КСБ

КСБ: Към бранша има неразплатени над 1 млрд. лв.

 

Емил Христов

Ренета Николова

„Благодаря Ви, че сте отделили от Вашето време, за да чуете какво имаме да кажем“, заяви инж. Илиян Терзиев, председател на УС на КСБ, при откриването на пресконференция на ръководството на Камарата, която се състоя в централния офис на браншовата организация. „Аз ще започна с няколко думи какво всъщност означава инвестиционният процес“, каза инж. Терзиев. „Това е от първия ден на мисълта да направите нещо, касаещо строителство, до последния ден, в който обектът ще влезе в експлоатация, и следващите 7 – 10 или 20 г., когато е съответният експлоатационен период. В този процес има пет основни участници и това са: възложител, който казва какво иска да се построи, проектант, който представя в чертежи желанието на възложителя, надзорник, който следи дали всичко е правилно по отношение на стандартите и начините на изпълнение, строител, който изпълнява заложеното в съответните чертежи, инвеститор, който приема и разплаща строителството, и най-накрая всичките тези 5 участници заедно с приемателна комисия, която обикновено е държавна, приемат готовия обект и го въвеждат в експлоатация. И всеки един от тези участници има и трябва да носи своята отговорност в строително-инвестиционния процес“, обясни председателят на УС на КСБ.

„Два са основните начина за изпълняване на проекти. При първия преди проектирането трябва да се случат всички видове отчуждителни и други процедури за узаконяване, даване на разрешения за строителство и т.н., които понякога могат да отнемат между една и пет години. Едва след това започва строителството. Има и друг начин, при който всички дейности са събрани в т.нар. инженеринг. В последно време с него много се спекулира. Но имайте предвид, че може би над 60% - 70% от частните проекти се изпълняват точно на инженеринг. Там един човек отговаря за всичко, казва какво иска, избира си архитект, изпълнители, доставчици и в крайна сметка той носи отговорността. Аз бих казал,

че при инженеринга отговорността е ясна“,

коментира актуалната тема инж. Терзиев.

Председателят на УС на КСБ говори и за авансовите плащания. „В последните години почти няма строителен проект, при който да няма авансово плащане. Аз се занимавам със строителство от 1979 г. и в моята практика виждам, че най-често това е по искане на инвеститора, защото давайки аванс, можеш да си гарантираш цената на проекта“, заяви той. Инж. Илиян Терзиев каза, че не трябва да има притеснение относно разплатените аванси, защото тези средства са застраховани или има гаранция за тях от страна на изпълнителя.

„Искам следващия път, когато видите някого от от МРРБ или АПИ, да го попитате дали има обекти, за които не са дадени аванси и които ще се платят чак когато строителят си свърши работата. Има и такива, но никой не ги казва. Говорим за магистрали. Когато казваш, че има черно, трябва да казваш, че има и бяло“, подчерта инж. Илиян Терзиев.

В изказването си той засегна и проблема с цените на строителния продукт, особено при изпълнението на проекти, които отнемат по-дълъг период от време. „Има случаи, в които даден обект се изпълнява за период, който надхвърля начално определения не по вина на строителя. Това няма как да не рефлектира върху цената на крайния продукт. Всички знаете, че времето е пари, и колкото по-бързо се изпълни даден проект, толкова по-евтино ще излезе в крайна сметка“, посочи той и добави, че през последните години КСБ нееднократно е повдигала темата.

Председателят на УС на КСБ постави и въпроса за

нуждата от облекчаване на издаването на разрешения за строеж

и намаляването на административната тежест. „Много време отнема издаването на необходимите документи за отчуждаване, присъединяване към електричество или ВиК мрежа. Добре би било да се намери решение по тази тема. Може да вземем добрия пример в някои страни в Европа, като например Словакия, където държавата изгражда до границата на имота ток, вода, път, дори и връзка за газ. А тук в България трябва да се молим да получим тези услуги“, поясни инж. Илиян Терзиев.

На въпрос за „ин хаус“ поръчките председателят на КСБ подчерта, че държавата е тази, която е необходимо да коментира темата. „Въпросът трябва да се зададе към хората, които са решили да възлагат по този начин. Вероятно се използва, защото трябва парите, които идват от Европа, да се усвоят бързо и навреме“, заяви инж. Терзиев.

В заключение председателят на УС на КСБ подчерта, че не иска темата за строителството да се политизира. „Искаме да бъдем оставени да работим спокойно. В България има около 250 000 строители, заедно с проектанти, геодезисти ставаме около 300 000. Ние искаме да има

правила и отговорност на всеки един от участниците в този процес

и във всеки един етап да се знае кой носи отговорност“, каза той.

