Новини

Община Плевен е решила социални и икономически проблеми чрез Националната програма за енергийна ефективност

Интересът към санирането продължава да е висок

Георги Сотиров

Росица Георгиева

[caption id="" align="alignright" width="400"] Блок ШПК-3[/caption]

Въпреки че Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (­НПЕЕМЖС) приключи поради изчерпване на предвидения финансов ресурс, в Плевен интересът към нея продължава да бъде висок. В общинската администрация ежедневно постъпват запитвания от граждани и сдружения за възможностите и начините за включване на техните сгради за саниране. Интересът се дължи на 34-те здания, обновени по НПЕЕМЖС, които са с обща застроена площ от 250 хил. кв. м. „Когато видиш успешен резултат, той се превръща в добра реклама“, сподели кметът на Плевен Георг Спартански пред екип на в. „Строител“. Това беше

поредният град, който медията посети, за да се запознае на място с постигнатото по Националната програма

и да разговаря с различните участници в процеса – общинската администрация, представители на строителния бранш, домоуправители в блокове, в които вече са въведени мерки за енергийна ефективност.

Георг Спартански отбеляза, че първоначално е имало недоверие към НПЕЕМЖС, но още при първите резултати това се е променило и с всеки следващ завършен блок интересът се е увеличавал. „Хората продължават да идват и да задават въпрос, защото виждат разликата, живеейки в блок с неприятен вид, със стърчащи железа от терасите или панели, между които връзките вече са хлабави, и в същото време разбират от своите познати, че разходите за отопление и охлаждане се намаляват, след като са били санирани сградите им. Това не е без значение и мнението на плевенчани се променя“, изтъкна той.

[caption id="" align="alignleft" width="709"] Домоуправителят на бл. „Христо Ботев“ 158 Румен Матеев и инж. Розета Маринова (вляво)[/caption]

В града успоредно с енергийното обновяване на обектите, включило ремонт на покривите, подмяна на дограмите и освежаване на общите части, са реновирани и околните пространства. От срещата ни с председателя на ОП на КСБ – Плевен, инж. Милен Илиев разбрахме какви са ползите за строителния бранш и за местната икономика. Той изтъкна, че по-хубава програма от НПЕЕМЖС не е имало досега, защото с нея са решени много въпроси едновременно. По думите му програмата има и социален, и икономически ефект. „Тя се отрази позитивно и на промишлеността, защото освен хората на обектите, икономиката също работеше. Всички материали се произвеждаха тук, с изключение на скелетата за високите сгради“, разказа Илиев.

Хората, с които разговаряхме по време на посещението си в Плевен, бяха категорични, че

санирането трябва да продължи и е необходимо да се намери начинът, по който това да се случи.

На същото мнение е и инж. Розета Маринова, член на ИБ и УС на КСБ, председател на Комисията по професионална етика на Камарата и управител на „Стройпродукт“ ЕООД. Дружеството е санирало блок „Христо Ботев“ 158 в Плевен. Инж. Маринова сподели през какви предизвикателства са преминали при изпълнението на обекта и коментира бъдещото развитие на Националната програма за енергийна ефективност.

[caption id="" align="alignright" width="339"] Цветан Иванов, председател на сдружението на блок ШПК-3[/caption]

Бл. „Христо Ботев“ 158 бе сред зданията, които екипът на в. „Строител“ посети.

С наближаването се видя как се променя средата на обитаване. Посрещна ни домоуправителят на бл. „Христо Ботев“ 158 Румен Матеев. Той разказа, че блокът е построен 1997 г. Зданието се състои от 1 вход, в който има 61 апартамента. Част от тях са необитаеми, защото хората са в чужбина. В сградата има и 11 търговски обекта, разположени на партерния етаж. Матеев си спомни през какви трудности е преминало сдружението на собствениците, за да се реализира проектът за саниране. „Още в самото начало имаше спънки, защото сдружаването не беше лесно. По-голямата част от хората имаха желание и дадоха съгласие, но имаше и такива, които се притесняваха от слуховете, че ще се увеличат данъците на жилищата, че ще станат зависими по един или друг начин от държавата и дори че ще им вземат имотите. Имаше и такива, които намерихме доста трудно. Например един от собствениците живее в Саудитска Арабия, но успяхме да се свържем с него и да получим и съгласието му“, каза Матеев.

