Емил Христов
Ренета Николова
Инж. Маринова, Комисията по професионална етика (КПЕ) към КСБ е индикатор, който дава важна информация за някои тенденции и наличие на проблеми в строителния бранш. Как работихте през изминалата година, белязана от борбата с пандемията от COVID-19? Какви бяха предизвикателствата пред Комисията?
Изминалата година беше трудна както за всички сфери на икономиката в страната, така и за строителството. Доброто беше, че не ни спряха да работим и не затвориха строителните магазини, но в същото време инвестиционните планове на много инвеститори се промениха, болестта не пощади наши работници и служители въпреки предпазните мерки, които фирмите приложиха. Така че в тази нестандартна и трудна за работа ситуация, в която се мислеше повече за оцеляване и се загърби дребнотемието, се получи спад в жалбите към КПЕ. Не съм такъв оптимист да смятам, че строителите сме станали перфектни, но все пак го отдавам и на това, че пандемичната обстановка ни направи по-ангажирани, по-коректни в отношенията помежду ни и в бизнес средата, наблюдава се и намаляване на фирмената задлъжнялост.
Колко сигнала са постъпили в КПЕ през 2020 г.? За какво найчесто се отнасят? Какви решения взе Комисията?
В предходните години сме разглеждали и решавали проблеми, изложени в десетки жалби и сигнали от всякакъв характер – неизпълнение на договорни взаимоотношения, изпълнени СМР с лошо качество, неотстранени дефекти в гаранционните срокове, неплатени фирмени задължения и нарушена комуникация между главен изпълнител и подизпълнител и др. Във всички тези случаи Комисията по професионална етика е решавала жалбите с активното участие на Областните представителства на КСБ. Дори имахме предложение, което се обсъди на заседание на Управителния съвет през миналата година, да ангажираме и членовете на Клуба на ветераните като експерти в случаи на жалби, за които е необходимо такова мнение. Важно е да отбележим, че при разглеждането, обсъждането и вземането на решения по всяка жалба се правят редица срещи с всички заинтересовани страни. В епидемичната обстановка, при ограничени контакти работата на Комисията и помощните органи щеше да е много затруднена, ако бяхме затрупани с жалби както в предходните години. През 2020 г. подадените към КПЕ жалби бяха малко на брой, с неясни мотиви, даже имаше и такива без подател, които логично оставихме без разглеждане.
КСБ има приет Кодекс за професионална етика на строителя. Кои са основните етични и морални норми и стандарти за поведение, които строителите трябва да изпълняват в днешни дни?
Обновеният Кодекс за професионална етика на строителя беше приет на Общото годишно събрание на КСБ през 2018 г. Той е актуален и приложим в пълна степен и в сегашната пандемична обстановка, тъй като нашите задължения и отговорности с нищо не са се променили. На преден план обаче трябва да осъзнаем, че опазването и грижите за здравето на нашите работници и служители трябва да са на приоритетно място чрез осигуряване изискванията за здравословни и безопасни условия на труд. В настоящата обстановка е необходимо коректността и точността в изпълнението на договорните отношения да станат задължителни. Ситуацията е такава, че всяка инвестиция трябва да бъде оценена с измерението на риска, който се прави от инвеститора и изпълнителя за постигане на максимален ефект от влаганите средства въпреки обективните проблеми.
Все повече се говори за необходимост от засилване на контролните функции на КСБ – нещо, което може да се случи по линия на ЦПРС и на КПЕ. Нужни ли са в тази връзка промени в Кодекса, както и разширяване на правомощията на Комисията?
В политиките, които трябва да следва КСБ през настоящата година, е залегнала задачата – „Издигане ролята на КПЕ за упражняване на контрол и самоконтрол с цел изпълнение на възложените със Закона за Камарата на строителите функции чрез промени в разпоредбите на ЗКС”, така че ни предстои работа.
Обсъждали сме този въпрос с колегите от Комисията по етика, Комисията за ЦПРС, на заседание на Управителния съвет, при разглеждане на Отчетния доклад на КПЕ и при приемане на новия Правилник за работата на Комисията. Изказаха се мнения, подкрепящи тази теза. Аз също мисля, че е необходимо да се направят промени в такава насока, но точното решение трябва да бъде взето след задълбочено обсъждане, тъй като няма единомислие от членовете на УС на КСБ. Смятам, че е най-добре да се възложи на юристи, било тези от Камарата или външни, да подготвят предложение и след разглеждане от комисиите и УС на КСБ да се пристъпи към съответни промени.