„Причината да Ви поканим тук днес е желанието ни да развенчаем всички лъжи, спекулации, митове и легенди за сектор „Строителство“, които се разпространяват в публичното пространство в последните близо два месеца“, от своя страна каза изп. директор на КСБ Валентин Николов. „Лъжите по адрес на бранша преминаха отвъд всички граници и сме длъжни да защитим поминъка си“, допълни той. Като най-обидно Николов посочи „принизяването на стотици хиляди души в роби от страна на министъра на регионалното развитие и благоустройството арх. Виолета Комитова“. „Г‑жо Комитова, ние не сме собственост и не сме роби! Ние сме 250 хиляди граждани, които всеки ден работят, за да оставят история зад гърба си“, заяви изп. директор на КСБ. Той подчерта, че строителите са се уморили да бъдат използвани за политически рекет и да бъдат наричани крадци.

„Към днешна дата в бранша има фактурирани и неактувани и в крайна сметка неразплатени над 1 млрд. лв. Сумата обхваща всички видове строително-монтажни работи. Дали има осигурено финансиране - не знаем. Но знаем, че за да се започне една обществена поръчка, то тя е с разписано финансиране от Управляващия орган, тоест на теория парите са осигурени. На практика не знаем защо не ни се плаща. По-смущаващо е, че наши членове сигнализират, че не им се приемат актове и не им се одобряват вече извършени СМР без ясен отговор - защо? И тук възникват още въпроси – защо например Агенция „Пътна инфраструктура“ и комисиите по Закона за обществени поръчки не работят и не обявяват никакви решения. Защо работата по търговете във ВиК сектора спря след идването на служебния министър?“, каза още Николов.

Той коментира и прехвърлянето на средствата за АМ „Хемус“ и посочи, че

с тези действия се застрашава целият инвестиционен проект.

„Вече няколко седмици сме свидетели на някакви пунически войни между министър Комитова и ръководството на „Автомагистрали”. Като всъщност парите са в сметка на БНБ и само принципалът МРРБ може да се разпорежда с тях“, посочи той и попита защо средствата за аутобана се прехвърлят за справяне с COVID пандемията, при положение че от Министерството на финансите са казали, че се е подобрила значително събираемостта. „С какъв ресурс ще се построи магистралата? Откакто г-жа Комитова е министър, не са направени никакви плащания за извършени дейности по АМ „Хемус“. А финансирането на ключови обекти за Северозапада, финансирането на укрепването на свлачищата и АМ „Хемус“ е осигурено и би било пагубно, ако изтече в други направления. Как се очаква фирмите да обяснят на служителите си, че няма да има повече работа и няма да им се заплаща? Аргументът е, че е платено достатъчно и има средства, но не работи по този начин инвестиционният процес“, каза още Николов. Той акцентира, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството би трябвало да насочи усилията си за

улесняване на процедурите и намаляване на административните срокове,

за да се пристъпи към активното изпълнение на всички жизненоважни за държавата обекти.

За авансите той коментира, че са практика, за да може да се осигурят материали с непроменени цени за дълъг период от време. Николов отбеляза и че

цените на материалите и суровините в световен мащаб са скочили неимоверно

до такава степен, че застрашават инвестиционния процес. „Намираме се в безпрецедентна ситуация в световен мащаб. Водим сериозен диалог с Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC) и браншовите организации в Европейския съюз по този казус“, заяви изп. директор на КСБ.

По темата за инженеринга Валентин Николов посочи, че това е нормална световна практика и че се предвижда в договорите по FIDIC и на практика в законодателството по целия свят. Той отрече внушението, че това е метод за кражби. „Вместо да се постараем да го разберем, да го осмислим и усъвършенстваме, се опитваме да отречем напълно нещо, което е световна практика“, поясни Николов и допълни, че професионалната и експертна общност води задълбочен разговор по темата през последните няколко години. Той информира присъстващите, че през изминалата седмица на редовно заседание на Консултативния съвет на браншовите организации в сектор „Строителство“ за пореден път е била обсъдена темата за инженеринга. „Да, имаме различия, но стъпка по стъпка вървим към сближаване на позициите“, поясни Николов. Той попита и защо в публичното пространство се отправят обвинения, че чрез инженеринг вместо необходимите 100 куб. м чакъл се изписват 500, а строителите си назначават надзорници. „Къде? На кой обект? С какви документи? Мислил съм си, че времената, когато се вменява колективна вина, са отминали безвъзвратно. Уви, лъгал съм се“, подчерта Валентин Николов.

За „ин хаус“ поръчките изп. директор на КСБ коментира, че темата е била представена едностранно. „Някой спомня ли си откъде и как тръгнаха т.нар. вътрешни поръчки. В крайна сметка някой анализира ли европейското и българското законодателство, практиката на Европейския съд в тази посока. Видяха ли се предимствата, ползите, резултатите, рисковете, моделите в света?“, запита той.