[caption id="" align="alignleft" width="399"] Покривът на блока след санирането[/caption]

Той информира, че в блока са извършени две укрепвания, подменена е дограмата в жилищата, където не е отговаряла на съвременните изисквания за ЕЕ. Сред другите дейности е поставянето на външна изолация на сградата, топло- и хидроизолация на покрива, както и подмяна на осветлението в общите части на блока. Румен Матеев беше категоричен, че

резултатите след реализираните дейности са впечатляващи и положителни във всяка посока.

„Разходите за осветление на общите части спаднаха наполовина. Намаляха сметките за отопление на отделните семейства в блока“, каза още той.

Подобни са отзивите за НПЕЕМЖС и на Цветан Иванов, председател на сдружението на блок ШПК-3, който е бил и техническо лице на обекта по време на работата по саниране. Той подчерта, че се е подобрила не само визията на целия район, в който се намира сградата, но и сметките за отопление на живущите са намалели значително. По думите му дори някои от тях разчитат на топлината, която се отделя само от тръбите, преминаващи през имотите им. И тук са редуцирани сметките за осветлението на общите части, което също е било подменено в рамките на обновяването.

[caption id="" align="alignright" width="527"] Блок „Христо Ботев“ 158[/caption]

Иванов коментира, че преди санирането състоянието на блока не е било добро. Със средства от НПЕЕМЖС строителите са направили външна топлоизолация на зданието, покривът е бил хидро- и топлоизолиран, подменени са дограмите на жилища и в общите части, които също са били ремонтирани. Блок ШПК-3 е построен през 1978 г. Той е на 14 жилищни етажа и има 56 апартамента.

И при този обект най-голямото предизвикателство е било свързано с организирането на живущите и създаването на сдружение, с което да се кандидатства по програмата. „Кореспондирахме с хората, които живеят в чужбина. Друг проблем беше, че някои от живущите не искаха да подпишат декларация, с която да разрешат да се работи в техния апартамент. На решаващото събрание поставих въпроса - или всички се подписват, или спираме. Докато течеше обсъждането на участието ни в НПЕЕМЖС, съгласните отидоха при тези с притесненията и ги уговориха. В крайна сметка нещата се случиха“, сподели Цветан Иванов.

 

Видео клип, изработен от в. „Строител“, може да се види на сайта на изданието https://vestnikstroitel.bg/ и на YouTube канала на вестника.


Инж. Милен Илиев, председател на ОП на КСБ - Плевен:

По-хубава програма от НПЕЕМЖС не е имало досега

 

Инж. Илиев, как се реализира Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (НПЕЕМЖС) в Плевен?

За град с нашите мащаби изпълнените обекти са много малко на брой. В Плевен живеят около 100 хил. души. При нас дейностите стартираха много трудно и бавно. Ние бяхме сред последните общини, в които започна санирането на жилищните сгради. До края на 2020 г. се работеше по блокове, които са получили финансиране във втория етап на ­НПЕЕМЖС.

Нека да припомня, че Националната програма се случи на два етапа. В началото се изпълняваше подмяна на ВиК, отоплителната и електроинсталацията в общите части, ремонти на покривите. След това отоплителните съоръжения отпаднаха от финансирането, бяха извадени и ВиК мрежите и се наблегна на дейностите, които са пряко свързани с енергийната ефективност.

 

Имаше ли проблеми, за решаването на които изпълнителите се обръщаха към Вас?

Ако е имало затруднения, те са били свързани най-вече с подаването на необходимите документи и от административна гледна точка. Процесът се забави от самите собственици, от местната власт. Дори да е имало проблеми, свързани със строителните дейности, те бяха преодолени и нещата започнаха да се случват. По мое виждане обектите, които са реализирани по НПЕЕМЖС, са с много добро качество на изпълнение.

 

А колко от блоковете в Плевен бяха изпълнени от местни компании?

