строител“. Как оценявате ролята на изданието през 2020 г.? Имате ли препоръка или съвет към екипа?
В. „Строител“ има вече история, традиция. Винаги е бил на висотата на изискванията на времето. Извървя дълъг, но успешен път. Изминалата година показа, че нашият вестник и неговият екип бяха напълно адекватни на изискванията на ръководството на Камарата, на колегите, на бранша.
Убеден съм, така ще бъде и занапред.
Какво ще пожелаете на своите колеги строители, партньорите от институциите и организациите и на всички наши читатели?
Ще завърша с това, с което започнах – бъдете здрави. Чака ни много работа, но всички заедно ще се справим. Честита Нова година!
Реклама
