Г-н Топалски, Вие сте уважаван гост на страниците на в. „Строител“, а скоро навършихте 80 г. и това е повод за едно по-лично интервю с Вас. Бихте ли събрали в няколко изречения Вашия професионален път, как всъщност станахте строител?
Роден съм на 9 февруари 1941 г. във врачанското село Хайредин. В Икономическия техникум в Свищов завърших специалност „Счетоводител-плановик“, а после „Промишлено и гражданско строителство“ в тогавашния Инженерностроителен институт, сега УАСГ. Започнах работа в „Заводски строежи“ – Враца, като помощник технически ръководител и за по-малко от 4 г. преминах през всички стъпала на йерархията, като през 1973 г. станах началник управление „Заводски строежи“, а две години по-късно и първи зам. генерален директор на новообразувания Строително-монтажен комбинат Враца, обединяващ по-голяма част от строителните предприятия на територията на окръга.
От там отидох началник строеж на Циментовия завод в с. Темелково (Батановци), където започнах от изкоп и завърших до пуск. Следва най-популярната част от биографията ми – бях ръководител на обединението „Заводски строежи“ – Козлодуй, главен изпълнител на АЕЦ „Козлодуй“. През 1987 г. ме назначиха в София като зам. генерален директор на ДСО „Промишлено строителство“, отговарящ за строителството на атомни централи в България.
От 1992 г. преминах в частния сектор, а по-късно се присъедини и моят син Борис Топалски. Инвестираме в собствени фирми и производствени бази с капацитет за изпълнение на СМР над 25 млн. лв. годишно. Създаваме над 100 работни места средногодишно, а в определени периоди до 200. Предали сме в експлоатация повече от 400 апартамента, имаме в портфолиото си и над 100 нови обекта и ремонт на производствени, административни сгради, църкви, параклиси, училища, детски градини и много др. На територията на Германия сме завършили над 60 обекта, за което основната заслуга е на Топалски-младши.
И тъй като в национален мащаб сте известен с изграждането на АЕЦ „Козлодуй“, да започнем от там. Как застанахте начело на „Заводски строежи“ – Козлодуй?
Щастлив съм и късметлия, че участвах в строителството на 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“. Бях цели 10 години сред ръководителите на този уникален обект. От тогавашното Министерство на строежите ме преназначиха в „Заводски строежи“ – Козлодуй, на длъжността изпълнителен директор, като до този момент бях началник строеж на Пернишкия промишлен комплекс. Когато поех длъжността, строителството на 5-и блок беше в основи. Работеше се по частична проектна готовност. Имаше закъснение както с проектирането, така и с изпълнението.
Спомняте ли си какво беше първото решение, което взехте, когато поехте поста?
Внедряване на непрекъснат режим на работа, най-напред в „Заводски строежи“. Организирахме 5-дневна работна седмица при 7-дневен режим на 3 смени по 8 часа всяка. И така продължихме не само до пуска на 5-и блок, но и за 6-и – или повече от 7 години. Всъщност такъв режим не беше новост за строителите. Процедирахме по същия начин винаги когато технологията за изпълнение изисква непрекъсната работа – например пълзящ кофраж и други процеси. Ангажирани бяха хиляди хора, по-голямата част от ръководителите, специалисти, контролни органи, инвеститори и участници в инвестиционния процес, в т.ч. автобусен транспорт над 200 автобуса, столово хранене.
Когато започнах, базата за подготовка на строителството беше в процес на довършване – сама по себе си нещо уникално. Това не бяха цехове и полигони, а завод за заводи за строителство на атомна централа.
Каква мащабност – база, построена на повече от 400 дка, от които над 150 дка закрита площ – многокорабни халета с отвор 24 м и дължина от 150 – 200 м. Оборудването беше от най-висока степен за онова време. Над 300 мостови, портални, кулокранове с отвор до 42 м на порталните кранове. В базата се извършваше заготовката и комплектацията на едрогабаритните блокове, елементи, достигащи до 80 – 100 т. Така заготвени, те се извозваха със специално ремарке платформа с 84 гуми и влекач до мястото за окрупняване на елементите, достигащи до 300 т.
Какво представляваха тези елементи?
Ще разкажа само за два. Първият – херметичната част на реакторното отделение – цилиндър с диаметър 45 м, завършващ със сферичен купол от кота 13:20 до кота 67. На площадката със специалния кран „Демаг“ се правеше монтажът на хоризонтално разстояние от центъра на монтажа до център кран 40 м.
Вторият – фундамент за турбогенератора – машинна зала, етап бетониране. Изискванията бяха да се налеят в основите на фундамента 5 хил. куб. м бетон за не по-малко от 5 денонощия и за не повече от 5 денонощия. За целта трябваше да се направи предварителна подготовка, за да може да се заготви смес от 1000 куб. м на денонощие, да се превози на 6 км от бетоновия център, да се положи на етапи, на пластове, отделени с рабиц стъпаловидни работни фуги по специален ред, съобразявайки се с отделяната на голямо количество топлина в зависимост от екзотермичността на цимента.