Само по три сгради работиха фирми, които са членове на Областното представителство на КСБ в Плевен. Имаше обекти, на които се докарваха работници от други области, за някои се наемаха нашите служители. Според мен проблемът на НПЕЕМЖС беше, че едновременно се направиха търгове за много блокове.

Въпреки това мога да заявя, че по-хубава програма от тази никога не е имало досега. Тя беше широкообхватна и решаваше много въпроси едновременно. НПЕЕМЖС стартира, както знаем, с обновяване на панелни блокове, а в тях живеят хора с по-ограничени финансови възможности. Именно затова се постигна и решаване на някои социални въпроси. Програмата се отрази позитивно и на промишлеността, защото освен хората на обектите, икономиката също работеше. Всички материали се произвеждаха тук, с изключение на някои материали за високите сгради.

 

Очаква се Националната програма за енергийна ефективност да продължи, но с условието да се осигури определен процент на съфинансиране от страна на собствениците на жилища. Това би ли могло да доведе до проблем за успешното й реализиране?

Съмнявам се, че това ще се случи наистина. Този опит се направи преди време – тогава собствениците трябваше да съфинансират с по-малко дори от 20%. Съответно хората дори не се опитаха да предприемат каквито и да е действия. Със сигурност въвеждането на изискване за съфинансиране ще има възпиращ ефект.

Проблемът е, както споменах, че в тези блокове обитателите са с по-ниски финансови възможности. От друга страна всеки от собствениците има различни виждания за поддръжката на сградите. Много трудно може да се организира събирането на средства предварително за каквото и да е в самото здание. Повечето хора признават за своя собственост площта от входната им врата навътре. Но и общите части също са тяхна грижа.

 

Как НПЕЕМЖС промени Плевен през Вашите очи?

Градът се развива към по-добро. Санираните сградите се виждат отдалече, а с уреденото околно пространство – подходи и тротоари, те изглеждат още по-хубави. Има места с голям контраст, където в съседство има две здания - едното санирано, другото не, и разликата е видима.

 


Инж. Розета Маринова, член на ИБ и УС на КСБ, председател на Комисията по професионална етика, управител на „Стройпродукт“ ЕООД:

Санирането е необходим процес и трябва да се намери начинът, по който то да продължи

 

Инж. Маринова, „Стройпродукт“ ЕООД е изпълнител на блок „Христо Ботев“ 158. Разкажете каква беше сградата преди санирането й?

Сградата беше в окаяно състояние, тъй като в нея има много собственици, на които им е било трудно да се организират за поддръжката. Общите части бяха разрушени, прозорците на стълбището бяха повредени, покривът течеше. Имаше спешна нужда от ремонт, а за саниране да не говорим.

Строителните работи бяха предизвикателство, защото трябваше едновременно и нашата дейност да върви добре, и хората да живеят в имотите си, без да ги смущаваме. Освен основните дейности – подмяна на дограма, изолиране на сутерена, фасадните стени и покривната плоча, се изпълниха и други, свързани с основните- шпакловане и боядисване на част от вътрешните стени, демонтаж и монтаж на климатици, зареждане с фреон, инсталация за отвеждане на конденза и др. Не беше лесно и поради факта, че сградата е с голяма височина – 32 м, и трябваше да се изпълни тежко и правилно конструирано скеле. Поради търговските обекти и офиси на партерния етаж трябваше да обезопасим с предпазни козирки наоколо, за да бъде пространството безопасно.

 

А какво беше отношението на хората към Вас като изпълнители?

Срещнахме разбиране и помощ от страна на живущите. Това беше нещо, което не очаквах. Мислех си, че ще възникнат много проблеми, но домоуправителят и членовете на съвета на блока балансираха между нас и останалите обитатели.

Не може да няма проблеми, винаги се случват такива. Но когато на трудностите се погледне разумно и има разбиране от двете страни, нещата се получават. Хората изтърпяха три месеца в прах, в шум, но те знаеха и очакваха, че всичко е за сметка на нещо добро. Когато блокът се въведе в експлоатация, дойдоха една част от собствениците да ни благодарят за това, което сме свършили в тяхната сграда. И е много приятно – когато правиш нещо и накрая виждаш ефекта от замисъла и изпълненото.

