Мария Желева, КСБ

„Предизвикателствата, свързани с мобилността на хора, неравностойното заплащане на труда и изпълнението на проекти за строителство от български фирми в чужбина не са от вчера – те се натрупваха през годините, а ситуацията с пандемията добави нови към вече съществуващите трудности. Това даде сериозен тласък и мотивация на Камарата на строителите в България (КСБ) да предприеме мерки за справяне с проблема, черпейки от опита на други европейски държави“, заяви изп. директор на КСБ Валентин Николов за в. „Строител”. Той обясни, че практиката на португалските институции относно събирането на информация за командированите работници е изключително успешна по отношение на сътрудничеството на междуинституционално и на международно ниво. „Благодарение на участието си в проект „ISA: Споразумения за командироване на работници” КСБ установи успешен контакт с португалската инспекция по труда ACT и постави основите на ползотворно международно сътрудничество за обмен на добри практики“, допълни Николов.

На 13 април ще се проведе виртуална среща между двете страни. Тя ще събере представители от български и португалски организации, ангажирани в процеса на командироване на работници и изпълнение на строителни обекти в ЕС – инспекции по труда, осигурителни институти, браншови организации и синдикати. Целта на този еднодневен семинар е да представи как е организиран процесът на събиране на информация за командированите португалски работници и командироващите португалски фирми, изпълняващи строителни дейности в чужбина. Ще бъдат засегнати различни въпроси от административен и правен характер – кои институции са ангажирани със събирането на информация относно изпълнението на клаузите по договора (срокове за изпълнение на проекта, обем на извършената работа, ниво на заплащане на командирования работник и др.), коя е законодателната база, която регламентира процеса на събиране на информация, и каква е практиката за подпомагане на португалски фирми и физически лица, работещи в чужбина

Проект „ISA: Споразумения за командироване на работници“ е пример за успешно сътрудничество между европейски организации

КСБ проведе проучване сред българските строителни компании за проблемите, съпътстващи работата им при изпълнението на обекти в ЕС

Ролята на социалните партньори и транснационалните сътрудничества между тях са изключително важни за осъзнаването на проблемите, свързани с мобилността на хора и услуги в съвременната глобализирана икономика. Подобни международни взаимодействия имат потенциал да намерят решение за различни трансгранични предизвикателства, анализирайки ги от гледна точка на всички заинтересовани страни, и да дадат силен тласък за промени и подобрения в международните практики и нормативните актове. По време на извънредни обстоятелства като пандемията COVID-19, пред която е изправен целият свят, намесата на европейските социални партньори, ефективният диалог между тях и съвместните инициативи стават все по-наложителни. Проект „ISA: Споразумения за командироване на работници” с участието на Камарата на строителите в България (КСБ) е един от

примерите за успешно сътрудничество между европейски организации,

който доказа ползите от международното административно съдействие в тази сфера, даде предложения за разширяване на обхвата на съществуващи трансгранични партньорства и изгради дългосрочни връзки между участващите страни. Заключителната конференция по проекта, която се проведе в края на март т.г., обедини повече от 70 представители на Европейската комисия, инспекции по труда, социални министерства, паритарни фондове, синдикати и работодателски организации от Белгия, България, Германия, Италия, Полша, Португалия, Румъния, Унгария и Испания. В рамките на събитието Феличиано Лудичоне от италианската фондация FGB направи ретроспекция на резултатите от три взаимосвързани европроекта – Post-Lab, EU Post Lab и ISA, посветени на международното съдействие и споделянето на данни и информация относно командированите работници. Изводите от тях са, че е необходимо да се опростят механизмите за споделяне на данни между работниците и институциите, да се подобри достъпът до информация за всички заинтересовани страни на национално и международно ниво, както и да се интегрират по-добре националните и международните бази данни.

Споразумението за сътрудничество между инспекциите по труда в България и Франция бе представено като добър пример за всеобхватно и активно партньорство в сферата, включващо своевременен обмен на информация за националното законодателство, командироващите фирми, нередностите и трудовите злополуки при командировка, съвместни обучения и инспекции, разпространение на сведения за правата на работодателите и работниците и обмен на успешни практики.