В процеса на строителството на АЕЦ „Козлодуй“ стигнах до извода, че изграждането на атомна централа е маята на строителството.
От позицията на годините, когато погледнете назад, това ли е Вашата най-голяма професионална гордост?
Горд съм и с това, че бях оценен от старата система, като бях удостоен с високото отличие „Герой на социалистическия труд“ и орден „Георги Димитров“. Това бе похвалата за моите 20 години професионална дейност, в които преминах през доста изпитания, много обекти и различни ръководни длъжности.
И преди това за свършената работа на всяка длъжност, за всеки обект ежегодно получавах благодарности, но когато се откриваше нещо и се раздаваха медали, аз не бях в списъка, защото не бях член на БКП. Така фактът, че въпреки това ме направиха Герой на труда, беше много ценен за мен и моето семейство.
Горд съм и с това, че преди две години бях обявен за „Почетен гражданин на Враца“.
Гордея се със съвместната работа с десетки хиляди работници, служители, ръководители и се надявам, че остават с добри спомени за мен. Ще бъда удовлетворен, ако младите ми колеги ме следват и черпят от моя опит и познания.
Удовлетворението идва и от добрата дума, хубавия спомен за построеното, то е най-важното, това е раят, който никой не може да ми отнеме. И на мен, и на много мои колеги.
И тук е мястото да Ви попитам какво мислите за проекта АЕЦ „Белене“ – нужен ли е на България и възможен ли е?
Понастоящем в света работят над 500 реактора за граждански цели, в строеж са не по-малко от 60. В Козлодуй към този момент са пуснати в експлоатация 2 броя ВВЕР-1000MWе – това са водо-водни енергийни реактори (работещи с вода под налягане и охлаждане с вода) с мощност всеки по 1000 MWе.
АЕЦ „Белене“ за онова време беше добре планиран обект, който отговаряше на бъдещите нужди от електричество за развитие на икономиката на България. Оказа се неуспешен опит за изграждане на нови ядрени 4000 MWе за България и износ на електроенергия. Нужен ли е днес на България и възможен ли е? Отговорът не е в моите компетенции.
Като строител мога да кажа следното: споменах, че след пуска на 5-и блок и течащото строителство на 6-и блок аз бях назначен за зам. генерален директор на ДСО „Промишлено строителство“ – направление „Строителство на атомни централи“ в България. Малко преди това започна прехвърлянето на работници, ръководители и специалисти от Козлодуй в Белене на строящата се вече АЕЦ „Белене“ с проекти за 4 реактора ВВЕР-1000 MWе – същите като тези в АЕЦ „Козлодуй“.
Обектът беше набрал скорост и се движеше с ускорени темпове, добрата ни организация се пренесе и там. Проектирането, доставката на оборудването вървеше в срок. Всичко беше по план, но постепенно започна забавянето – организирани стачки от профсъюзите и други неразбираеми за един строител неща. Останалото е известно.
Ако не беше спрян обектът, можехме да пуснем първия реактор през 1994 – 1995 г. и после през 2 години останалите три блока.
Специалистите, които познавам, казват, че в дългосрочен план след 2050 г. човечеството няма алтернатива на ядрената енергетика, тъй като само тя може да предложи необходимото енергийно изобилие за развитието на световната икономика в продължение на хилядолетия напред. Всички горива рано или късно ще бъдат изчерпани или поне техният добив силно ще бъде ограничен.
Защо приехте за своя каузата НКСВ?
Учредяването на Националния клуб на строителите ветерани е голямо завоевание на българските строители. В него се събира елитът от хора, създали строителната мощ на България, опитът и авторитетът на които и днес са пример за младите.
В живота всеки „се сражава“ с оръжието, което му е присъщо. Ние имаме това щастие, но и отговорност, че създаденото от нас е дълговечно. Затова често чуваме похвалата, че мъжеството и волята са част от майсторството на строителя. А онези, които се докоснат до съвършенството – оставят паметна следа за поколенията.
Ветераните сме горди с онези постижения, които дават самочувствие и достойнство на българския народ. Ние сме минали през много изпитания, ала не сме се огънали. Препятствията, макар и сериозни, са ни учили да откриваме правия път. Знаем, че добрият строеж се вижда от всички. Но и лошият. Затова сме убедени, че в нашата дейност повече от всяка друга са необходими ум, воля и творчество.
Как виждате бъдещето на организацията?
Обогатяването на дейността на Националния клуб на строителите ветерани, както и на регионалните клубове и секции, ще спомогне да се издигат ролята и авторитетът на българския строител, да се отдаде заслужена почит към дългогодишните инженерно-технически и икономически кадри, към майсторите.
Реклама