 

Какво е Вашето мнение за бъдещето на програмата? В случай че се въведе съфинансиране от страна на собствениците, ще има ли трудности при нейното реализиране?

Санирането е необходим процес и трябва да се намери начинът, по който да продължи. Наясно съм, че има идеи за въвеждане на определен процент на съфинансиране. Според мен това ще попречи на някои блокове. Хората досега се подписваха и знаеха, че те нямат финансов ангажимент.

В бъдещ период може би ще е сериозен проблем, защото не всички имат възможност да осигурят нужните средства. Но от друга страна, ако собствениците дават някакви средства, тогава те ще имат по-голям интерес да контролират строителството, защото се разходват личните има финанси. Така те ще бъдат съпричастни. Проблемът е, че в този случай ще се включват само сгради, в които обитателите могат да си го позволят. За останалите ще трябва да се търси решение – например с финансиране от страна на банки с ниски лихвени проценти. Вариант е да се помогне на хората, а в следващ период, когато те реализират икономия от отоплението, да си върнат кредитите. Програмата трябва да върви, определено има полза за собствениците на сградите, които се санират.


Георг Спартански, кмет на община Плевен: Продължават запитванията кога ще се възобнови Програмата за енергийна ефективност

ОП на КСБ – Плевен, е важен помощник за нас

Георги Сотиров

Росица Георгиева

 

Г-н Спартански, какъв е броят на блоковете, които са обновени по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (НПЕЕМЖС) на територията на община Плевен? Колко обекта са подготвени за саниране, но изчакват поради изчерпване на предвидения ресурс?

В периода 2015 - 2016 г. по Закона за управление на етажната собственост бяха регистрирани 57 сдружения на собствениците. От тях заявления за интерес и финансова помощ по НПЕЕМЖС подадоха 51, от които одобрение получиха 47. С тях община Плевен подписа договори, но обезпечение за целево финансиране по Националната програма за ЕЕ получиха след сключване на тристранно споразумение с ББР 34 блока. Зданията са с обща застроена площ от 250 хил. кв. м, а инвестицията в тях възлиза на 37 385 337 лв. 17 от всички 24 реновирани по НПЕЕМЖС сгради са доста високи, като дори една от тях е на 20 етажа. Тези обекти са изграждани по индустриален способ – ЕПК, ППП, пълзящ бетон. 13 са на по 7 и 8 етажа и са строени по системата ЕПЖС.

Бих искал да уточня още, че 4 от тези санирани обекта първоначално са одобрени по проект „Енергийно обновяване на българските домове“ по Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013“, но тъй като към 2015 г. в тях не са извършени строително-монтажни работи, бяха пренасочени към Националната програма.

До момента в 34-те сгради са приключили всички дейности, като са въведени в експлоатация 32. За останалите две предстои организиране на държавните приемателни комисии. Окончателно разплатени са средствата на изпълнителите на 31 блока.

 

Как тази Национална програма за ЕЕ промени Плевен?

Като за всяко нещо в България и за Националната програма за енергийна ефективност има гласове, които са „за“ и „против“. За съжаление у нас като че ли не е възможно да се постигне 100% съгласие по който и да е въпрос. В началото имаше недоверие от страна на гражданите – не само в Плевен, но и в цялата страна. Когато обаче бяха представени първите резултати, броят на желаещите се увеличи. Със завършването на все повече обекти по Националната програма интересът продължи да расте и дори в момента са доста запитванията кога ще се възобнови НПЕЕМЖС и какви ще са условията за участие. Българинът следва старото правило „Око да види, ръка да пипне“. Когато видиш успешен резултат, той се превръща в добра реклама.

Но нека си кажем – в цялата страна има огромен проблем с панелните блокове, които са строени по време на индустриализацията на държавата преди доста години. Сградите са с определен срок на живот и след него започват конструктивните проблеми. Една от целите на НПЕЕМЖС е те да се обезопасят така, че да не представляват заплаха за своите обитатели. Но освен това се търси и икономически ефект по линия на енергоспестяването. Ако програмата се изпълнява достатъчно продължително, за което пък е нужен голям финансов ресурс, то ползите ще бъдат много повече.