Във втората панелна дискусия на тема „Ролята на социалните партньори в международното сътрудничество“ изп. директор на КСБ Валентин Николов подчерта, че настоящата криза е откроила и задълбочила съществени проблеми не само от икономически и финансов, но и от социален характер. „Един от тях е в областта на командированите работници. Той се изостри и излезе на преден план в много европейски държави както в строителния, така и в други значими за икономиката сектори. Хроничният недостиг на строителни работници и специалисти във всички страни от Съюза се явява фактор за изкривяване на процеса, злоупотреби и нарушения от различен характер“, коментира Николов. По думите му тази негативна тенденция се засилва и ако не бъде овладяна, може да се превърне в

източник на още по-остри затруднения и противоречия между фирмите, строителните сектори и отделните държави.

Изп. директор на КСБ заяви, че се очертава проблем, свързан с недобросъвестно използване на липсата на информация, опит и правна култура, преекспониране на грешки и пропуски от страна на по-слабия и зависим от владеещия информация, ресурси и положение с цел ощетяване на командирования, бил той физическо лице или компания. „Тази тенденция е особено опасна от гледна точка на подкопаването на моралните устои на Европейския съюз и поставянето на препятствия пред неговото развитие“, бе категоричен Валентин Николов.

Той подчерта, че предизвикателствата, свързани с мобилността на хора, неравностойното заплащане на труда и изпълнението на проекти за строителство от български фирми в чужбина са се натрупвали през годините, а ситуацията с пандемията е добавила нови трудности. В отговор на това КСБ е предприела мерки за справяне с проблемите, черпейки от опита на други европейски държави. Камарата е анализирала резултатите от проектите EU Post Lab и ISA и е установила, че за разлика от други европейски държави в България не е изградена система за проследяване на различни аспекти от командироването на работници в сектора. „А системата за обратна връзка, или какво се случва при реализацията на съответните командировки, е изключително важна за намаляването на дела на сивата икономика, минимизирането на дискриминационните прояви и безпроблемното изпълнение на проекти за строителство в чужбина. След като разгледахме подробно няколко системи за мониторинг на командированите работници, представени в тези два проекта, ние избрахме да заимстваме и

да адаптираме португалската схема за мониторинг и надзор.

Причината е, че от една страна, подобно на България, Португалия се нарежда на първите места по командироване на работници в рамките на ЕС“, коментира Николов и добави, че от друга – анализът показва, че практиката на португалските институции относно събирането на информация за командированите работници е изключително успешна по отношение на сътрудничеството на междуинституционално и на международно ниво.

Благодарение на участието си в проект ISA КСБ създаде успешен контакт с португалската инспекция по труда ACT и постави основите на ползотворно международно партньорство за обмен на добри практики. На 13 април ще се проведе втора виртуална среща между двете страни. Събитието ще обедини представители от български и португалски организации, ангажирани в процеса на командироване на работници – инспекции по труда, осигурителни институти, браншови организации и синдикати. „Дотолкова, доколкото проблемите с командированите работници и дейността на фирмите е в изключително чувствителна и важна сфера за всяка отделна държава и всички като цяло, решаването им изисква вниманието и усилията на цялото общество – на българското и на Европейския съюз като едно семейство, обърнато с лице към бъдещето. Ето защо всичко, което постигнахме досега, нямаше да бъде възможно без подкрепата на нашите международни партньори и тяхната мотивация и усилия да споделят с нас своите добри практики“, подчерта в края на изказването си Валентин Николов.

За да може да съдейства за подобряване на целия цикъл по изпълнение на обекти от българските фирми в ЕС, в т.ч. и за усъвършенстване на процеса на командироване на строителни работници, КСБ обедини усилия с Националната агенция за приходите (НАП), която отговаря за издаването на формулярите А1 в България. С нейно съдействие Камарата проведе проучване сред българските строителни компании относно условията и проблемите, съпътстващи изпълнението на обекти в ЕС, и административните пречки в процеса на командироване на работници.

Вестник „Строител“ представя кратък преглед на резултатите от това проучване.