„За кой ли път се правят опити да се раздухва несъществуващото противоречие между малките и големи предприятия. Но така е устроен светът. Те работят в симбиоза и не могат едни без други. Тук ключовата дума е правила, а правилата се създават чрез закони, наредби и стандарти“, посочи Валентин Николов и допълни, че отново държавата не си е свършила работата по това направление, като според него тя прехвърля проблемите от болната на здравата глава. „Държавата, която вместо да бъде майка, е мащеха. Създава правила, които иска ние да спазваме, а тя нарушава“, поясни той и даде пример със Закона за защита от шума в околната среда, от разпоредбите на който са изключени общинските и държавни обекти.

„Бизнесът в България е крехък, икономиката ни е неустойчива и в условия на безпрецедентна в новата история на света пандемия не може да се потъпкват моралните норми с цел придобиване на политически дивиденти. Българският бизнес иска нормална, законова и прогнозируема среда, в която да развива своите възможности и да гради основите на новата българска история“, подчерта изп. директор на КСБ.

В края на изказването си Валентин Николов говори и за работата на Камарата, която по думите му вече над 14 г. изгражда уникална организация. „В рамките на присъединяването на България към ЕС държавата ни даде законодателната рамка, а ние направихме всичко останало – създадохме стройна организация с областни структури, изградихме собствена материална база, както и Централен професионален регистър на строителите. Разполагаме и със седмичник, дружество за квалификация на кадрите, фондация, а отскоро внесохме документи за създаване на Европейски иновационен цифров хъб в строителството“, каза той. От думите му стана ясно, че неотклонно, последователно и въпреки съпротивата на администрацията

КСБ работи за усъвършенстване на законодателната и нормативната база.

„Основните нормативни изисквания за изпълнение на видове СМР по сгради и строителни съоръжения са обхванати от серия Правила за изпълнение и приемане на видове строителни и монтажи работи – т.нар. ПИПСМР. Те са разработени преди 50 и повече години и към настоящия момент са неприложими. Ние сме се заели едно по едно да ги разработим като проектонаредби“, информира още Николов. Той даде пример и с проекта на Наредба за изпълнение на стоманени конструкции. „Действащите в това отношение разпоредби са от 1968 г. Ние разработихме проектонаредба, която сме входирали още през май 2020 в МРРБ, и още няма движение по темата“, подчерта изп. директор на КСБ.

„Та казват, че сме роби. Добре, нека ни третират като роби. Хубаво е тези, които мислят така, да си припомнят великите слова от поемата на Гео Милев „Септември“: „Нощта ражда из мъртва утроба /вековната злоба на роба: / своя пурпурен гняв - / величав“, завърши Валентин Николов.


Инженерингът намира все по-широко приложение в световен план

 

Д-р инж. Адриана Спасова

Строителен инженер

Магистър „Строително право и разрешаване на спорове”, King's College London

Съдружник EQE Контрол ООД

Акредитиран от FIDIC преподавател и аджудикатор

Член на Комитета по договорите на FIDIC

Президент на Европейското общество по строително право

Председател на УС на Българското общество по строително право

 

 

  1. Понятие

У нас се използва за договори с възлагане на проектиране и строителство. Възможността е предвидена в чл. 3 от ЗОП.

Поради важността на инженеринга с водещата роля на руската Национална асоциация на инженерите консултанти в строителството НАИКС в Русия се приема ГОСТ Р 57306-2016 „Инженеринг. Терминология и основни понятия в областта на инженеринга”. Съгласно стандарта, инженерингът:

– позволява прилагането на най-добри практики с най-малък разход на ресурси и с минимални негативни последствия от рисковете, свързани с изпълнението;

намалява неопределеността, свързана със замисъла на проектантите;

– включва интелектуалната дейност по създаването на обекта и организацията на взаимодействието на участниците в процеса;

– включва винаги проектиране, но не само в обема, който може да бъде изпълнен от специализирани проектантски организации, но и проектиране на процесите и системите, необходими за реализиране на изискванията на възложителя.

Позволява да се получи нов по-добър резултат от съчетаването на отделните дейности, невъзможен при изолирането на процесите за проектиране, доставки и строителство.

  1. История

Инженерингът понякога се сравнява с подхода за наемане на „майстор строител” като Уста Кольо Фичето, който е един от най-древните методи за възлагане на строителство, използван повече от четири хилядолетия. За сравнение - възлагането на строителство по готов проект се използва само от около 150 години.¹

  1. Приложение

Инженерингът намира все по-широко приложение в световен план. Статистиката показва, че се използва в около 30% от договорите, но неговият дял постоянно расте.