Хората недоволстват, че във вече приключилите етапи имаше ограничения по отношение на сградите и площите, които са допустими за участие. Досега с финансиране от НПЕЕМЖС са ремонтирани няколко хиляди блока в България. Но зданията са стотици и нуждите са минимум 10, 20 или 30 пъти по-големи от реалните възможности на програмата. Нека обаче да засегнем и друга тема – постройки с по-ниска етажност също трябва да бъдат обновени, защото имаме доста такива, които също се нуждаят от саниране. В светлината на Зелената сделка, „зелените” енергии, климатичните промени това става особено важно и актуално.

Хората негодуваха, че досега не всички бяха равни. Те ни питаха защо пари на българския данъкоплатец се дават само на определени блокове. Остава въпросът кога и дали ще стартира отново НПЕЕМЖС.

 

Обсъжда се идея при продължаване на програмата за саниране да има условие собствениците да осигурят определен процент съфинансиране. Според Вас това ще затрудни ли изпълнението?

Според мен категорично ще бъде голям проблем. Аз като кмет получавам жалби и оплаквания, които не би трябвало да достигат до мен, не са в компетенциите ми. Няма как да решавам проблеми на хората, свързани с поддръжка на общи части в сградите, в които живеят. Например някои не могат да се разберат за похарчени средства за хигиенисти. Други се жалват, че собственици, които не живеят в Плевен, не внасят суми за общите части. Тоест възникват проблеми и недоразумения между хората за по 2 лв. Представете си какво ще се случи, ако става въпрос за съфинансиране на голям блок, чийто проект е на стойност 1 млн. лв. и живущите трябва да осигурят 10 или 20% - това ще бъде много трудно, дори невъзможно.

 

Как местните власти съдействат за успешното изпълнение на програмата?

Общините помагаме чисто организационно. При регистриранията на сдруженията на собствениците, с които сключваме договори след това, за да защитаваме интереса им и да ги представляваме – да извършим обследвания, да изберем изпълнители за дейностите, да контролираме процеса на саниране.

На практика от гражданите се иска само да се сдружат и да заявят желание и те нямат повече задължения. Но за общините нещата са свързани с доста сериозни организационни усилия и човешки ресурс, който 24 часа да се занимава с това. Работихме по десетки блокове, проведохме съответните поръчки, като имаше и обжалвания, които допълнително затрудниха процесите. Всяка сграда е свързана с няколко процедури, които въобще не са леки. Но поне общините не са финансово ангажирани, надявам се така да е и в бъдеще.

 

Казахте, че непрекъснато има нови желаещи да се включат в НПЕЕМЖС и интересът расте, въпреки че програмата приключи?

Да, почти всяка седмица имаме запитвания, на които отговаряме, че НПЕЕМЖС е спряна. Обясняваме, че ако се осигури финансиране, е възможно пак да стартира, но това е свързано с правителствени решения, с бюджета на държавата. Хората продължават да идват и да задават въпрос, защото виждат разликата, живеейки в блок с неприятен вид, със стърчащи железа от терасите или панели, между които връзките вече са хлабави, и в същото време разбират от своите познати, че разходите за отопление и охлаждане се намаляват, след като са били санирани сградите им. Това не е без значение и мнението на плевенчани се променя. Хората са практично ориентирани и сами виждат ползите, които не се нуждаят от обяснение.

 

Минаха почти две години от началото на настоящия управленски мандат на местните власти. Каква е Вашата равносметка за изминалия период?

Не е важно какво аз отчитам за себе си, а какво е мнението на хората за свършеното от мен. В този смисъл списъкът на нещата, които направихме, е дълъг, но вероятно има повече за изпълнение. Оценката се дава от хората, гласували ми доверие, тя е безапелационна, като не е необходимо всички да ни ръкопляскат. Критиките също ги приемам положително, защото ни отварят очите, те са коректив. Винаги е приятно, когато гражданите казват: благодаря, кмете. Въпреки това обаче, както казах, имаме още много неща за вършене.