За целите на изследването КСБ проведе 18 онлайн анкети и 7 здълбочени интервюта с представители на български фирми, извършващи строителни дейности в ЕС, които са получили формуляр А1 в периода 2014 г. – 2019 г. Най-голям брой от респондентите, или 33%, са изпълнявали проекти и са командировали работници в Германия. След нея на второ и трето място се нареждат съответно Франция с 25% и Италия със 17%. Останалите европейски страни, в които анкетираните фирми са командировали служители, са Гърция, Испания и Швейцария, всяка по 8%.

По отношение на вида строителство най-висок е броят на компаниите, изпълнявали сухо строителство – 30% от респондентите. На второ място са фирмите, изпълнявали грубо строителство – 20%. Останалите отговарят, че са извършвали следните дейности: електрозахранване, фасадна реставрация и довършителни работи, телекомуникации, монтаж и демонтаж на съоръжения. Преобладаващата част от респондентите, или 67% от тях, споделят, че са били подизпълнители по договорите, а около 33% от фирмите – главен изпълнител.

Проучването разкрива няколко основни предизвикателства за командироващите фирми, които се дължат на административни бариери, на спецификите на националните законодателства и на поведението на главните изпълнители и/или партньорите към българските компании в чужбина.

Проблеми, свързани с формуляр А1 и социалните вноски за командированите работници в страните от ЕС

Доказването на най-малко 25% реализиран оборот в България през последната 1 г. от датата на кандидатстване за А1 е сред основните затруднения за българските строителни фирми при командироването на работници, тъй като оборотите на компаниите се различават през отделните месеци в годината. От една страна, това разминаване се дължи на сезонността и дългосрочния характер на договорите, водещи до непостоянен паричен поток, а от друга – на текущата финансова и икономическа несигурност в световен мащаб. Казус, който възниква при доказването на опита на фирмите, е предоставянето на изрядни документи, които обаче не отговарят на действителността. На този етап няма изградена система за проверка на достоверността на подадената информация в други бази данни, като например поток на плащанията по фактури и проверка на договорите за СМР. Това води до нелоялна конкуренция и поставя изрядните фирми в неравностойно положение.

Изискването за лично подаване на заявления за формуляр А1 на хартиен носител е следващото предизвикателство за компаниите, защото някои от придружаващите документи, които не се изменят във времето, се повтарят за всички служители на фирмата, както и за отделното физическо лице (при кандидатстване в различни периоди от годината). Според повечето респонденти подаването и съхранението на документите на хартиен носител е не само ненужно, но и води до съществена загуба на време (за подготовка, принтиране, опис и разглеждане) и ресурс (хартия, търсене на информация и съхранение) и за двете страни. Много по-лесно и удобно би било кандидатстването, одобрението и съхранението на документацията да се осъществява по електронен път.

Срокът за издаване на формуляр А1 е най-малко три седмици за сравнително големи компании със значителен опит зад граница, а за по-малките фирми с по-малък опит издаването на документа отнема дори повече време. Според преобладаващата част от респондентите това е доста дълъг период, който се отразява негативно върху планирането на дейностите им, особено ако възникнат и извънредни обстоятелства. В допълнение, процедурата не е гъвкава и не предвижда ускорено издаване на формуляр А1 при промяна в обстоятелствата по договора (например удължаване на срока му) или при непредвиден отпуск/продължителен болничен на работника.

Не бива да се пренебрегва и проблемът със социалните осигуровки и достойното заплащане на труда на командированите работници, който е най-остър и се задълбочава след приемането на най-бедните страни членки в ЕС, каквито са България и Румъния, където социалните плащания и минималните работни заплати са най-ниски. От една страна, прехвърлянето на социалните вноски към осигурителната система в България е труден и тежък административен процес, което се дължи не само на процедурата у нас, но и на правилата в приемащата държава. Често разходите за консултации с адвокати по тези казуси надвишават ползите за работниците и те в много случаи се отказват да си търсят социалните права. Другата страна на този въпрос е злоупотребата с реалното възнаграждение на работниците. По неофициална информация много фирми не отразяват реалното извънработно време при попълването на присъствената форма или пък плащат по-малко от уговореното нетно възнаграждение в допълнителното споразумение за командироване. Това рефлектира върху дела на сивата икономика и върху благосъстоянието на работниците. Те обаче са съгласни на това условие, имайки предвид, че все пак заплатата, която получават за изпълнение на обекти в чужда страна, е сравнително висока.