Какви ще са основните приоритетни в работата на КПЕ през 2021 г.?
Да продължим да работим в насока регламентиране на етични професионални отношения в строителния бранш и впоследствие контрол върху коректното им изпълнение. Да съдействаме на ръководството и юристите на КСБ за формиране на законодателни промени, водещи до увеличаване на правомощията на Комисията.
Вие сте член и на ИБ и УС на КСБ. Кои според Вас трябва да са основните цели, по които да работи КСБ през 2021 г.? Накъде трябва да се насочи вниманието на Камарата?
Ръководството на Камарата работи активно по много амбициозна програма от Основни политики за 2021 г., състояща се от 19 точки, приети на Общото събрание.
Приоритетно отделям някои от тях, които актуалната обстановка ни налага, без да омаловажавам всичко останало, по което се работи активно в КСБ.
Пандемичната обстановка наложи дистанционната комуникация като единствена възможност за работа. В тази връзка усилията на КСБ в насока дигитализация са много важни. Поставената цел е постижима само с общите ни усилия, а състоянието на сектора се нуждае от такава промяна.
Изключително важно е да продължи работата на Камарата по подобряване на нормативната база – законодателството, свързано със строително-инвестиционния процес, както и по изготвянето на актуализирани правилници и норми за изпълнение на СМР. Тези документи са важни за сектора и разработването им не може да се постигне без общите усилия на водещи професионалисти, организирани от КСБ.
Поставям отново на дневен ред проблема с ниските цени за СМР в сектор „Строителство”. Необходимо е да се води постоянна битка за налагане на темата пред институциите и обществото, докато бъде чута от всички структури на държавните и общински администрации, занимаващи се с разработване и възлагане на обществени поръчки. Този въпрос трябва да стои като задача пред Областните представителства при срещи в общините, както и при срещи с ръководството на Националното сдружение на общините. Обявяваните стойности в тръжните процедури обикновено са занижени, цените се вземат от книжките на „Стройексперт”, без да се съобразяват с локални особености на пазара или периода на реализация. Това води до лошо качество на изпълнение на договорените дейности, което сме констатирали и в някои жалби до Комисията, и най-вече до ниско и незадоволително заплащане на труда на строителните работници и инженерно-техническите кадри, което граничи с вече приетата минимална работна заплата. Нашият сектор не може да отговори адекватно нито на ежегодното увеличаване на минималната работна заплата, нито на средните заплати по региони или за страната. Това е една от причините за кризата с недостига на работна ръка и за сивия сектор, който се шири в големи размери на обектите в по-малките общини и на такива, финансирани от частни инвеститори. Докато не се осъществи промяна по този въпрос, строителният сектор ще се редуцира негативно и ще намаляват не само строителните работници, но и техническият и инженерен ръководен състав, което е проблем за всички региони на страната.
Вие сте бивш председател на ОП на КСБ – Плевен. Какво е състоянието на сектор „Строителство“ във Вашия регион? Кои са основните предизвикателства, с които строителите се сблъскват?
Да, бях председател на ОП Плевен в старата Българска строителна камара и в първите години след създаването на КСБ. Тогава в Камарата преобладаваше организационната дейност, бяхме по-организирани и задружни, работеше се за утвърждаване и доказване на Камарата в обществото и сред своите членове. Сега приоритетно място в работата на Камарата е воденето и поддържането на ЦПРС, участие в изготвянето на закони, наредби и др., касаещи бранша нормативни документи, поставяне на преден план пред държавните и общински органи проблемите на бранша. Така че пред ръководствата на ОП преди години и сега са стояли на преден план общите цели и приоритети на Камарата и винаги сме се справяли, като водеща е била работата на областния председател, подпомаган от Областния съвет.