Проучване на NBS сочи, че през 2018 г. делът на договорите за строителство в Обединеното кралство е 46% (47% през 2015 г.), а за проектиране- строителство 41% (39% през 2015 г.).

В Канада и САЩ са създадени институти, промотиращи инженеринга².

  1. Предимства

Един участник в инвестиционния процес поема отговорността

Като поема риска за проектирането и количествата, изпълнителят не губи време да чака решения от възложителя и да пише искове за удължаване на срока и допълнително плащане.

Възложителят може да развие своята концепция и да наеме чрез конкурс проектант, който да подготви варианти на идеен проект, дори и по-развит технически проект, и чрез своя консултант да формулира ясни критерии за качество и годност за експлоатация, които се включват в изискванията на възложителя към изпълнителя на инженеринга.

Възложителят има възможност да контролира качеството чрез своя консултант по ЗУТ, на когото може да възложи и по-широки правомощия, като на инженера при договорите на ФИДИК.

Грешно е твърдението, че инженерингът води до по-ниско качество. Критериите са формулирани в изискванията на възложителя. Изпълнителят трябва да постигне определени крайни параметри и има свободата да избира как да ги постигне.

Скъсяване на срока

Процесите на проектиране и строителство се застъпват и управляват от изпълнителя, който е заинтересован бързо и ефективно да управлява рисковете, а не спира да чака нови проектни решения в случай на непредвидени обстоятелства.

Често грешките в проекта на възложителя или неизпълними/трудноизпълними проектни решения водят до забавяне при възлагането с готов проект.

Намаляване на крайната цена

Изпълнителят поема риска за проектирането и риска за количествата.

При инженеринга се управляват процесите и рисковете по-успешно и се използват знанията на строителя за оптимизиране на проекта, също така се премахват неизпълнимите или трудно изпълнимите проектни решения.

Грешките в проекта стават много скъпи, когато се установяват по време на строителството, докато при инженеринга грешките в заданието се установяват рано и се отстраняват с минимален ефект върху крайната цена.

Лесно управление на промените

Строителството е свързано с много неизвестни, които водят до промени. При инженеринга промените са допустими по ЗОП, ако не променят предмета на договора. Освен по-лесно управление на риска от непредвидени обстоятелства и грешки в проекта, това позволява гъвкавост за отчитане на изменените пазарни условия, опита на строителя и специфичните технологии, които той използва.

Няма нужда от препроектиране и нови процедури за изменения в случай на:

Реконструкция – обследването не може да е пълно и точно, винаги има отклонения;

Индустриални и енергийни обекти: технологията е водеща, изборът на доставчици и подизпълнители определя много от проектните параметри. В проекта към тръжната документация не може да се включват търговски марки, а в много случаи системите са проектирани за неназовани производители, след избора на други от строителя се налага препроектиране.

Инфраструктура: не може да се направи 100% проучване, има грешки в кадастъра и незаконни инфраструктури, които налагат препроектиране.

Нови сгради: по време на изпълнението възложителят често иска да се използват по-съвременни решения, което води по препроектиране.

Когато технологията е водеща, инженерингът е единственият правилен избор. При ПЧП също изборът в световен план е договор под ключ.

Когато архитектурата е водещата специалност, проектантите може да са водещи партньори в консорциума за инженеринг и да използват тази стратегия на възлагане за постигане оптимално решение, включително при проектирането на интериора.

По-добри възможности за устойчиво строителство

Технологиите и материалите се подобряват бързо, тръжната документация при традиционно възлагане включва остарели практики, материали и технологии, тъй като минават няколко години от началото на проектирането до началото на строителството. Изискванията за устойчиво строителство постоянно се повишават и само чрез инженеринга може да се използват новите възможности.

По-добри възможности за дигитализация

От ключово значение за използването на СИМ е ранното включване на строителя и важните подизпълнители и доставчици с добавяне информация към модела и предложения за оптимизации. Например за моделиране на енергийната ефективност или други спестявания, свързани с устойчивото развитие или експлоатацията.

Интернет на нещата може най-пълно да подобри стойността, като използва дигитална информация от проучването през проектирането, подаване към строителните машини, получаване от машините обратна информация за количества, коти, напредък.

Намаляване на споровете

При инженеринга изпълнителят не спори за количества и некачествен проект, тези рискове се управляват от него.

Изпълнителят не може да се откаже от договора по реда на чл. 260, ал. 1 ЗЗД за негоден проект или материал, предоставен от възложителя.

 

¹ Design-Build Contracting Handbook, by Robert Frank Cushman & Michael C. Loulakis, published in 2001 by Aspen Law & Business, USA ISBN 0-7355-2182-4.

² Design-Build Institute of America (DBIA), Canadian Design-Build Institute (CDBI).

 

Виедео от пресконференцията може да видите тук: https://fb.watch/v/7dlUVfEWm/