Административни и нормативни изисквания в ЕС

Проблемите на българските строителни компании при изпълнение на строителни обекти в ЕС не са толкова свързани с размера, сложността и видовете административни изисквания, касаещи данъци, социални вноски и т.н., а по-скоро с липсата на административен капацитет, познания и опит в управлението на процеса. Повечето от респондентите, които имат достатъчно опит зад граница и които работят с квалифицирани служители и/ или с надеждни партньори в чужбина, не изпитват затруднения при спазването на местното данъчно и трудово законодателство. „Нормативната база, нормите и правилата в ЕС са ясни – те не могат да бъдат различни и специфични за отделните строителни фирми. Те са такива, каквито са за всички, които работят в Германия например, както и за техните работници. Въпросът за допълнителната административна тежест по-скоро има друго важно измерение. Българските строителни фирми имат проблем дотолкова, доколкото не са запознати и не разбират добре местната законодателна база и изпитват недостиг на квалифицирани кадри, които могат да администрират този процес. В това число – на законодателството и административните изисквания, езикови познания и т.н.“, обобщава един от респондентите.

По отношение на квалификацията на служителите в повечето случаи фирмите не срещат затруднения. Независимо от притежаваните дипломи и сертификати уменията на строителите или липсата на такива изпъкват веднага по време на работния процес, тъй като в повечето случаи дейностите се контролират от местно лице, а ниското качество на изпълнение на строителните работи не се толерира. „Квалификацията на работниците трябва да бъде безупречна. В Германия обучението на всеки работник след завършване на конкретен обект е задължително. Целта е непрекъснато да се надграждат квалификацията, знанията и уменията на служителите в строителния сектор, чрез което да се допринася за конкурентоспособността на немския бранш, както и за лоялната конкуренция в сектора“, споделя анкетирана фирма.

Дискриминация и некоректно отношение от страна на главния изпълнител

Около половината от респондентите споделят, че в известна степен са били свидетели на дискриминационно и/или некоректно отношение от страна на главния изпълнител. Това обаче в никакъв случай не може да се приеме като тенденция в някоя европейска държава или да се приеме за типично поведение към българските компании. Дискриминационните практики зависят от това къде си ангажиран, с кого работиш и коя от двете страни може да се възползва от по-силната си позиция. Пренебрежението към уменията и способностите на българските служители е често срещано явление, което обаче сравнително бързо се преодолява с натрупването на опит и доказването на фирмата зад граница. Друг важен аспект е изграждането на стабилни и дългосрочни отношения с едни и същи главни изпълнители и партньори, защото тогава се създава доверие в качеството на предоставената услуга, предвидимост в професионалните отношения и маниера на работа и дори приятелство. Не на последно място осигуряването на ефективна комуникация значително съкращава дискриминационните практики. Ето защо е изключително важно българската компания да има поне един служител, който да говори местния език, за да се общува свободно с екипите, местните заинтересовани страни и инспекторите, както и да се организира адекватно логистиката, свързана с транспортирането, доставката на материали и всичко необходимо за работния процес.

Въпреки че все още се наблюдават дискриминационни практики и некоректно отношение към българските изпълнители, анализът показва, че техният интензитет намалява след присъединяването на България към ЕС. Това се дължи на интеграцията, хармонизирането на законодателството и политиките на сближаване на Съюза, което води до въвеждане и усвояване на чуждестранен опит, валидиране на уменията на работниците и улесняване на процеса на работа в страните – членки на ЕС. Също така през последните няколко десетилетия българските и източноевропейските строителни компании успяха да докажат, че могат да осъществяват качествено и съвестно своята работа и дори са предпочитани пред местните работници, тъй като са по-склонни да изпълняват служебните си задължения в извънработно време – характеристика, наблюдавана не само в строителния сектор. Намаляването на дискриминацията се дължи и на влошаващия се имидж на отрасъла в Западна Европа като цяло и сериозния недостиг на местни кадри, поради което все повече фирми се насочват към подбор и обучение на младежи и/или избор на подизпълнители от Централна и Източна Европа. Негативният аспект на тази тенденция е, че се развива зависимост към чуждестранните подизпълнители и работници, което от своя страна води до недостиг на кадри в изпращащите държави.