Състоянието на сектора в нашия регион е отражение на икономиката в региона. Преобладават малките и средни фирми, ангажирани предимно в строителство на едно- и многофамилни жилищни сгради, които бележат ръст през последните години; обекти, реализирани от частни инвеститори – преобладават земеделските производители; и някои по-малки обекти, финансирани от европейски програми на малките общини в региона. Строителството на трасето на Газовия поток, новоизгражащото се трасе на магистрала „Хемус” и обекти, включени в инвестиционна програма на община Плевен, също създадоха работа на отделни строители. Очакванията ни са за бъдеще, в което нашият регион да стане по-привлекателен инвестиционен център. Проблемите са еднакви, както в почти всички региони със слабо развита икономика – липса на квалифицирана работна ръка – поради неритмичната заетост много фирми са принудени да договарят строителство с ниска себестойност, невъзможност за залагане на реални стойности за СМР поради ниското ниво на инвестиции.
Основните предизвикателства пред фирмите в региона бих свела до актуалната тема в сегашната ситуация – да съумеем да опазим здравето и дееспособността на екипите си, да успеем да реализираме успешно договорените обекти.
По строителната програма на община Плевен в региона предстоят преустройство на автогарата, изграждане на нов гробищен парк, реконструиране на паметници на културата, обновяване на градската инфраструктура и ежегодните ремонтни дейности в училищата и детските градини и други. Така че обекти за строителните компании в региона има, макар и недостатъчно, стига да съумеем да ги договорим и реализираме добре.
Как виждате на местно ниво реализацията на основните политики на КСБ за настоящата година?
Ръководството на Областното ни представителство трябва да подобри контактите с местната власт по предстоящите програми, касаещи строителноинвестиционния процес в общината, с цел по-добро и всеобхватно участие на местните фирми. Да се развива сътрудничеството с регионалните структури на другите професионални браншови организации – КАБ, КИИП, САБ и др., за подпомагане на общата дейност при разработване на предложения и становища на местно ниво. Да се продължи започнатата дейност за подпомагане на професионалната квалификация според нуждите на местните фирми. Да се включим в дейностите по модернизацията и оптимизацията на Областните представителства.
В един преобладаващо мъжки бранш Вие умело ръководите сериозна и авторитетна строителна компания – „Стройпродукт“ ЕООД. Разкажете ни повече за фирмата. Каква е тайната на успеха?
Строителната компания, която управлявам, е от доста години на пазара, имаме дълга история на изградени обекти, с които се гордеем, някои дори са представителни за града и региона. Тайната на нашия успех са добрите професионалисти в екипа ни, които успяваме да съхраним, да подобрим квалификацията им, да развием и обновим техниката и оборудването, с които работим, до водещо ниво. Наше предимство е също комплектацията на ръководния и изпълнителския състав за изграждане самостоятелно на цялостни обекти, тъй като разполагаме със специалисти по всички дейности, с изключение на ОВК. Това ни прави предпочитани от инвеститорите поради перфектното съвместяване и организация на строителния процес. Водещо в нашата работа е високото качество на реализираните строителни обекти, коректността и лоялността във взаимоотношенията с колеги, партньори и възложители.
Добрите отношения и партньорство с в. „Строител” са дългогодишни, още от създаването му. Как оценявате значението и развитието на изданието? Виждате ли нови сфери за надграждане на нашето сътрудничество? Какво ще пожелаете на екипа и читателите ни за 2021 г.? Какво пожелава на себе си инж. Маринова?
Наистина присъствам на първата страница на първия брой на вестника, което е голяма чест за мен. Доброто ни дългогодишно партньорство с перфектния екип на вестника се изразява в това, че имах възможност да изказвам свободно мнението си по всички проблемни и градивни теми от работата ми на различни позиции в Камарата. Вестник „Строител” от създаването си до сега е бил изразител на проблемите на строителите, на положителните тенденции, изразител на становищата за законодателни промени. Чрез него нашият глас достига до всички институции и до всички вписани строители в ЦПРС. Нова сфера в надграждането на нашето сътрудничество виждам в отразяването на решенията на Комисията по професионална етика в пълна форма след приемане на промените за увеличаване на правомощията на Комисията.
Искам да изкажа благодарност на ръководството на вестника за приза, с който бях удостоена по случай десетгодишния юбилей на изданието – „За подкрепата и значимия принос в развитието на вестник „Строител”. Благодаря за признанието!
На работещите във вестника и всички читатели ще пожелая – Бъдете здрави и успешни – Вие, семействата и екипите Ви! Естествено желая същото и на себе си! Нека всеки от нас да се пребори с проблемите и успее да реализира ползотворни дела въпреки препятствията, които може да срещне по пътя си!
Реклама