 

В ход е активният строителен сезон. Кои са големите проекти, които през това лято ще се случат в Плевен?

Вече се работи или предстои стартът на много обекти в града. Надлезът, който свързва централната градска част с жк „Сторгозия“ и по който се движи целият автомобилен и тролейбусен поток, е много амортизиран и може би конструктивно опасен. Беше наложително да се извърши основен ремонт и конструктивно укрепване, а не само козметично преасфалтиране и подмяна на мантинели. За радост това вече е факт и работата тече, като финансирането е осигурено от спестени европейски средства след проведени процедури за обществени поръчки по други проекти и така акумулирахме необходимия ресурс за съоръжението в жк „Сторгозия“.

Сред важните обекти, по които се извършва рехабилитация, е ул. „Северна“, там финално предстои да се положи асфалт. По ул. „Вит“ предстои старт на дейностите. И по двете СМР ще приключат в рамките на строителния сезон.

Един от големите обекти през това лято е обновяването на автогара Плевен. Тя е входната врата на общината. Сградата беше в лошо състояние и не отговаряше на изискванията на Наредба 33 за обществен превоз на пътници и товари на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В рамките на проекта ще се направят различни по предназначение видове гишета, чакалня с площ над 100 кв. м и с повече от 50 места за сядане, с отопление, климатизация и вентилация. Ще има помещение за приемане и съхраняване на багаж, стая за майки с деца, в която ще се поддържа подходяща температура, оборудвана с мивка и маса за повиване на бебета. Предвижда се и помещение за оказване на първа долекарска помощ с всичко необходимо, както и подемна платформа или рампа за придвижване на инвалидна количка, които да осигуряват достъпа до автобусите, и др. Входът и изходът в зоната за движение и престой на автобусите ще се осъществява чрез бариери, оборудвани с камери за разпознаване на номера, ще има и лека ажурна ограда на обособената територия за движение и престой на превозните средства. По план ще се изградят минимум 8 сектора за заминаващи и преминаващи автобуси, както и най-малко три сектора за пристигащи превозни средства, всички ще са с навеси, ще бъде обособен достъпен за лица с намалена подвижност маршрут от улицата до автогарата и от нея до автобуса. Заложено е още монтирането на информационни електронни табла за пристигащи и заминаващи, като ще има електронна табела с имената на крайните пунктове на линиите от съответното направление. Проектът е на стойност 2 683 173,86 лв. Собственият принос на община Плевен е 115 912,87 лв., останалата част от средствата са осигурени от поемането на дългосрочен заем.

В момента завършваме поставянето на видео наблюдението на голяма част от възловите кръстовища. Смятаме, че по този начин ще се постигне оптимизиране на трафика, както и точно регистриране на нарушенията, които се извършват от някои водачи.

В ход са и ремонти, които се финансират от капиталовата програма на община Плевен. Работи се по укрепване на основите на Художествената галерия „Илия Бешков“, където има тежки конструктивни проблеми.

Провеждаме и процедура за избор на изпълнител на ремонта на част от бул. „Скобелев“ при паметник „Майка България“. Този мемориален комплекс е изграден преди доста десетилетия по повод освобождението на Плевен от османско робство. Повече от 40 години не е реновиран и вече е належащо.

 

По какви други проекти работите?

Плевен беше сред градовете, които получиха европейско финансиране за т.нар. ранни ВиК проекти. Другите бяха Асеновград и Добрич. В рамките му съвместно с община Долна Митрополия работим по ВиК мрежата и пречиствателната станция за отпадни води в с. Божурица, която обслужва 130 хил. еквивалент жители. Ремонтите на канализацията в Тръстеник, Долна Митрополия, селата Ясен и Буковлък вече приключиха.

Както навсякъде, и ние имаме проблеми със свлачища – при с. Коиловци в посока към ферибота в Оряхово и при депото за отпадъци. Получихме ресурс за укрепване на тези опасни участъци.

Изпълняваме и рекултивация на старото сметище с 11 млн. лв., осигурени от Министерството на околната среда и водите.