Част от случаите на некоректно отношение и дискриминация, които описват респондентите, са следните:

• Някои главни изпълнители злоупотребяват с липсата на знания от страна на българските работници и се възползват от тези обстоятелства, за да ощетят българския подизпълнител. Пример за подобна спекулация е използването на недостатъчно детайлни условия по договора, което увеличава вложените труд и време за изпълнение на обекта. Доста фирми се отказват от работа в чужбина, след като са били ощетени от подобно отношение.
• Честа практика е главните изпълнители да предявяват претенции относно сроковете за реализация на обекта, организацията и осъществяването на производствения процес, обезпечаването със строителна механизация и доставки, които в повечето случаи не са били по вина на подизпълнителя. „Практически почти всяка фирма получава насрещни сметки за щети върху кофражите, които в преобладаващата част от случаите са измислени, прекомерни и не съответстват на реалността“, споделя респондент.
• Има случаи, в които главният изпълнител не изплаща последния транш от договорената сума. Целта е да се окаже натиск при сключване на договора за следващия обект на възможно по-ниски цени. Ако все пак българската фирма се откаже от подписването на нов договор, сумата не се изплаща, като често подизпълнителите преустановяват търсенето на правата си по съдебен път поради високата цена и съпътстващите психологически фактори при водене на подобни дела.
• Още един аспект на дискриминацията към българските компании, допринасящ за некоректно отношение, е убеждението, че те биха могли да се превърнат в конкуренция и да изместят местните фирми, „отнемайки“ дял от обществените поръчки.

Препоръките на респондентите относно подобряването на процеса на командироване на работници

касаят основно дейността на администрацията в България и предложения за разширяване на услугите на социалните партньори и в частност – КСБ. Те са категорични, че кандидатстването за формуляр А1 трябва да става по електронен път. Това би спестило много време и усилия както на кандидатстващите, така и на служителите в НАП. За всяка фирма би могло да се отваря досие в системата на НАП, в което да се съхраняват необходимите документи за компанията. Това би улеснило търсенето на информация, подобрило архивирането и съхранението на документи, би съкратило времето за преглед на подадената информация, както и срока за издаване на формуляр А1.

Буквалното транспониране на Директивата за командироване на работници и стремежът да се намали делът на злоупотребите при кандидатстването за А1 в известна степен затрудняват и изрядните компании. Поставянето на акцента върху наличието, пунктуалността и изрядността на документите измества вниманието от същността, реалността и спецификата на даден икономически сектор, което е особено валидно за характеризиращия се със сезонност и дългосрочност на договорите строителен бранш. В този смисъл препоръката към НАП е да бъде по-гъвкава при използването на количествени индикатори за оценка на кандидатурата на фирмите в зависимост от съответния икономически сектор.

Степента на подготовка на българските компании по отношение на законодателството и бизнес средата в европейските държави оказва съществено влияние върху гладкото изпълнение на проектите. Ето защо тези, които са се сблъсквали с административни проблеми, е добре да насочат усилия и средства за повишаване на квалификацията на своите служители по отношение на езиковите умения, технологиите, законодателството, административните изисквания и т.н. Също толкова важни са и действителните професионални умения и компетенции на строителните специалисти. Непрекъснатото надграждане на практическия опит на специалистите, повишаването на мотивацията им чрез различни стимули, особено финансови, би подобрило конкурентоспособността както на отделните фирми, така и на българския строителен бранш като цяло.

По отношение на дискриминацията тя е налице, без значение дали компанията е регистрирана в България или в чужбина, и зависи от много фактори, включително субективни, върху които трудно може да се окаже влияние. Нейният негативен ефект обаче би могъл да бъде смекчен, ако българските фирми подбират умело и внимателно главните изпълнители, с които работят – сериозни компании с доказан опит, които осъзнават, че коректното отношение към подизпълнителите относно договарянето, поставянето на срокове и справедливото плащане по договора носи ползи и за двете страни. Важен е обаче и друг момент – българските фирми трябва непрекъснато да се стремят към по-високо качество, усъвършенстване на уменията си и адаптиране към икономическата реалност в съответната страна. По този начин с течение на времето те ще могат да изградят добри и професионални взаимоотношения с главния изпълнител.

КСБ също би могла да улесни строителните компании, работещи в чужбина, чрез

разширяване на услугите си към вписаните в ЦПРС фирми.

Някои от предложенията на респондентите са следните:

• Би било добре да се направи наръчник за отделните европейски държави относно изискванията, сроковете, видовете строителство, дефиницията за преместваем и непреместваем обект, условията за вписване в кадастъра, нивото на средната работна заплата и/или минимален размер на възнагражденията в сектора и т.н.
• Консултациите с адвокатски кантори и счетоводни къщи, познаващи процеса на европейското трудово и данъчно законодателство, са изключително полезни и намаляват риска от некоректно отношение, неспазване на местното законодателство и нарушения поради липсата на подобни специфични и специализирани умения сред строителните фирми. Те обаче са доста скъпи, ето защо КСБ би могла да предоставя подобна обща информация за членовете си под формата на въпроси и отговори или специализирани статии.
• Регистрацията в ЦПРС на КСБ би могла да служи като гарант, че фирмата, кандидатстваща за формуляр А1, е компетентна и с доказани умения за съответната категория строителство. Едно по-тясно сътрудничество между НАП и КСБ в това отношение има потенциал да намали административната тежест за регистрираните фирми, да съкрати времето за обработване на документите и издаване на формуляр А1, както и да увеличи добавената стойност на услугите на КСБ.
• В някои държави като Франция за участие в обществени поръчки се изисква сертифициране на дейността на строителните фирми от определени акредитиращи фирми. КСБ, в качеството си на организация, удостоверяваща дейността на българските строители, би могла да проучи възможностите да стане член на една от тези организации, което би отворило много нови възможност за регистрираните фирми, работещи в ЕС.

Проучването на условията за изпълнение на строителни обекти и командироване на работници в ЕС дава основание да се направят няколко основни извода.

Първо, от гледна точка на ЕС регулирането на процеса на командироване на работници като цяло е изключително важно. Въпреки че принципно процесът e всеобхватен, справедлив и надежден, се нуждае от непрекъснато наблюдение, анализ, коригиране и усъвършенстване. Второ, за последните седем години нашата страна, и по-специално администрацията, натрупа доста опит и навлиза в етап на преход от овладяване към активно наблюдение, управление и развитие. Тук трябва да отбележим активното съдействие на НАП, без което това проучване нямаше да бъде пълно и обективно. Особено важно е, че НАП подаде ръка на КСБ в разгара на пандемията, а впоследствие техни представители се включиха в разговорите с португалските колеги. Трето, този сегмент от пазара за почти всички европейски страни, особено когато става дума за посока от периферията към центъра, или от победните към по-богатите държави, в немалка степен кореспондира или се припокрива със сивия сектор в строителството. Това е неприемливо за България като част от европейското семейство и за самото него като цяло.

Четвърто, механизмите за мониторинг, анализ, развитие и усъвършенстване на процеса са ясно дефинирани, още повече разполагаме с опита на други страни, които са минали по този път години преди нас и са намерили решение, което е в съответствие с европейските морално-етични принципи, законодателството, традициите и практиките в отделните общества. Пето, пандемията COVID-19 изостри, ускори и разкри цялата проблематика около командированите работници за много по-широк кръг от обществеността както у нас, така и в Съюза като цяло. Показа и още нещо много важно –

проблемите ще се увеличават и умножават без съвместни съгласувани и целенасочени усилия между заинтересованите страни.

• На национално ниво това са НАП, Агенцията по заетостта, Националният осигурителен институт, синдикатите и КСБ.
• На двустранна основа това са данъчните и осигурителни институции, службите по заетостта, профсъюзите, браншовите организации, съответните министерства и правителствата.
• На европейско ниво – Европейската комисия, Европейският парламент, Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC) и Европейската федерация на работниците от строителната и дървообработващата индустрия (EFBWW).