В ход е и процедура за осигуряване на екологичен градски транспорт. Ще бъдат доставени 14 електробуса и зарядните станции за тях. Имаме избран изпълнител и до края на годината те трябва да пристигнат в Плевен. В рамките на проекта за интегриран градски транспорт по ОПРР успяхме да модернизираме градския транспорт, като вече са подменени 54 тролейбуса. Новите 14 машини, които очакваме, ще обслужват нуждите на града по екологичен начин, с нисък разход на енергия, без шумови и прахови замърсявания, ще бъде осигурен комфорт на гражданите.

Както всяка година, текат и текущи ремонти в различни части на града.

 

Разкажете ни за плановете Ви за развитие на образователната инфраструктура?

В тази сфера предстои да стартира голям проект. Беше приключена процедурата по прехвърляне на собствеността на държавен терен на Община Плевен. На него ще бъде изградена нова сграда на Основно училище „Валери Петров“, което е ситуирано в други две образователни институции. Учебното заведение няма собствен сграден фонд, какъвто е изключително необходим, за да се постигне преминаване на едносменен режим на работа, а в него се обучават около 600 деца. По Програмата за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища 2020 – 2022 на Министерството на образованието и науката имаше възможност да кандидатстваме за реализирането на нова сграда и ремонт на две други сгради. Ние подадохме три проекта и получихме подкрепа от държавата, като за ОУ „Валери Петров“ осигурихме 5 млн. лв. Предстои да стартира процедура за избор на изпълнител. Поръчката ще е на инженеринг. Сградата трябва да е готова до средата на 2022 г.

 

Бихте ли представили данни за изпълнението на бюджета за първото шестмесечие на годината?

Предстои да направим подобен анализ, цифрите все още се събират и обработват. Предварителните резултати обаче показват, че ако се направи сравнение с 2020 г. - годината, в която започна пандемията, то сега сме значително по-добре във финансово отношение. През 2020 г. завършихме с над 3,3 млн. лв. по-малко постъпления от местни данъци и такси в сравнение с 2019 г. Обяснението за това е, че в настъпилата здравна криза много бизнеси бяха затворени, а Общинският съвет гласува редица облекчения за освобождаване от местни такси. Всичко това се отрази на приходите. Но въпреки че сега сме значително по-добре, не означава, че тънем в разкош и можем да удовлетворим всички искания.

 

В последно време в публичното пространство се коментира проектът за доизграждането на АМ „Хемус“. Автомагистралата ще минава между Плевен и Ловеч. Според Вас какво ще е отражението на този обект върху развитието на целия регион?

Нека всеки, който има съмнения относно проекта на АМ „Хемус“, да отиде и да се разходи в Южна България – не само по магистралите, но и по първи и втори клас пътища. След това нека да посети Северна България и да направи сравнението. Аз съм казвал много пъти, че в Следосвобожденска България е имало политическо разделение на страната. Но хората са го преодолели чрез Съединението. Сега обаче имаме икономическо различие между северната и южната част на страната. БВП, който се произвежда в Южна България, е 75% от националния, а в Северна – само 25%.

Нека сме наясно, че няма „глупав“ бизнес - той винаги намира кратките пътища. Когато липсва инфраструктура, която да предложиш на един инвеститор, тогава няма на какво да разчиташ. А тогава младите, а и не само те, търсят препитание в София или в чужбина.

Ще направя следното образно сравнение за това разделение. Нека да приемем, че страната е кораб с два трюма. Ако единият е претоварен, а другият е празен, то тогава той ще се клати и в спокойно море. А ако морето е бурно, тогава дисбалансът ще доведе до потъване на кораба. Крайно време е АМ „Хемус“ да стане факт. Тя ще свързва ГКПП „Калотина“ с Варна. Нужни са и напречни транспортни връзки по посока север-юг. Ползите ще имат кумулативен ефект. Надявам се, че е дошло време АМ „Хемус“ да се довърши.

 

Как работите с КСБ и Областното представителство в Плевен?

Задължително за нас е да търсим експертно становище от Камарата на строителите по всички важни въпроси, които касаят развитието на града. ОП Плевен е важен помощник за нас, защото в него има само професионалисти. Когато пиеш вода, винаги трябва да го правиш от извора.

Реклама